№ 843
гр. Варна , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500594 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.
М. М. от гр.Варна, действащ чрез особен представител адв.Н.Г., срещу
решение №260036/11.01.21г., постановено по гр.д.№2349/20г. на ВРС, в
частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че М.
М. М. от гр.Варна дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, сумите от 21355,44лв, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит №2961847, сключен на
15.11.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 31.10.19г. до оконч.изплащане, и 480,66лв-
обезщетение за забава за периода от 12.08.19г. до 31.10.19г., което вземане е
прехвърлено с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 18.02.19г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия/ от 20.12.16г. в полза на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД, за които суми по ч.гр.д.№17906/19г. по описа на ВРС е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК №8397/01.11.19г. , на осн. чл.415, ал.1 ГПК вр. с
1
чл.99, ал.1 и сл. вр. с чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно първоинст.съд се е
позовал на практиката на ВКС, като не е съобразил, че с договора за
потр.кредит бил уговорен начина на връчване на кореспонденция, а именно
чрез посочен имейл адрес или СМС на посочен телефон, данните за които се
съдържали в самия договор. Поради липсата на данни за предприети от
кредитора действия по връчване по уговорените способи намира за
неправилен извода, че книжата са достигнали до адресата, в т.ч. и когато са
връчени на особен представител. В тази връзка излага доводи, че цесията не е
породила действие, съответно не е налице настъпила и предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, е депозирала в срок отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, срещу М.
М. М. от гр.Варна обективно съединени искове с правно основание чл. 415
във вр. с чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21362,80лв,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потр.кредит
№2961847, както и сумата от 480,66лв-обезщетение за забава за периода от
12.08.19г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 31.10.19г. до оконч.изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №8397 от 01.11.2019г. на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №17906/2019г. на РС-Варна, а в
евентуалност иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ за осъждане на
2
ответника да заплати сумата от 21362,80лв- частично претендирана сума по
договор за потр.кредит №2961847, представляваща предсрочно изискуема
главница, формирана от погас.месечни вноски за период от 21.09.22г.-
21.10.26г., както и сумата от 480,66лв-обезщетение за забава за периода от
12.08.19г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до оконч.изплащане на вземането.
В исковата молба поддържа, че между М. М. М. и Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД е сключен договор за потр.кредит №2961847, по
силата на който на първия е предоставен кредит в размер на 40000лв със срок
на издължаване 21.10.26г., която сума била преведена по сметка на
кредитополучателя на 15.11.17г. Излага, че кредита следвало да бъде върнат
на погас.вноски, посочени в погас.план. Било договорено още кредита да се
олихвява с възнагр.лихва с фиксиран размер за срока на договора. Твърди, че
поради неизпълнение в срок на задължението на кредитополучателя да
заплаща погас.вноски на осн. чл.13, ал.2, б.а от ОУ кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, за което последният бил уведомен с уведом.писмо,
връчено на 12.08.19г. Излага, че по силата на индивидуален договор за
продажба на вземания от 18.02.19г., Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е
цедирал на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД вземането на
първия срещу кредитополучателя, ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и др.принадлежности. Сочи, че ответникът е уведомен за
настъпилото правоприемство с връчването на препис от исковата молба.
Евентуално счита, че ответникът е уведомен за предср.изискуемост с
връчване на препис от исковата молба.
В отговор на исковата молба ответникът М. М. М., чрез особен
представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва факта на усвояване на кредита, както
и че на ответника е връчено уведом.писмо. Счита, че получаването на
съобщението за предср.изискуемост с връчването на исковата молба има за
последица настъпването на изискуемостта към този момент, което обуславя
неоснователност на иска за съществуване на вземане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
3
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за
процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява
обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно
легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като
кредитор ищецът – заявител АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД е посочил и представил индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.02.2019г., ведно с Приложение 1 към него, по
силата на който продавачът Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД му е
прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи
от договори за кредит, индивидуализирани в съответното Приложение №1,
срещу определено в договора възнаграждение, сред които и този, сключен с
длъжника М. М. М.. Представено е още и издадено от цедента потвърждение
за прехвърлянето на вземанията.
По делото е приложено и нарочно пълномощно от Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД, от което е видно, че е налице изрично изявена правно валидна воля от
цедента за упълномощаването на цесионера от негово име да уведомява
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на
което действие от пълномощник липсва законова пречка. От представените
4
по делото доказателства не се установява факта на надлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска. Представеното
уведомително писмо, връчвано чрез пощата, е върнато с отбелязване, че
адреса е преместен, а от протокола за извършено уведомление на ЧСИ
П.Иванова е видно, че лицето не живее на търсения адрес, като в срока на
залепеното уведомление книжата не са получени.
Доколкото обаче на ответника чрез особения му представител са
надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред
които договора за цесия от 18.02.2019г., ведно с приложение №1 към него ;
пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно
писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер),
обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на
извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с
връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните
интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява в тази връзка, че
книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и
постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр. с ал.1 ГПК предвид
редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн.
чл.47, ал.6 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Защитата, която се осъществява от
назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита
на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици / в този смисъл е
Решение № 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се
приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се
5
твърди той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът -
цесионер се явява носител на тези вземания.
Както в заявлението пред заповедния съд, така и в исковата молба
ищецът се позовава на обявена от кредитора предсрочна изискуемост на
кредита поради незаплащане в срок на погас.вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки – обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Или за да е настъпила предсрочна изискуемост на
целия размер на дълга следва да е налице и упражнено от страна на банката
потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
длъжникът трябва да е уведомен / в този смисъл са и разясненията, дадени в
т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013г./. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че
волеизявлението на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост е
достигнало до длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо изводът, който се налага, е че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.10.2019г., длъжникът не е бил уведомен за волеизявлението на кредитора
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След като по делото се
установи, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, то съдът приема, че вземането по заповедта не е изискуемо в
заявения размер, което обуславя неоснователност на предявения
установителен иск и същият следва да бъде отхвърлен. В случая не е налице
основание за присъждане на падежиралите вноски, доколкото заявената
искова претенция касае предсрочно падежирала главница, формирана от
погас.месечни вноски по погас.план за период от 21.09.22г. - 21.10.26г.
Решението на ВРС в тази част като неправилно следва да се отмени.
Предвид отхвърлянето на главния установителен иск, съдът
намира, че следва да се пристъпи към разглеждане на предявения в
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ.
Както бе посочено по–горе ищецът е надлежно активно материално
6
легитимиран да претендира процесните вземания, които са му били
прехвърлени надлежно с договора за цесия.
Видно от исковата молба ищецът е основал осъдителния си иск на
твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията с
връчването на препис от исковата молба. Съгласно заключението на вещото
лице сумата по договора е била предоставена на кредитополучателя на два
транша, като със сумата от 27500лв е погасен кредит към Райфайзенбанк
ЕАД, а разликата от 12500лв е преведена на ответника, като последното
плащане по кредита е извършено на 21.08.18г. По делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на дължимите след тази дата месечни вноски,
нито са наведени твърдения в тази връзка. С оглед на това неизпълнение,
представляващо основание по чл.12, ал.2 от ОУ, ищецът е упражнил правото
си да трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно
изискуемо, което в разглеждания случай е извършено с исковата молба.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника има за последица настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, доколкото са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване / така Решение № 114/07.09.2016 г. по
т.д. 362/2015 г. на ВКС/. Ето защо с оглед осъщественото редовно връчване на
препис от исковата молба на ответника и установеното неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми, съдът намира, че вземанията
по договора следва да се считат за предсрочно изискуеми, предвид
осъществяването на изискуемите за това предпоставки, като момента на
предсрочната изискуемост следва да се определи именно към момента на
узнаването от кредитополучателя на изявлението на кредитора – 04.08.20г.
От събраната пред първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към така посочената дата размерът на
задължението на ответника за предсрочно изискуемата главница за процесния
период, възлиза на 21355,44лв. С оглед на така изложеното настоящият състав
намира, че размерът на непогасената предсрочно изискуема вече главница,
формирана от погас.месечни вноски по погас.план за период от 21.09.22г. -
21.10.26г., възлиза на 21355,44лв, поради което и до този размер предявеният
7
осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Доколкото обезщетението за забава върху процесната главница се
претендира за период, предхождащ настъпването на нейната изискуемост, то
тази претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Съобразно уважената част от предявеният осъдителен иск на
ищеца се следват разноски по съразмерност на уважената част на иска за
първа инстанция в размер на 1613,14лв, съгласно представен списък по чл.80
ГПК и доказателства за плащането.
Предвид отправеното искане разноски се следват на възз.страна и
за настоящото производство. Доколкото последната е защитавана от
юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за
настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер
на 100лв. С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
решението и установената от въззивния съд частична основателност на
въззивната жалба, разноските за въззивното производство, които по
съразмерност се следват за възз.страна са 684,59лв.
Във връзка с факта, че въззивната жалба е подадена от особен
представител, респективно, че не е внесена дължимата ДТ за производството,
то с оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се възложи
дължимата държ.такса, възлизаща на 854,22лв, а в тежест на възз.страна
дължимата държ.такса, възлизаща на 25лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260036/11.01.21г., постановено по гр.д.
№2349/20г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която е прието
за установено в отношенията между страните, че М. М. М., ЕГН **********,
дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********,
сумите от 21355,44лв, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит №2961847, сключен на 15.11.17г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
31.10.19г. до оконч.изплащане, и 480,66лв-обезщетение за забава за периода
8
от 12.08.19г. до 31.10.19г., което вземане е прехвърлено с индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.02.19г. в полза на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, за които суми по ч.гр.д.
№17906/19г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК №8397/01.11.19г., КАКТО И В ЧАСТТА , в която са присъдени
разноски за заповедното и за исковото производство на основание чл.78, ал.1
от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, против М. М. М.,
ЕГН **********, с адрес ******, иск с правно основание чл.415 във вр. с
чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 21355,44лв, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за потр.кредит №2961847, както и
сумата от 480,66лв-обезщетение за забава за периода от 12.08.19г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.10.19г. до
оконч.изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение №8397 от 01.11.2019г. на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №17906/2019г. на РС-Варна, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес ******, ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.д-р П.Дертлиев
№25, офис сграда Лабиринт , ет.2, офис №4, СУМАТА от 21355,44лв-
частично претендирана сума по договор за потр.кредит №2961847,
представляваща предсрочно изискуема главница, формирана от
погас.месечни вноски за период от 21.09.22г.-21.10.26г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 19.02.20г. до
оконч.изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за горницата над
21355,44лв до пълния предявен размер от 21362,80лв и за сумата от 480,66лв-
обезщетение за забава за периода от 12.08.19г. до датата на подаване на
исковата молба в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес ******, ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.д-р П.Дертлиев
№25, офис сграда Лабиринт , ет.2, офис №4, сумата от 1613,14лв,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за първа инстанция,
както и сумата от 684,59лв, представляваща разноски за въззивна инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес ******, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 854,22лв,
представляваща дължимата по делото държавна такса.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.д-р
П.Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис №4, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 25лв, представляваща
дължимата по делото държавна такса.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10