МОТИВИ към НОХД №2294/2015 г.:

Обвинението е против подсъдимия И.К.П. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.8 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимия се обвинява за това, че в периода от 09.02.2015 г. до 21.03.2015 г. в гр.Пазарджик, от ,,Гробищен парк”, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – 3 броя надгробни кръстове на обща стойност 315.00 лв., от гроба на покойната Татяна И. Стоянова, от владението на Община Пазарджик представлявана от Л.П.Ш. – пълномощник, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.

Против подсъдимия И.К.П. ***, представлявана от Кмета Тодор Попов е предявен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление в размер на 315 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 09.02.2015 г. до окончателното й изплащане. приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане, като ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК, представлявана от Кмета Тодор Попов е конституирана в качеството на граждански ищец.

Подсъдимият не се  признава за виновен. Дава обяснения.

Районният съд, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

В почетната алея на Гробищния парк в гр.Пазарджик била погребана покойната Татяна Стоянова – бивш служител на Община Пазарджик. В предната част на гроба и бил поставен бял на цвят надгробен дървен кръст със златист надпис върху него. Надгробният кръст не бил прикрепен трайно към земята, а бил забит в пръста. Всички разходи по погребението включително и закупуването на надгробния кръст били заплатени от Община Пазарджик, представлявана от Кмета Тодор Попов, с упълномощен представител – свидетелката Л.П.Ш. /съгласно пълномощно с №44-1-91/2015г..

На 09.02.2015 г. подсъдимият И.К.П. решил да извърши кражба на надгробния кръст от гроба на покойната Татяна Стоянова. В изпълнение на взетото решение, през нощта на 09 срещу 10.02.2015 г. подсъдимият П. отишъл на Гробищния парк в гр.Пазарджик, стигнал до гроба на Татяна Стоянова и от там взел дървения надгробен кръст, бял на цвят, върху лицевата страна на който, на вертикалната му част със златисто-жълта на цвят боя били изписани цифрите 1,9,8,1, вертикално разположени една под друга, а на хоризонталната част -  букви, образуващи името Татяна Стоянова И.. Подсъдимият П. издърпал с ръце надгробният кръст, намиращ се в предната част на гроба и заедно с него напуснал гробищния парк. Същата нощ скрил кръста в канала зад гробищния парк. Няколко дни по-късно подсъдимият взел кръста от мястото на което го бил скрил, счупил го, след което го изхвърлил във водите на река „Марица“.

На 10.02.2015 г. около 08.00 часа на свидетелят И.Д. – главен специалист в БМ ,,Обредни дейности” към Община Пазарджик, отивайки на работното си място в Гробищен парк гр.Пазарджик установил, че от гроба на покойната Татяна Стоянова липсвал дървения бял кръст. Свидетелят Д. *** и почти веднага Община Пазарджик закупила нов надгробен кръст – дървен, бял на цвят със същия надпис, който бил поставен отново в предната част на гроба на покойната Татяна Стоянова.

През нощта на 03 срещу 04.03.2015 г. подсъдимият П. отишъл в Гробищния парк на гр.Пазарджик, където по това време нямало никого. След като стигнал до гроба на покойната Стоянова, подсъдимият П. без да полага особени физически усилия издърпал с ръце поставения в предната част на гроба надгробен кръст. Взел го със себе си и отново го скрил в намиращия се зад гробищния парк канал. След няколко дни отишъл до канала, взел кръста и го занесъл в местността „Дервиш гьол“ в землището на с.Мало Конаре, обл.Пазарджик, където подсъдимият притежавал градина и постройка. Оставил кръста там, а след няколко дни го счупил на части и изхвърлил във воден канал, минаващ покрай имота му. 

На 04.03.2015 г. сутринта, когато свидетелят И.Д. отишъл на работа в гробищният парк служителите на охраната му докладвали, че дървеният кръст на покойната Стоянова липсва. Свидетелят отново уведомил служителите на Община Пазарджик за това обстоятелство и почти веднага бил  закупен нов кръст, абсолютно идентичен с отнетия - дървен, бял на цвят със същия надпис, като средствата за закупуването му били платени от Община Пазарджик.

През нощта на 20 срещу 21.03.2015 г. подсъдимият И.П. отново отишъл на Гробищния парк. По традиционния от предходните две кражби начин, подсъдимият извадил с ръце поставения в предната част на гроба кръст, взел го и напуснал Гробищния парк. Скрил надгробния кръст в намиращия се зад гробищния парк канал, а няколко дни по-късно пренесъл кръста в местността „Дервиш гьол“ в землището на с.Мало Конаре, обл.Пазарджик, където бил имота му. След като го счупил на части, подсъдимият П. скрил кръста в дървена паянтова постройка разположена в източната част на имота му.

След като констатирал поредната кражба свидетелят Д. ***. При проведените ОИМ е бил установен извършителя на престъплението – подсъдимия И.К.П. ***.

В условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в селскостопански имот в землището на с.Мало Конаре, местността „Дервиш гьол“ - собственост на подсъдимия П.. При претърсването в дървена паянтова постройка била намерена само горната част на надгробния бял дървен кръст, върху лицевата страна на който, на вертикалната му част със златисто-жълта на цвят боя били изписани цифрите 1,9,8,1, вертикално разположени една под друга, а на хоризонталната част -  букви, образуващи името Татяна Стоянова И.. Горепосоченото процесуално действие било обективирано в протокол от 15.04.2015 г. и одобрено с Определение на РС Пазарджик по ЧНД№655/2015 г. по описа на съда.

Пред полицейските служители подсъдимият П. посочил местата на които е изхвърлил парчетата от останалите два кръста – обект на престъпно посегателство - отводнителният канал, който минавал непосредствено до имота му и коритото на река „Марица“.

 При извършения на 16.04.2015 г. оглед на местопроизшествие – отводнителен канал, минаващ до имота на подсъдимия П. ***, местността „Дервиш гьол“ били намерени 6 парчета, образуващи надгробния кръст на покойната Татяна Стоянова. Същите били приобщени като веществени доказателства по делото.

На 16.04.2015 г. бил извършен и оглед на местопроизшествие, намиращо се в коритото на река „Марица“ в близост до ресторант „Фемили“. Във водите на реката били намерени други 6 парчета, образуващи надгробния кръст на покойната Татяна Стоянова. Същите били приобщени като веществени доказателства по делото.

С приемо-предавателен протокол от 07.08.2015 г. парчетата от двата надгробни кръста и горната част на третия кръст били предадени на пълномощника на Община Пазарджик – свидетелката Л.Ш..

Пред свидетеля И.Т. – мл.разузнавач в група КП при РУ Пазарджик подсъдимия П. дал обяснения, в които описал механизма на отделните кражби и посочил местата на които е поставил кръстовете, след отнемането им.

От назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите движими вещи – три броя надгробни кръстове е в размер на 315,00 лв., към момента на извършване на деянията без приспаднато овехтяване.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза (приложена на л.40-л.42) от чието заключение е видно, че подсъдимият И.К.П. страда от Параноидна шизофрения. Стадий на дълга ремисия. Хипоманийни наслоявания. Води се на диспансерно наблюдение при Д-р Панчева. Физическото и психическото състояние позволява на И.П. да участва във всичките фази на наказателното производство. През време на инкриминиране на деянието – месец февруари 2015 г. до 15.04.2015 г. е бил в състояние на повишено настроение, но това не пречи да разбира свойството и значението на извършеното, както и да може да ръководи постъпките си. През време на прегледа е в подобно състояние не изключващо вменяемост. Може да възприема фактите от значението за делото, може да дава достоверни обяснения за тях, може да участва в процесуално следствените действия. Няма обмисляне на извършеното деяние към момента на освидетелстването в морален план и споделя чувство за ненаказуемост, като поставя себе си над приетите обществени норми и закони.

Въз основа на тази приета по делото експертиза, както и поведението на подсъдимия в съдебно заседание, съдът прецени, че неса налице императивните изисквания на чл.94, ал.1, т.2 от НПК за назначаване на сл.защита, тъй като макар и да страда от психиатрично заболяване, същото не му пречи да се защитава сам.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Л.Ш., Н.Б., , И.Д., С.Н., В.Н., И.Т., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите И.Д., И.Т., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, заключенията на оценъчната и психиатричната експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

За да стигне до категоричен извод за авторството на подсъдимия в извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение, съдът взе предвид самопризнанието на същия направено пред свидетеля И.Т., което обаче е подкрепено от другите устни, веществени и писмени доказателства събрани по делото, макар и косвени.

През свидетеля Т. подсъдимият е заявил, че е вземал кръстовете от гроба на покойната Татяна Стоянова, след което натрошавайки ги на парчета ги е изхвърлял, първия в отводнителен канал, в местността „Дервиш гьол“ в землището на с.Мало Конаре, минаващ до неговия имот, а втория в коритото на р.Марица.

Тези негови самопризнания, установени от показанията на свидетеля Т., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, потвърдени в съдебното заседание, са категорично потвърдени от протоколите за оглед на местопроизшествие от 16.04.2015 г., където са открити парчетата от кръстовете, които са изготвени, след като самият подсъдимият лично е завел полицейските служители, показвайки им местата на които е изхвърлил кръстовете.

Третият кръст, отнет от подсъдимия от гроба на Стоянова е бил открит, отново натрошен на парчета, в дървена постройка в имота на подсъдимия, което е било  обективирано в протокол за претърсване и изземване от 15.04.2015 г.

На следващо място в самопризнанието си пред свидетеля Т. подсъдимият е посочил, че е казал за отнемането на кръстовете пред „човек от с.Добровница“.

Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите Н.Б. и С.Н..

И двамата дават показания, че подсъдимият при посещението в си в заведение в с.Добровница носел чувал, поставен на багажника на управлявания от него велосипед. Пред двамата свидетели подсъдимия заявил, че вътре в чувала е кръст от гроба на Татяна Стоянова, който той е взел.

Нито един от тези свидетели не е видял самите кръстове, но свидетелят Н. видял част от кръста и част от надписа върху него – „ян“, тъй като чувалът бил скъсан.

Тези детайли за вида, мястото на отнемане, мястото на което са изхвърлени предметите на деянието, съвпадащи мястото на което са намерени, както и последователността на отнемане на всеки един от трите кръста, конкретизирано от подсъдимия при намирането им, съвпадащ с времето на отнемане, установено от показанията на свидетеля Д., дадени на досъдебното производство, дават категорично основание да се приеме, че автор на инкриминираното престъпление е именно подсъдимия П..

Всички тези установени обстоятелства, съвпадащ и подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, направено на досъдебното производство обосновават категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

Обясненията на подсъдимия, че не е извършил вмененето му престъпление съдът не кредитира. Същите като източник на доказателства са дикредитирани от показанията на всички разпитани по делото свидетели и не се подкрепят от нито едно от останалите събрани доказателства.

Обясненията, че е намерил инкриминираните вещи, изхвърлени на боклука са крайно нелогични и несъстоятелни, с оглед времето и мястото на отнемане, през нощта, след приключване на работно време на охраната, което се установява от показанията на свидетеля Д..

Съдът не коментира подробно показанията на свидетелката Н., тъй като същите не допринасят за изясняване на главния факт от предмета на доказване.

При този анализ на доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност съдът  стигна до единствен и несъмнен извод, че подсъдимият И.К.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.8 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 09.02.2015 г. до 21.03.2015 г. в гр.Пазарджик, от ,,Гробищен парк”, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – 3 броя надгробни кръстове на обща стойност 315.00 лв., от гроба на покойната Татяна И. Стоянова, от владението на Община Пазарджик представлявана от Л.П.Ш. – пълномощник, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава, както и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянията си.

Деяния, извършени от подсъдимия П. осъществяват поотделно един и същи състав на престъпленията „кражба“, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпления, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

Безспорно, че инкриминираните вещи са отнети от гроба на покойната Татяна Стоянова, което обуславя квалификацията на деянието по чл.195, ал.1, т.8 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.П. за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която не висока, като се има стойността на предмета на деянието.

Съдът намира, че деянието не може да се квалифицира в смисъла на чл.194, ал.3 от НК, като маловажен случай.

В този ред на мисли, съдът взе предвид определението за маловажен случай посочено в чл.93, т.9 от НК.

Вярно е, че стойността на предмета на престъплението е ниска,  под минимума на три минимални работни заплати, но за да се определи дали кражбата представлява маловажен случай, трябва да преценяват не само стойността на причинените от деянието щети, като незначителност на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Деянието е извършено от гроб на покойник с изявена упоритост, трикратно. Стойността на вещите не е възстановена. Като се вземе предвид високата обществена опасност на дееца, с оглед негативните характеристични данни, свързани и с налагано предишни административно наказание по реда на чл.78а от НК, съдът приема, че престъплението не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и не може да се квалифицира, като маловажен случай, още повече, че квалификацията на деянието обуславя по-високата обществена опасност на деянието, като не изисква същото да представлява немаловажен случай.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на деянието, както и наличието на психиатрично заболяване, а като отегчаващи –  негативните характеристични данни и проявената престъпна упоритост.

При данни съдът счита, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние, т.е. не са налице предпоставките на чл.55 от НК.

Затова при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът прие, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.К.П. от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия И.П., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Предявеният граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец са преки и непосредствени последици от престъплението извършено от подсъдимия и представляват негово парично задължение за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

При съобразяване разпоредбите на чл.51 от ЗЗД, като взе предвид стойността на причинети вреди, съдът прие, че искът следва да бъде уважен в пълен размер от 315 лева. Тази стойност на причинените вреди, съдът въприе както от заключението на оценъчната експертиза, така и от показанията на свидетелката Ш., с оглед обстоятелството, че макар и върнати, кръстовете са счупени на парчета и са напълно неизползваеми.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Затова съдът осъди подсъдимия И.К.П. ***, представлявана от Кмета Тодор Попов сумата от 315 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 09.02.2015 г. до окончателното й изплащане.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия И.П. бяха присъдени направените разноски по делото в размер на 230 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Пазарджик, ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и ДТ от по 5 лева, при служебно издаване на изпълнителни листове, последните две платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: