Р Е Ш Е Н И Е
№………………..…./…………………….г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
МЛ.С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от младши съдия Кунева
възз. гр. дело № 910 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК и е образувано
по жалба вх. № 5179/13.03.2019 г. на Г.С.Г., ЕГН ********** ***, длъжник по изп. дело № 20188080400741 по описа на ЧСИ – Захари Д., с
рег. № 808, чрез адв. Д., срещу действия на ЧСИ,
изразяващи се в насочване на изпълнение срещу несеквестируемо
имущество – недвижима вещ, представляваща единственото жилище на длъжника чрез
налагане на възбрана и опис.
В жалбата се твърди, че върху собствения му имот е
вписана възбрана въз основа на издадена обезпечителна заповед по гр.д.
№4638/2017 г. по описа на ВРС. На 07.03.2019 г. в отсъствие на длъжника
съдебният изпълнител е извършил опис и оценка на този имот, който е единствено
жилище на длъжника, находящ се в гр. Варна, ул. „Идеал Петров“ № 1А. Сочи, че
по същността си имотът е жилищен и фактически се ползва като такъв, въпреки че
по документ за собственост е вписан като кабинет. Навежда, че е регистриран на
този адрес от 2009 г. Позовава се на изготвено от лицензиран оценител Атанас
Атанасов становище от 04.04.2017 г. за определяне на начин на
ползване на жилищен имот, съобразно което обзавеждането в обекта е стандартно
за жилище. Твърди, че с оглед площта на имота и минималните стандарти, не е
налице жилищна площ, която да надвишава жилищните му нужди. Излага, че имотът е
деклариран като жилищен и не притежава друго жилище. Моли за отмяна на
действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, чрез възбрана и опис на
единственото му жилище.
В срока по
чл.436, ал.2 ГПК взискателят Атанас И.Д., чрез адв. К.К., е депозирал писмен
отговор, с който моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, поради това,
че имотът има статут на кабинет и длъжникът не може да се ползва от закрилата
на чл. 444 от ГПК. Сочи, че имотът е деклариран като жилищен девет години след
въвеждане в експлоатация на сградата и то след налагане на възбраната.
Позовавайки се на чл.178 от ЗУТ намира, че след като имотът има статут на
кабинет не може да се ползва не по предназначение като жилище. Регистрирането
на длъжника на този адрес е в нарушение на закона. Настоява се, че липсват
доказателства за промяна на предназначението на имота. Оспорва съдържанието на
представеното становище от 04.04.2017 г. Сочи, че при
водените между страните производства Г. не е навеждал твърдения, че имотът е
жилищен и че не се ползва като кабинет. Твърди, че същият притежава и 1/12 ид. част от имот ПИ №55110.101.97, находящ се в с. Падина,
общ. Девня, ведно с 1/12 ид.ч. от сградата с
идентификатор №55110.101.97.1 със застроена площ 66 кв.м., представляващ
еднофамилна жилищна сграда, придобити по наследство. Моли се за отхвърляне на
жалбата.
На основание
чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Захари Д. е приложил към жалбата мотиви на обжалваните
действия, като изразява становище за неоснователност на същата поради секвестируемост на имота, тъй като съгласно документите за
собственост има статут на кабинет, а освен това длъжникът притежава 1/12 ид.ч. от друг жилищен имот.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид
данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
Производството
по изп. дело № 20188080400741
по описа на ЧСИ Захари Д.,*** действие – района на Окръжен съд – Варна,
е образувано по молба на Атанас Д. и въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр.д. № 4638/2017 г. и в.гр. дело № 858/2018 г. по описа на ОС- Варна, с
който Г.Г. е осъден да осъществи действия по ремонт на покривна тераса, при твърдения, че
същата принадлежи към собственият му недвижим имот изразяващи се в: демонтаж на
настилка теракот на открита тераса – 7,50 кв.м.;
очукване мазилка по парапет на открита тераса – 5,60 кв.м.; полагане
топлоизолация на открита тераса – 7,50 кв.м.; полагане на армирана циментова
замазка на открита тераса 7,50 кв.м.;
полагане хидроизолация на открита тераса – 10,80 кв.м.; настилка теракот на открита тераса – 7,50 кв.м.; мазилка с готова
смес по парапет на открита тераса – 5,60 кв.м. и облицовка с теракот на парапет на открита тераса - 5,60 кв.м. на
основание чл. 109 от ЗС, както и осъден да заплати на Д. сумата от 2398 лева, съставляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди на собственият му недвижим имот с
идентификатор 10135.3511.594.1.41, представляващ апартамент № 41 с площ от
54,60 кв.м., ет.4.
От
представената по изпълнителното дело справка от Служба по вписванията – Варна
(л.59) и нотариални актове (л.145-147) се установява, че длъжникът притежава право
на собственост върху следните недвижими имоти:
1)
кабинет № 2, с идентификатор№10135.3511.594.1.100,
със застроена площ 37.58 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Идеал Петров“ № 1А;
2)
1/12 ид. част от ПИ с идентификатор
№ 55110.101.97 по КК на гр. Варна, целият с площ от 1581 кв. м.,
находящ се в землището на с. Падина,
Варна, ведно с 1/12 ид. ч. от сграда с
идентификатор №55110.101.97.1, със застроена площ от 66 кв.м.
От
материалите по изпълнителното дело се установява, че с молба вх. №
23975/10.12.2018 г. от взискателя Атанас Д. за
насочване на изпълнението срещу различни активи на длъжника – запор на банкови
сметки, опис, оценка и публична продан на кабинет №2.
С
разпореждане на съдебния изпълнител Захари Д. от 11.12.2018 г. е насрочен опис
и оглед на процесния имот за 29.01.2019 г. Съобщение до длъжника е изпратено,
като след три поредни посещения на съдебния изпълнител е удостоверено връчване
по реда на чл. 47 от ГПК. На 05.02.2019 г. поканата за доброволно изпълнение е
връчена на пълномощника на длъжника.
Видно
от постъпила на 19.02.2019 г. молба длъжникът, чрез адв.
Д., е възразил срещу насочване на изпълнението спрямо кабинет №2, по която съдебният
изпълнител е постановил отказ.
От
представения протокол от 07.03.2019 г. на съдебния изпълнител се установява, че
при посещение на имота не е осигурен достъп от длъжника, поради което огледа и
оценката са насрочени за 15.03.2019 г.
На
18.03.2019 г. е извършен доклад за определяне на пазарната стойност на имота от
инж. Милка Атанасова, присъствала при първото посещение на имота, и е
определена пазарна цена от 44000 лева.
Видно
от съобщение, връчено на 25.03.2019 г. на пълномощника на длъжника Г.,
съдебният изпълнител е насрочил предявяване на оценката за процесния
имот за 04.04.2019 г. На същата дата оценката е
предявена на адв. Д., като няма данни срещу същата да
е депозирано възражение.
По
делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 19.06.2017 г., видно от
която Г.Г. е декларирал кабинет № 2 като жилище.
Съгласно
становище за определяне на начин на ползване на недвижим имот от 04.04.2017 г., изготвено от Атанас Атанасов, разпределението
по време на огледа е входно антре, две стаи, баня-тоалет и тераса, като
обзавеждането е стандартно за жилище.
От
писмо с вх. № 6049/28.03.2019 г. на Община Варна, ДМД, облагането на недвижимия
имот се извършва като жилищен обект.
От
представена по делото справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че длъжникът няма съпруга и непълнолетни деца.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението
за глоба; насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4
и чл. 485 ГПК. Поради това съдът намира жалбата, депозирана от длъжника, за
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде
насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него, като единствено в случай, че
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава и то ако са
налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК следва
да бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител.
В случая от
доказателствата по изпълнителното дело се налага извода, че по отношение на
процесното жилище са налице основанията по чл. 444, т. 7 от ГПК.
На първо
място, установява се, че
към момента на насочване на изпълнителните действия
срещу имота длъжникът не разполага с друго недвижимо имущество, което може да
обезпечи жилищната му нужда. Възражението на взискателя, че към датата на
възбраната длъжникът е разполагал с друго жилище е неоснователно, доколкото под
понятието „друго жилище“ законодателят е имал предвид жилище, което да е изцяло
или частично собствено на длъжника и може да обезпечи жилищната му нужда, какъвто не е настоящия случай.
Длъжникът притежава 1/12 ид.ч. от сграда с площ от 66 кв.м., което с оглед обема на
притежаваните от него права не може да обоснове жилищната му обезпеченост.
На второ място,
възраженията на взискателя относно секвестируемостта
на вещта, основани само на определения по документ за собственост статут на
имота, а именно „кабинет“, са неоснователни.
В § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ законодателят е дефинирал като „жилище“
съвкупността от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищните нужди. От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства (декларация по чл.14 от ЗМДТ, адресна регистрация и
становището на лицензиран оценител инж. Атанасов) се установява, че имотът се използва единствено и само за задоволяване на жилищните нужди
на длъжника. В декларацията по чл. 14 от ЗМДТ имотът е деклариран като жилище
на длъжника, като съответно там е регистриран и постоянния му адрес. От
значение за определяне на обекта като жилище е неговото фактическо предназначение, а не правният му статут в
съответните регистри. Ирелевантно за произнасянето на съда за секвестируемостта на имота е дали декларирането му в
общинската администрация, съответно регистрирането на този адрес от длъжника,
съставлява административно нарушение.
На следващо
място, не е спорно, че семейството на длъжника е едночленно. Съобразно чл. 2,
ал. 1, т. 1 от Наредба за жилищните
нужди на длъжника и членовете на неговото семейство нормата за жилищни нужди на
едночленно семейство е определена на 25 кв.м. От представените по
изпълнителното дело доказателства се установява, че имотът е със застроена площ
от 37,58 кв.м., следователно същата не надвишава жилищните нужди на длъжника,
съобразно критериите на Наредбата.
Така изложеното обуславя извода, че процесният
недвижим имот е несеквестируемо имущество на
длъжника, което не може да бъде осребрено в образуваното изпълнително
производство.
От друга страна, съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1
от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013, ОСГТК насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на пълна или
частична несеквестируемост на запорирано
или възбранено имущество за събирането на определено
парично вземане и по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и
да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушават.
В случая
длъжникът претендира отмяна на изпълнителни действия, изразяващи се във
възбрана, оценка и опис на несеквестируемото му
жилище, които обаче не са несъвместими с несеквестируемостта
и не я нарушават. Възбраната, наложена върху недвижим имот, не е същинско
действие по изпълнението и не е несъвместима с несеквестируемостта
и в този смисъл не я нарушава, тъй като същата само задържа в патримониума на длъжника недвижимия имот. Оценката също не
е такова действие, което да я нарушава, а в случая описът е извършен единствено
с цел установяване изпълнение на решението по чл. 109 от ГПК за отстраняване на
вредите, нанесени от длъжника.
По
изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение, тъй като спрямо имотът, собственост на длъжника Г.Г.,
не е насочено същинско принудително изпълнение – публична продан или други
изпълнителни действия, които да застрашават или нарушават несеквестируемостта.
Мотивиран от
горното, съставът на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.
№ 5179/13.03.2019 г. на Г.С.Г., ЕГН ********** ***, длъжник по изп. дело № 20188080400741 по описа на ЧСИ – Захари Д., с
рег. № 808, чрез адв. Д., срещу действия на ЧСИ,
изразяващи се в насочване на изпълнение чрез възбрана и опис на несеквестируемо имущество – кабинет № 2, с идентификатор№10135.3511.594.1.100, със застроена площ 37.58 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.
„Идеал Петров“ № 1А.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
настоящото решение за сведение по изп. дело № 20188080400741 на
ЧСИ – Захари Д.,*** действие Окръжен съд - Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.