Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито съдебно заседание
при закрити врата състояло се на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря С. Александрова като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 1042 по
описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625
и сл. от Търговския закон.
Образувано е
по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, която е депозирана от молителя – „Т.У.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, с която се иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество – „Л.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, поради
наличие на основание – неплатежоспособност.
Дружеството-молител
навежда фактически твърдения, че има изградени търговски отношения с ответника,
почиващи на търговска продажба на стоки, в рамките на които продажбени
правоотношения „Т.У.“ ООД е с качеството продавач, а „Л.“ ООД участва, като
купувач. Встъпвайки именно в договори за продажба с ответника, молителят
поддържа, че е сключил с него пет продажбени сделки, посредством които му е
продал индивидуализирани в молбата стоки. Предаването на стоките станало на
30.06.2018 г., 13.07.2018 г. и 23.07.2018 г., като била уговорена конкретна
продажна цена за тяхното придобиване, с която купувача се е съгласил. За
доставките на стоките били издадени и пет броя фактури, в които изрично бил
установен падеж за плащане на сумата по продажната цена на придобиваните стоки,
както и начин на плащане – по банков път. Въпреки настъпването на уговорените
между страните падежи за изпълнение на задължението за плащане на продажната
цена, купувачът осъществил само частично погашение на стойността по една от
фактурите – тази издадена на 30.06.2018 г. Подчертава се, че към момента на
упражняване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
ответникът продължава да има качеството на неизправен длъжник по сключените пет
договора за търговска продажба на стоки, като общото изискуемо по тях парично
вземане за продажна цена възлизало на сумата от 123 468,65 лв. с вкл. ДДС.
Предвид това, че главните вземания за продажна цена били с настъпил падеж, то
след този момент се поддържа, че в правната сфера на продавача се пораждало и
право на обезщетение за допуснатата забава на същите, като се очертава, че
периодът на тази забава обхваща времето от 01.07.2018 г. до 04.06.2019 г., като
с прибавянето и на тази категория парични вземания, ответника ставал адресат на
общ дълг в размер на сумата от 135 206,96 лв. Въпреки проведените множество
разговори с представители на „Л.“ ООД относно издължаването на натрупаните
парични задължения нямало позитивна развръзка, като молителя продължавал да има
качеството на кредитор с изискуеми парични вземания. Същият добавя, че
очертаните вземания имат за източник търговски сделки, а предвид сериозният им
размер, както и продължителния период на допуснатата забава в тяхното
обслужване, то финансовите затруднения на ответника имат траен характер.
Черпейки основание от така изложените фактически твърдения, молителя настоява
за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да бъде обявена
неплатежоспособността на „Л.“ ООД и определена първоначалната дата на същата,
като спрямо търговеца се открие производство по несъстоятелност, както и да се
постанови прекратяване дейността на предприятието му и да се наложат общ запор
и възбрана върху имуществото на същото. Освен това се иска „Л.“ ООД да бъде
обявено в несъстоятелност, в случай че се докаже наличие на предпоставките на
чл. 630, ал. 2 ТЗ.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена
молба почиваща на чл. 625 ТЗ, е необходимо да бъде доказано на първо място, че
лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска
сделка. Наред с това трябва да бъде установено и че търговецът е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността
представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно
дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да
изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно
държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова,
което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност
по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се
прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието –
длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно
текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които
разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на
средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на
търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и
в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични
средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при
формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни
задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице
състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този
за обща ликвидност.
С оглед на
това, в случая настоящата инстанция намира, че следва да разгледа кредиторовите
качества на молителя и да прецени, дали същият е носител на изискуеми и
непогасени вземания, по които длъжник е „Л.“ ООД, респективно дали пораждането
на тези вземания има за източник търговска сделка.
Молителят „Т.У.“ ООД основава активната си легтимация да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на съществуващи в негова полза вземания срещу ответника, които
твърди да са възникнали по силата на пет договора за продажба на дървесина,
първият от които сключен на 30.06.2018 г., вторите два, сключени на 13.07.2018
г. и последните, сключени на 23.07.2018 г. Това налага съдът да разгледа въпросът
дали в производството се установява, че в тежест на „Л.“ ООД са възникнали
задължения за заплащане на продажна цена в претендирания от молителя раземр по
всеки един от петте договора за продажба, на които последният основава
кредиторовата си легитимация, както и дали ответното дружество е допуснало
забава в изпълнението на тези задължения, доколкото молителят се легитимира и
като кредитор на вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва
считано от датата на падежа на всяко от задълженията за заплащане на продажна
цена по петте договора до подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност. В случай, че съдът установи, че такива задължения са
възникнали то тогава трябва да се произнесе и по това дали те съществуват към
момента, както и дали биха могли да бъдат основание за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, като
осъществи преценката, дали са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От
представените в производството писмени доказателства се установява, че между „Т.У.“
ООД, от една страна, и „Л.“ ООД, от друга, са валидно възникнали облигационни
отношения по сключени пет договора за продажба на дървесина, първият от които
сключен на 30.06.2018 г., вторите два, сключени на 13.07.2018 г. и последните,
сключени на 23.07.2018 г. По силата на всяка от тези сделки „Т.У.“ ООД се е
задължил да прехвърли в полза на „Л.“ ООД собствеността върху определено
количество и вид дървесина, за което е издал пет на брой фактури както следва: фактура
№ 84/30.06.2018 г. за сумата от 28 379,15 лв. с ДДС за доставката на 52,46
куб. м. смърч, фактура № 86/13.07.2018 г. за сумата от 27 894,42 лв. с ДДС
за доставката на 51,81 куб. м. смърч, фактура № 87/13.07.2018 г. за сумата от
27 477,07 лв. с ДДС за доставката на 51 куб. м. смърч, фактура №
88/23.07.2018 г. за сумата от 27 348,77 лв. с ДДС за доставката на 53,08
куб. м. смърч и фактура № 89/23.07.2018 г. за сумата от 27 696,96 лв. с
ДДС за доставата на 53,43 куб. м. смърч. Изводите на съда за сключването на всеки
един от петте договора за продажба, доставянето на стоката по тях от продавача
и настъпването на падежите за заплащане на продажната цена се основават на осъщественото
при длъжника – „Л.“ ООД осчетоводяване на петте фактури, издадени за
вземанията, за които „Т.У.“ ООД се легитимира като кредитор. Договорът за
търговска продажба на стоки е от категорията на неформалните сделки, което
означава, че за да бъде сключен не е необходимо страните да съблюдават
определена форма за действителност. Когато обаче даден участник по договора се
позовава на правните му последици, то същия на общо основание трябва да
установи сключването и конкретното му съдържание. В случая издаването от
продавача и осчетоводяването от купувача на визираните по-горе фактури показва
наличие на формирана воля за сключване на продажбени сделки, респективно
индивидуализацията, като реквизити във фактурите относно вид на доставяната
стока, нейната единична и обща цена, както и субекта извършващ и получаващ
доставката са факти напълно достатъчни да очертаят минималните елементи от
изискуемото съдържание на договора за продажба, поради което трябва да се приеме,
че „Т.У.“ ООД и „Л.“ ООД са се обвързали
с пет договора за продажба при стоки и цени за тях детайлизирани в издадените 5
броя фактури, макар същите да не носят подписа на ответника. На следващо място
относно изпълнението на основното задължение на продавачът за доставка на
стоките предмет на продажбените сделки в полза на купувача, настоящата инстанция намира, че и тази
материална предпоставка за възникване на вземането за цена е осъществена, като
за нея се съди от проведеното в производството доказване в насока, че всяка
една от издадените 5 броя фактури е
осчетоводена от купувача, което действие съставлява извънсъдебно
признание на факта свързан с доставката на стоките. Ето защо, предвид
установеното по делото възникване на облигационните отношение, основани на
петте договора за продажба на дървесина, сключени между страните, настоящата
съдебна инстанция приема, че по всеки един от тях за „Л.“ ООД е възникнало
задължение да заплати дължимата продажна цена на уговорените падежи.
При така
сложените между страните комплекс от права и задължения следващият въпрос,
нуждаещ се от отговор за извършването ан преценката дали „Т.У.“ ООД има
легитимацията на кредитор по тези сделки е фокусиран върху това дали „Л.“ ООД е
изпълнило задълженията си за заплащане на продажната цена по всеки един от
сключените между страните пет договора за продажба. Характерът на задълженията
предполага доказването на тяхното изпълнение да се извърши от техния адресат, а
именно – „Л.“ ООД. По делото не е спорно, а и от заключението на СФИЕ се
установява, че ответното дружество е извършило две плащания по фактура №
84/30.06.2018 г., издадена за сумата от 28 379,15 лв. с ДДС, първото от които
извършено на 19.11.2018 г. за сумата от 13 927,72 лв. и второто, извършено
на 30.04.2019 г. за сумата от 1 400 лв. В резултат на извършените плащания
непогасеният остатък от задължението за заплащане на продажна цена по фактура №
84/30.06.2018 г. е намален до сумата от 13 051,43 лв. Доколкото по делото
не са налице доказателства, от които да се установява извършването на други
плащания отнасящи се до процесните фактури, у решаващия състав се формира
убеждението за допуснато от страна на „Л.“ ООД частично неизпълнение на
задължението му по фактура № 84/30.06.2018 г. за заплащане на продажната цена
по сключения между страните договор за продажба на дървесина от 30.06.2019 г.
до размера на сумата от 13 051,43 лв., както и за пълно неизпълнение на
задълженията по останалите четири броя договора за продажба както следва – за
сумата от 27 894,42 лв. по фактура № 86/13.07.2018 г., за сумата от 27 477,07
лв. по фактура № 87/13.07.2018 г. за сумата от 27 348,77 лв. по фактура №
88/23.07.2018 г. и за сумата от 27 696,96 лв. по фактура № 89/23.07.2018 г.
На следващо
място допуснатата от страна на ответното дружество забава по отношение на
задълженията му за заплащане на продажната цена по петте договора за продажба
на дървесина, сключени с „Т.У.“ ООД, на уговорените падежни дати, обуслава
извод за възникнало в негова тежест задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода, считано от датата на падежа на
всяко от задълженията до подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, чийто общ размер, при съобразяване на датите и стойността на
извършените от длъжника частични погашения по фактура № 84/30.06.2018 г., заключението
на СФИЕ изчислава на сумата от 11 742,00 лв. Съдът кредитира изцяло този
експертен извод на вещото лице, като приема, че породеният дълг свързан с
начислено обезщетение за забава е именно посочената от в. лице сума. И по това
си изискуемо задължение не се установява длъжникът да е предприел действия по
погашение, чрез плащане, което означава че същото продължава да съществува към
момента и негов титуляр е молителят - „Т.У.“ ООД.
Съобразявайки
това, че „Т.У.“ ООД провежда в нужната степен доказване на качеството си на
носител на изискуеми парични притезания по отношение на длъжника „Л.“ ООД съдът
следва да проведе анализ по отношение на въпроса дали договорите, от които молителят
черпи кредиторовото си качество съставлява търговска сделка по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ. За да бъде определена една сделка като търговска, тя
следва да отговаря на установените в чл. 286 ТЗ критерии – обективен или
субективен. Обективният критерий изхожда от вида на сделките, обявени от закона
за търговски – чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ, а лицето извършващо
сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ се счита от закона за търговец. Според субективния
критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ, като търговска се определя сделката, сключена от
търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
В
коментирания случай, сключените между страните договори за продажба категорично
няма как да бъдат възприети като търговска сделка при приложението на описания
обективен критерии и това е така защото договорът за продажба не е от
категорията на лимитативно изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки.
Договорът за
продажба обаче позволява да бъде квалифициран като търговска сделка при
приложението на субективния критерии на чл. 286, ал. 1 ТЗ и това би станало
тогава, когато такъв договор е бил сключен от търговец и е свързан с
упражняваното от него занятие. В случая и двете страни по договора са търговски
дружества, с оглед на което са търговци по правноорганизационната си форма, а
относно това, дали сключените договори за продажба са сключени във връзка с
упражняваната от него търговска дейност, приложение следва да намери въведената
презумптивна норма на чл. 286, ал. 3 ТЗ, тъй като пасивното поведение на
ответника в развилия се процес несъмнено обсулавя извод за липсата на осъществено
посредством проведено по делото обратно доказване оборване на презумпцията по
чл. 286 ал. 3 ТЗ. Ето защо сезираният съд, прилагайки законовото
предположение на чл. 286, ал. 3 ТЗ, е длъжен да приеме, че договорите за
продажба, от които молителят извежда легитимацията си на кредитор, са сключени
във връзка с упражняваната от „Л.“ ООД търговска дейност.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав, намира „Т.У.“ ООД да е установил и
последната необходима предпоставка за да се признае качеството му на субект
снабден с легитимация да поиска откриване производство по несъстоятелност
спрямо „Л.“ ООД, а именно, че вземанията му, възлизащи в общ размер на сумата
от 135 210,65 лв., и представляващи такива за заплащане на продажна цена
по договори за продажба на дървесина и обезщетения за допуснатата в плащането
им забава, произтичат от сключени с ответното дружество търговски сделки по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото в
производството се доказа, че в тежест на „Л.“ ООД по силата на обсъдените
по-горе търговски по своята правна характеристика сделки са възникнали парични
задължения към молителя, които са изискуеми и към момента и не се установява да
са обслужени, то следва да се приеме, че „Т.У.“ ООД доказва да е от категорията
на материално легитимираните субекти, които разполагат с правото да поискат по
реда на чл. 625 ТЗ откриване на производство по несъстоятелност спрямо
конкретен задължнял спремо него търговец.
При
установеното по делото кредиторово качество на молителя – „Т.У.“ ООД, с което е
изпълнена първата от необходимите предпоставки за откриване на производството
по несъстоятелност, съдът следва да се произнесе дали ответникът – „Л.“ ООД е
неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да се даде
отговор за наличието на тази материална предпоставка е нужно да се осъществи
анализ, дали ответното дружество притежава такъв обем от краткотрайни активи,
позволяващ му да заплати освен възникналите в негова тежест парични задължения
по търговските сделки разкрити по-горе в мотивите на настоящия акт, то и всички
други свои краткосрочни задължения, които са с падеж по-кратък от 1 година. За
да бъде направен извод за това, трябва да бъдат взети предвид, от една страна,
презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в
производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние
на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи,
сред които и годишни финансови отчети на ответника, служебно събраните сведения
от различни държани органи съхраняващи информация за активи на ответника, както
и заключението на приетата по делото съдебна финансово-икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо всеобхватен
анализ на проверената счетоводна и финансова документация.
Както беше
посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно
предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размера на краткотрайните му активи, относно които се приема, че са възможния
източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задължения на търговеца, тъй като те са тези, които могат за кратък период от
време да се преобразуват в парични средства и да послужат на длъжника за
разплащане на вземания с настъпил падеж.
От изводите
на вещото лице, изготвило заключението по СФИЕ, еднозначно се установява, че
към 31.12.2014 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи,
притежавани от „Л.“ ООД, възлиза на сумата от 15 000 лв., след което спада
до сумата от 6 000 лв. към 31.12.2015 г., нараства рязко до сумата от
501 000 лв. към 31.12.2016 г., продължава да нараства до сумата от
1 344 000 лв. към 31.12.2017 г., след което бележи осезаема редукция
до сумата от 755 000 лв. към 31.12.2018 г. Същевременно, въз основа на
записванията в счетоводни документи, съставени от ответното дружество, вещото
лице е констатирало, че към края на всяка от първите четири години същото е
разполагало с краткотрайни активи, достатъчни да покрият краткотрайните му
задължения, чиято стойност заключението установява в размер на 14 000 лв.
към 31.12.2014 г., в размер на 4 000 лв. към 31.12.2015 г., в размер на
496 000 лв. към 31.12.2016 г. и в размер на 1 233 000 лв. към
31.12.2017 г., като през последната приключила финансова година стойността на
краткотрайните му активи спада под стойността на краткотрайните му задължения,
които вещото лице установява в размер на сумата от 1 267 000 лв. към
31.12.2018 г. С оглед на тези факти се формира изводът, че до края на 2017 г.
краткотрайните активи на ответното дружество са били достатъчни за посрещане на
краткотрайните му задължения, като за този период коефициентът на обща
ликвидност на дружеството бележи стойности над единица макар да се демонстрират
колебливи тенденция. Измерването му към края на 2018 г. обаче показва рязко
влошаване до стойност от 0,5917, когато краткотрайните активи на дружеството са
достатъчни да покрият едва около 60% от краткотрайните му задължени. Това
несъмнено ясно говори за влошеното финансово-икономическо състояние на
предприятието на ответното дружество към края на последната приключила
финансова година. Лошите показатели за ликвидност на дружеството през
2018 г. се допълват и от лошите показатели за платежоспособност и задлъжнялост,
възлизащи на отрицателни стойности съответно от – 0,1991 и – 5,02, което
допълнително потвърждава извода, че длъжника няма перспективата да преодолее
влошената си жизнеспособност, като мобилизира търговската си дейност и увеличи
приходите си. Предвид на това, че „Л.“ ООД не разполага с достатъчно
краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест
краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината
подложеното на анализ дружество да не изпълнява последните, в които се включват
и изискуемите такива, които има към молителя „Т.У.“ ООД.
Отсъства и
оборване на презумпцията за спиране на плащанията, тъй като макар от СФИЕ да се
установява обслужването на определена категория парични задължения на длъжника
спрямо определени групи кредитори, в това число извършването на частично
плащене по едно от задълженията към молителя, а именно това по фактура №
88/23.07.2018 г., то тези му действия не позволяват да се разглеждат като
успешно опровергаване на презумпцията, тъй законодателят ясно е дефинирал, че
спиране на плащанията е налице и когато длъжника е платил изцяло или частично
задълженията си към определени кредитори. В случая именно като такива следва да
се квалифицират извършените през 2018 г. погашения направени от „Л.“ ООД.
На следващо
място настоящия състав намира, че невъзможнотта на ответното дружество да посреща
своите краткосрочни задължения продължава за един осезаем период от време,
съответно липсват и данни, от които да се направи извод, че същото разполага с
потенциала да преодолее самостоятелно тази своя ликвидна криза. Следователно
единственото възможно заключение е, че това финансово и имуществено положение
констатирано при „Л.“ ООД е трайно и необратимо. Ето защо по отношение на
ответника се наблюдава реализацията в тяхното кумулативно единство на всички
предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, заради което по отношение на него следва да се
открие производство по несъстоятелност на посоченото основание, а именно
неплатежоспособност.
Предвид
направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по
молбата, съдът следва да определи и началната ѝ дата.
В тази
връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната
обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични
задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние.
Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на
търговеца – „Л.“ ООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са
налице изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори,
както и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна
невъзможност на неговото предприятие да посрещне краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи, и паралелно с това наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т. е. спирането на плащанията към
кредитор/кредитори да се явява пряк резултат на обективната невъзможност на
длъжника да стори това.
От представените
в производството доказателства се установява, че вземанията, които се доказа,
че са възникнали в полза на кредитора – „Т.У.“ ООД са станали изискуеми в
периода от м. юни до м. юли през 2018 г., съответно на 30.06.2018 г. за
вземането по фактура № 84/30.06.2018 г., на 13.07.2018 г. за вземанията по
фактура № 86/13.07.2018 г. и фактура № 87/13.07.2018 г., и на 23.07.2018 г. за
взаменията по фактура № 88/23.07.2018 г. и фактура № 89/23.07.2018 г. За да се
определи обаче началната датата на неплатежоспособността освен наличието на
изискуемо парично задължение към даден кредитор или кредитори е необходимо още
да се установи и влошено икономическо състояние на търговеца, изразяващо се в
обективна невъзможност на неговото предприятие да посрещне краткосрочните си
задължения с наличните краткотрайни активи, с които разполага. Такова влошено
икономическо състояние по делото бе проведено доказване да е настъпило при
ответника към датата – 31.12.2018 г., когато с притежаваните от длъжника
краткотрайни /текущи/ активи не е могло да се постигне покриване на натрупаните
краткосрочни задължения. С оглед изложеното, съдът приема, че по делото се
доказа, че към 31.12.2018 г. ответното дружество има значителни по своя обем
изискуеми задължения по търговски сделки, поради което и към тази дата може да
се направи извод, че е налице спиране на плащанията на изискуемите задължения
на този търговец към неговите кредитори. Освен това, в производството е
установено, че към тази дата „Л.“ ООД не е разполагало с достатъчно
краткотрайни активи, с които да заплаща своите текущи и краткосрочни
задължения, което е видно и от коефициента за обща ликвидност, който към
31.12.2018 г. е на стойност от 0,5917, значително под референтните показатели.
Мотивиран от
горното съдът намира, че датата – 31.12.2018 г. е най-ранният момент, към който
по делото се установява, че ответникът „Л.“ ООД има изискуеми задължения към
кредитори в значителен размер, и същевременно е във влошено финансово
състояние, като не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси
всички свои краткосрочни задължения, поради което и тази дата следва да бъде
определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
С молбата за
откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ответното
дружество легитимираният в производството кредитор „Т.У.“ ООД е формулирал и
изрично искане към съда едновременно с решението за откриване на производството
по несъстоятелност длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност и да бъде
постановено прекратяване на дейността му. Предвид достигнатия от съда извод за наличието
на предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност по
отношение на длъжника „Л.“ ООД съдът следва да вземе отношение и по
приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ.
Разпоредбата
на чл. 630, ал. 2 ТЗ урежда хипотезата, при която е допустимо едновременно с
откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, съдът
да го обяви в несъстоятелност и да постанови прекратяване на дейността му, при
условия, че е очевидно, че продължаването на дейността би увредила масата на
несъстоятелността. В трайната си практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, ВКС
приема, че преценката на съда за увреждане масата на несъстоятелността при
продължаване на дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, като
същата се извършва въз основа на критерии, които не е необходимо да установят
действително увреждане, а е достатъчно да предпоставят извод за възможност от
бъдеща увреда.
В случая с
молбата за откриване на производството по несъстоятелност молителят не изтъква
конкретни съображения, поради които счита, че с продължаването на дейността на
търговеца се създава опасност за увреждането на масата на несъстоятелността. Обсотятелства,
в състояние да обосноват подобен извод, не се установяват и от наличния по
делото доказателствен материал. При това следва да бъде съобразено, че целта на
производството по несъстоятелност не се изчерпва с осигуряването на справедливо
удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния търговец, макар и това да
е неговото водещо предназначение. Заложено като цел на производството по
несъстоятелност в разпоредата на чл. 607, ал. 1 ТЗ е още възможността за
оздравяване на предприятието на длъжника, която цел не само, че не влиза в
противоречие с първата, а и е насочена към постигането ѝ, доколкото
оздравяването на предприятието на длъжника би способствало в по-голяма степен удовлетворяване
на неговите кредиторите, отколкото пристъпването направо към осребряване на
наличното имущество на длъжника. Именно поради това, че обявяването на длъжника
в несъстоятелност едновременно с решението за откриване на производството
изключва възможността за оздравяване на предприятието му, което от своя страна
би могло да затрудни и удовлетворяването на неговите кредиторите, то е
допустимо единствено при условие, че по делото се установява, че продължаването
на дейността на търговеца създава опасност за увреждането на масата на
несъстоятелността. Данни за наличието на такава опасност обаче по делото отсъстват.
Предвид
изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че искането на молителя
за постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ чрез обявяване на ответника в
несъстоятелност, наред с откриването спрямо него на производство по
несъстоятелност следва да бъде отхвърлено.
По присъждане на направените по
делото разноски:
С оглед
крайния изход на делото право на разноски се поражда в полза на
дружеството-молител. След извършен преглед на процесуалните изявления на процесуалния
представител на „Т.У.“ ООД в рамките на развилото се производство от неговото
стартиране до момента на приключване на устните състезания не се наблюдава
недвусмислено заявено искане по смисъла на чл. 80 ГПК за присъждане на разноски
по делото, поради което не е налцие основание за ангажране отговорността на
ответника за заплащането им с настоящото решение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, офис 6 и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2018
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Л.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 6.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на „Л.“ ООД, ЕИК ********, А.Г.М., с адрес *** като
определя месечно възнаграждение на синдика в размер на сумата от 1 000 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за
встъпване на синдика в длъжност – в 3-дневен срок от получаване на съобщението,
в който срок синдикът следва да представи и писмена
декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено
съгласие съгласно чл. 656 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на
кредиторите на „Л.“ ООД, ЕИК ********, което ще се проведе на 11.10.2019
г. от 14,30 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр.
София, бул. „********, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС,
Търговско отделение, VІ-2 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно:
1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на
постоянен синдик и определяне на неговото текущо месечно възнаграждение; 3.
Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ инкорпорираното в молба от
07.06.2019 г. изрично искане на молителя - „Т.У.“ ООД, ЕИК ********, имащо правна квалификация по чл. 630, ал. 2 ТЗ, за
обявяване в несъстоятелност и прекратяване на дейността на търговско дружество
- „Л.“ ООД, ЕИК ********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията
за извършване на вписването му на
основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: