Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 129 /18.05.2015
година град Хасково
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Хасковският районен съд Втори нака
на десети юни
две хиляди и тринадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Районен съдия :
Даниела Николова
секретар
Щиляна Манахилова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
АНдело
№ 88
по описа за 2015 година
Обжалвано е Наказателно
постановление/НП/ №14-1253-000948/20.05.2014 год. на Началника на сектор ПП към
ОД на МВР-Хасково,с което на Д.А.Ч. са наложени
наказания глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3
от ЗДвП, глоба от 10 лв. на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба от 40 лв. по чл.181 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наложените
наказания е останал
жалбоподателят Д.А.Ч. ,поради което
обжалва НП ,с оплаквания за незаконосъобразност , необоснованост и като постановено при
наличие на съществени процесуални нарушения . Твърди се ,че АУАН и издаденото въз основа на него НП не
съдържали императивно предписаните от закона реквизити .Основния довод релевиран в
жалбата е ,че не е
управлявал автомобила и не е извършил
нарушенията ,за които му е
съставено обжалваното НП.Констатациите в АУАН
не отговаряли на действителността . По тези съображения
моли наказателно
постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.Районна прокуратура –Хасково-също.
Съдът,като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка,намира за установено следното:
На 20.04.2014
год. на жалбоподателя Д.А.Ч. *** е
съставен акт за установяване на административно
нарушение бл.№671272 от 20.04.2014 год. затова,че на визираната в акта дата около 00.30
часа в гр.Хасково,по ул.”Дунав” управлява
лек автомобил „Фиат Брава” с рег.№Х 88 89ВВ , като при проверката отказва проба
за алкохол с Дрегер №0065, като му бил
издаден талон за медицинско
изследване №0409353. В обстоятелствената
част на акта е посочено още ,че при проверката водачът не представя СУ на МПС ,
контролен талон към него и талон за регистрация –част ІІ-ра ,както и МПС не
било представено на задължителен годишен
технически преглед за 2014 год.Процесният
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя ,който отказал да го
подпише,както и да получи препис от
акта,удостоверен с подписа на един свидетел.
Въз основа на акта е издадено НП №14-1253-000948/20.05.2014 год. на Началника на сектор ПП към ОД на
МВР-Хасково.Описаните по-горе нарушения са
квалифицирани от административно-наказващия
орган,както следва: като нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП- отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, за което
са му наложени съответно
глоба от 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП,като нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП-не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
конролен талон към него ,за което му е наложена глоба от
10 лв. на основание чл.183 ал.1
т.1 предл.1 и 2-ро от ЗДвП и като нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП-не е представил ППС на технически преглед ,за което по реда на чл.181 т.1 от ЗДвП е наложена
глоба от 40 лв.
В хода на съдебното производство се
потвърди фактическата обстановка, описана в акта, съставен на жалбоподателя , и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани в хода на
съдебното следствие в качеството им на
свидетели по делото, актосъставителя Г.Г. и свидетеля по акта –К.В. , потвърждават констатациите в акта за установяване на
административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните изводи:Жалбата
е подадена от надлежно
легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от
закона седмодневен срок от връчване на НП и
до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение,поради което е
допустима.При издаване на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила и по конкретно на
разпоредбите на чл.40-42 и чл.57 от ЗАНН. На същия е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на акта , както и да направи възражения по
него, от които не се е възползвал след като е отказал да подпише акта за
установяване на административно нарушение и да получи препис от него.
Обстоятелства, всяко от които надлежно установено с подписа
на нарочен свидетел и относно които не се и възразява от страна на
жалбоподателя. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по т.
4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по чл. 181, ал. 1, т. 1, вр.147, ал. 1 от ЗАНН. В конкретната хипотеза
актосъствителят е вписал, че водачът управлява посоченото в него моторно
превозно средство, без да го е "представил на ГТП", като не е
отчел, че за да е съставомерно поведението на извършителя по първата от цитираните разпоредби не е
достатъчно просто превозното средство да не е представено /в случая от
собственика му/ за технически преглед, а това да не е
сторено в определения срок и то без уважителни причини, каквито твърдения не са
въведени в обстоятелствената част на
съставения АУАН. Единствено посочено е бланкетно, че автомобилът не
преминал задължителен технически преглед за 2014г., с което се пресъздава
съдържанието на правната норма, без да се визира в какво конкретно се изразява
поведението на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
съобразно изискванията на фактическия състав на
визираната разпоредба. Не е уточнено какъв е този срок, определен по смисъла на
чл. 181, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, кога изтича, според
актосъставителя, за да може се прецени дали деянието е въобще съставомерно. По
този начин е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените при описание на нарушението, по начин довел до ограничаване
правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Това лице следва да знае и да е наясно за всички факти, от
състава на нарушение, което се твърди, че е извършило, а контролните органи е
необходимо да изложат ясни, конкретни и вътрешно безпротиворечиви твърдения за
тяхното осъществяване. Нещо, което по изложените съображения
не е изпълнено и по този начин е налице основание за отмяна на издаденото НП в
същата част - по пункт 3 от НП относно нарушението по чл. 181, ал. 1, т. 1, вр.147, ал. 1 от ЗАНН на процесуално основание,
доколкото наказващият орган е възприел изцяло констатациите, материализирани в
съставения АУАН, без да се обсъждат въпроси по същество относно това
нарушение. Последното впрочем се явява и невъзможно
без твърдения за неговите белези, които да бъдат изследвани от съда в
осъществявания контрол за законосъобразност.
Съдът
намира, че тезата, която жалбоподателят лансира
в хода на съдебното производство (че към момента на полицейската
проверка не е управлявал лекия
автомобил, а друго неустановено лице
го е управлявало ,но след ПТП избягало ),
е очевидно несъстоятелна, не бе доказана от събраните в хода на производството
доказателства,а бе категорично
опровергана от тях. От анализа на
свидетелските показания може да се
извлече недвусмислено изводът, че към
момента на извършената проверка от контролните органи и констатиране на нарушенията жалбоподателят е управлявал лекия автомобил “Фиат Брава ”,който е бил теглен от друг автомобил .Следва да се отбележи,че версията на жалбоподателя е
възведена едва с въззивната жалба до съда , но не и при
съставянето на АУАН ,където няма
вписани възражения от страна на
Д.Ч. . Неслучайно липсва
подобна заявена позиция
от страна на жалбоподателя при
образуване на административно
–наказателното производство срещу него,защото тя е създадена по мнение на настоящия състав , за да обслужва предприетата
от него линия на защита в съдебното производство по обжалване на НП .От
друга страна показанията на свидетелите по акта, осъществили процесната
проверка по ЗДвП, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с
установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за
установено, че автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя,а не от друго лице , каквото не са
констатирали на мястото на произшествието,извън водача на другия
автомобил. Макар и пред свидетелите Г. и В. жалбоподателят да е твърдял подобно обстоятелство не е бил в
състояние да посочи конкретно лице ,като
имена и адрес,което е управлявало МПС,което не стори и в хода на съдебното
следствие ,въпреки дадената му от съда възможност да ангажира доказателства .Следва
да се отбележи, че по другия
основен детайл от фактическата
обстановка няма спор и бе недвусмислено установено по делото, че жалбоподателят
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че
констатираното в АУАН нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител,
който извод кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели по акта . Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,защото в качеството на водач на МПС ,при проверката
от служителите на сектор ПП е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, поради което
законосъобразно е санкциониран на основание горепосочената разпоредба. При определяне на административното наказание за
нарушението , наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение , като е
наложил санкции в пределите, предвидени от закона: глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.Горното налага атакуваното НП в тази част досежно
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП да
бъде потвърдено.
По
пункт ІІ-ри от НП :
От събраните в производството доказателства съдът
приема за доказано от обективна и субективна страна извършването на нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както правилно и деянието по т.
2 от НП е квалифицирано от административнонаказващия
орган. Жалбоподателят съзнателно не е изпълнил задължението си, визирано в
разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП за носене при управление на МПС
на необходимите документи,СУ на МПС и контролния талон към него - чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Факт, по отношение на
който всъщност не се спори от него в подадената жалба, а при определяне на
наказанието по вид и размер, наказващият орган е приложил правилно материалния
закон.Ето защо и в тази му част НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Мотивиран така,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №14-1253-000948/20.05.2014 год. на Началника на сектор ПП към ОД на
МВР-Хасково,в частта на наложеното на Д.А.Ч.
*** наказание по чл.181 т.1 от ЗДвП
- глоба от 40 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част
досежно наложените наказания глоба от
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца ,на основание чл.174 ал.3 предл.1-во от ЗДвП и глоба от 10 лв. по
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
АС-Хасково в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия:/п/ не се чете
вярно
с оригинала!
секретар:Щ.М.