Определение по дело №31/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 166, ал.4 във връзка с ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба от С. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-5811-000002/ 07.01.2025 г., издадена от началник на РУ Шабла към ОД на МВР Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за това, че на 06.01.2025 г., около 19,28 ч. в [населено място], [улица], управлява МПС – С. Б. с рег. № [рег. номер], собственост на фирма Н.-АТРОТЕХНИКА ООД под въздействието на алкохол, а именно 0,64 промила в издишания от водача въздух.

В жалбата е включено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт, като се твърди, че оспорващият работи по трудово правоотношение, като за длъжност на лицето са посочени „общ работник“ и „началник склад“(към преписката е приложен Трудов договор №65/13.09.2023 г. за длъжността „общ работник“). Релевира се, че отнемането на СУМПС би рефлектирало върху трудовото му възнаграждение, като по този начин би се затруднило погасяване на изтегления от лицето жилищен кредит в размер на 33 500 лева. В този смисъл е представен Договор за потребителски паричен кредит № 6497209 с първа вноска на 07.12.2024 г. Излага се, че СУМПС е необходимо на жалбоподателя и за придвижването до детската градина, която се посещава от неговото дете П. С. Д., родено на 18.08.2018 г., за което представя Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1523/23.08.2018 г.

Изложеното обоснована извода на оспорващия, че предварителното изпълнение на атакувания административен акт, допуснато по силата на закона, би могло да му причини значителна и трудно поправима вреда.

Искането за спиране е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.

По отношение на основателността на искането:

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-5811-000002/ 07.01.2025 г., издадена от началник на РУ Шабла към ОД на МВР Добрич, подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства.

По делото е представен Талон за изследване, където е отразен положителен резултат за алкохол в размер на 0,64 % и Фиш за спешна медицинска помощ, в който е отразена невъзможност за вземане на кръв на С. Д. поради колабирали съдове.

За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.

Изложените лични и житейски причини от жалбоподателя относно необходимостта от управление на МПС във връзка с придвижването до детската градина, посещавана от неговия син, не водят до извод за вероятност от причиняване на вреда предвид възможността да се ползват алтернативни начини за придвижване.

Съдът не възприема и наведения довод за причиняване на вреда поради невъзможност за изпълнение на трудовите му задължения, което би довело до липсва на трудово възнаграждение и неплащане на жилищния кредит, т.к. към преписката липсват доказателства за характера на работата на жалбоподателя и задълженията за заеманата от него длъжност. В представения към преписката трудов договор – л. 16 от делото, отсъства посочване за заплащане на допълнително възнаграждение с постоянен характер за придобит трудов стаж и шофьорски опит.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а" от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Ето защо, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

В тоя смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд в определения № № 2377 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 14612/2016 г., VІІ отд. на ВАС и № 12312 ОТ 15.11.2016 г. по адм. д. № 12232/2016 г., VІІ отд. на ВАС.

С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадено чрез адв. С. К. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-5811-000002/ 07.01.2025 г., издадена от началник на РУ Шабла към ОД на МВР Добрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.