РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 30 по описа за 2019 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано е по повод искова молба от
„“ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. "Д.Х." **-**, представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д.- изпълнителни директори,
чрез юрисконсулт С.Р. против А.Л.И., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на ответницата, в качеството й на кредитополучател по Договор
за потребителски кредит №
********** от 19.04.2018 г. да заплати на ищеца сумата в размер на 4612,38 лева,
представляваща договорна лихва за целия срок на договора - за периода от 19.04.2018 г. до
25.04.2022 г. включително на основание
настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В исковата молба ищецът "Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр.София твърди, че на
19.04.2018 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ********** с ответника, по силата на който е предоставил на последния потребителския
кредит в общ размер 4000 лв., към който е прибавена и еднократна такса за
оценка на риска в размер 633,58 лв. Поддържа, че е превел средствата по кредита
на ответника по негова сметка, открита в, ,Ти
Би Ай
Банк" ЕАД, съгласно чл. 7, т. 2.1 от процесния договор. Сочи, че с
подписването на Договора за потребителски кредит, ответникът-кредитополучател е
дал изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита, представляващи
застрахователни премии в размер на 633,60 лв. за застраховка живот и в размер
на 646,27 лв. за застраховка безработица , които са също част от общия размер
на кредита, да бъдат преведени от „Ти Би Ай
Банк" ЕАД директно по банковата сметка на съответния застраховател.
Изтъква, че ответникът е декларирал съгласието си еднократната такса за оценка
на риска, включена в общия размер на дълга, в размер на 633,58 лв., да бъде
финансирана от ,Ти Би Ай
Банк" ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план по договора. Поддържа, че уговореното между страните
възнаграждение се състои от договорна лихва в размер 31,84 % от остатъчния
размер на главницата по кредита. Твърди, че общото крайно задължение по
Договора възлиза на 10 526,03 лв., която сума е разсрочена, съгласно
погасителния план, на 48 погасителни месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, от които 47 вноски по 219,30 лв. и една последна изравнителна
вноска от 218,93 лв. Длъжникът не е извършил нито едно от предвидените в
договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три поредни месечни вноски с
падежи 25.05.2018 г., 25.06.2018 г., 25.07.2018 г. Твърди, че в чл. 16, ал.2 от
Договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното
задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, въпреки
което ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с
уведомление, адресирано до адреса му, посочен в процесното съглашение като
постоянен и настоящ: с. Беленци 5783, ул. „Т.“ ***. Уведомлението за предсрочна
изискуемост било получено лично от длъжника, което било видно от обратна
разписка за доставка на пратки ИД PS 1421 005CY3 7с бар код 9118121000912. Твърди, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 26.07.2018 г.
Излага, че по ч.гр.д. № 763/2018 г. по
описа на РС Луковит, образувано по подадено от ищеца заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника А.Л.И. съдът е уважил
частично заявлението, като го е отхвърлил в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 4 612,38 лева
възнаградителна лихва. Затова и във връзка с указанията в разпореждането на
съда, получено в дружеството на 03.01.2019 г., в указания срок предявява
настоящия иск досежно отхвърлената част от заявлението.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника в качеството му на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № **********
от 19.04.2018 г. да заплати на ищеца, в качеството му на кредитодател по
същия договор, сумата в размер на 4 612,38 лева., представляваща договорна
лихва за целия срок на договора – за
периода от 19.04.2018 г. до 25.04.2022 г.
Претендира
разноските по делото.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответницата не е постъпил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание се явява лично и признава фактите, че е сключила с ищеца
договор за потребителски кредит при условията, посочени в исковата молба, че
ответникът е изпълнил задължението си да преведе сумата по кредита, както и че не е извършвала плащания по кредита.
Като обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА страна:
Безспорно е между страните, а и се
установява от приложения Договор за потребителски кредит № ********** от 19.04.2018 г., че между ищеца, в качеството на кредитодател
- банка и ответницата, в качеството й на кредитополучател - физическо лице, е
възникнало правоотношение по договор за банков кредит. Процесният договор по
своята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. По силата
на договора ищецът, в качеството си на кредитор, се е задължил да
предостави на ответника потребителски кредит за общо ползване в общ размер на 5913,45 лева, от които 4000
лева кредит, 633,60 лева застраховка живот, 646,27 лева застраховка
безработица, 633,58 лева еднократна такса за оценка на риска, а ответникът, в качеството си на потребител, се
е задължил да върне сума в общ размер на 10526,03 лева, платима на месечни
погасителни вноски съгласно погасителен план, обективиран в договора.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на
императивните изисквания на чл. 10,
ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7 - 9 от Закона
за потребителския кредит. Посочени са индивидуализиращи данни за
страните, размерът на получената сума – 5913,45 лева, общият размер, който
потребителят следва да върне – 10526,03 лв., годишният процент на разходите – 46,37%,
годишния лихвен процент по кредита – 31,84%, представен е погасителен план, в
който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски - 48 вноски с падежи
на 25-то число ва месеца, от които 47 вноски по 219,30 лева, първата на 25.05.2018
г., а последната – на 25.04.2022 г. в размер на 218.93 лева.
С оглед изложеното, съдът приема, че договорът
за потребителски кредит е действителен.
Безспорно е мужду страните, че ответницата не е
правила никакви плащания по договора за кредит.
Като последица от
пълното или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски в
чл. 16.2 от договора е уредено настъпването на предсрочна изискуемост на
вземанията. Установява се, че ищцовата страна е изпратила до ответницата
уведомление, с което е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението е изпратено на посочения в договора постоянен и настоящ
адрес на ответницата. По делото е приложена обратна разписка, на която срещу получател
е наличен подпис.
В обясненията си, дадени в съдебно заседание
по реда на чл. 176 от ГПК, ответницата твърди, че не е получавала уведомление
за предсрочна изискуемост, както и че подписът на получател върху обратната
разписка, не е неин.
За да бъде надлежно,
връчването по пощата следва да е оформено по начин, който не буди съмнение, че
е извършено лично на получателя или на друго лице, поело ангажимент да му го
предаде. В случая това не е така - върху
обратната разписка не е отразено
от пощенския служител, че пратката е лично връчена на получателя, както
и не е отразено името на лицето, приело пратката. Поради това съдът приема, че
липсва надлежно уведомяване на кредитополучателя за волеизявлението на банката,
с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем.
От заключението на допуснатата и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което съдът преценява като обективно и
обосновано, същото не е и оспорено от страните, се установява, че дължимата
договорна лихва за целия срок на договора е в размер на 4612,58 лева. От
заключението /таблица 1/ е видно, съгласно погасителния план, каква част от
всяка вноска представлява вноска за договорна лихва и за главница.
От приложеното ч.гр.д. № 763/2018 г.
е видно, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед
за изпълнение № 497/03.12.2018 г. за
сумите 5913,45 лева – главница по Договора за потребителски кредит от
19.04.2018 г., заедно с 223,19 лева – обезщетение за забава. С Разпореждане от
04.12.2018 г. заповедният съд е отказал да издаде заповед за
изпълнение за сумата 4612,38 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 25.05.2018 г. до 26.07.2018 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от ПРАВНА страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличие на валидно
сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията си по него, валидно поето
договорно задължение за договорна /възнаградителна/ лихва, размера на вземането
си, както и настъпила изискуемост.
Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал. 2 от посочената
разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката.
В случая безспорно се установи, че по силата на
сключен договор за потребителски кредит от 19.04.2018 г., банката ищец е
предоставила на ответницата А.Л.И. кредит в размер на 5913,45 лева. По делото се
доказа по безспорен начин, че кредитодателят е изпълнил задължението си да
преведе съответната част от договорените средства по сметка на
кредитополучателя, а останалата част от средствата по сметка на застрахователя
за заплащане на застрахователната вноска, съобразно уговорения в договора
начин. С факта на
предоставяне на кредита, банката ищец е изпълнила своето задължение по
договора, а за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумата по
кредита в уговорения срок, ведно с уговорената лихва.
В случая претенцията на ищеца касае единствено
вземането за дължимата и незаплатена договорна /възнаградителна/ лихва за целия
срок на договора, като основанието, на което се претендира вземането е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост е изменение
на договора, което настъпва по волята на една от страните при кумулативното
наличие на обективния факт и субективния - упражненото от кредитора право да
обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление за
отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне до знанието на
длъжника по аргумент на чл. 60, ал.2
от ЗКИ. Установи се по делото, че банката е изпратила уведомление за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, което не е достигнало до
ответницата. В производство по осъдителен иск, исковата молба има
характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост. При образуваното по общия ред осъдително исково
производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на
иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата
молба /арг. мотивите на т.18 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК,
касаещи възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/. Ето защо в настоящия случай и по така
предявения осъдителен иск, следва да се приеме, че нарочно волеизявление
за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника
чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника,
което е станало на 31.01.2019 г. /видно от съобщението на л. 35 от делото/.
По тези съображения съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 31.01.2019 г
Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора.
Когато договорът поради забава в
плащанията на кредитополучателя бъде обявен за предсрочно изискуем настъпват
две основни изменения. Кредитополучателят загубва преимуществото на срока, а
кредиторът губи правото да получи уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл
са и задължителните указания с т. 2 на Тълкувателно решение №3 от 29.03.2019 г.
по тълк.дело №3/2017 г., ОСГТК на ВКС, с което е постановено, че размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
Следователно ищецът има право на
възнаградителна лихва само за периода преди настъпване на предсрочната
изискуемост.
В случая предсрочната изискуемост е
настъпила на 31.01.2019 г.
Видно от заключението на ССчЕ /таблица
1/, съгласно погасителния план за вноски с № 1 до № 10, вноските за договорна
лихва са както следва: на 25.05.2018 г. - 156,91 лв., на 25.06.2018 г. - 155,25
лв., на 25.07.2018 г. - 153,55 лв., на25.08.2018 г. - 151,81 лв., на 25.09.2018
г. - 150,02 лв., на 25.10.2018 г. - 148,18 лв., на 25.11.2018 г. - 146,29 лв.,
на 25.12.2018 г. - 144,35 лв., на 25.01.2019 г. - 142,36 лв., на 25.02.2019 г.
- 140,32 лв.
Безспорно е, че ответницата не е
платила нито една вноска по кредита.
До датата на настъпване на
предсрочната изискуемост са били изцяло изискуеми и неплатени първите 9 вноски,
чийто общ размер на дължимата договорна лихва е 1348,72 лева. Предсрочната
изискуемост е настъпила на 31.01.2019 г., т. е. преди падежа на 10-та вноска,
за която лихвата е била в размер на 140,32 лева.Това е лихвата за 30 дни,
считано от датата на предходната вноска - 25.01.2019 г. До датата на
предсрочната изискуемост /31.01.2019 г./ са изминали 6 дни от периода, за който
се дължи договорна лихва в размер на 140,32 лева, съответно размерът на
дължимата лихва за 6 дни е 28,06 лева.
Въз основа на тези изчисления съдът
прие, че общият размер на дължимата договорна лихва за периода до настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е в размер на 1376,78 лева, до който размер
предявеният иск е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран – е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Искът е частично основателен и затова на основание чл.
78, ал.1 от ГПК разноските, сторени от ищеца следва да бъдат поставени в тежест
на ответника съобразно уважената част. Ищецът е сторил разноски, както
следва: 184,48 лв. държавна такса общо в
заповедното и исковото производство, 100 лв. депозит за вещо лице. На осн. чл.
78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Или
ответникът следва да заплати на ищеца 114,77 лв. разноски съобразно уважената
част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Л.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. "Д.Х." **-**, представлявано от Н.Г.С.и
А.Ч.Д.- И.Д.сумата от 1376,78
лева /хиляда триста седемдесет и
шест лева и 78 стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва по Договор
за потребителски кредит № ********** от 19.04.2018 за периода от датата на първата погасителна вноска 25.05.2018 г. до датата
на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 30.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран размер
от 4612,58 лева за периода след датата на предсрочна изискуемост до първоначалния
краен срок на договора 25.04.2022 г.
ОСЪЖДА А.Л.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Д.Х." **-**,
представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д.- И.Д.сумата от 114,77 лева, представляваща разноски в
заповедното и исковото производство съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: