Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 812
гр. Русе, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, ХІІ
граждански състав в публично заседание на 16 април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател : Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на
прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №4618 по описа
на
Ищецът Г.Г.П. твърди, че управлявал лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег. № Р 26 66 КВ, при което му били нанесени
материални щети при ПТП на 22.05.2018 г., около 18,15 часа в гр. Русе, на бул.
„Тутракан”. Той се движел в посока Дунав
мост по булевард с две пътни платна с насрещни посоки, като пътното
платно, което било с посока Дунав мост
било с три пътни ленти и той се движел в лява лента, като бил ударен от
тъмносин лек автомобил с рег. № Р 09 91
ВТ, управляван от собственичката му К.Я.Д. Удара станал срещу спирка „Захарна
Фабрика”, където било обръщалото на тролеите и автобусите, обслужващи бул.
„Тутракан”. Автомобилът се появил внезапно
вдясно, навлязъл в неговата лента, ищецът се опитал да избегне удара, но
не успял. МПС-то управлявано от К.Д. излязло от паркинга на булеварда, който
бил „път с предимство”, обозначен със знак Б3, а за излизащите от обръщалото
били поставени два знака, вдясно на тротоара, на ел. стълб – знак Б2 /”Стоп”/ и
знак Г5 /”Движение само направо и надясно след знака”/. Водача Д. не се била
огледала при излизането си от паркинга, при което навлязла в неговото платно, а
след това и в неговата пътна лента, при което настъпило ПТП. Ударът между
автомобилите бил станал в лявата и в средна лента, като ищеца се опитал да
завие вдясно, за да го избегне, но се ударил с предна лява част на автомобила в
нейната задна част на МПС-то, като по неговия автомобил имало усукване на
купето, както и щети, които не били видими до момент на разглобяване, а по
управляваното от Д. МПС били нанесени щети по задна лява част, задна броня и
заден ляв калник. Звъннали на тел. 112. Полицаите дошли след 5 часа и 30 минути
и ги посъветвали да си попълнят доброволно Двустранен констативен протокол. В
него Д. вписала собственоръчно, че тя била виновна за настъпилото ПТП, както и
данните на своя застраховател, т. е. ответника. Било късно, ищеца не подписал
своята част от този протокол и така го бил предал на представител на ответника ЗАД „Даллбогг
живот и здраве” АД, който и той не забелязал този пропуск. Съвместно с
представител на ответника отишли в Автосервиз в гр. Русе, кв. „Дружба”, където
бил откаран автомобила за ремонт и били направени снимки и опис на външно
видимите щети по лекия автомобил. В последствие получил отказ от ответника, че
няма да му бъдат заплатени щетите по автомобила, поради липса на поставен негов
подпис на Двустранния протокол. Към момента на ПТП-то по регистрационен талон,
лекият автомобил „Форд Мондео” с рег. № Р 26 66 КВ
бил собственост на П.М.Д. от Русе, тъй като ден преди него– на 21.05.2018 г.
сключили предварителен договор за покупко-продажба на МПС за сумата от 4200
лева, като му предал владението на автомобила. Към момента на сключване на
предварителния договор ищецът му бил заплатил сумата от 3500 лева, а остатъка
следвало да се заплати в срок до 31.07.2018 г., когато трябвало да бъде сключен
и окончателния договор. На 04.06.2018 г. изцяло заплатил тази сума и сключили
окончателен договор за покупко-продажба на МПС под № 6046/2018 г. по описа на
нотариус А.Ф. с район на действие РРС. Иска да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 5622.78 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП на 22.05.2018 г. в гр. Русе, на бул. „Тутракан”, ведно
със законната лихва, считано от
22.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2018 г. ищецът сключил предварителен договор за
покупко-продажба на МПС лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № Р 26 66 КВ с П.М.Д., като продажната цена
била в размер на 4200 лева. Съгласно договора ищецът заплатил на продавача
сумата от 3500 лв., като остатъкът следвало да бъде заплатен до 31.07.2018 г.,
когато следвало да се сключи окончателния договор. При подписване на
предварителния договор било предадено ползването на МПС.
От Двустранен констативен
протокол за ПТП /липсва подпис на ищеца/ от 22.05.2018 г. и от Уведомление за
щета по застраховка ГО от 23.05.2018 г. е видно, че на посочената дата ищецът
управлявал лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № Р 26
66 КВ, като в гр. Русе по ул. „Тутракан” , водачът на лек автомобил Форд Фокус с рег. № Р
09 91 ВТ, управляван от собственичката му К.Я. Д. при излизане от паркинг му
отнела предимството и настъпило ПТП.
Автомобил Форд Фокус с рег.
№ Р 09 91 ВТ, управляван от К.Я. Д. имал
застраховка за ГО полица № BG/30/118000501598; със срок на валидност
09.02.2018 г. – 08.02.2019 г.,при ответното дружество.
На 04.06.2018 г. бил сключен окончателния
договор за покупко-продажба на МПС, като продавачът продал на ищеца процесния
автомобил в състоянието в което се намирал в момента на продажбата за сумата от
200 лв., която сума продавачът заявил, че е получил напълно в брой от купувача.
На 28.05.2018 г. ответното
дружество уведомило ищецът, че тъй като липсвал неговия подпис в Двустранен
констативен протокол за ПТП, това водило до неговата непълнота и го обезсилвали като източник на
доказателствени данни, поради което застрахователят отказал да изплати
застрахователно обезщетение.
Разпитаната по делото свидетелка Т.К.Д.,
приятелка на ищеца, присъствала на ПТП, изнася данни, че двамата с ищеца пътували
на 22.05.2018 г. към 18,00 часа, в посока
Русе – Сливо поле. Движели се по бул. „Тутракан”, когато от дясно, където била „Захарната
фабрика”, където се намирал паркинга и обръщалото на автобусите и тролеите,
излязъл тъмносин автомобил „Форд”. Ищецът се опитал да избегне удара, той се
движел в лява лента, но се ударил в задната лява част на автомобила. Звъннали на
тел. 112, но полицаите дошли чак към 12,00 часа вечерта и им казали да попълнят
двустранен протокол. Нямало спор между водачите, кой бил виновен, водачката на
другия автомобил попълнила своята част от протокола, а ищецът неговата част.
После дошла „Пътна помощ” и закарала автомобила за ремонт в сервиз. Преди да стане катастрофата забелязала, че тя не спазва знаците за
предимство, имало знак „Стоп”, на който била длъжна да спре, те били с
предимство, тя не спряла. К.Я. Д. първо казала, че не била виновна, след това
си признала, че тя била виновна за ПТП.
Св. Валентин
Стоянов Николов, приятел на ищеца изнася данни, че той му се обадил, че участвал в ПТП.
Отишъл и видял другата кола, с която се били сблъскали на бул.
„Тутракан”, към Дунав мост, преди Захарната фабрика. Ищецът му казал, че когато
е карал, жената излязла от паркинга, не го видяла и са се блъснали. Нейната
кола била в едното платно, а той бил по средата на платното. Момичето си признало
пред свидетеля, че била виновна, не го била видяла. Звъннали на тел. 112, но не
им обърнали внимание и им казали, че след като нямало пострадали, не трябвало
да идват и да си подпише двустранния протокол.
Според св. К.Я.Д., участвала в
ПТП, тя излязла от фирма „Дунав” и завила надясно по посока бул. „Тутракан”.
Влязла по бул. „Тутракан” от друга улица. Там нямало знак „Стоп”. Нямало други
ПТП-та и препятствия на пътното платно, и не била обърнала внимание за знаци в
района. От там се престроила в лява лента и видяла, че момчето идвало отдалече
и си помислила, че ще успее да мине, да си направи обратния завой и при правенето
на обратния завой усетила удар, като ищеца наистина се опитал да го избегне, но
колата му се завъртяла Свидетелката се престроявала, за да направи обратен
завой. С нормална скорост се движела – 50 км/час и
приближавайки завоя намалила скоростта. Нейният
автомобил се ударил в лявата страна, а на
ищеца цялата предница била ударена. Тя била в крайна дясна лента,
престроила се в средната и от там се престроила в лявата, но дали се била престроила
правилно не можела да каже. Нямали спорове двамата с ищеца.
Когато приключило всичко му казала, че ще си попълни двустранния протокол, а
той ще го занесе, където трябва. Признавала, че тя била виновна. Двамата сами попълнили двустранния протокол за ПТП.
Според заключенията на
назначените по делото съдебно-автотехническа
експертизи ударът бил челно-страничен леко кос между предната лява част на
„Форд Мондео" Р 2666 КВ и задната лява страна на
„Форд Фокус" Р0991 ВТ. Мястото на
началното съприкосновение е било между лявата (към Дунав мост) и средната
ленти. Причина за произшествието били нарушаване
на правилата за движение на пътни
превозни средства. Техническата причина била движението на двата
автомобила по пресичащи се траектории. Произшествието било предотвратимо, ако
били спазени правилата за пътното движение. Нямало данни за да се определяли
скоростите на автомобилите, поради тази причина не можело да се определи на
какво разстояние от положението в началото на удара бил всеки автомобил, когато
„Форд Фокус“ започнал да навлиза в платното, по което се е движил „Форд Мондео" и не можело да се изчислят опасните зони на автомобилите.Вещото
лице извършило оглед на автомобил „Форд Мондео"
Р 2666 КВ, който се намирал пред автосервиз на бул. „Гоце Делчев" в гр.
Русе. Описало частите от автомобила, които трябвало да бъдат заменени с годни.
Те не били описани в протоколите изготвени от застрахователната компания.
Направил справка в представителството на „Форд" в гр. Русе. Цените (с ДДС)
били за нови части, които се влагали при ремонта на автомобили в сервиза на
„Форд". По средни пазарни цени тази сума
била 5622,78 лева. Последната сума била по-голяма от стойността на автомобила
(4963,0 лева) към датата на произшествието. На лице била тотална щета по
автомобила.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице по назначените
експертизи, предвид неоспорването им от страните и с
оглед специалните знания на вещите лица.
Като разкриващи лично възприети факти и обстоятелства,
следва да се ценят и показанията на разпитания по делото свидетели. Изнесените
от тях данни кореспондират с писмените доказателствени средства и заключенията
на назначените експертизи.
При така установените фактически
положения, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава
право на увредено при пътно- транспортно произшествие лице да претендира
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
при който деликвентът има застраховка "гражданска
отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна
връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и застраховател.
С представените по делото Двустранен
констативен протокол за ПТП от 22.05.2018, подписан от деликвента се установи по категоричен начин, че същият е нарушил правилата за движение
по пътищата. Това е така, тъй като видно от събраните по делото гласни
доказателства, заключения на назначените по делото съдебно-автотехнически
експертизи и се установи по безспорно, че К.Я.Д. е нарушила правилата за
движение по пътищата и че фактите са се осъществили така, както е отразено в
този документ.
В резултат от
противоправното деяние-нарушаване на правилата установени в ЗДвП
от водача на процесния лек автомобил „Форд Фокус" са настъпили за ищеца имуществена вреди, които
са пряка и непосредствена последица от него, изразяващи се в повреда на филтър,
филтърна кутия, табло с предпазители, радиатор воден, радиатор маслен,
акумулатор, греда пред акумулатора, маркучи за фаровете омивателно
у-во, подкалник преден, амортисьор,
предно ляво колело, шенкел предно ляво колело, носач
предно ляво колело.
Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние-причините са увреждания на общинско имущество.
Съобразно това съдът
намира, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, тъй
като са налице имуществени вреди, причинени от виновното и противоправно
поведение на деликвента. Осъществяването на
елементите на непозволеното увреждане се явява правопораждащ
юридически факт, тъй като за увреденото лице възниква субективното право на
обезщетение, а за причинилият го - задължението да го обезщети. Настъпването на
застрахователният риск по застраховка “Гражданска отговорност”, каквато собственикът
на автомобила притежава, води до възникването на обезщетителната
отговорност на ответника
Следва да се посочи, че между собственика
на лек автомобил „Форд Фокус" и ответника е било налице валидно
застрахователно правоотношение. Това е така, тъй като на първо място в
представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 22.05.2018,е
посочено,че лек автомобил „Форд Фокус"
с ДК№: № Р 09 91 ВТ имал застраховка
за ГО със срок на действие от 09.02.2018 г. – 08.02.2019 г. при ответното
дружество, Съдът приема,че пасивната легитимация на ответника е установена,
както от отбелязването в представения по делото констативен протокол, така и че
този факт е признат в отговора на
исковата молба.
Налице са предпоставките за
ангажиране на гаранционно – обезпечителната
отговорност на застрахователя – ответник: противоправно и виновно поведение на водача на л.а. „Форд
Фокус" с ДК№: № Р 09 91 ВТ за настъпване на процесното ПТП,
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на произшествието, както и наличие
на застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между водача и ответника-застраховател.
Спазени са предпоставките на
чл.380 от ГПК и чл.498, ал.1 от КЗ, видното водената кореспонденция между страните по делото.
Съдът намира за неоснователно
наведеното от ответника възражение, че тъй като ищецът към момента на ПТП не
бил собственик на лекия автомобил нямал право да получи застрахователно
обезщетение. Следва да се посочи , че с подписването на предварителния договор
за покупко-продажба на МПС на ищеца било предоставено ползването му, като в
последствие на 04.06.2018 г. бил сключен и окончателния договор за покупко-продажба
на МПС. Същият е собственик на увредения автомобил към момента на предявяване
на иска и той е увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ
Претендирания размер обаче не е в
съответствие със събраните по делото доказателства. Видно от заключението на
вещото лице за увредените части били на стойност 5622,78 лева. Последната сума
била по-голяма от стойността на автомобила (4963,0 лева) към датата на
произшествието. На лице била тотална щета по автомобила.Следва да се посочи, че
по делото има данни само за това, че
ищецът е заплатил за покупката на автомобила сумата от 3500 лв. посочено в Предварителния
договор за покупко-продажба на МПС. Няма данни същият да е заплатил разликата
до 4200 лв. посочена като негова продажна стойност. В сключения окончателен
договор е посочено само, че лекият автомобил се придобива за сумата 200 лв. С
оглед изложеното съдът приема, че ищецът е закупил процесния автомобил за сумата от 3500 лв. За тази сума ищецът
следва да бъде обезщетен, тъй като ако се присъди по-висока сума до тези
определени от вещото лице би било налице неоснователно обогатяване на ищеца за
сметка на ответника.
С оглед изложеното съдът приема,
че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи за
сумата от 3500 лв., а над нея да се отхвърли.
Лихвата за забава се дължи съгласно чл.429, ал.3 от КЗ от 23.05.2018 г.-
дата на изпращане на Уведомление от ищеца до ответника.
Ищецът е направил
деловодни разноски в общ размер на 1185.93 лв. / адвокатско възнаграждение с ДДС от 1096.20 лв.,
следва да бъде редуцирано съобразно наведеното от ответника възражение на
733.33. /. Съобразно уважената част от иска ответникът му дължи сумата от 738.20
лв. Ответникът е направил разноски в производството в общ размер на 740 лв., от
които 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал.8
от ГПК. Ищецът следва да заплети на ответника сумата от 279.37 лв., съобразно
отхвърлената част от иска, т.е. по компенсация ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 458.83 лв.,
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София, п.к.
1172, бул. " Г. М.Димитров "№ 1, да заплати на Г.Г.П., ЕГН: **********,***, сумата от 3500 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” за вреди, нанесени на лек автомобил „Форд Мондео”
с рег. № Р 26 66 КВ при ПТП на 22.05.2018
г. в гр. Русе, ведно със законната лихва от 23.05.2018 г. – датата на завеждане
на застрахователната претенция до окончателното изплащане, както и сумата от 458.83
лв.- разноски в производството по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: