Решение по дело №530/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. И. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], [адрес], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1158-000320 от 17.08.2024 г., издадена от Н. Й. М., командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник. С обжалвания административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, спрямо настоящия жалбоподател, в качеството му на собственик на моторно превозно средство (МПС), – лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 (шест) месеца, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и табелата с регистрационен номер на МПС.

Административният акт се оспорва като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Пледира се неизвършване на твърдяното нарушение, излагат се доводи за некомпетентност на издателя на заповедта. От съда се иска да отмени оспорения административен акт.

В проведеното на 17.10.2024 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба вх. № 2798/15.10.2024 г. (л. 18), подадена чрез адвокат Г. Б. от АК – Перник. Със същата пълномощникът поддържа жалбата по изложените в нея доводи, представя като доказателство по делото, копие на Постановление от 01.10.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура (РП) – Перник, (л. 19) постановено по пр. преписка № 2769/2024 г. по описа на РП – Перник, досъдебно производство (ДП) № 48/2024 г. по описа на Районно управление (РУ) – Брезник към ОДМВР – Перник и моли съда да отмени процесната ЗППАМ. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК (л. 20).

В проведеното на 17.10.2024 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – Н. Й. М., командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, редовно призован, се явява лично. По делото е депозирано писмено становище с вх. № 2817/17.10.2024 г. (л. 22) чрез главен юрисконсулт З. В., пълномощник на ответника (л. 35), с което жалбата се оспорва като неоснователна. Към становището се представят допълнителни доказателства: служебна бележка за заеманата от ответника длъжност (л. 28); копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 29); разпечатка от АИС – АНД на МВР – справка-картон на водача В. А. (л. 31 и л. 32); разпечатка от ИИС „Справки“ на МВР, относно собствеността на процесното ППС (л. 33); копие на оспорената ЗППАМ (л. 34); пълномощно за процесуално представителство (л. 35). Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

 

На 17.08.2024 г. Н. Й. М., командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, в присъствието на С. Н. П. – свидетел, служител на ОМДВР – Перник, съставя на В. И. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1415449 от 17.08.2024 г. (л. 8) за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. От фактическа страна в АУАН е отразено, че на 17.08.2024 г., в 19:00 часа, в района на км 11+300, чрез използване на техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7610, с фабричен номер ARNJ-0036, е установено, че на същата дата, в 18:05 часа, в село *** община Брезник, област Перник, по път PER – III – 1814 С, с посока на движение от с. Г. към с. С., В. И. А., участник в пътно-транспортно произшествие (ПТП) , управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта 2.42 на хиляда.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 24-1158-000320 от 17.08.2024 г., Н. Й. М., командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, прилага спрямо В. И. А., в качеството му на собственик на МПС – лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 (шест) месеца, чрез отнемане на СРМПС № ********* и табелата с регистрационния номер на МПС. Заповедта е мотивирана от фактическа страна изцяло с констатациите в съставения АУАН, като е връчена на В. И. А. на 17.08.2024 г., видно от собственоръчно положен подпис (л. 7, гръб).

Видно от разпечатка съдържаща данни от ИИС „Справки“ на МВР (л. 33), се установява, че В. И. А. е собственик на лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер].

С мотивирана резолюция № 24-1158-М0001131 от 30.08.2024 г. (л. 10) на К. К., началник група в ОДМВР – Перник, образуваното със съставяне на АУАН серия GA № 1415449 от 17.08.2024 г., административнонаказателното производство срещу В. И. А., на основание чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН е прекратено, с мотиви – наличие на признаци на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК).

Като доказателство по делото, преди приключване на устните състезания, се приобщи и Постановление от 01.10.2024 г. на прокурор при РП – Перник, (л. 19) постановено по пр. преписка № 2769/2024 г. по описа на РП – Перник, ДП № 48/2024 г. по описа на РУ – Брезник към ОДМВР – Перник, с което наказателното производство по ДП № 48/2024 г., образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК е прекратено. От мотивите на прокурорския акт, се установява, че ДП е образувано на 17.08.2024 г. за това, че на 17.08.2024 г. в с. Кошарево, община Брезник, област Перник, е управлявано МПС след употреба на алкохол, за което е задържано лицето В. И. А.. В хода на производството е установено, че на 17.08.2024 г., около 16:00 часа В. И. А. е управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], при което ударил в предната му част, лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. С.. След възникнал спор между двамата водачи С. се обадил на [тел. номер], а А. напуснал местопроизшествието, като управляваният от него автомобил останал на място. След пристигане на органите на МВР, свидетелите М. и П., служители на МВР, издирили А. и го установили в дома му, като около 19:00 часа, повече от три часа след ПТП, извършили проверка на лицето за алкохол с техническо средство, което отчело положителен резултат, като от заключението на ФЗХ № 24-280/2024 г. е установена степен на концентрация от 1.85 на хиляда. По изложените съображения, в Постановлението за прекратяване на ДП, се приема, че в хода на производството не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – водачът В. И. А. не е установен при управление на МПС или непосредствено след ПТП, тъй като изследването с техническо средство е извършено повече от три часа след това и то не на мястото на ПТП, а в дома му, където той бил заварен да употребява алкохол в присъствието на негови близки. Въз основа на това в прокурорския акт е формулиран извод, че не е доказана употреба на алкохол в момента на управление на МПС, липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер и за виновността на определено лице в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, съответно се касае за административни нарушения по ЗДвП – напускане на ПТП, употреба на алкохол след ПТП, които са предмет на административнонаказателно производство по ЗДвП и ЗАНН. Копие от постановлението е изпратено на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник.

От служебна бележка УРИ № 313р-17644 от 30.09.2024 г. (л. 28), издадена за директора на ОДМВР – Перник, се установява още, че към 17.08.2024 г. младши експерт Н. Й. М. – издател на оспорвания акт, изпълнява длъжността: командир на отделение в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) на сектор „Пътна полиция“ (ПП) към отдел „Охранителна полиция“ (ОП) при ОДМВР – Перник, съгласно заповед № 313з-1182/09.05.2024 г., считано от 10.05.2024 г.

От Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 29), т. 1.3, се установява, че определени да осъществяват контрол по ЗДвП като основна структура на МВР са Областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия, а съгласно т. 1.3.1 на същата определени да изпълняват дейностите по чл. 165 от ЗДвП са полицейски органи от секторите „Пътна полиция“ в ОДМВР.

Видно от заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 11), т. 1.8, определени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП, са включително командирите на отделения от СПП в ООП при ОДМВР – Перник.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, както и от допълнително представените от страните, преди приключване на устните състезания, писмени доказателства.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

 

Компетентност:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2б, от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, службите за контрол по ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган в хипотезата на предл. второ на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – от Н. Й. М., заемащ към 17.08.2024 г. длъжността командир на отделение в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – Перник, оправомощен от директора на ОДМВР – Перник – ръководител на служба за контрол по ЗДвП (съгласно т. 1.3 на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи), да прилага с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП (заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОДМВР – Перник), т.е. от оправомощено от ръководителя служба за контрол по чл. 165, ал. 1 от ЗДвП длъжностно лице.

С оглед изложеното не е налице основание за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Форма:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2. т. 4, във вр. с ал. 1 от АПК, с фактическите и правни основания за издаването ѝ, както има и съдържание, установено в чл. 59, ал. 2, т. 1 – 3, 5, 7 и 8 от АПК, към издаваните в писмена форма административни актове.

С оглед изложеното не е налице основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорвания акт.

Административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон:

1. Според чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК са факти от действителността, които имат за спорното правоотношение значението на юридически и доказателствен характер.

Оспорената ЗППАМ е издадена на 17.08.2024 г., на основание АУАН серия GA № 1415449 от 17.08.2024 г., съставен срещу В. А. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с който е образувано административнонаказателно производство за това, че на 17.08.2024 г. В. А. е управлявал собственото си МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда (2.42 ‰), установена с техническо средство.

От приложените по делото доказателства се установи, че с Мотивирана резолюция № 24-1158-М0001131 от 30.08.2024 г. на началник на група в ОДМВР – Перник, административнонаказателното производство, образувано срещу В. И. А., със съставяне на АУАН серия GA № 1415449 от 17.08.2024 г., е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, с мотиви, че деянието, за което АУАН е съставен има признаците на престъпление по чл. 342б, ал. 1 от НК.

Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства се установи в тази връзка, че на 17.08.2024 г. е образувано и наказателно производство – ДП № 48/2024 г. по описа на РУ – Брезник към ОДМВР – Перник, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на 17.08.2024 г. в с. Кошарево, община Брезник, област Перник, е управлявано МПС след употреба на алкохол, за което е задържано лицето В. И. А..

На база на изложеното следва да се приеме, че след издаването на оспорения административен акт на 17.08.2023 г., и преди приключване на устните състезания по делото – на 17.10.2024 г., са възникнали нови факти, от значение за делото, които следва да бъдат отчетени от съда при преценката на законосъобразността на административния акт, съобразно правилото, установено в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК.

В случая с издаването на Мотивирана резолюция № 24-1158-М0001131 от 30.08.2024 г. на началник на група в ОДМВР – Перник, с която образуваното, със съставяне на АУАН серия GA № 1415449 от 17.08.2024 г., срещу В. И. А., административнонаказателното производство е прекратено, е отпаднало и основанието за издаване на оспорената ЗППАМ. С прекратяването на административнонаказателното производство съставеният АУАН губи своето правно значение, т.е. отразеното в него като факти няма юридическа сила. След като АУАН, който в случая е предпоставка за издаване на ПАМ, ползващ се с доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК – издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по установения ред, е изгубил своето правно значение, то издадената въз основа на него заповед за прилагане на ПАМ бива лишена от своето материалноправно основание.

2. Вън от горното, дори да се приеме, че не е налице основание за приложение на хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, оспорената заповед е незаконосъобразна.

Въз основа на анализа на приобщените по делото доказателства и във връзка с доводите в жалбата, съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като в нарушение на чл. 35 във вр. с чл. 36, ал. 3 от АПК в спорното производство фактите и обстоятелствата, от значение за случая не са изяснени, а събраните доказателства не са проверени преценени от административния орган, което на свой ред обуславя отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Издадената заповед е с правно основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Предвид приетото за установено по делото от фактическа страна, приложена е хипотезата на предложение първо от цитираната разпоредба, съгласно която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС (пътно превозно средство) за срок от 6 месеца до една година, на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Следователно за законосъобразното прилагане на ПАМ от вида на процесната – прекратяване на регистрацията на ППС и в хипотезата на б. „б“, т. 2 на чл. 171 от ЗДвП, е необходимо да са налице в кумулация следните предпоставки: 1. управление на МПС от неговия собственик 2. установено по надлежния ред наличие на алкохол в кръвта на водача над 0.5 на хиляда.

Оспорената ЗППАМ е издадена на основание АУАН, серия GA № 1415449 от 17.08.2024 г., съставен срещу В. А. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, ползващ се с материална доказателствена сила (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП) за установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното от лицето, спрямо което мярката е приложена, поради което се цени от съда.

В АУАН е описано обстоятелствено, след описанието на реализираното ПТП на 17.08.2024 г. в 16:05 часа, в с. К., община Брезник, област Перник, по път PER – III – 1814 С, с посока на движение от с. Г. към с. С., с участието на МПС – лек автомобил „****“ с рег. № [рег. номер], собствено и управлявано от В. И. А., че при извършена в 19:00 часа качествена проба на В. И. А. в района на км 11+300, с техническо средство – „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7610, с фабричен номер ARNJ-0036, е отчетен положителен резултат за наличие на алкохол в кръвта – 2.42 на хиляда.

Жалбоподателят не оспорва резултата, отчетен от техническото средство при извършената му в 19:00 часа на 17.08.2024 г. проверка. Отрича обаче към момента на извършване на проверката с дрегер – в дома му, след като е напуснал мястото на ПТП, същият да е имал качеството водач на МПС, а от друга страна отрича към момента на реализиране на ПТП да е бил под въздействието на алкохол, като твърди, че е употребил алкохол едва след като се прибрал в дома си, което е станало преди пристигане на контролните органи. Т.е. заповедта се оспорва с аргументи, свързани с времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено тестването му с техническо средство, без да оспорва отчетените от дрегера стойности.

Доводите са основателни.

Ако не се вземат предвид така изложените доводи, извършеното в АУАН описание на факта, мястото и часа на реализиране на ПТП – около 16:05 часа, с участието на МПС, собствено на А., управлявано от него към този момент, преценено изолирано само в конкретиката на АУАН не би обосновало съмнения относно мястото на извършване на проверката с дрегер, респективно съмнения относно релевантността на този положителен резултат към управлението на процесното МПС от А. към 16:05 часа.

Предвид данните обаче, съдържащи се в съвкупността на приложените по делото доказателства, доводите на жалбоподателя относно мястото и времето на извършената му проверка с техническо средство се явяват от съществено значение за справедливото и законосъобразно разрешаване на повдигнатия правен спор. В тази връзка в обстоятелствената част на АУАН, обосновал спорната ЗППАМ не се съдържат фактически обстоятелства, които несъмнено да сочат мястото, на което водачът и собственик на процесното ППС е тестван за наличие на алкохол в кръвта, въпреки че е следвало да се посочи – извършено тестване с дрегер за наличие на концентрация на алкохол в кръвта в 19:00 часа или близо три часа след прекъсване на управлението на МПС.

По делото не се спори, което се установява и от приобщените доказателства, че към момента на реализиране на ПТП около 16:05 часа на 17.08.2023 г. на посоченото в ЗППАМ място, В. А. е управлявал собственото си МПС.

Не се установява от доказателствата по делото обаче наличието на втората предпоставка за прилагане на ПАМ от вида на процесната, явяваща се и вторият обективен елемент от състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, забраняваща на водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда. Това е така, тъй като по делото не се доказа, че към момента на реализиране на ПТП – около 16:05 часа на 17.08.2024 г., В. А., в качеството си на водач на ППС, е бил под въздействието на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда. Не се доказа и, че към момента на извършената, в дома на В. А., проверка с дрегер – в 19:00 часа на 17.08.2024 г., същият е продължавал да има качеството водач на процесното МПС, каквото, несъмнено е имал към 16:05 часа на същата дата, когато е реализирал ПТП.

Видно от приложеното по делото Постановление от 01.10.2024 г. на прокурор при РП – Перник, постановено по пр. преписка № 2769/2024 г. по описа на РП – Перник, ДП № 48/2024 г. по описа на РУ – Брезник към ОДМВР – Перник, наказателното производство по ДП № 48/2024 г., образувано на 17.08.2024 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на същата дата в с. Кошарево, община Брезник, област Перник, е управлявано МПС след употреба на алкохол, за което е задържано лицето В. И. А., е прекратено. В постановлението е формулиран извод, че не е доказана употреба на алкохол в момента на управление на МПС, съответно липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер и за виновността на определено лице в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Постановлението за прекратяване на образувано ДП е правен акт. В частта, в която в него са описани извършени действия и установени факти, относими към процесния случай, обосновали правните изводи, то е официален свидетелстващ документ, притежаващ материална доказателствена сила. От същото става ясно, че в хода на наказателното производство е установено, че на 17.08.2024 г., след реализираното в 16:00 часа в с. Кошарево, от В. И. А., във време на управление на собственото му МПС, ПТП с друг автомобил, след осъществено от другия водач повикване на [тел. номер], А. е напуснал местопроизшествието, а управляваният от него автомобил останал на място. Обвързващи съда, кореспондиращи и със защитната теза на жалбоподателя са установените в наказателното производство факти, а именно, че след пристигане на органите на МВР, свидетелите М. (издател на спорната ЗППАМ) и П. (свидетел по АУАН), същите издирили А. и го установили в дома му, като около 19:00 часа, т.е. близо три часа след ПТП, извършили проверка на лицето за алкохол с техническо средство, което отчело положителен резултат. Така установените факти конкретно относно мястото и обстоятелствата по извършване на проверката с техническо средство, не бяха оспорени от ответника, нито надлежно оборени.

С оглед изложеното съдът изцяло възприема от фактическа страна изложеното в прокурорския акт, обосновало прекратяване на наказателното производство, независимо че при извършената в 19:00 часа на 17.08.2023 г. проверка на В. А., техническото средство е отчело положителен резултат за наличие на алкохол в кръвта, лицето не е тествано непосредствено след ПТП, нито в непродължителен период след това. Напротив, проверка му е извършена близо три часа след това, в дома му, където той бил заварен да употребява алкохол в присъствието на негови близки и след като А. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на контролните органи.

От друга страна по делото не се доказа застъпваната от защитата на ответника теза, свързана с приключване на проверката на А. в 19:00 часа, въпреки че страните не спорят относно времето на реализиране на ПТП в 16:05 часа на 17.08.2024 г. и със собственото на жалбоподателя МПС, управлявано от него. За да могат да се възприемат тези доводи по делото следваше да се докаже безспорно в конкретиката на казуса: началото на проверката, съответно установяването на А. на мястото на ПТП от контролните органи, установяването от контролните органи, че това лице е управлявало собственото си МПС към момента на реализиране на ПТП, наличие след началото на проверката на непрекъснат контакт на полицейските органи с установения водач на МПС, напускане на мястото на ПТП от водача, установяването му след издирване непосредствено след това в дома му. В тази връзка по делото не се представиха доказателства, че към 19:00 часа на 17.08.2024 г., А. е тестван в качеството му на „водач на ППС“ по смисъла на § 6. т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, на собственото му МПС, с което в 16:05 часа на 17.08.2024 г., по делото не спори, е реализирал ПТП.

Въз основа на изложеното се приема, че обжалваната ЗППАМ е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила – същата е издадена без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 във вр. с чл. 36, ал. 3 АПК, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Което на свой ред е довело и до неправилно приложение от административния орган на материалния закон към момента на издаване на акта (чл. 142, ал. 1 от АПК). Издателят на акта е следвало да установи наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, но не е събрал, както и в съдебното производство не представи доказателства, които да установят категорично наличието в кумулация на предпоставките на визираната норма за прилагане на ПАМ, което е основание за отмяна на оспорената заповед и в условието на чл. 146, т. 4 от АПК.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Претендират се разноски в размер на 1 010 лв., от които 10 лв. за заплатена държавна такса за образуване на производството, и 1 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

По повод направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, съдът счита следното:

Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела без материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималното възнаграждение е 1 000 лв. Съдът, съобразявайки решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., счита така възприетият в Наредбата размер от 1 000 лв. за съответен на фактическата и правна сложност на делото, неговият обем, извършените от пълномощника на жалбоподателя действия. Предвид това, както и с оглед липсата на посочване във възражението на други конкретни обстоятелства относно размера на адвокатското възнаграждение съдът намира, че не е налице основание за присъждане на по-нисък от така предвидения в Наредбата размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1 010 лв., от които 10 лв. платена държавна такса за образуване на производството и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение, като разноските ще бъдат възложени на ОДМВР – Перник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт (чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 24-1158-000320 от 17.08.2024 г., издадена от Н. Й. М., командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, да заплати на В. И. А., [ЕГН], адрес: гр. Перник, [улица], [адрес], направените по делото разноски в общ размер на 1 010.00 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване.