№ 399
гр. Пазарджик, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20235200100575 по описа за 2023 година
Производството е образувано по субективно съединени искове от И. С.
П., ЕГН **********, и В. Е. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул.
***, чрез адв. П. от АК – Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, срещу
З. Г. П. и С. И. П., двамата с адрес: с. В., община С., ул. ***, за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. ***, а именно:
1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
***, представляващ: Жилище, апартамент - в жилищна сграда, брой нива на
обекта: 2, с площ от 227.76 кв. м., на 1 етаж от сграда с идентификатор № ***,
построена в поземлен имот с идентификатор № *** по одобрената КККР на
гр. П., при съседи за ниво 1: на същия етаж: ***.1, ***.3 и ***.4, под обекта:
няма, над обекта: няма, при съседи за ниво 2: на същия етаж: ***.1, под
обекта: ***.3, над обекта: няма, ведно с припадащите се за обекта идеални
части от общите части на сградата, както и
2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
***.3, представляващ: Гараж, с площ от 21.08 кв. м., на 1 етаж от сграда с
идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по
одобрената КККР на гр. П., при съседи: на същия етаж: ***.4, ***.1 и ***, под
обекта: няма, над обекта: ***, ведно с припадащите се за обекта идеални части
от общите части на сградата, на основание придобивна давност с
непрекъснато владение, продължило повече от 10 години в периода от
10.01.2006 г. до настоящия момент, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 от ЗС.
1
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Ищецът И. П. е син на ответниците З. и С. П.и. Същият има брат К. С.
П., с когото се твърди, че са съдружници в „ОРИОН 2000“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46. Капиталът на дружеството от 5 000 лева е разпределен при
дружествени дялове от 2 600 лева за ищеца и 2 400 лева за брат му. Излага се,
че на 30.03.2001 г. „ОРИОН 2000“ ООД придобива на търг незастроено дворно
място, находящо се в гр. П., ул. ***, съставляващо УПИ *** – общ., кв. 84 по
плана на града, с урегулирана площ от 1 231.49 кв. м., при съседи: УПИ *** –
общ., УПИ *** – общ. и две улици. В полза на дружеството е издадено
разрешение за строеж № 286/17.08.2004 г. за изграждане на двуфамилна
жилищна сграда (къща-близнак) на два етажа със застроена площ от 316.64 кв.
м. и РЗП – 523.76 кв. м. Твърди се, че предвид недостатъчните средства за
строителството, двамата братя решили да продадат поземления имот на майка
си – първата ответница З. П., която да кандидатства за кредит, средствата от
който да бъдат вложени за довършване на сградата. С нотариален акт №
74/24.09.2004 г. на нотариус Таня Дъбова, рег. № 422 от НК, незастроеният
имот бил продаден от управителя на „ОРИОН 2000“ ООД К. П. на З. П. за
сумата от 7 500 лева. На 18.11.2004 г. ответниците учредяват в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху правото на строеж за двуфамилна
жилищна сграда в поземления имот, като са им отпуснати 200 000 лева за срок
от 15 години. Твърди се, че вноските по кредита са плащани от ищците и К.
П.. На 10.01.2006 г. за жилищната сграда е издаден Акт образец № 15, със
строители И. и К. П.и, и възложител „ОРИОН 2000“ ООД. След издаването на
този акт, ищецът, съпругата му В. П. и двете им деца заживяват заедно в
жилището, разположено в източната част на новоизградената къща-близнак. В
жилището, разположено в западната част на същата сграда заживява К. П. с
неговото семейство. Излага се, че няколко години по-късно отношенията
между И. П. и майка му З. се влошават, като се сочи, че оттогава те не
поддържат контакти помежду си. На 22.05.2015 г. З. П. подала молба за
изменение на кадастралната карта, засягаща процесните имоти, като със
заповед от същата дата на началника на СГКК – гр. Пазарджик е одобрено
изменение на същата, при което са нанесени нови обекти, а именно: сграда с
идентификатор № ***, с площ от 294 кв. м., с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна; схема на самостоятелен обект № ***, с площ от 227.76
кв. м., схема на самостоятелен обект № ***, с площ от 227.76 кв. м., схема на
самостоятелен обект № ***, с площ от 21.08 кв. м., схема на самостоятелен
обект № ***, с площ от 21.08 кв. м., като са заличени обектите с
идентификатор № ***.1, в който живее К. П. и идентификатор № ***.2, в
който живее И. П.. Със същата тази заповед ответницата З. П. е отразена като
2
собственик на двуфамилната жилищна сграда (къща-близнак), на основание
нотариалния акт от 24.09.2004 г. На 16.09.2019 г. на нейно име е издадено и
Удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. По-късно, отново
поради влошените им отношения, се твърди, че по искане на ответницата
електрозахранването на жилището било прекъснато. Излагат се доводи, че
двамата братя са както възложителя, така и изпълнители на жилищната
сграда, макар първоначално проекта да е започнат от притежаваното от тях
дружество, като извършената продажба в полза на ответницата от 24.09.2004 г.
е фиктивна, и уговорката между двамата братя е сградата да бъде разделена на
две равни части между тях. Ищците навеждат съображения за придобИ.е
собствеността върху жилището и гаража, разположени в източната част на
двуфамилната жилищна сграда (къща-близнак), по давностно владение,
продължило от 10.01.2006 г. до настоящия момент. Твърди се, че
презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само когато по естеството
си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си, което счита за безспорно в случая. Активната процесуална
легитимация на ищцата В. П. се обосновава както със сключения през 1993 г.
граждански брак с ищеца И. П. и придобИ.е на вещите в режим на СИО, така
и с осъщественото и от нейна страна своене на имотите, поради което се иска
да се приеме, че давността е изтекла в полза и на двамата. Относно пасивната
процесуална легитимация на съпруга на З. П. С. ПаП. ищците ангажират
доводи за наличие на задължително необходимо другарство за съпрузите при
разглеждането на вещни искове, позовавайки се на особените мнения в ТР №
3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците З. и С. ПаП.и, чрез адв. Ц.
от АК – Пазарджик, са подали отговор на исковата молба. Считат исковата
молба за изцяло неоснователна. Не било вярно, че сградата е построена от
ищеца И. П.. В действителност същата е построена със средства от банков
кредит, разрешен на ответницата З. П. от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на
200 000 лева, целево за строителство и довършване на жилищната сграда.
Кредитът е изцяло погасен от ответницата П.. Именно затова и
удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация е издадено на нейно
име, като възложител. Сочи се, че З. П. е придобила имота (на 24.09.2004 г.)
след издаване на разрешението за строеж (от 17.08.2004 г.) и затова то е на
името на предходния собственик. Поддържа се, че е имало периоди от време,
през които ищецът е живял със семейството си в жилищната сграда след
завършването й, допускан е в нея, тъй като е син на ответницата, но никога не
е демонстрирал желание и намерение да завладее част от сградата за себе си.
Същият по никакъв начин не е финансирал строителството, като се излагат
3
съображения, че дружествата, в които той е бил съдружник („ОРИОН 2001“
ООД и „ОРИОН 2000“ ООД) са били в тежко финансово състояние – първото е
обявено в несъстоятелност през 2008 г., а дружествените дялове на ищеца във
второто са запорирани за дългове на същия към „ПИБ“ АД в размер на
1 875 000 лева и към „Българо-американска кредитна банка“ АД в размер на
24 011.95 лева. Моли се за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените
разноски.
По допустимостта на производството:
Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск
зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което
състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищците. Когато
защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било
нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване.
Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото
възстановяване (т. 2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая ищците
твърдят, че владеят процесните имоти, но ответниците се легитимират като
собственици по силата на нотариален акт за покупка, както и извършват
действия, чрез които оспорват правото им на собственост. На това основание
съдът приема, че предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС са допустими.
Съгласно ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГК на
ВКС, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или
имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите
са необходими, но не са задължителни другари.
Сезиран е родовокомпетентият съд – чл. 104, т. 3 и т. 6 от ГПК.
От фактическа страна съдът приема следното:
Не е спорно между страните, представя се и удостоверение за сключен
граждански брак, че ищците И. и В. П.и са съпрузи от 1993 г.
Не е спорно, също се представя удостоверение за граждански брак, че и
ответниците З. и С. П.и са съпрузи от 1971 г., както и че са родители на И. П. и
К. П..
От приетата по делото Обяснителна записка към архитектурен проект
за обект: „Жилищна сграда на И. и К. П.и“ от юни 2004 г. се установява, че
проектът за жилищната сграда в УПИ ***-общ., кв. 84 по плана на гр. П., се
реализира на основание скица с виза за проектиране, издадена на 09.03.2004 г.
от Община Пазарджик, като в имота се предвижда изграждането на
двуфамилна жилищна сграда (къща-близнак) на два етажа без сутерен
4
съгласно приложен проект. Сградата е отделностояща и ситуирана върху
равен терен. Същата е изцяло симетрична, с относителна ос симетрия,
минаваща през общата разделителна стена, в източната част е разположено
едно жилище, а в западната – жилище на друг собственик.
С Разрешение за строеж № 286/17.08.2004 г., издадено от гл. архитект
на Община Пазарджик е разрешено на „ОРИОН 2000“ ООД, представлявано
от И. П. и К. П., изграждането на жилищна сграда в УПИ ***, кв. 84 по плана
на гр. П..
С нотариален акт № 74/24.09.2004 г. на нотариус Таня Дъбова, рег. №
422 от НК, „ОРИОН 2000“ ООД, чрез управителя К. П. продава на
ответницата З. П. незастроено дворно място, находящо се в гр. П., ул. ***,
съставляващо УПИ ***-общ., кв. 84 по плана на града, с урегулирана площ от
1 231.49 кв. м., при съседи: УПИ ***-общ., УПИ ***. и от две страни улица, за
цена от 7 500 лева. Доколкото З. и С. П.и са били в брак по това време, имотът
е придобит от тях при режим на СИО.
Установява се, че по силата на договор за кредит от 15.11.2004 г. „Банка
ДСК“ ЕАД отпуска на ответниците З. и С. П.и жилищен кредит в размер на
200 000 лева – за строителство до степен на изпълнение „груб строеж“ и
изпълнение на определен вид довършителни работи в УПИ ***-общ., кв. 84 по
плана на гр. П.. Като поръчители са се задължили К. П. и И. П. (л. 93).
С нотариален акт № 166/18.11.2004 г. на нотариус Таня Дъбова, рег. №
422 от НК, ответниците З. и С. П.и учредяват в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
договорна ипотека въху описания по-горе незастроен имот, съставляващ УПИ
***-общ., кв. 84 по плана на гр. П., с урегулирана площ от 1 231.49 кв. м., за
обезпечаване вземането на банката по договора за кредит.
За процесната жилищна сграда, със застроена площ 316.64 кв. м. е РЗП
– 523.76 кв. м. в УПИ ***, кв. 84 по плана на гр. П. е издаден Акт образец №
15 от 10.01.2006 г. за установяване годността за приемане на строежа.
Строители на обекта са К. и И. П.и, а за възложител на същия е посочено
„ОРИОН 2000“ ООД, представлявано от управителите К. и И. П.и.
На 11.11.2008 г. ищцата В. П. е заявила адресна регистрация за
постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с адреса на спорния имот в гр. П., ул.
*** (идентичен с ул. *** – факт, по който страните не спорят), докато съпругът
й И. П. е подал такава на същия имот от 05.06.2020 г.
С Удостоверение № 60 от 16.09.2019 г. процесната жилищна сграда с
идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по
КККР на гр. Пазарджик, съставляващ УПИ ***-общ., кв. 84 по плана на града,
е въведена в експлоатация, на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ. Като
възложител е посочена З. П., съгласно нот. акт № 43/24.09.2004 г. През 2019 г.
5
и 2020 г. тя е подала данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ за имота, видно от
които процесният имот не е посочен като основно жилище.
Установява се от представената от „Банка ДСК“ ЕАД информация, че
кредитът от 200 000 лева е изцяло погасен на 20.12.2019 г., като погасителни
вноски са плащани както от З. П., така и от други лица – В. П., В. Д., Л. П., Ж.
К..
Свидетелят В. Д. Д. дава показания, че през последните 15 години е
работила във фирми на семейство П.и, като преки началници са й били И. и В.
П.и. Вече не работи при тях. По времето когато е работила, е изпълнявала
длъжността ***. Твърди, че предимно тя е внасяла погасителните вноски по
кредита, изтеглен от З. П.. Докато е била в майчински, вноските са били
внасяни от колегите й Л. и Ж.. Предимно В. П. й е давала парите за вноските,
но не знае произхода на същите, дали са семейни или не. Познава З. П., която
живеела в с. В.. Твърди, че З. П. е работила в *** в с. В., като е ***. Поддържа,
че откакто е започнала да работи при П.и – от около 2007 г., оттогава
семействата на И. П. и на К. П. живеят в къщата - близнак в гр. П., ул. ***.
Къщата е с общ двор, но всеки си има отделен вход. Твърди, че знае, че
кредитът бил изтеглен, за да може К. и И. П.и да си построят имот, в който да
живеят заедно със семействата си. З. П. също й е давала пари за вноските за
кредита, изпращала ги е в плик, но инцидентно, като сумите били малки –
около 500-700 лева, при месечна вноска от 2 500 лева. К. П. също й е давал
пари за вноските по кредита, но 1 – 2 пъти. Около 90 % от случаите В. П. е
давала парите за вноските. Твърди, че е ходила на гости и на двете семейства –
на К. П. и на И. П.. Счита, че З. П. много държала двете й деца да живеят
заедно и да са задружни, никога не е искала да се стигне до настоящото
положение. Този раздор, който се случил между двамата братя не й се
отразявал добре. Същият датира от 2019 г. Конфликтът не е породен заради
имота. С имота никога не е имало проблеми, защото те от много години преди
това са си живели заедно безпроблемно. Счита, че проблемът по-скоро е
заради други техни дела. Никога не е била присъствала на спорове между З. П.
и сина й И.. Тя дори се радвала, че синът й И. П. живее в къщата. Счита, че
именно това била и целта, двете й деца да живеят със семействата си в тази
къща.
Свидетелят К. П., брат на И. П., дава показания, че процесната къща е
построена с кредит от майка му З. П.. Парите за вноските по кредита са давани
от майка му, която от В. пращала парите по шофьори. Всеки, който е бил в
офиса е носил парите до банката, за да направи съответните погасителни
вноски. Това били В., Б. П., Ж.. З. П. била *** в *** в с. В.. Имала си ЕТ, както
и баща му, имала и доходи. Поддържа, че майка му направила къщата-
близнак. Тя изтеглила кредита, тъй като искала къщата да е на нейно име.
6
Излага, че отношенията между И. П. и З. П. се развалили, след като майка му
разбрала, че с цесия, с пълномощно, ищцата В. П. е прехвърлила задължения
на ЕТ „В. П.“ на ЕТ „З. П.“ за 1 000 000 лева. Затова майка му не искала да
прехвърля къщата вече 4 години. Излага, че майка му живеела в къщата на
сина му в с. В.. Само З. П. се грижела за къщата в гр. П.. „Този господин,
където иска къщата, не е живял там“ – обръщение към брат му И. П.. Твърди,
че И. П. никога не се е грижел за къщата. Идвали само събота и неделя на
почивка. Семейството му не живеело в къщата. Семейството на брат му
живеело в С. на хотел.
Свидетелят Б. А.ова П., съпруга на К. П., дава показания, че живее на
ул. ***, в къща, построена от свекърва й чрез кредит, който З. П. погасила.
Твърди, че тя и семейството й живеят в едната част от къщата – близнак, със
съгласието на З. П., а дъщерята на И. П. с нейното семейство живее в другата
част от къщата. Твърди, че е виждала ищците да идват само през уикенда в
къщата. Поддържа, че И. П. никога не е живял в къщата постоянно от
построяването й. Напротив, З. П. живеела там постоянно. Повтаря, че къщата
е построена от свекърва й З. П. и с нейно разрешение свидетелката живее със
семейството си в къщата. Заявява, че от 2020 г. се влошили отношенията
между И. П. и майка му, тъй като другата снаха В. П. чрез цесия й била
прехвърлила задължения за 1 000 000 лева, без нейно знание. Тогава ги
извикали в данъчното в Пловдив. З. е искала къщата да остане нейна и
евентуално след смъртта й децата й да си я поделят. Излага, че свекърва й
знае, че внучката й живее в къщата и не се е противопоставяла. Твърди, че и тя
е внасяла пари по вноските за кредита с пари от З. П.. Не може да посочи кога
е построена къщата – близнак, но твърди, че от 2007 г. живее в нея.
Свидетелят Б. Б. Г. дава показания, че познава всички от семейство П.и,
тъй като 20 години работила при И. П.. Гледала децата му, защото той бил
бизнесмен и нямал време. Била е в процесната къща, ежедневно, когато
работила. Излага, че толкова много години е работила при него, че я
възприемали като член на семейството. Знае процесната сграда, където
двамата братя живеят – в самостоятелни къщи, долепени една до друга.
Дворът бил общ, но всеки си имал отделен вход. Познава и родителите на И.
П., но те си живеели на с. В.. Идвали му на гости, последно преди 4-5 години.
Знае, че двамата братя са скарани от около 2 – 3 години. Оттогава майка му
спряла да идва у тях и не контактували повече. Не знае дали къщата е
построена с кредит. Твърди, че И. е наемал работници по строежа на къщата,
дори и показал скицата. Всичко общо работил, както по неговата част, така и
по частта на брат си. И. се грижел много за тях. Не знае по документи на кого
е къщата. Знае, че З. не посещава семейството на И., дори на сватбата на
дъщеря му не дошла. Не искала да вижда никой от семейството му. Започнала
7
да се грижи за сина на И. П., когато бил много малък, около 5 месечен.
Следва да се отбележи, че ищците са поискали ответниците да дадат
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, като отговорят на въпросите дали през
последните 15 години те /ответниците/ са живели единствено и само в с. В.,
община С. и че никога не са живели в процесния имот в гр. П.; че процесната
къща – близнак е построена с банков кредит, който се изплащал от синовете
им И. П. и К. П.; че от построяване на къщата през 2006 г. до момента в едната
част от нея живее синът им И. П. със семейството си, а в другата част –
другият им син К. П.. Видно е от получените призовки, че ответниците са
били уведомени за задължението си по чл. 176 от ГПК да се явят лично в
откритото съдебно заседание и да отговорят на въпросите, подробно вписани
в призовката. Били са предупредени и за последиците по чл. 176, ал. 3 от ГПК,
че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на
които не са се явили или са отказали да отговорят без основателна причина,
както и когато са дали уклончиви или неясни отговори.
Въпреки тези указания, ответниците не са се явили в откритото съдебно
заседание, за да отговорят на въпросите по реда на чл. 176 от ГПК,
независимо от предупреждението за последиците от неявяването си. Като
причини са изложили лошите си отношения с ищците, че не желаят да ги
виждат, както и че са в тежко здравословно състояние. Съдът е приел
изложената причина за уважителна, но само за да даде повторна възможност
на ответниците да се явят за следващото открито съдебно заседание. На него,
проведено на 07.06.2024 г., ответниците отново не се явяват по същите
съображения, без да представят или да поискат да представят доказателства за
тежкото си здравословно състояние.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
В производството по този иск върху ищците лежи доказателствената
тежест да установят: изтичането на поне 10 години владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 от ЗС, т. е. упражняване на фактическа власт върху имотите, които
владелците държат, лично или чрез другиго, като свои. При установяване, че
фактическата власт на ищците е започнала на основание, което изключва
владението (държане), то отново те носят доказателствената тежест да
установят превръщането на държането във владение, т. е. промяната в
намерението (interversio possessionis) за своене на имотите за посочения
период от време. В разпоредбата на чл. 68 от ЗС се съдържат определения за
владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
8
държи като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus)
и субективен – намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При
държането, фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Обективният елемент на владението –
упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Именно
субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение.
На първо място, следва да се уточни приложението на чл. 176 от ГПК:
Обясненията на страната съставляват изявления за факти, които
подлежат на доказване. Като доказателство обясненията на страната могат да
бъдат ползвани само когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти,
които съдът следва да цени наред с всички доказателства по делото. С
разпоредбата на чл. 176 ГПК, законът въвежда възможност да бъдат ценени
като доказателствено средство както обясненията на страната за неизгодни за
нея факти, така и поведението и във връзка със събиране на това
доказателство – Решение № 876 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2008
г., II г. о.
Когато редовно призованата и задължена страна, уведомена съобразно
чл. 176, ал. 2 ГПК, не се яви за да бъде разпитана, или се яви, но откаже да
отговори на поставените й въпроси, законът предполага, че с това свое
поведение тя цели да се отклони от признание на неизгодни за нея факти, и
затова овластява съдът да счете, че фактите, спрямо които страната е
възприела описаното поведение, са доказани – по арг. от Решение № 328 от
26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 158/2009 г., IV г. о.
С оглед изложеното, вкл. предвид повторно дадената от съда
възможност ответниците да се явят и да отговорят на поставените от ищците
въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, от която възможност те не са се
възползвали, като изложените от тях причини, че понеже са в лоши отношения
с насрещната страна (неизвинителна причина, обичайно съществуваща във
всеки исков процес) и са в тежко здравословно състояние (недоказано по
делото), съдът следва да приеме за доказани фактите, че през последните 15
години ответниците са живели единствено и само в с. В., община С. и че
никога не са живели в процесния имот в гр. П., че процесната къща – близнак
е построена с банков кредит, който е изплащан от синовете им И. П. и К. П.,
както и че от построяване на къщата през 2006 г. до момента в едната част от
нея живее синът им И. П. със семейството си, а в другата част – другият им
син К. П..
Така направените изводи в голяма степен кореспондират и с гласните
9
доказателства, събрани от разпита на свидетелите В. Д. и Б. Г., чиито
показания съдът кредитира, предвид че твърденията им за упражнявана
фактическа власт от И. П. и семейството му върху процесните имоти от 2007
г., когато семействата на двамата братя заживяват в самостоятелните жилища
на къщата в гр. П., ул. ***, са непосредствено придобити, ясни и не си
противоречат.
За разлика от тях, показанията на свидетелите К. П. и съпругата му Б.
П., преценени съгласно чл. 172 от ГПК, предвид евентуалната им
заинтересованост и влошени междуличностни отношения, са взаимно
противоречиви (напр. св. Б. П. сочи, че И. П. никога не е живял в къщата от
построяването й, напротив - З. П. живеела там постоянно е в разрез с
показанията на съпруга й, който сочи, че майка му живеела в къщата на сина
им в с. В.). Съдът не кредитира техните показания и предвид изложените от
тях твърдения за прехвърлени задължения от ищцата В. П., действаща като
ЕТ, на ЕТ З. П. за един милион лева, и то чрез цесия (принципно способ за
прехвърляне на вземане, а не на задължение), най-малкото поради липса на
други доказателства в тази връзка, което сочи на опит за дескредитиране
позицията на ищците по спора.
Обстоятелството, че процесният имот е въведен в експлоатация едва на
16.09.2019 г. по реда на чл. 177 от ЗУТ не води до извод, че за ищците е
съществувала пречка за установяване на владение – Решение № 108 от
10.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2010 г., II г. о.
Обобщено, съдът приема, че ищците са упражнявали фактическа власт
върху процесните имоти /жилището и гаражът/, разположени в източната част
на новоизградената къща от 2006 г. досега.
Съгласно чл. 69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, т. е. не е необходимо
доказване на намерение за своене при упражнявано владение, освен ако не се
докаже, че фактическата власт е била упражнявана за другиго, нито
изрично противопоставяне на това намерение на определено лице. Достатъчно
е фактическата власт да е била упражнявана явно, необезпокоявано и
непрекъснато с намерение за своене, което се предполага – Решение № 122 от
28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 955/2011 г., II г. о.
В случая не се доказа, че фактическата власт, която съдът прие, че се
упражнява от ищците от датата на завършване на строежа през 2006 г. е
упражнявана за другиго, и в частност – за ответниците, като собственици на
имота. Такива данни по делото няма. Напротив, от съвкупния анализ на
доказателствата би могло да се направи извод, че проектирането и
осъществяване на строителството на къщата – близнак е инициирано от
10
двамата братя П.и още докато са били съдружници в „ОРИОН 2000“ ООД,
което се установява от изготвения през юни 2004 г. архитектурен проект, т. е.
преди продажбата на празното дворно място на майка им – на 24.09.2004 г.
Обстоятелството, че строежът е финансиран чрез банков кредит, получен от
родителите на И. П., но изплащан от двамата братя (доказан на основание чл.
176, ал. 3 от ГПК факт) не влияе върху вещното право на собственост и би
обусловило евентуално облигационни (но не и вещни) претенции.
По въпроса, свързан с приложението на института на придобивната
давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението
приживе от бъдещите наследодатели, кога е приложима презумпцията на чл.
69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост, е постановено
Решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о., според
което владението е едновременно проявление на субективен и обективен
елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата
власт върху веща и включва фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6-
74/. Субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на
ограниченото вещно право, чието придобИ.е се цели. Презумпцията ползва
владелеца, а не държателя, т. е. за да се приложи презумпцията, тези действия
трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага както в
отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и
собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво
основание е възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012 г. на ОСГК/. Възможно
е предаване на владението от предишния собственик, или владелец
/квазиправодаване/. То не е формален акт - може да стане с конклудентни
действия, или да се изрази словестно. Когато владението е установено по този
начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета,
действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имота се
владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
По делото се събраха данни (св. Д.), че З. П. много държала двете й
деца да живеят заедно и да са задружни, като точно това е била и целта на
построяването на къщата - те да живеят заедно със семействата си в тази
къща. Съдът кредитира тези показания предид факта, че от построяването й
през 2006 г. до 2019/2020 г. не е имало проблеми в семейството, не е имало
опити за възстановяване на упражняваното от ищците владение върху имота
11
от действителните собственици. И именно породеният между двамата братя
конфликт е довел до нежеланието на З. П. („вече 4 години да не иска да
прехвърли къщата“ – така св. Кр. П.).
Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението
върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов
наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на
владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за
придобИ.е на собствеността. В този смисъл и становището в постановеното
решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на Първо ГО на ВКС, в
което е прието, че когато владението е установено по този начин /чрез
предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на
фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.
69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и
без прекъсване – Решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015
г., I г. о.
Или, като обобщение, съдът приема, че за периода от 2006 г.
построената чрез проекта на двамата братя жилищна сграда (ведно с гаражите
към нея) до 2019/2020 г., когато възниква конфликт между тях, респ. когато
възниква конфликт между З. П. и синът й И. П., вкл. към настоящия момент,
при липса на опити за възстановяване на владението от страна на
(формалните) собственици, води до извод, че процесните имоти са владяни от
ищците като техни собствени. Изтеклият до този момент срок от над 13-14
години с намерение за своене от тяхна страна изпълва фактическия състав на
чл. 79 от ЗС, поради което исковете следва да се уважат.
Няма искане за присъждане на разноски от ищците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Г. П. и С. И. П.,
двамата с адрес: с. В., община С., ул. ***, че И. С. П., ЕГН **********, и В. Е.
П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. ***, са собственици на
основание давностно владение на недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул.
*** (идентичен с ул. ***), а именно:
1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
***, представляващ: Жилище, апартамент - в жилищна сграда, брой нива на
обекта: 2, с площ от 227.76 кв. м., на 1 етаж от сграда с идентификатор № ***,
построена в поземлен имот с идентификатор № *** по одобрената КККР на
гр. Пазарджик, при съседи за ниво 1: на същия етаж: ***.1, ***.3 и ***.4, под
12
обекта: няма, над обекта: няма, при съседи за ниво 2: на същия етаж: ***.1,
под обекта: ***.3, над обекта: няма, ведно с припадащите се за обекта идеални
части от общите части на сградата, както и
2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
***.3, представляващ: Гараж, с площ от 21.08 кв. м., на 1 етаж от сграда с
идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по
одобрената КККР на гр. Пазарджик, при съседи: на същия етаж: ***.4, ***.1 и
***, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с припадащите се за обекта
идеални части от общите части на сградата, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
13