Р Е Ш Е Н И Е
31.08.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на тридесет и първи юли
2020 г., в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при секретаря:
ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа гражданско
дело № 415/2020 г. по описа на съда.
Производството е образувано по искова молба,
подадена от И.Л.П. ***, срещу Д.В.Б. *** за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата общо 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на изявления на ответника, отправени към ищеца в
присъствието на трети лица. За вреди от думите “мишкари” и “мизерници” и
изречени псувни се претендира обезщетение от 3000 лв., а други 3000 лв. се
искат като обезщетение за вреди в резултат на изказване: “Нали не ви давам
пари, актове ни пишете, другите фирми ви дават пари и не им пишете”.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2018 г.
в гр. Пазарджик в сградата на Областен отдел “автомобилна администрация” ищецът
като служител на “Автомобилна администрация” заедно със своя колежка ивършвал
проверка на документи, свързани с дейността на “Б. транс” ЕООД, чиито
управители са ответникът Д.Б. и брат му С. Б.. При проверката присъствал С. Б.,
но по-късно се появил и ответникът и щом разбрал, че се съставят актове за
установяване на административни нарушения на дружеството, започнал да крещи:
“Абе, кво правите вие, пак ли пишете, бе, мишкари недни! Аз ще ви оправя вас,
заклевам се. Нали не ви давам пари, актове ни пишете. Другите фирми ви дават
пари и не им пишете. Мизерници с мизерници!” и: “Мамичката ви ще еба алчна...
да ви еба в мизерниците”. През отворената врата на стаята тези оскърбителни
реплики били чути и от други служители на “Автомобилна администрация”. Ищецът
твърди, че се почувствал силно възмутен, смутен, обиден и стресиран, чувството
му за чест и човешко достойнство били непоправимо засегнати, накърнено било
доброто му име и авторитетът му на честен и порядъчен човек и професионалист,
изграждани с години. Той започнал да чувства потиснатост при общуване с
околните, вкл. с колегите си, усещал неприятните ефекти от разговори и
коментари по свой адрес, а унижението му се подсилило от обстоятелството, че с
колежката си трябвало да пишат доклад за случилото се до изпълнителния директор
на ИА “Автомобилна администрация”. Месеци наред бил стресиран и в резултат на
това получил и здравословни проблеми. Ищецът твърди, че понесъл много тежко
изречените от ответника обидни думи и неверни твърдения, те били чути от много
хора и засегнали самооценката му и обществената му репутация, унижили го като
човек и професионалист, подкопали авторитета му на честен, принципен и
безпристрастен човек и професионалист.
Сочи, че за псувните и изразите “мишкари” и
“мизерници” е подал тъжба до съда за престъпление от частен характер и по
образуваното НЧХ дело с влязла в сила присъда ответникът е бил признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от ГПК с
налагане на административно наказание – глоба в размер 2000 лв.
Искът е с правно основание чл. 45 във връзка с
чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът е представил отговор, с който оспорва
иска по основателност. Според него ищецът И.П. и колегите му от години подлагат
дружеството на неоправдани проверки с неясна крайна цел. Подаването на частна
тъжба и образуването на наказателно производство от страна на ищеца било
продиктувано единствено от факта, че ответникът подал жалба до прокуратурата за
действията на служителите, а частното наказателно производство завършило с
осъдителна присъда за ответника само защото цялата държавна машина на ДАИ
(Автомобилна администрация) била впрегната да доказва, че ответникът е обиждал
“въпросната служителка”. Тъжбата била подадена един ден след изтичането на
6-месечния срок, но въпреки това наказателният съд разгледал делото. Ответникът
твърди също, че не е обиждал персонално ищеца, а недоволството му е било
насочено срещу дейността на Автомобилна администрация като цяло. Ответникът бил
афектиран след съставянето на поредния АУАН; впрочем издаденото въз основа на
него наказателно постановление е било отменено от съда с влязъл в сила съдебен
акт, а размерът на глобата по него удивително съвпада с размера на претенцията
за обезвреда. Освен неоснователна, претенцията за обезвреда е прекомерна по
размер и цели неоснователно обогатяване, а ищцата (вероятно техническа грешка)
е съзнавала, че изготвя АУАН, въз основа на който ще бъде издадено
незаконосъобразно наказателно постановление.
Представя се копие от съдебното решение за отмяна на наказателното
постановление, иска се разпит на двама свидетели и издаване на съдебно
удостоверение, с което ответникът да се снабди с данни от ИА “Автомобилна
администрация”, областен отдел – Пазарджик, за всички издадени срещу “Б. транс”
ООД АУАН и наказателни постановления за периода 2015-2019 г.
В съдебно заседание страните чрез своите
представители поддържат становищата си и излагат доводи за доказаност на
твърденията си.
Ищецът, както той
самият сочи в исковата молба, работи като инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - гр. Пазарджик и едно от задълженията му е да
извършва проверки на търговците – автомобилни превозвачи, и при установяване на
нварушения да съставя актове за установяване на административни нарушения.
Ответникът Д.Б. и неговият брат –
свидетелят С. Б. са съдружници и съуправители в търговско дружество –
автомобилен превозвач.
На 03.05.2018 г. в предиобедните
часове С. Б. се намирал заедно с ответника И.П. и неговата колежка Т.Г..в едно
от работните помещения в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ в гр.
Пазарджик, където бил представил на П. и Г.документи за проверка. Двамата
служители започнали да съставят акт за установяване на административно
нарушение и поискали от С. Б. при връчването на акта да постави и печат на
дружеството. Тъй като печатът не се намирал у него, той се обадил на брат си и
му казал да го донесе, още повече, че искал брат му да прецени дали служителите
„имат право“, по думите на свидетеля, да съставят тези актове.
Д.Б. се явил в канцеларията и
научавайки какви актове се съставят, започнал да крещи: „Майка ви да еба алчна!
Пишете ни актове, защото не ви даваме пари! На другите не им пишете, защото те
ви дават пари“ и: „Аз ще ви оправя вас, заклевам се“. Нарекъл също адресатите
си „мизерници“ и „мишкари“. По данни от мотивите на присъдата по НЧХ дело
1837/2018 г. на Пазарджишкия районен съд имало и реплики като: „Да ви еба в
мизерниците!“ и риторичен въпрос пак ли пишат актове.
Няколко други служители, работещи в
съседните стаи, между които свидетелят Д. Р., също чули шума и виковете, влезли
в помещението и присъствали на части от конфликтната ситуация. На част от нея
присъствал също и А.Т., който според показанията на С. Б. казал: „Г., този Б.
да го глобиш най-много“.
Малко по-късно Д.Б. си тръгнал, а С.
Б., който останал, се извинил на служителите за поведението на брат си и го
обяснил с избухливия му характер. Макар в съдебно заседание свидетелят за
заявява, че не си спомня дали се е извинявал, съдът приема за достатъчно за
установяване на това обстоятелство приетото като фактическа обстановка в
мотивите на цитираната по-горе присъда, които на общо основание могат да
послужат като писмено доказателство.
Посоченото наказателно дело от
частен характер е образувано по тъжба на ищеца и е приключило с влязла в сила
присъда, с която подсъдимият (настоящият ответник) е признат за виновен за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, изразяващо се в отправяне на псувни
и изразите „мишкари“ и „мизерници“ и е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК. За
другата реплика, предмет на настоящото дело, не е било поискано осъждането му с
присъдата – макар този факт също да е описан в частната тъжба и квалифициран
като престъпление по чл. 147 от НК, частният тъжител е заявил в съдебно
заседание, че оттегля обвинението за клевета.
Видно
от намиращите се по приложеното НЧХД
1837/2018 г. материали, преди всичко от мотивите на постановлението за
отказ за образуване на досъдебно производство от 12.09.2018 г., ответникът Д.Б.
не за пръв път влиза в конфликт със служителите на „Автомобилна администрация“,
като и друг път се е държал грубо с тях още от началото на срещата им.
По отношение на псувните и
квалификациите „мизерници“ и „мишкари“ съдът по това дело на осн. чл. 300 от ГПК е обвързан от установеното с присъдата по НЧХД 1837/2018 г. извършване на деянието от
ответника, вкл. неговата виновност. Затова е безпредметно да се обсъжда дали
свидетелските показания по настоящото дело доказват изричането на тези думи,
при това адресирани и към ищеца, а не само към администрацията, в която той
работи, или към неопределени лица от нея.
Колкото до отправената реплика „нали
не ви давам пари, актове ни пишете, другите фирми ви дават пари и не им пишете“,
съдът кредитира в тази насока показанията на свидетелката Т. Г., подкрепени и
от тези на Д. С. Вярно е, че Г., която при това е завела отделно гражданско
дело за обезщетение за претърпени вреди от същото деяние, е до известна степен
заинтересована от изхода на делото, който непряко е свързан с изхода на
заведеното от самата нея дело, освен това едни показания в явно противоречие с
твърденията на неин колега биха могли евентуално дори да влошат
взимоотношенията на работното и място. Въпреки това обаче няма сериозна причина
да се смята, че тя би подкрепила с показанията си една явна лъжа. Следва да се
приеме, че събитията, наблюдавани от нея, са се развили по начина, по който тя
ги описва, или близък до него. При това положение правдоподобни са и
показанията на Д. С. Наистина не се потвърждава да е било лято с високи
температури – случаят е от началото на май и според представената от ответника
справка температурите на въздуха преди обяд на този ден в региона на гр.
Пазарджик не са надвишавали 20 градуса по Целзий, но това не означава
непременно, че вратите между стаите в сградата са били затворени и Спасов не е
могъл да чуе репликите. Друго възможно обяснение е той да е чул, макар и при
затворена врата, шум в съседната стая и да е надникнал да види какво става, при
което да е чул репликата или дори да е научил от колегите си, че тя току-що е
била изречена – спомените на свидетелите не винаги са точни и ясни по отношение
на подробностите, но е по-малко вероятно да не се запомни по-същественото – че
към колегите му е било отправено обвинение във вероятно вземане на подкупи.
Представените доказателства за
заболявания на ищеца – медицински документ (епикриза, издадена от болница) и
свидетелски показания – доказват, че той страда от захарен диабет тип 2,
хроничен панкреатит и т.н., както и че през лятото на следващата 2019 година е
имало обостряне на състоянието му, наложило хоспитализация, но нито свидетелите
са убедителни относно вероятната връзка на обострянето със случилото се на 3
май 2018 г., нито от медицинските документи следва по какъвто и да било начин
подобна връзка, още повече при разстояние във времето от година и два месеца.
Да се твърди, че ако ответникът не беше предизвикал конфликт с ищеца, в
здравословното състояние на последния не би имало в бъдеще влошавания, е
очевидно нелогично.
Съдът не кредитира като неубедителни
и показанията на свидетелите за това, че след случилото се ищецът и неговите
колеги вършели работата си с постоянното притеснение, че отново ще им се случи
подобно нещо. Съдът не намира, че може да се говори за тежко преживяване, което
би могло да доведе до постоянно възвръщане на спомена и повтарящ се стрес.
Обяснимо е, че при установяването на претърпените вреди под формата на
негативни психически преживявания в резултат на деликт свидетелите обичайно
преувеличават интензивността им – често се оказва, че според тях пострадалият е
загубил спокойния си сън за месеци напред, обострили са се заболяванията му,
повишило се е трайно кръвното му налягане и пр., а споменът за случилото се е
подхранвал отново и отново неприятни преживявания у него. Според настоящия
състав, макар несъмнено да става дума за неприятно преживяване, то не е
свързано с някакви по-нататъшни последици (освен обясненията, които П. и Г.са
писали до ръководителите си) и е било от характер да бъде забравено достатъчно
бързо и да не остави траен тежък спомен, независимо от факта, че рядко в
сградата на администрацията или при проверки, по данни на свидетелите Спасов и
Трендафилова, се случва граждани да се държат по подобен начин.
Съдът, от друга страна, кредитира
показанията на свидетеля С. Б. в частта им относно това, че у него и у брат му
– ответника, е останало впечатление, че проверяващите, между които ищецът, имат
към тях тенденциозно отношение и умишлено извършват проверките по такъв начин,
че да обосноват по-високи санкции. Няма, разбира се, никаква причина да се
приеме за установено, че такова тенденциозно отношение наистина е било налице.
Субективната убеденост у ответника, че това е така и че вероятно се обяснява с
очакване да бъде предложен подкуп, обаче е била налице. В неговите собствени
представи, както изглежда, реакцията му, макар и необичайно агресивна, е била
по-скоро израз на възмущение от несправедливост, отколкото чисто изразяване на
неуважение към обществения ред и незачитане на честта и достойнството на
длъжностните лица.
Броят на издадените и отменените
наказателни постановления срещу дружеството, на което управител е ответникът,
не е непременно показател за тенденциозно отношение от страна на ищеца и
неговите колеги и не помага за преценката на обстоятелствата от значение за
изхода на делото.
При така установените факти съдът
намира следното от правна страна:
Изречените от ответника псувни,
обидни изрази и обвинения във вземане на подкуп нарушават забраните на чл. 146
и чл. 147 от НК, т.е. става дума за противоправни действия, извършени умишлено.
От подобни изказвания във всички случаи произтичат вреди под формата на
неприятни преживявания за техния адресат – по дефиниция от обидните изрази
страда неговото достойнство и самооценка, а от приписването на престъпление,
каквото е подкупът – доброто му име. Изпълнен е фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД.
Съдът оценява размера на
претърпените вреди по реда на чл. 52 от ГПК на общо 500 лв. за изразите
„мизерници“ и „мишкари“ и псувните и 500 лв. за израза: „нали не ви давам пари,
актове ни пишете, другите фирми ви дават пари и не им пишете“. Само по себе си
приписването на престъпление по своя характер е действие с по-тежки последици
от обидата, тъй като би могло да накърни доброто име на наклеветения пред
третите лица, но в случая обидните изрази са няколко и това увеличава общата
тежест на вредите от тях, а освен това приписването на престъпление е станало
единствено пред колеги на ищеца, които, бидейки наясно с характера на работата
му и на своята собствена, едва ли биха останали с впечатление, че престъпление
наистина е извършено от него, а и репликите до известна степен са били насочени
към всички служители на тази администрация. За разликата искът следва да се
отхвърли. Обезщетение в по-голям размер според този състав е неуместно и
несправедливо да се присъжда за вреди от такова деяние. То, както вече се
посочи, не е от естество да остави трайни последици, още по-малко – тежки.
Свързано е и със субективно усещане у дееца, че е бил несправедливо ощетен,
което е факт, намаляващ до известна степен оценката на вредите по
справедливост. Още повече, очаква се да е ясно за лице, заемащо длъжност като
тази на ищеца, свързана с проверки за нарушения, че работата му носи известен
риск от конфликти и не е съвместима с прекалена чувствителност към словесни
спречквания и обиди. Обстоятелството, че става дума за длъжностно лице от
състава на държавната администрация, което поначало следва да се ползва с
по-висок авторитет и защита, както и това, че ответникът и друг път е проявявал
грубо отношение към същите служители, обуславя до известна степен малко
по-висока оценка на обезщетението по справедливост, но и това не е достатъчно
за извод, че са настъпили сериозни вреди и че искът следва да се уважи в пълния
си размер.
РЕШИ:
Осъжда ответника Д.В.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца И.Л.П., ЕГН **********,***, сумата 500 (петстотин) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
дискомфорт и засягане на самооценката, честта и достойнството на ищеца в
резултат на обидни изрази, изречени от ответника в присъствието на ищеца и на
трети лица – негови колеги, на 03.05.2018 г.: „мишкари“, „Мизерници с
мизерници!” и: “Мамичката ви ще еба алчна... да ви еба в мизерниците”, отнасящи
се и до ищеца, заедно със законната лихва, считано от 03.05.2018 г. до
изплащането на сумата, като отхвърля иска за разликата над 500 лв. до пълния
предявен размер от 3000 лв.
Осъжда
ответника Д.В.Б., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца И.Л.П., ЕГН **********,***,
сумата 500 (петстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството на
ищеца и авторитета му на честен човек и професионалист, в резултат на думите, изречени
от ответника в присъствието на ищеца и на трети лица – негови колеги, на
03.05.2018 г.: „Нали не ви давам пари, актове ни пишете, другите фирми ви дават
пари и не им пишете”, отнасящи се и до ищеца, заедно със законната лихва,
считано от 03.05.2018 г. до изплащането на сумата, като отхвърля иска за
разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв.
Осъжда
Д.В.Б. да заплати на И.Л.П. сумата 153,33 лв., представляваща разноски по
делото.
Осъжда
И.Л.П. да заплати на Д.В.Б. сумата 666,67 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: