Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260002

 

гр. София, 27.01.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 20.януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №47 по описа за 2021г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковете по чл.124 ал.1, вр. чл.422 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Ищецът „О. Б. Б.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, е предявил иск по чл.422, ал.1 ГПК срещу Д. Я. В. с ЕГН********** с адрес *** за установяване съществуването на вземане в общ размер от 34549,57лв., от които:

31 917,97 лева (тридесет и една хиляди деветстотин и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки) - главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането;

2526,36 лева (две хиляди петстотин двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) - договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 16.09.2020 г.;

26,59 лева (двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - мораторна лихва /обезщетение за забава върху просрочените плащания/ за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020 г.;

78,65 лева (седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) - мораторна лихва /обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница/ за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г.;

за които суми е издадена Заповед № 428 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.10.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд – П..

Моли да му се присъди и разноските по настоящото дело - 691 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

В исковата си молба ищецът „О. Б.Б.” АД поддържа, че с ответника Д. Я.В. е сключили Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017г.  общ размер на в общ размер на 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, като кредитът е изцяло усвоен.

Съгласно договора за кредит и допълнителните споразумения към него, Кредитополучателят се задължава да изплащат отпуснатия от банката кредит в срокове и условия, подробно разписани в разпоредбите на договора и на допълнителните споразумения към него. На основание чл. 18 от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.06.2017 г. при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен.

На основание чл.18 от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008г. и на основание чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, поради неизпълнение от страна на Д. Я. В. - кредитополучател и длъжник, на задълженията по договора, изразяващо се в неплащане на погасителни вноски - 5 /пет/ месечни погасителни вноски с общ размер от 1 803,29 лева /хиляда осемстотин и три лева и двадесет и девет стотинки/, подробно описани в Извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, кредитът, ползван от Д. Я. В. е обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2020г. След тази дата падежира една месечна вноска, както следва: изцяло с падеж 28.08.2020г. в размер на 370,13 лева, като предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 17.09.2020 г. след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на Уведомително писмо - поканата за доброволно изпълнение.

В съответствие с т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013г., Банката е изпратила до длъжника Д. Я. В., Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение, чрез ЧСИ В. Ц., рег. № 926, с което го е уведомила за датата на предсрочната изискуемост. Уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение № ИД-19883/2020 г. е връчено на 02.09.2020г. на постоянен адрес на длъжника чрез Я. Д. В., подписал се като баща на длъжника, като предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 17.09.2020г. след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на Уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение.

На 07.10.2020г. „О. Б. Б.“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до Районен съд – П., с което е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу Д. Я. В.. По образувано частно гражданско дело № 20201860100408/2020 г. по описа на Районен съд – П., Трети граждански състав е издал Заповед № 428 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.10.2020 г. и Изпълнителен лист № 18 от 15.10.2020 г. срещу длъжника Д. Я. В., като го осъжда да заплати на банката следните суми:

31 917,97 лева /тридесет и една хиляди деветстотин и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането;

2526,36 лева /две хиляди петстотин двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 16.09.2020 г.;

26,59 лева /двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва /обезщетение за забава върху просрочените плащания/ за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020г.;

78,65 лева /седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва /обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница/ за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г.;

841лв. /осемстотин четиридесет и един/ лева - разноски по делото, а именно: 691 лева - държавна такса и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт.

След получаване на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение „О. Б. Б.“ АД образувала срещу Д. Я. В. изпълнително дело № 800/2020 г. по описа на кантората на ЧСИ В. Ц., рег. № 926, с район на действие Софийски окръжен съд.

С разпореждане №169 от 22.02.2021г. на Районен съд – П., Трети граждански състав, по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа на съда за 2020 г. получено от Банката на 20.02.2020г., съдът констатира, че по делото е постъпило възражение от длъжника Д. Я. В. и указва на заявителя „О.“ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение в едномесечен срок. Ведно с възражението е подадена и частна жалба от Д. Я. В. с правно основание чл.419, ал.3, вр. ал.1 ГПК срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК № 428 от 14.10.2020 г. на Районен съд - Пирдоп, трети граждански състав, издадена по ч. гр. д. №408/2020 г., с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на кредитора „О.“ АД. Банката е подала отговор на частната жалба в срок, който прилага към настоящата искова молба.

С молба ищецът „О. Б. Б” АД уточнява исковата молба.

Във връзка с получено от О. АД на 05.05.2021г. Разпореждане №260293 от 13.04.2021г. по търговско дело №47/2021г. по описа на Софийски окръжен съд, прави следните уточнения:

На 19.03.2008г. „О. Б. Б.” АД е сключило с Д. Я. В. Договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в общ размер на 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, като кредитът е изцяло усвоен. Договорът е сключен при индивидуални условия, като към него няма Общи условия.

Размерът на месечната анюитетна вноска се определя съобразно уговореното в чл.12 от договора и винаги се е формирал от суми за погашение на главница, на договорна лихва и на такса за управление и обслужване, разбира се, при допускането, че кредитополучателят изпълнява точно и в срок, както е приел и се е задължил, сключвайки договора и усвоявайки договорената сума. Съгласно чл.12, ал.1 от договора кредитът се издължава на 264 /двеста шестдесет и четири/ месечни анюитетни вноски в размер на 516 /петстотин и шестнадесет/ лева с краен срок за издължаване 28.03.2030 година. Договореният лихвен процент към датата на подписване на договора е посочен в чл.5, ал.1 от същия и е в размер на 12.25%, като в ал. 3. изрично е посочена възможността този лихвен процент да бъде променян в зависимост от външни и независими от банката фактори - инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия. Съгласно чл. 6, ал. 1 при забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 /пет/ пункта над договорения в чл. 5, ал. 1 лихвен процент. Правя уточнение, че в чл. 6 става въпрос за виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В чл.7, ал.1 от Договора, е посочена първоначална такса в размер на 1.25 % върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0.1 % върху остатъка от главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита, точно определени към датата на подписване на договора размери в проценти. В чл. 18 от Договора е уговорено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен.

Въпреки уговорената в ал.3 на чл. 5 от Договора възможност от страна на банката да променя лихвения процент в зависимост от външни и независими от банката фактори, до такава едностранна промяна не се е стигнало, промяна в условията на договора е постигната само след сключване на допълнителни споразумения с кредитополучателя, при индивидуално уговорени условия, както следва:

На 19.02.2010г. е сключено Допълнително споразумение №1 към Договора, с което размерът на месечната анюитетна вноска е намален на сумата от 302,55лева /триста и два лева и петдесет и пет стотинки/ за срок от 28.02.2010г. до 28.07.2011г., в сравнение с първоначално уговореното съгласно чл.12 от Договора - да се заплаща месечни вноски в размер на 516 /петстотин и шестнадесет/ лева. С подписване на допълнителното споразумение размерът на месечната анюитетна вноска е намелен на сумата от 302,55 лева /триста и два лева и петдесет и пет стотинки/ за срок от 18 (осемнадесет) месеца при запазване на броя на уговорените в договора месечни вноски и краен срок, за сметка на увеличение на размера на вноските и съответно разпределяне на тежестта за остатъчния след изтичането на тези 18 месеца срок за издължаване на кредита, при изрично посочено, че считано от 28.08.2011 г. месечната вноска се променя в размер на 559,29 лева /петстотин петдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/.

С Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017г. О. АД и кредитополучателят отново се споразумяват за временно намаление на месечната вноска, осъществено чрез отложено плащане на просрочените лихви и отложено и разсрочено плащане на част от договорните лихви, дължими за 18 (осемнадесет) месеца, които се заплащат като част от всяка от месечните вноски до крайния срок на кредита. В т. 4 на споразумението е уговорена промяна на годишния лихвен процент за редовна главница по договора за кредит на 7 % (седем процента), което в случая е намаляване на същата, а не увеличаване, и то при индивидуални условия уговорени между двете страни. В чл. 11 от Споразумението длъжникът признава и не оспорва по основание и размер задълженията си към Банката.

Поради неплащане на 5 /пет/ месечни погасителни вноски с общ размер от 1803,29 лева /хиляда осемстотин и три лева и двадесет и девет стотинки/ и не издължаването им в срок, както следва:

частично с падеж 28.03.2020 г. в размер на 322,77 лева;

изцяло с падеж 28.04.2020 г. в размер на 370,13 лева;

изцяло с падеж 28.05.2020 г. в размер на 370,13 лева;

изцяло с падеж 28.06.2020 г. в размер на 370,13 лева;

изцяло с падеж 28.07.2020 г. в размер на 370,13 лева и поради неизпълнение на чл. 18 от Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.06.2017 г., кредитът ползван от Д. Я. В. е обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2020 година.

В съответствие с т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №4/2013г., Банката е изпратила до длъжника Д. Я. В., Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение, чрез ЧСИ В. Ц., рег. № 926, с което го е уведомила за датата на предсрочната изискуемост. Уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение № ИД-19883/2020 г. е връчено на 02.09.2020 г. на постоянен адрес на длъжника чрез лице от кръга на лицата по чл. 46 от ГПК, а именно Я. Д. В., подписал се като баща на длъжника. Дата на връчване на Уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение № ИД-19883/2020 г. е 02.09.2020 година.

Ответникът Д. Я. В. е подал отговор на исковата молба.

Ответникът прави възражение за разглеждане на делото по общия ред като вида на делото е гражданско, а не търговско, макар да се касае за абсолютна търговска сделка, какъвто е договорът за банков кредит. Възражението е с правно основание чл.369, ал.1 ГПК. Ответникът по делото - Д. Я. има качеството потребител и за него е предвидена специална защита по ЗПК, ЗЗП. Касае се за продажба на вещи - пари, на физическо лице, които, съгласно чл. 2 от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19 март 2008 г. е за ремонт/ реконструкция на многоетажна фамилна сграда.

По смисъла на чл.9 , ал.3 ЗПК „потребител е всяко физическо лице, което при сключване на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална и търговска дейност“.

В тази връзка е редно да се посочи, че изобщо нецелесъобразно е при разглеждане на потребителски спор да се прилагат правилата на особеното производство за търговски спорове.

В приложното поле на особеното производство влизат исковете, които имат за предмет право или правно отношение, което се отнася до търговска сделка. По смисъла на ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие- чл.286 ТЗ. Търговски са и сделките по чл.1, ал.1 ТЗ, без качеството на лицата тук да има значение за определянето вида на сделката.

Изключение от горното е предвидено в чл.318, ал.2 ТЗ, в който се казва, че: „Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.“

Парите са родово определени вещи от гражданския оборот. Сделката безспорно е била за лично потребление и страна по нея не е юридическо лице.

По отношение на разпоредбата на чл.365, т. 4 настоящият състав следва да има предвид, че същата не е относима за определяне реда за разглеждане на спора, макар да се касае за установителен иск, защото чл.365, т. 4 ГПК се отнася до установителните искове на кредиторите по чл. 645, 646, 647 и 648 по ТЗ.

Съществува Определение № 547 от 23 ноември 2016 г., на ВКС, 4 ГО, постановено по ЧГД № 4967 / 2016 г. и по реда на чл. 278 ГПК. Със същото е отменено Определение № 302 от 18 октомври 2016 г. , постановено по ГД № 50394 от 2016 г. от друг състав на ВКС. След като е намерил за основателна частната жалба на частния касатор и с Определение № 547 от 23 ноември 2016 г. е отменено обжалваното Определение на ВКС, съдът се е мотивира така:

„Споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове - и в този смисъл тези дела са търговски; но не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните) една от страните, по които не е търговец.“

В друго Определение № 230 от 17 май 2018 г. на ВКС, по ЧТД № 563 от 2018 г. се дава следното заключение: „ Потребителското качество на една от страните е релевантно за процесуалното право, доколкото е от значение за специалната местна подсъдност и за реда, по който се разглеждат определена категория потребителски искове.“

Споровете и противоречивото разрешаване на въпроса по кой ред да тръгнат делата, едната страна, по които има качеството потребител, се преодоляха още през 2019 г. с изменението на чл. 113 ГПК1ДВ.бр. 100 от 2019 г./.

Материалните правоотношения между страните по абсолютна търговска сделка се уреждат от Търговския закон, той урежда и материалните правоотношения по сделките, които са търговски само за една от страните. Споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове - и в този смисъл тези дела са търговски; но не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните) една от страните, по които не е търговец.

Поради изложеното, моли делото да се гледа по общия ред.

С отговора изцяло оспорва ищцовата претенция както по основание, така и по размер.

Твърди, че обстоятелствата, описани в исковата молба, които би трябвало да се подкрепят с документите от заповедното производство не се препокриват и не отговарят на фактическото положение между страните, поради което не могат да докажат наличие на така предявената от Кредитора претенция. Същата се явява неоснователна, т. к. не е възникнала на посоченото от Кредитора основание По настоящото производство липсват основни документи, чието отсъствие води до невъзможност за преценка както от ответника, така и от съда относно установяване на фактите, релевантни за това производство, а именно : Налице ли е вземане по отношение на длъжника, изискуемо ли е било към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в какъв размер е вземането на кредитора, каква част от цялото задължение е погасил Д. Я. към момента на подаване на исковата молба до съда по настоящото производство.

Счита предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК изцяло за неоснователен и недоказан, и моли да бъде отхвърлен по следните съображения:

Видно от представените в исковата молба доказателства са приложени КОПИЯ от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19 март 2008 г., предоговорен с Допълнително споразумение № 1 от 19 февруари 2010 г., ДС от 27 юни 2017 г. със страни, както следва:

Кредитор- „О. Б. Б.” АД и Кредитополучател - Д. Я. В.. Заемната сума по Договора е в размер на 45 000 лв., отпусната е с цел ремонт/ реконструкция на масивна еднофамилна едноетажна жилищна сграда. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека на НИ, находящ се в гр. Пирдоп, съгласно чл. 2 от договор за кредит.

С чл.5 е договорен лихвения процент- годишен, в размер на 12,25 %, който съгласно ал.3 на чл.5 може да се променя едностранно от банката по всяко едно време на договора. Заключението на вещото лице ще даде отговор как и кога и дали е била прилагана клаузата на чл. 5, ал. 3 , която е нищожна, поради противоправие. В този смисъл се оспорва претенцията за договорна лихва.

Клаузата на чл. 6 ал. 1, която въвежда наказателна лихва при евентуална забава на плащането на месечна вноска в размер на 17, 25 % е нищожна поради противоречие с императивни норми на закона- чл.33, ал.2 ЗПК, поради което се оспорва. Оспорват се и всички събрани досега суми за наказателна лихва, като вещото лице ще установи общата сума за целия срок на договора.

Клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора е нищожна поради неравноправие, защото е във вреда на потребителя и не е уговорена индивидуално, а е част от типовите договори на дружеството, както и нищожна поради противоречие със закона- чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.

Възражения срещу така формулираната искова претенция са следните:

Предсрочна изискуемост:

Кредиторът е избрал да използва начин на уведомяване на длъжника чрез използването на услуги на частен съдебен изпълнител, съгласно въведените възможности за ЧСИ с чл. 18 ЗЧСИ да се намесват в гражданскоправни отношения, които не са на етап изпълнително производство и без да е налице изричен акт на съд по възлагане на извършване на действия от ЧСИ. От прегледа на „уведомително писмо- покана” е видно, че липсва удостоверяване от ЧСИ / липсва и подпис/ за извършените от връчителя П. Величков действия по връчването. Буди съмнение и изпълнението на подписа на бащата на Д.В.. Оспорва се надлежно връчване на уведомление- покана, и в този смисъл настъпването на предсрочна изискуемост.

Кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем поради следните причини- видно от последната страница- втора- на уведомлението е, че под него се е подписал връчителят- само с двете си имена, като е изписал собственоръчно и дата- 02 септември 2020г. и получател- Я. Д. В.- баща. Оспорва се автентичността на подписа на лицето, което се е подписало като баща на длъжника. Отделно от това липсват правнорелевантни за всяко връчване отбелязвания по документа, за да може той да има доказателствена сила в един исков процес. „Разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и чл.46 ГПК изискват връчителят да удостовери кой получава съобщението - кое е лицето което получава призовката, неговото качество, дали то е от кръга на близките на страната по делото и дали се задължава да предаде призовката. В случая отбелязването е ненадлежно- посочено е майка, без да е отбелязано, че това е пълнолетно лице от домашните на молителя или друго лице, което живее на същия адрес и поема задължение да предаде призовката на страната по делото“.          (Решение №407 от 06.11.2015 г. по гр.д.№ 4038/2015г. на Върховен касационен съд, 4-то го. Отделение)

Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Ако и да е била настъпила, моментът не е точно определен от Кредитора, като по този начин самият Кредитор не е спазил договорните си условия. Съгласно клаузата на чл. 18 от договора извън волята на кредитора стои вземането на решение дали и кога да направи кредитът предсрочно изискуем, стига да е налице неплащане на две поредни анюитетни вноски. В този смисъл предсрочната изискуемост на вземането, на практика е настъпила на 29 април 2020 г,- т.е. по време на обявеното извънредно положение в страната, заради пандемия, предизвикана от Ковид - 19. За кредитора е останало единствено задължението по уведомяване на длъжника съгласно разясненията в т. 18 от ТР № 4 във връзка с реализиране и на субективния елемент от института на предсрочна изискуемост.

Посочването на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е задължителен реквизит от заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, а не е правомощие, зависещо от волята на кредитора. Както в заповедното производство, така и в настоящия процес, който се явява продължение на приключилото вече заповедно производство е задължително да бъдат посочени предпоставките, обстоятелствата и началният момент на предсрочната изискуемост, за да може да бъде извършена проверка от съда налице ли е валидно и изискуемо вземане по отношение на длъжника.

С други думи - съгласно договорът, чл. 18, същият се прекратява едностранно, в случая на 29 април 2020 г. и отношенията между страните се трансформират. Те вече не са обвързани от досегашните уговорки. От този момент не се начисляват лихви- договорни и наказателни, както и такси или комисиони. Поради неизпълнението от страна на длъжника, институтът на предсрочната изискуемост го санкционира, като му отнема преимуществото на срока.

Извънредното положение в страната бе отменено на 13 май 2020 г., поради което следваше кредиторът да предприеме своевременни мерки по надлежното уведомяване на длъжника по настъпилото едностранно прекратяване на договора, защото обявяване на предсрочна изискуемост на вземания с кредитори Банки или лица по чл. 3 от ЗКИ беше изрично забранено на основание чл. 6 от ЗМДВИП. Както и начисляването на наказателни лихви и неустойки следваше да се преустанови за сочения период на извънредно положение.

Отделно в уточнителната си молба до съда, кредиторът разяснява, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено по реда на чл. 46 ГПК. В исковата си молба обаче, кредиторът твърди, че кредитът бил осчетоводен едва на 17 септември 2020 г. , след изтичането на четиринадесетдневния срок за получаване на съобщението. Т. е кредиторът е приложил процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК, макар че на основание чл. 46, ал. 4 ГПК, изр. първо с получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. И в този смисъл не може да се приеме за правилно осчетоводяването на кредита като напълно и предсрочно изискуем на 17 септември 2020 г. Същината на автоматичната предсрочна изискуемост се крие в това, че страните отнапред са уговорили прекратително условие с незабавни последици, свързани с изгубване от длъжника на предимството на срока.

Оспорва дължимата главница в цялост. В исковата молба не се излагат твърдения, нито в писмените доказателства се съдържат такива, от които да е видно и които да доказват изискуемостта на процесната сума в заявения размер. По делото не са приложени нито извлечение от сметката на Д.В., нито погасителен план , съгласно чл. 6 от ДС № 2 от 27 юни 2017г., по която същият е погасявал кредита. Формирането на вътрешно убеждение не може да се базира само и единствено на твърденията на кредитора за размери дължими суми и периоди, за които се дължат, без по никакъв начин това да се подкрепя с доказателствата по делото. От приложените договори и ДС е видно единствено, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като пълната му действителност ще се преценява от съда в оспорените като нищо клаузи части.

Възразява за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит а постигнатите резултати с двете подписани допълнителни споразумения не съответстват на поставените цели, записани в преамбюла им, като е видно, че новите уговорки на лихвени проценти и месечни вноски, които се въвеждат с тях увеличават крайната обща стойност на целия кредит- т.к. главницата не може да се промени се увеличава общият размер на договорна лихва и такси за управление, които ще събере банката.

По отношение на чл. 5, ал. 3 от договора:

Разпоредбата на чл.144, ал. 2, т.1 от ЗЗП въвежда изключение от правилото на чл. 143, т. 10 от закона- тя не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, при условие че доставчикът на финансова услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна по договора има правото незабавно да прекрати договора.

За да се приложи изключението по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП обаче и да се приеме, че е налице основателна причина да промени лихвения процент без предизвестие и която да изключва неравноправния характер на клаузи в договора в настоящия казус, следва да се тълкува смисълът на нормата и на фона на целите на ЗЗП, една от които е визирана в чл. 1, ал. 2, т. 3 и е основна за потребителското право. Тя представлява защитата на икономическите интереси на потребителите. Следователно основателната причина за едностранното изменение на лихвения процент следва да бъде ясно и конкретно посочена в договора. Това следва и от изричното правило на чл.147, ал.1 от ЗЗП. Една от възможностите за промяна размера на лихвения процент, визирани в т. 5, ал. 3 от договора е изменението на пазарните условия. Понятието „пазарни условия” обаче е толкова широко по своето съдържание, обхваща такъв необятен брой разнопосочни по действие фактори, че на практика е винаги невъзможно да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на потестативното право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит.

Казаното до тук е валидно и за клаузата на чл,7, ал. 3 касателно едностранната промяна на таксите. Справедливо е да се отбележи, че икономически затруднения изпитват, /ако евентуално се докаже в един бъдещ исков процес да са били налични през периода, в който е действал договорът за кредит/, обаче не само банките, а и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени. Особено след като ,както обективните обстоятелства, така и законът признава, че потребителите са по- слаба икономическа страна в подобни правоотношения. Клаузите на чл. 5, ал. 3 и чл. 7, ал. 3 от договора между страните, в които са предвидени едностранни изменения от страна на кредитодателя на лихвите по договора, особено чрез тяхното увеличаване при неясни и неконкретизирани „основателни причини” се явяват изцяло неравноправни, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника, и следователно са нищожни на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Нищожността на тези договорни клаузи и едностранното изменение на лихвения процент и таксите по договора чрез тяхното увеличаване, води до извода, че със заплащането на по- високи лихви и такси по кредита, кредиторът получава парични суми при начална липса на основание, с които неоснователно се е обогатява/ респективно не е налице обективният елемент на института на предсрочна изискуемост- неизпълнение на задълженията на дебитора по договора за кредит. И това щеше да е видно, ако кредиторът беше спазил изискванията за минимум съдържание на извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК, а именно посочване на само на определените от дружеството като просрочени и предсрочно дължими суми по различните пера, а посочване и на всички суми, поне в общ размер, събрани до 17 септември 2020 г. от кредитополучателя от началото на първата погасителна вноска.

На основание горното, счита, че предявеният иск трябва да бъде изцяло отхвърлен, а издадената Заповед за незабавно изпълнение на РС-П. по ч.гр.д.408/2020 г. обезсилена.

Моли, с оглед изхода от делото, да му бъдат присъдени съответно направените съдебни разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от  ГПК ищецът „О. Б. Б.” АД е подал допълнителна искова молба.

Неоснователно ответната страна оспорва настъпването на предсрочната изискуемост по кредита. Видно от представеното със заявлението и с исковата молба уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение до Д. Я. В., същият се уведомява за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на 02.09.2020 г. на лицето Я. Д. В. - баща на длъжника, удостоверено с подписа на връчителя П. В., като предсрочната изискуемост е настъпила на 17.09.2020 г. след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение, обстоятелство посочено както в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, така и в приложеното към него Извлечение от счетоводните книги на банката. Така представените доказателства удостоверяват надлежно факта на упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление преди подаване на заявлението за незабавно изпълнение. По въпросът се е произнесъл Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав с Определение № 260245/24.03.2021 г. по ч.гр.д. № 180 по описа за 2021 г., като е счел за неоснователни възраженията на длъжника Д. Я. В., че не е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Определението на Софийски окръжен съд не подлежи на обжалване.

Не могат да се приемат отправените обвинения от ответната страна, че не са спазени изискванията за минимум съдържание на извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК. Извлечението от счетоводните книги е надлежно оформено с всички изискуеми реквизити, като съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането, съответно на изложените в заявлението твърдения. Посочено е, че вземанията се претендират поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като е посочена датата на обявяване на предсрочната изискуемост на 17.09.2020 година. Счетоводното извлечение отразява претендираните суми, за които е поискано със заявлението издаване на заповедта за незабавно изпълнение. По въпросът относно редовността на представеното извлечение от счетоводните книги Софийски окръжен съд се е произнесъл по ч.гр. д. 180 по описа за 2021 г. с Определение № 260245/24.03.2021 г., в което е постановил, че представеното извлечение от счетоводните книги относно вземанията на банката по Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г., както и допълнителни споразумения към него от дати 19.02.2010 г. и 27.06.2017 г., представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т.2 от ГПК. Същият съдържа данни относно основанието и датата на настъпване на твърдяната от банката предсрочна изискуемост, както и относно съответните размери и периоди на дължимост за претендираните главници, лихви и разноски.

Не става ясно на какво основание ответната страна оспорва дължимостта на главницата по кредита, тъка като не са ангажирани доказателства в тази насока. Нещо повече О. АД е сключило Допълнително споразумения на 27.06.2017 г. с длъжника Д. Я.В., като съгласно чл. 11 от същото, длъжникът признава и не оспорва по основание и размер задълженията си към Банката, произтичащи от Договора за предоставяне на кредит за ремонт от 19.03.2008 г., които са подробно описани и в самото споразумение.

Относно отправените възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит.

Дефиницията за неравноправни клаузи се съдържа в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ (в редакция си от 07.08.2007 г.), където в чл. 143 са изброени хипотезите на неблагоприятни клаузи, а именно, като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, се окачествява всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В чл.143, т.10 ЗЗП изрично е записано, че неравноправна клауза е и онази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Хипотезата на т. 10 намира своето естествено изключение и ограничение в разпоредбата на чл. 144, ал. 3, съгласно която разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансови пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. В този смисъл Законът за защита на потребителите изключва от неравноправните клаузи онези членове от договори с потребители, които позволяват на търговеца да изменя едностранно условията по договорите, които се намират в непосредствена връзка и се влияят от колебания/изменения в размера на лихвения процент на финансовия пазар.

Основната причина, която налага изменения в лихвата по кредитите, е необходимостта лихвените проценти по предлаганите кредити във всеки момент да съответстват на реалната

стойност на паричния ресурс, която се променя в съответствие с промените в пазарните условия. Законодателят е предвидил възможност банките да могат да променят едностранно лихвените си проценти, като за всяко подобно изменение те дължат уведомяване на потребителите. За да не възникват недоразумения и именно, за да не се чувства потребителят поставен в неблагоприятно положение, още в договора за кредит се предвижда правото на банката едностранно да изменя лихвения процент и да уведомява потребителя. Т.е. към момента на сключването на договора за кредит клиентът е подготвен за възможните изменения в лихвения процент, но не би могъл да предвиди в кой момент пазарната конюнктура ще ги наложи, като не е задължително това изменение да бъде винаги във вреда на потребителя, какъвто е и настоящия случая, видно от изложението по - долу. С подписването на договора потребителят се е съгласил банката да си запази правото едностранно да промени лихвения процент при изменение на пазарните условя.

С Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г. („Договора“) О. АД е предоставила на длъжника Д. Я. В. кредит в размер на 45000 (четиридесет и пет хиляди) лева, обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Договореният лихвен процент към датата на подписване на Договора е посочен в чл.5, ал.1 от същия и е в размер на 12.25%, като в ал. 3. изрично е посочена възможността този лихвен процент да бъде променян в зависимост от външни и независими от банката фактори - инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия.

По дефиниция от чл.430, ал.1, вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок кредитополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Лихвата (чл. 430, ал. 2 ТЗ) е своеобразна цена, която кредитополучателя дължи на банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за кредитополучателя размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя. Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит, за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в процентен размер точно определен към датата на подписване на договора.

В чл. 7, ал. 1 от Договора, е посочена първоначална такса в размер на 1.25 % върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0.1% върху остатъка от главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита, точно определени към датата на подписване на договора размери в проценти.

Размерът на месечната анюитетна вноска се определя съобразно уговореното в чл. 12 от Договора и винаги се е формирал от суми за погашение на главница, на договорна лихва и на такса за управление и обслужване, разбира се, при допускането, че кредитополучателят изпълнява точно и в срок, както е приел и се е задължил, сключвайки Договора и усвоявайки договорената сума.

По молба на длъжника и поради невъзможност да изпълнява поетите задължения на 19.02.2010г. е сключено Допълнително споразумение №1 към Договора, с което размерът на месечната анюитетна вноска е намелен на сумата от 302,55 лева за срок от 28.02.2010 г. до 28.07.2011г., в сравнение с първоначално уговореното съгласно чл. 12 от Договора - да се заплаща месечни вноски в размер на 516 лева. Размерът на месечната анюитетна вноска е намелен на сумата от 302.55 лева за срок от 19 (деветнадесет) месеца при запазване на броя на уговорените в договора месечни вноски и краен срок, за сметка на увеличение на размера на вноските и съответно разпределяне на тежестта за остатъчния след изтичането на тези 19 месеца срок за издължаване на кредита, при изрично посочено, че считано от 28.08.2011г. месечната вноска се променя в размер на 559.29 лева.

С Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017г. О. АД и кредитополучателят отново се споразумяват за временно намаляване на месечните вноски, осъществено чрез отложено плащане на просрочените лихви и отложено и разсрочено плащане на част от договорните лихви, дължими за 18-месеца. В т. 4 на споразумението е уговорена промяна на годишния лихвен процент за редовна главница по договора за кредит на 7 %, което в случая е намаляване на същата, а не увеличаване, и то при индивидуални условия уговорени между двете страни. В чл. 11 от Споразумението длъжникът признава и не оспорва по основание и размер задълженията към банката.

Не може да се говори за неравноправни клаузи в договора, изменен и допълнен с допълнителни споразумения към него, което да повлече тяхната нищожност, тъй като както договора за кредит, така и двете споразумения са с индивидуално уговорени условия.

Независимо от проявеното разбиране и даденото съгласие за предоговаряне с цел облекчаване на положението на длъжника и оказаното от банката съдействие за осигуряване на възможност за посилно и удобно за личността му изпълнение на задълженията му по Договора, длъжникът не само не изпълнява задълженията си за точно и срочно изпълнение на дълга, но и изцяло спира да обслужва същия, поради което банката е принудена да защити правата си на кредитор, като обяви дълга за предсрочно изискуем.

Неоснователно е твърдението, че чл.6, ал.1 от Договора представлява неравноправна клауза и на това основание се явява нищожна. Става въпрос за виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В конкретния случай санкционирането е под формата на наказателна надбавка в размер на 5 /пет/ пункта над договорения и възлагането й в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не нарушава изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Не може да се приеме отправеното обвинение от ответната страна, че чл. 6, ал. 1 от Договора въвежда наказателна лихва при евентуална забава на плащането на месечна вноска в размер на 17.25 %, в Договора ясно е посочено, че наказателната лихва е в размер на 5 /пет/ пункта.

В допълнение на вече гореизложеното, категорично сочещо индивидуалния подход на банката към ответната страна в настоящото производство, както и липсата на каквито и да е едностранно направени промени в договореностите от страна на банката, бихме искали да отбележим и следното:

Възможността лихвеният процент да бъде променян едностранно от Банката (уредена в чл. 5, ал. 3), е обвързана с реализацията на обективни факти, независещи от волята на Банката и изрично посочени в Договора, а именно промяна в „размера на инфлацията, основният лихвен процент на БНБ и пазарните условия”. Кредитополучателят е запознат с условията на индивидуалния си договор за кредит като на базата на информирано съгласие е взел решение относно участието си като страна по този договор за кредит.

Едновременно с О. АД в Република България към датата на сключване на договора за кредит са действали още около 30 банки или клонове на чуждестранни банки, към чиито услуги ищецът би могъл да се обърне за получаване на ипотечен кредит, т.е. О. АД не е и не е била монополист или с господстващо положение на пазара.

Избирайки О. АД за банка-кредитор, Д. Я. В. е приел, че клаузите на договора за кредит на тази банка са най-приемливи за него в качеството му на кредитополучател. Полагайки подписа си под договора за кредит, длъжникът е декларирал, че е запознат и приема условията на този договор.

Клаузите на чл. 5, ал. 3 от процесния договор за кредит на О. АД за промяната на лихвен процент, както и на чл. 7, ал. 3, за промяна на таксата за управление, не са и не могат да бъде третирана като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и защото са изрично изключени от обхвата съгласно чл. 144 от ЗЗП. Тази разпоредба урежда изключение от общото правило и е императивна.

В конкретния случай, клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора за кредит сочи като основание за промяна на лихвен процент три компонента - размера на инфлацията, основният лихвен процент на БНБ и пазарните условия. И трите посочени параметъра, от които зависи изменението на годишния размер на лихвения процент по процесния договор са обективни - същите са извън контрола на търговеца / доставчика (в случая банката - кредитор), и попадат в хипотезата на чл.144, ал.3 от ЗЗП, което изключва приложението на чл.143 от ЗЗП към разпоредбата на чл.5, ал.3 от договора, респективно определянето й като неравноправна клауза.

Ищецът счита за безспорно, че съгласно легалните дефиниции от допълнителните разпоредби на ЗЗП, банките са доставчик на финансова услуга като институция приемаща депозити и отпускаща кредити, а договорът за банков кредит е финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13, т. 12, буква "б" от ДР на ЗЗП, съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т. ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен е ипотека.

Неслучайно, законодателят е предвидил изключения от императивните правила на закона именно за доставчиците на финансови услуги. Банките са институции с особен режим, подлежат на регистрация в БНБ и следва да бъдат изпълнени специални изисквания по отношение на управлението и дейността им. Банките подлежат на непрекъснат контрол и регулация от страна на Централната банка именно с оглед специфичността на дейността им и значимостта им за финансовата стабилност на страната. Банките извършват банкови сделки, които според видовете банкови операции могат да бъдат пасивни или активни. Пасивните банкови операции са свързани с набирането, привличането на чужди средства, капитали от неограничен кръг трети лица. Типична банкова пасивна операция е договорът за влог. Така се акумулират пари и банката е една пасивна страна в този договор. Активните банкови операции са свързани с предоставяне за временно ползване на неограничен кръг трети лица на така набраните средства. Основната форма и най-типична сделка, чийто предмет са активни операции е договорът за банков кредит. Банките от една страна привличат ресурс, за което заплащат и съответната цена /напр. лихви по депозити на фирми и граждани/, като съответно, част от този ресурс се предоставя на други клиенти на Банката под формата на кредити срещу което на Банката се дължат лихвите по кредитите.

Доколкото договорите за ипотечен кредит са дългосрочно действие (в конкретния случай 22-годишен период), е невъзможно към датата на сключване на договора за кредит да бъдат предвидени възможните промени в икономическите параметри, оказващи влияние върху цената на привлечения ресурс и съответно върху размера на лихвения процент по кредитите, поради което в Договора ясно и недвусмислено са посочени само показателите и факторите, на които евентуално бъдещо повишение на цената (лихвата) ще се базира.

Както размерът на лихвата по депозити варира, съответно варира и лихвата по кредитите, защото тя е обвързана с цената на ресурса на банката, в който се включват лихви по всички пасиви на банката, а не само лихви по депозити, но зависи основно от лихвен процент по депозити, отделно и от лихвата по междубанковото финансиране, минимални задължителни резерви към БНБ, фонд за гарантиране на влоговете на гражданите и др.

Още повече, този начин на регламентиране на лихвения процент е изрично договорен от страните - от момента на сключване на Договора те са изразили съгласието си размерът на възнаградителната лихва да бъде подчинен на влиянието на тези фактори. Видно е, че компонентите, които са определящи за размера й, са обективни фактори и върху тях Банката не би могла да влияе.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответникът Д. Янакиев В. не е подал писмен отговор.

С определение от 20.01.2023г. е конституиран „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес ***, сграда „М. Т.“, етаж 4-6, като трето лице- помагач на страната на ищеца „О. Б. Б.” АД.

Третото лице помагач твърди, че е придобил вземането от „О. Б. Б.” АД, което обосновава правния интерес от встъпването му като трето лице помагач.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

С Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017г.  общ размер на в общ размер на 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева.

На основание чл.18 от Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008г. и на основание чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и длъжник Д. Я. В. на задълженията по договора, изразяващо се в неплащане на погасителни вноски - 5 /пет/ месечни погасителни вноски с общ размер от 1 803,29 лева /хиляда осемстотин и три лева и двадесет и девет стотинки/, подробно описани в Извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, кредитът, ползван от Д. Я. В. е обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2020г.

„О. Б. Б.” АД е изпратила до длъжника Д. Я. В., Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение, чрез ЧСИ В. Ц., рег. № 926, с което го е уведомила за датата на предсрочната изискуемост. Уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение № ИД-19883/2020г. е връчено на 02.09.2020г. на постоянен адрес на длъжника чрез Я. Д. В., подписал се като баща на длъжника, като предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 17.09.2020г. след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на Уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение.

На 07.10.2020г. „О. Б. Б.” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до Районен съд гр.П., с което е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу Д. Я. В.. По образувано частно гражданско дело № 20201860100408/2020 г. по описа на Районен съд – П., Трети граждански състав е издал Заповед № 428 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.10.2020 г. и Изпълнителен лист № 18 от 15.10.2020 г. срещу длъжника Д. Я.В., като го осъжда да заплати на банката следните суми:

31 917,97 лева /тридесет и една хиляди деветстотин и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница по Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017г., ведно със законната лихва от 07.10.2020г. до изплащане на вземането;

2526,36 лева /две хиляди петстотин двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 16.09.2020 г.;

26,59 лева /двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва /обезщетение за забава върху просрочените плащания/ за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020г.;

78,65 лева /седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва /обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница/ за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г.;

841лв. /осемстотин четиридесет и един/ лева - разноски по делото, а именно: 691 лева - държавна такса и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт.

След получаване на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение „О. Б. Б.“ АД образувала срещу Д. Я. В. изпълнително дело № 800/2020 г. по описа на кантората на ЧСИ В. Ц., рег. № 926, с район на действие Софийски окръжен съд.

С разпореждане №169 от 22.02.2021г. на Районен съд – П., Трети граждански състав, по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа на съда за 2020 г. получено от Банката на 20.02.2020г., съдът констатира, че по делото е постъпило възражение от длъжника Д. Я. В. и указва на заявителя „О.“ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение в едномесечен срок. Ведно с възражението е подадена и частна жалба от Д. Я. В. с правно основание чл.419, ал.3, вр. ал.1 ГПК срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК № 428 от 14.10.2020 г. на Районен съд – П., трети граждански състав, издадена по ч. гр. д. №408/2020 г., с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на кредитора „О.“ АД.

Исковата молба е подадена на 12.03.2021г. пред СОС.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, обосновано и пълно, се установява, че по разплащателна сметка в лева с IBAN *** Д. Я. В. се констатира, че на 25.03.2008г. по сметката е постъпила сума в размер на 45 000,00 лв. с основание УСВОЯВАНЕ НА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ.

От констатациите следва, че отпуснатият кредит в размер на 45 000,00 лв. с процесния договор за кредит е усвоен еднократно, изцяло от кредитополучателя Д. Я. В. по личната му разплащателна сметка в лева при „О.“ АД с IBAN ***.

От анализ на предоставените доказателства се констатира, че към 07.10.2020 г. ответникът Д. Я. В. е извършил плащания по процесния кредит и допълнителните споразумения към него, в общ размер на 64 166,87 лв., както следва:

Плащания за главница в общ размер на 13 082,03 лв.

Плащания за договорна лихва в общ размер на 48 716,85 лв.

Плащания за наказателна лихва в общ размер на 299,96 лв.

Плащания за обезщетения за забава в общ размер на 5,00 лв.

Платена такса за управление в размер на 562,50 лв. на 25.03.2008 г.

Плащания за застраховки живот в общ размер на 123,38 лв.

Плащания за имуществени застраховки в общ размер на 102,63 лв.

От извършената проверка по доказателствата и изчисления се констатира, че към датата 07.10.2020г. по процесния кредит има неплатени остатъци от задължения, които включват:

Непогасен остатък за главница в общ размер на 31 917,97 лв.. включваща:

Неплатена просрочена главница - 1 291,71 лв. по месечни вноски с настъпил падеж за периода от 28.03.2020 г. до 28.09.2020 г. и

Неплатена остатъчна редовна главница - 30 626,26 лв. станала предсрочно изискуема на 28.09.2020 г.

Непогасена договорна/ възн. лихва в общ размер на 2 526,36 лв., включваща:

Неплатени месечни вноски за договорна лихва - 1 251,84 лв., за периода от 28.03.2020г. до 28.09.2020 г., и

Неплатена договорна/възн. лихва - 1 274,52 лв. отнасяща се за периода 28.11.2009 г. - 28.01.2010 г., която е била неплатена и отложена на 19.02.2010 г., но при обявяване на кредита за изискуем, същата лихва е станала също изискуема.

Непогасено обезщетение за забава в общ размер на 26,59 лв.. отнасящи се за периода от 28.03.2020 г. до 28.09.2020 г.

Непогасено обезщетение за забава в размер на 78,65 лв. върху предсрочно изискуема главница, за посочения в задачата период от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл. в размер на 78,65 лв.

При изчислението от вещото лице на посоченото обезщетение се констатира разлика, а именно - получава се неплатен остатък за обезщетение в размер на 170,15 лв.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.422 ГПК е допустим - предявен е в срока по чл.415 ал.1 ГПК, от заявителя в производството по чл.417 ГПК пред районния съд срещу кредитополучателя по договора за банков кредит Д. Я. В., подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество искът е основателен.

Предмет на делото е установителен иск за съществуване на вземането по оспорената заповед за изпълнение. Същото произтича от договор за банков ипетечен кредит, анекси, допълнителни споразумения към него.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.

По делото се доказа наличието на правоотношение между банката и длъжника, основано на Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017г., сключен с ответника Д. Я. В.. Кредитът е усвоен изцяло. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да извършва погасителни вноски и наличието на забава за това, са налице основанията за упражняване правото на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.

В договора за кредит – чл.18 е уговорено при просрочие на две погасителни вноски кредитът да става предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е настъпила на 17.09.2020г., когато банката е упражнила своето право по чл.18 от договора, поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника по отношение на незаплатени в срок на пет погасителни вноски.

В съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, банката доказа надлежно уведомяване на длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Длъжникът е редовно е уведомен чрез връчена покана чрез ЧСИ, съгласно чл.46 ал.1 и ал.2 ГПК, на пълнолетен член от кръга на домашните (на бащата на ответника), който се е съгласил да приеме призовката.

Относно размерът на дълга.

Установява се, че към 07.10.2020г. - датата на заявление по чл.417 ГПК пред РС гр.Пирдоп задълженията на кредитополучателя Д. Янакиев В. по процесния кредит има неплатени остатъци от задължения, които включват:

Непогасен остатък за главница в общ размер на 31 917,97лв.. включваща:

Неплатена просрочена главница - 1 291,71лв. по месечни вноски с настъпил падеж за периода от 28.03.2020г. до 28.09.2020г. и

Неплатена остатъчна редовна главница - 30 626,26лв. станала предсрочно изискуема на 28.09.2020г.

Непогасена договорна/ възн. лихва в общ размер на 2 526,36лв., включваща:

Неплатени месечни вноски за договорна лихва - 1 251,84лв., за периода от 28.03.2020г. до 28.09.2020г., и

Неплатена договорна/възн. лихва - 1 274,52лв. отнасяща се за периода 28.11.2009г. - 28.01.2010г., която е била неплатена и отложена на 19.02.2010г., но при обявяване на кредита за изискуем, същата лихва е станала също изискуема.

Непогасено обезщетение за забава в общ размер на 26,59лв.. отнасящи се за периода от 28.03.2020г. до 28.09.2020г.

Непогасено обезщетение за забава в размер на 78,65лв. върху предсрочно изискуема главница, за посочения в задачата период от 17.09.2020г. до 06.10.2020г. вкл. в размер на 78,65 лв.

По възражението на ответника Д. Я. В. за недействителност на Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017г. на основание Закона за потребителския кредит. Към момента на сключването на договора е действал Закона за потребителския кредит (отм.), който съгласно чл.3 ал.3 т.5 ЗПК изключва приложението му за кредити, чийто размер е на стойност, по-малка от 400 лв., или на стойност над 40 000 лв.  Процесният кредит в размер на 45000,-лв. не попада в регулацията на ЗПК (отм.).

Неоснователно е възражението на ответника Д. Я. В., че предсрочната изискуемост е настъпила в периода по чл.6 ЗМДВИП, тъй като същата е настъпила след този период.

Неоснователно е възражението на ответника Д. Я. В., че с чл.5 ал. 3 банката може да се променя едностранно от банката размера на лихвения процент, тъй като ищецът в срока на договора не е изменял едностранно лихвения процент. Лихвеният процент е променен със съгласието на страните с Допълнително споразумение №2.

Неоснователно е възражението на ответника Д. Я. В., че с чл,7, ал. 3 от договора банката може едностранно да промени размера на таксите. С исковата претенция не се претендират суми за банкови такси.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Д. Я. В. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „О. Б. Б.” АД направените от него разноски.

Съгласно разясненията по т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските както за исковото, така и за заповедното производство.

Видно от приложения списък на разноски, ищецът „О. Б. Б.” АД е направил следните разноски: д. такса от 691,-лв. и сумата от 150,-лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство или общо 841,-лв. Ответникът дължи и 1291,-лв. разноски в настоящото производство (691,-лв. д. т., 300,-лв. възнаграждение на вещо лице и 300,-лв. -  юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.

Воден от горното, окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от „О. Б. Б.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против Д. Я. В. с ЕГН********** с адрес ***, съществуването на вземане в полза на „О.Б. Б.” АД с ЕИК *********, в размер от 34549,57лв., от които:

31 917,97 лева (тридесет и една хиляди деветстотин и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки) - главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017г., ведно със законната лихва от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането;

2526,36 лева (две хиляди петстотин двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) - договорна лихва за периода от 28.03.2020г. до 16.09.2020г.;

26,59 лева (двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - мораторна лихва /обезщетение за забава върху просрочените плащания/ за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020г.;

78,65 лева (седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) - мораторна лихва /обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница/ за периода от 17.09.2020г. до 06.10.2020г.;

за които суми е издадена Заповед №428 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.10.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд гр.П..

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК ********, със съдебен адрес ***, сграда „М. Т.“, етаж 4-6, като трето лице- помагач на страната на ищеца „О. Б. Б.” АД.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Д. Я. В. с ЕГН********** с адрес ***, да заплати на „О. Б. Б.” АД с ЕИК********* сумата 841,-лв. (осемстотин четиридесет и един лева), разноски по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд гр.П. и сумата 1291,-лв. (хиляда двеста деветдесет и един лева), разноски в настоящото производство.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.София.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: