Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 17.02.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански
състав, в публичното заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря К.Т. като разгледа
докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 5152 по описа за 2013 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от В.М.Д.,***-**********. В исковата молба ищцата твърди, че е работила
при ответника. Твърди, че със Заповед № 22 / 10.07.2013г. трудовото и
правоотношение било прекратено. Твърди, че за периода, през който е работила
при ответника не е ползвала полагащ и се платен годишен отпуск 64 работни дни
за периода от 2008г. до 2013г. и 6 работни дни за период от четири месеца. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна, да осъди
ответника да и заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 02.07.2013г. до 31.10.2013г. и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 64 дни в размер на 1260 лева и
за 6 дни в размер на 120 лева. Моли съда да измени заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение относно датата на прекратяване. В съдебно заседание
ищцата чрез процесуалния си представител навежда доводи, че заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност, твърди, че на 09.07.2013г. е била на работа през деня и
вечерта е постъпила в болница и тъй като от 10.07.2013г. същата се ползва от
закрила и работодателя не може да прекрати трудовото и правоотношение без да е
искал и получил разрешение от Областна инспекция по труда.
В представената
писмена защита навежда доводи, които са правноирелевантни в настоящия спор.
Ответникът
представя писмен отговор, в който твърди, че исковата молба е недопустима.
Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено по молба на ищцата.
Като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните,
съдът приема следното :
Не
се спори между страните и се установява от представеното от ищцата копие на
трудова книжка, че ищцата е работила при ответника на длъжност „сортировач”.
От
представеното по делото предизвестие на лист 5 се установява, че ищцата е
подала предизвестие до работодателя си за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.326 КТ. Не се спори между сраните, че предизвестието е
получено от работодателя на 10.07.2013г.
Установява
се от представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
22/10.07.2013г., че считано от 10.07.2013г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.326 КТ. В заповедта е отразено, че на
ищцата следва да се изплати обезщетение по чл.224 КТ в размер на 992 лева, а на
основание чл.220 КТ следва да бъде удържано едно брутно трудово възнаграждение
за неспазен срок на предизвестието в размер на 310 лева. Не се спори между
страните, че процесната заповед е
връчена на ищцата на 26.07.2013г.
Спорно
по делото е законосъобразна ли е оспорваната заповед за прекратяване на трудово
правоотношение и налице ли са основания за нейната отмяна? Дължи ли се на
ищцата обезщетение по чл.225 КТ за незаконно уволнение и ако се дължи в какъв
размер и дължи ли и е обезщетение по
чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск и ако и се дължи – в какъв
размер? Ползва ли се ищцата от закрила по реда на чл.333 КТ?
От
правна страна, съдът приема следното :
Правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата
на чл.326 ал.1 КТ. Касае се до субективно право, което може да бъде упражнено
само по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за
прекратяването на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят
не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява
работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл.326
ал.1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл.326 КТ работникът или
служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното
писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал1 КТ
работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се
прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието (чл.335
ал.1 т.1 КТ), освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди
да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220 КТ законодателят е предоставил
възможност на всяка от страните по трудовия договор да не спази срока на
предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона
размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално
дължимата престация, а именно: спазване на срока на предизвестие чрез
отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона
сума, за да произведе действие разпоредбата на чл.220 КТ, дължимата сума за
обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл.220 КТ не се заплати
прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът на предизвестие трябва
реално да се отработи.
В случая ищцата
е уведомила работодателя, че трудовото и правоотношение е прекратено и няма да
отработва предизвестие и е съгласна да и бъде удържано обезщетение по чл.220 КТ. В този случай ако предизвестието не е отработвано, трудовият договор, макар
прекратяван с предизвестие се прекратява от деня на връчване на предизвестието
(в този смисъл Коментар на КТ, изд. 2007г., стр. 960). Изводът е, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено считано от 10.07.2013г, когато
работодателят е получил предизвестието и ищцата дължи обезщетение по чл.220 КТ.
Издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение има само
констативен, а не преобразуващ ефект, поради което е правно ирелевантно дали и
кога е връчена на ищцата. Трудовият
договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието
(чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ), освен ако той или работодателят пожелаят да го
прекратят и преди да изтече този срок, какъвто е настоящият случай.
Съдът не споделя доводите на ищцата, че оспорваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като ищцата се ползва от закрила по реда на
чл.333 КТ, защото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е била в разрешен отпуск, а именно поради
временна неработоспособност или защото има дете до три годишна възраст.
Закрилата в чл.333 КТ не е предвидена при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.326 КТ.
При така изложеното, съдът приема, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е правилна и законосъобразна, а
предявеният иск за нейната отмяна е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
Следва да бъде
отхвърлен, като обусловен от изхода на главният иск по т.1, и искът с правно
основание чл.344, т. 3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1680 лв. за периода
02.07.2013г. – 31.10.2013г.
По отношение на
предявения иск по чл.224 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск 64 дни в размер на 1260 лева и за 6 дни в размер на 120 лева. След като
съдът приема, че трудовото правоотношение е правилно и законосъобразно
прекратено, то ищцата има право да и бъде присъдено обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск. От заключението на вещото лице се
установява, че полагащото и се обезщетение е в размер на 992 лева. От
заключението на вещото лице се установява, че за 2013г. ищцата няма право на
полагащ и се платен годишен отпуск, тъй като до 02.07.2013г. същата е била в
неплатен годишен отпуск.
Обстоятелството, че работодателят е канил ищцата да посочи банкова
сметка, *** прави иска неоснователен, а би освободил ответника работодател от
отговорност за забавено плащане и съответно заплащане на лихва за забава.
При така
изложеното, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата обезщетение по чл.224 КТ за неизплатено полагащо се на ищцата обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск 64 дни
за периода 2009г.- 2012г. в размер на 992 лева като за разликата до 1380
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода
на делото, следва да бъдат присъдени разноски по компенсация. Разноските на
ищцата са в размер на 100 лева адвокатско възнаграждение за трите иска.
Разноските на ответника с в размер на 700 лева адвокатско възнаграждение за
трите иска. Разноските за вещо лице са в размер на 90 лева за експертизата за
определяне на обезщетение по чл.225 КТ и в размер на 50 лева за определяне на
обезщетението по чл.224 КТ. Видно от договорите за правна помощ не е уговорено
възнаграждението за всеки един от исковете и съдът приема, че разноските на
ищцата са в размер на по 33,30 за всеки от трите иска, а на ответника – по
233,33 лева за всеки от трите иска. Двата иска – за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и за присъждане на обезщетение за
оставане без работа са неоснователни и съдът счита, че следва да бъдат
отхвърлени. Ищцата е освободена от държавна такса, но не и от разноски, поради
което следва да заплати на ответника съответното възнаграждение в размер на
466,66 лева. По отношение на третия иск, същият е частично основателен и следва
да бъде уважен до размера изчислен в заключението на вещото лице – 922 лева
като за разликата до предявения размер - 1380 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Разноските на ищцата съобразно уважената част
на иска по чл.224 КТ са в размер на 23,90 лева, а на ответника – в размер на
65,60 лева. По компенсация ищцата следва да заплати ответника сумата от 41,70
лева. По отношение на разноските за вещо лице, ответникът следва да заплати по
сметка на ПлРС разноски за вещо лице в размер на 50 лева за изготвеното
заключение по уважения иск.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.М.Д.,***-********** иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване незаконността и
отмяна на заповед № 22/10.07.2013 на управителя на ЕТ ”ИРМО-********** въз
основа на която е прекратен трудовият договор на В.М.Д., на основание чл.326, ал.1
от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.М.Д.,***-**********, иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на
сумата от 1603,60 лева, представляваща обезщетение вследствие на оставането и
без работа, за периода 09.01.2012-05.07.2012г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ ”ИРМО-**********
ДА ЗАПЛАТИ НА В.М.Д.,*** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 992 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата като за разликата до 1380 лева
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ ”ИРМО-**********
ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от ***** сумата от 50 лева за изготвена по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В.М.Д.,*** ДА ЗАПЛАТИ НА, ЕТ ”ИРМО-********** ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от ***** сумата от 508,36 лева, представляваща направени по
делото разноски по компенсация.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: