Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260215
гр.
Пловдив, 24.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети август две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД №3931/2020 г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №20-1030-004364 от 01.06.2020г. на Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на М.М.А., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания
- ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното
постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно и прави искане за
неговата отмяна. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител
– адв.И., поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното
писмо се излагат съображения за законосъобразност на обжалвания административен
акт, като се прави възражение и за прекомерност на разноските.
Съдът, след като взе предвид изложеното в
жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.05.2020г. в гр.Раковски от ** на сектор „**“
при ОД на МВР Пловдив, сред които и свид. Г.В.М. – **,
била извършена специализирана полицейска операция. Около 22:00 часа на същата
дата в гр.Раковски на ул.“Васил Левски“ №18 бил спрян за полицейска проверка
водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № **. Автомобилът бил
управляван от неговия собственик – жалбоподателят М.М.А..
В хода на проверката свид. М. установил, че водачът А.
лъхал силно на алкохол, заради което жалбоподателят бил поканен да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен № ARSM-0024. Заради отказа на М.А.
да бъде изпробван за алкохол, свид.М. съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №540236/09.05.2020г.,
за прието за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При
предявяване на АУАН нарушителят не направил възражения по констатациите в акта
и отказал да подпише съставения срещу него акт, последното удостоверено по реда
на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
На А. бил издаден и талон за изследване №0062103/09.05.2020г., в който било указано, че следва да се яви в
посоченото медицинско заведение – ФСМП гр.Раковски до 40 минути от връчване на
талона, за да предостави кръвна проба за изследване. След като подписал талона,
жалбоподателят, придружен от съпругата си – свид. В.Г.А.и
свид. И.С.Й./работодател на А./, изтеглил от банкомат
парична сума в
размер на 300 лв. и тримата се придвижили към указания в талона филиал на
спешна медицинска помощ. В медицинското заведение били посрещнати от медицинската сестра на филиала - свид. Й. Й.Г., която
им обяснила, че трябва да изчакат връщането на дежурния лекар от спешен случай,
който лекар единствено имал право да извърши медицинското изследване. След като
медицинският екип се върнал във ФСМП гр.Раковски, свид.
Г. се свързала с полицейското управление и помолила да бъде изпратен полицейски
служител, който да присъства при извършване на медицинското изследване. На
жалбоподателя бил извършен преглед от лекар, след което в присъствието на
последния и в присъствието на свид. Г., както и на
полицейския служител в лицето на свид. М.И.С.,
жалбоподателят отказал да му бъде извършено медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и напуснал филиала за
спешна медицинска помощ.
В законоустановения тридневен срок
жалбоподателят не направил писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното НП, с което на М.А. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както
и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Г.В.М.
/актосъставител/, Й. Й.Г. и М.И.С., и частично от показанията на свидетелите В.Г.А.и
И.С.Й.. Свид. М. лично и непосредствено е възприел
отказа на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за установяване
на употребата на алкохол в кръвта. От своя страна свидетелите Г. и С. по
категоричен начин потвърждават отказа на жалбоподателя да изпълни предписание
за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
И тримата свидетели дават подробни
показания за своите възприятия, които не само, че се явяват непротиворечиви и взаимодопълващи, но не се опровергават от изложеното в
жалбата и наличните по делото доказателства. Доколкото в случая не се констатираха
каквито и да е основания показанията на тримата свидетели да бъдат подлагани
под съмнение, то същите се кредитират от съда. Тези показания се намират в
съответствие и със съставения АУАН, чиято презумптивна
сила, регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал.
За разлика от тях, съдът кредитира с известна
критичност ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства - показанията на
неговата съпруга - свид. В.Г.А.и работодателя му - свид. И.С.Й.. Съдът не дава вяра на показанията на св. А.в частта,
в която твърди, че съпругът й е отказал единствено да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Дрегер“, но не бил отказал даването на кръв за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, както и в
частта, в която същата сочи, че между полицейските служители бил проведен
разговор за изтеклото време, вписано в талона за изследване, след което ги
приканили да си тръгнат поради просрочено време. В тази връзка настоящия
съдебен състав намира, че показанията на тази свидетелка следва да бъдат
преценявани с оглед евентуалната й заинтересованост от крайния изход на спора.
Само по себе си посоченото обстоятелство не може да изключи показанията на
свидетелката, но съдът намира, че изложеното от нея в тези части не се подкрепя
от нито един доказателствен източник. Изводът за недостовереност
на тези показания се обосновава не само от съпоставката им с показанията на
свидетелите Г. и
С.,
които съдът възприема като обективен доказателствен източник и кредитира по
посочените по-горе съображения. Изложеното от свид.А.остава
изолирано и не се подкрепя дори и от показанията на другия ангажиран от
жалбоподателя свидетел, а именно свид. Й., който
потвърждава за направения от А. отказ да даде кръв и сочи, че не е чул за цитирания
разговор между полицаите.
Съдът кредитира частично и показанията на свид. Й., като не дава вяра в частта им, в която твърди за
приемани от жалбоподателя психотропни лекарства, което изключвало употребата на
алкохол. Това твърдение не беше подкрепено от никакви доказателства по делото,
включително и от гласни такива и според съда представлява неубедителна подкрепа
на защитната теза на жалбоподателя, респ. има за цел да разколебае доказаността на извършеното нарушение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Установената в хода на настоящото производство фактическа
обстановка и събраният доказателствен материал потвърждават осъществен от
страна на М.А. от обективна и субективна страна състав на административно
нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно нарушената разпоредба водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба предоставя възможност
на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в
случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде
тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в
закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно
от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно
по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с
две форми на изпълнителното деяние като проявлението, на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния
случай безспорно жалбоподателят е притежавал качеството водач на МПС по смисъла
на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Не се оспорва и
обстоятелството, че на процесната дата и място А. е отказал
да се подложи на първично установяване концентрацията на алкохол в кръвта му
посредством техническо средство. В този изричен смисъл са
показанията на свид. М., който непосредствено е
възприел управление на МПС от жалбоподателя и отказа му да бъде проверен за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с
фабричен № ARSM-0024.
Въпреки, че на жалбоподателя е бил издаден талон
за изследване и се е явил във ФСМП гр.Раковски, същият е отказал да бъде
извършено медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, категорично доказано от събрания по делото доказателствен материал, и
най-вече от гласните доказателства – показанията на свид.
Г. и свид. С., включително и от показанията на свид. Й.. По този начин в условията на кумулативност
А. е реализирал и двете форми на изпълнително деяние по смисъла на чл.174, ал.3
от ЗДвП. Нарушението е на формално извършване и със самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката, същото
се явява довършено, за което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Правилно според съдебния състав е приложена и
санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение - лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая законодателят е предвидил
наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира
същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване
на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По мнение на настоящия състав констатираното
нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не
по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл.28 от ЗАНН в процесния
случай.
Предвид изхода от спора, искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да
бъде уважено, а искане за разноски от въззиваемата страна не е направено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№20-1030-004364 от 01.06.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на М.М.А.,
ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.