Р Е Ш Е Н И Е №38
гр.
София, 20.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 139 по описа за
„У.Б.” АД е предявило срещу Б.Б.Н. и Е.Б.Н. обективно
съединени искове за установяване съществуването на вземанията му за следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 245/2016 г. по описа на РС – Костинброд: сумата от
100000 лв., представляваща главница по договор за банков кредит - овърдрафт от
10.09.2008 г. и анекс № 1 от 03.09.2009 г. към него, сключени между „У.Б.” АД,
„Белена” ЕООД като кредитополучател и Б. Христов Н. – наследодател на ищците,
като солидарен длъжник; общата сума от 90951.46 лв., представляваща лихва за
периода от 11.12.2010 г. до 27.04.2016 г., начислена върху разрешения и усвоен
кредитен лимит, както следва /съгл. уточнение на исковата молба от 04.07.2017
г./: сумата от 3923.55 лв., представляваща договорен в чл. 4.1 от договора и
чл. 4.1 от анекса лихвен процент; сумата от 79237.85 лв., представляваща
договорен в чл. 4.2 от договора и чл. 4.2 от анекса лихвен процент; сумата от
7706.64 лв., представляваща законна лихва. Твърди се в исковата молба и в
уточняващите такива, че на 10.09.2008 г. между ищеца „У.Б.” АД като
кредитодател и „Белена” ЕООД като кредитополучател бил сключен договор за
банков кредит - овърдрафт, солидарен длъжник по който бил Б. Христов Н.. Целта
на договора била осъществяване на текущи разплащания от страна на
кредитополучателя. По силата на договора банката предоставила на „Белена” ЕООД
кредит под формата на овърдрафт в размер на 100000 лв. Страните уговорили, че
отпуснатата сума ще се олихвява въз основа на базов лихвен индекс 1W SOFIBOR
/едногодишен софибор/ и надбавка за ползван разрешен овърдрафт в размер на
4.589 % и надбавка от 11.589 % при ползван неразрешен овърдрафт, т. е.
разрешеният ползван овърдрафт щял да се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на 10.5 %, а ползваният неразрешен овърдрафт - с годишен лихвен процент
в размер на 17.5 %. С договора страните уговорили и еднократна комисионна за
управление в размер на 1.5 %. Крайният срок за погасяване на дълга бил
10.09.2009 г., а падежът на лихвите – 21-во число от съответния календарен
месец. С анекс № 1 от 03.09.2009 г. към договора за кредит страните договорили
следните промени: базовият лихвен процент бил запазен, но били уговорени
промени в надбавките по следния начин: за ползван разрешен овърдрафт надбавка
от 8.033 пункта и за ползван неразрешен овърдрафт надбавка от 15.033 пункта;
нов комисион за управление в размер на 1 % и краен срок на погасяване на
кредита – 10.09.2010 г. Разрешеният кредитен лимит от 100000 лв. бил усвоен
изцяло, като усвояването било осъществявано на части, подробно описание на
което е изложено /според твърденията на ищеца/ в справката по чл. 366 ГПК, в
която било посочено какви суми са усвоявани и какви са погасявани за периода от
07.05.2007 г. до 10.12.2010 г., какъв е остатъкът по кредитния лимит след всяко
усвояване и погасяване. Относно датата 11.12.2010 г., от която се претендират
лихвите, се твърди, че именно от тази дата, предшествана от изтичане на крайния
срок за погасяване на задълженията по договора, започвало начисляването на
наказателната лихва за просрочие по чл. 4.2 от договора, тъй като към тази дата
била налице неплатена договорна лихва по чл. 4.1 от договора. Твърди се още, че
поради неизпълнение от страна на длъжниците по договора, изразяващо се в
непогасяване на задълженията за главница и лихва на крайния уговорен за
издължаване срок, а именно 10.09.2010 г. съгласно анекса към договора, ищецът
подал до РС – Костинброд заявление по чл. 417
ГПК срещу кредитополучателя „Белена” ЕООД и солидарния длъжник Б.
Христов Н., въз основа на което по образуваното ч. гр. д. № 479/2015г. на РС –
Костинброд се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
от
Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
В срока за отговор ответниците са подали такъв, в
който оспорват изцяло предявените искове. Навеждат възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания за главница и
лихви, като твърдят, че срокът е започнал да тече от изтичане на крайния срок
за погасяване, уговорен в договора, а именно 10.09.2010 г., съответно е изтекъл
по отношение на вземането за главница на 10.09.2015 г., а по отношение на
вземането за лихви – на 10.09.2013 г. Оспорват и твърдението, че са били
надлежно поканени да изпълнят задълженията по договора, като твърдят, че не са
получавали покана. В представените писмени становища, депозирани във връзка с
постъпилите уточняващи молби от ищеца, поддържат депозирания отговор на
исковата молба и допълват доводите си за неоснователност на исковете.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – частично основателни. Съображенията на съда са следните:
Установява се
от представените по делото писмени доказателства, че на 10.09.2008 г. между
ищеца като кредитодател, „Белена“ ЕООД като кредитополучател и Б. Христов Н.
/наследодател на ищците, починал на 20.10.2013 г./ като солидарен длъжник е
сключен договор за банков кредит - овърдрафт в размер на 100000 лв. /чл. 1 и
чл. 2 от договора/ с краен срок на усвояване до 10.09.2009 г. и срок за
погасяване 10.09.2009 г. В чл. 4 от договора е уговорен размерът на
възнаградителната лихва, която е два вида – в размер на 10.5 % ГЛП, дължима
върху размера на ползвания разрешен овърдрафт /чл. 4.1 от договора/ и в размер
на 17.5 % ГЛП, дължима върху размера на ползвания неразрешен овърдрафт /чл. 4.2
от договора/. Падежът на договорните лихви е 21-во число на всеки календарен
месец и в последния ден, в който изтича крайния срок за погасяване на кредита,
т. е. 10.09.2009 г. /чл. 7.3 и чл. 12.3.1 от договора/. Уговорена е и
наказателна лихва в размер, равен на размера на уговорената договорна лихва за
ползване на неразрешен овърдрафт /чл. 11.1.3 от договора/, дължима от момента
на забавата. С анекс от 03.09.2010 г. към договора страните са уговорили
по-високи лихвени проценти на
договорната лихва и нов краен срок за усвояване и за погасяване на главницата и
на договорните лихви, а именно 10.09.2010 г.
Съобразно така уговорените условия на договора
крайният срок за погасяване на задължението за главница и за договорна лихва е
настъпил на 10.09.2010 г.
От заключението на вещото лице и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че кредитополучателят е усвоявал
периодично суми по договора, като датите и размерите на усвояваните суми са
представени таблично. Когато сумите в графа „Баланс/Салдо в BGN“ са по-големи от -100000 лв., е налице усвояване над
разрешения лимит от 100000 лв.
От заключението на вещото лице и от представените по
делото писмени доказателства се установява също, че към 10.09.2010 г. усвоената
главница е в размер на 100891.25 лв., т. е. усвоен е неразрешен овърдрафт в
размер на 891.25 лв. Съответно на крайната дата за издължаване на главницата по
договора дължимата сума е била 100891.25 лв., но доколкото ищецът претендира
главница в размер на 100000 лв., съгласно диспозитивното начало в процеса съдът
следва да признае за съществуващо вземане в претендирания размер.
Наведеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно досежно задължението за главница, тъй като
това задължение се погасява с 5-годишна давност. Задължението е станало
изискуемо на 10.09.2010 г., съответно 5-годишният давностен срок изтича на
10.09.2015 г. На 24.07.2015 г. обаче
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
кредитополучателя и солидарния длъжник – наследодател на ответиците, с което
давността е прекъсната. Съдът приема датата 24.07.2015 г. за дата на подаване
на заявлението, въпреки че ищецът твърди, че го е подал на 23.07.2015 г., тъй
като по делото не са ангажирани надлежни доказателства за това твърдение.
Представено е копие от заявлението, но на него липсва печат на съда с входящ № и
дата, представени са и заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по заявлението, които са с дата 24.07.2015 г. Срокът за произнасяне по
заявлението е тридневен, но съдът може да се произнесе и в деня на постъпването
му, а може и да не спази този срок и тъй като по делото липсват доказателства в
едната или в другата посока, настоящият съдебен състав съдът приема датата на
заповедта за незабавно изпълнение /като
най-ранна дата, индикираща наличие на подадено заявление/ и за дата на подаване
на заявлението за издаване на тази заповед.
Към датата 10.09.2010 г. е било
изискуемо и задължението за договорна лихва. От доказателствата по делото не се
установи надлежно какъв е размерът на дължимата договорна лихва, тъй като от
заключението на вещото лице и от обясненията му в о. с. з. се установява, че според
предоставената от ищеца информация може да се установи само период и общ размер
на начисляваната лихва по договора, но не и размер на отделните видове лихва. Изложеното
обаче е без значение, тъй като наведеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност е основателно досежно задължението за договорна лихва.
Същото се погасява с тригодишна давност, съответно давностният срок е изтекъл
на 10.09.2013 г. и задължението е погасено независимо от размера му.
Както се посочи по-горе, с договора
е уговорена и наказателна лихва, дължима от датата на забавата. След изтичането
на крайния срок за погасяване на задълженията за главница и договорна лихва по
договора длъжникът изпада в забава, т. е. от 11.09.2010 г. той дължи и наказателна
лихва. Същата е дължима в размера по чл. 4.2 от договора и анекса съгласно
предвиденото в чл. 11.1.3 от договора. С оглед наведеното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност обаче, искът досежно вземането за
наказателна лихва е частично основателен, тъй като задълженията за наказателна
лихва, дължима за периода, предхождащ с повече от три години датата на подаване
на заявлението за незабавно изпълнение, подадено срещу кредитополучателя и
солидарния длъжник, са погасени по давност /тригодишна/, т. е. задълженията за
наказателна лихва, чийто падеж е настъпил преди датата 24.07.2012 г., са
погасени по давност /само за пълнота – изводите на съда не биха били различни и
ако началната дата, от която се начислява наказателната лихва, е 11.12.2010 г.,
както се твърди от ищеца/. Съответно се дължи наказателна лихва само за периода
от 24.07.2012 г. до 27.04.2016 г. Размерът на тази лихва съгласно уговорените
лихвени проценти, заключението на вещото лице и писмените доказателства,
представени от ищеца, за размера на начисляваната лихва, е 63615.41 лв.
Ищецът претендира и законна лихва в
размер на 3923.55 лв. за същия период, за който претендира и наказателната
лихва. Искът досежно тази лихва е неоснователен. При обезщетение по чл. 86, ал.
1, изр. 1 ЗЗД вредата е предположена, но размерът е определен от законодателя.
Доколкото уговорената от страните наказателна лихва не е в размера по чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, същата има характер на неустойка за забава. При уговорена неустойка
настъпването на вредата също е предположено, но размерът е определен от
страните в договора, както е в случая. Уговорената
неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на
режима на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за
ограничена до размера на неустойката. Ако
обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД надхвърля
договорната неустойка, то би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл.
92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Това законодателното
разрешение обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава
принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или
над нейния размер. В случая обаче се претендират и двете за едно и също
неизпълнение /един и същи период на забава на парично задължение/, но
обезщетението по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД не надхвърля договорната неустойка,
т. е. кредиторът не е претърпял по-голяма вреда, поради което не му се дължат и
двете претендирани обезщетения /вж. в този см. решение № 68 от 9.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 450/2011 г., I т. о., ТК/.
Възражението на ответниците, че не
са уведомени за настъпилата изискуемост на задълженията е ирелевантно, тъй като
в случая не се касае до настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
просрочие на месечни вноски, а неизпълнението се изразява в непогасяване на
задълженията за главница и договорна лихва по договора в крайния уговорен срок
за това. Както се посочи по-горе, този краен срок е 10.09.2010 г., т. е.
падежът е настъпил преди смъртта на наследодателя на ищците, поради което
изпращането на покана до тях не би имало отношение дори към изпадането им в
забава.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за разноски:
Искането на ищеца за присъждане на разноските,
направени в настоящото производство, е частично основателно с оглед изхода на
делото. Ищецът е направил разноски в настоящото производство съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото в общ размер от 11929.28 лв.,
от които 3819.03 лв. са разноски за държавна такса, 600 лв. са разноски за
възнаграждение на вещо лице и 7510.25 лв. са разноски за възнаграждение на
адвокат. Направено е възражение от ответниците за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото и на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ищеца при
уважаване на исковете изцяло би се дължала сумата от 5349.03 лв. за разноски за
възнаграждение на адвокат. Съобразно гореизложеното и съразмерно с уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 8369.69
лв.
Искането на
ищеца за присъждане на разноските, направени в заповедното производство, също е
частично основателно с оглед изхода на делото. В заповедното производство на
заявителя са присъдени направените разноски в размер на 3819.03 лв. за държавна
такса и в размер на 4073.12 лв. за възнаграждение на адвокат. Претендира се
присъждане на тези разноски, но досежно адвокатското възнаграждение се
претендира такова в размер на 3932.90 лв. Съобразно диспозитивното начало в
процеса и съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер от 6634.47 лв. за заповедното производство.
Възражението на ответниците за прекомерност на платеното в заповедното
производство адвокатско възнаграждение е преклудирано с оглед разпоредбата на
чл. 413, ал. 1 ГПК и не е предмет на обсъждане в настоящото производство.
Искането на ответниците за присъждане на разноски също
е частично основателно с оглед изхода на делото. Всеки от двамата ответници е
направил разноски в настоящото производство съгласно представения списък по чл.
80 ГПК и доказателствата по делото в размер на 4300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на всеки
от ответниците следва да се присъди сумата от по 613.70 лв. за направени в
настоящото производство разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Е.Б.Н. с ЕГН **********,*** съществуването
на вземанията на „У.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Енрико
Минити и Левон Хампарцумян, за следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 245/2016 г. по
описа на РС – Костинброд: сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
главница по договор за банков кредит - овърдрафт от 10.09.2008 г. и анекс № 1
от 03.09.2009 г. към него, сключени между „У.Б.” АД като кредитодател, „Белена”
ЕООД като кредитополучател и Б. Христов Н. /наследодател на Б.Б.Н. и Е.Б.Н./ като
солидарен длъжник; сумата от 63615.41 лв. /шестдесет и три хиляди шестстотин и
петнадесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща наказателна
лихва за периода от 24.07.2012 г. до 27.04.2016 г., дължима на основание чл. 4.2
от договор за банков кредит - овърдрафт от 10.09.2008 г. и анекс № 1 от
03.09.2009 г. към него, сключени между „У.Б.”
АД като кредитодател, „Белена” ЕООД като кредитополучател и Б. Христов Н.
/наследодател на Б.Б.Н. и Е.Б.Н./ като солидарен длъжник.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.Б.” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Енрико Минити
и Левон Хампарцумян, срещу Б.Б.Н. с ЕГН **********
и Е.Б.Н. с ЕГН **********,*** искове за признаване за установено съществуването
на вземането на „У.Б.” АД за следните суми, за за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 245/2016 г. по
описа на РС – Костинброд: сумата от 3923.55 лв. /три хиляди деветстотин
двадесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва
за периода от 11.12.2010 г. до 27.04.2016 г., уговорена в чл. 4.1 от договор за
банков кредит - овърдрафт от 10.09.2008 г. и анекс № 1 от 03.09.2009 г. към
него; сумата от 15622.44 лв. /петнадесет хиляди шестстотин двадесет и два лева
и четиридесет и четири стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода
от 11.12.2010 г. до 23.07.2012 г., уговорена в 4.2 от договор за банков кредит
- овърдрафт от 10.09.2008 г. и анекс № 1 от 03.09.2009 г. към него; сумата от 7706.64
лв. /седем хиляди седемстотин и шест лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща законна лихва за периода
от 11.12.2010 г. до 27.04.2016 г. върху сумата на главницата от 100000 лв. по договор
за банков кредит - овърдрафт от 10.09.2008 г. и анекс № 1 от 03.09.2009 г. към
него.
ОСЪЖДА Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Е.Б.Н. с ЕГН **********,***
да платят по равно на „У.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните
директори Енрико Минити и Левон Хампрцумян, общата сума от 8369.69 лв. /осем
хиляди триста шестдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща направени в настоящото производство разноски /за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице/ съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Е.Б.Н. с ЕГН **********,***
да платят по равно на „У.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните
директори Енрико Минити и Левон Хампарцумян, общата сума от 6634.47 лв. /шест
хиляди шестстотин тридесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща направени в заповедното производство разноски /за държавна такса
и адвокатско възнаграждение/ съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „У.Б.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Света Неделя“
№ 7, представлявано от изпълнителните директори Енрико Минити и Левон
Хампарцумян, да плати на всеки от
ищците Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Е.Б.Н. с ЕГН ********** сумата от по 613.70 лв. /шестстотин и тринадесет
лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: