Р Е Ш Е Н И Е
№
21.09.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№3539/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез
юрк. В. ***, против Т.С.С., с която се твърди, че въз основа на заявление по
чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№664/2016г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на
топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.11.2006-31.12.2015г., и не
е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на
посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна. Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на
ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от
общо 1273,55лв., от които сумата от 1078,44лв- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от
195,11лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Моли
съдът да конституира като трето лице- помагач- “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД,гр.
Варна.
Ответникът
Т.С.С., в срока за отговор, не изразява становище по иска.
По
делото, с определение № 3072/05.08.2016г, като
трето лице- помагач на страната на ищеца е конституирано ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна. В указаният от съда срок, същото депозира изисканите писмени доказателства, приети от съда.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №408/05.02.2016г., по ч. гр.д.№ 664/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в
срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Не се спори между страните по
делото, че отв. Т.С., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***. По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
Не се спорни между страните и
въпросите за реалното доставяне и ползване
на ТЕ от ответника, и относно начина
на разпределение с сградата-етажна собственост на ТЕ, като се оспорва размерът
на претендираната сума, като в с.з. на 19.09.2016г, ответникът представя
писмени доказателства за извършено частично
плащане .
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява, че отв. С., с аб. 17199, за
процесният период е ползвал ТЕ, доставяна от ищеца, във връзка с което са издавани
съответни данъчни фактури. ВЛ е посочило, че сумите са начислявани от ищеца въз
основа на отчети, изготвяни от фирмата, осъществяваща дялово разпределение на
ТЕ в сградата, на база на отчета на уредите за дялово разпределение, а при ползване
на топла вода- на база показанията на водомерите. За имота на ответника, ВЛ е
установило, че за процесния период-01.12.2012-31.12.2015г,
стойността на потребената ТЕ, за имота на ответника е в размер на 1078,44лв, от
които: сума за отопление- 549,58лв; сума за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация- 425,60лв.,сума за услуга дялово разпределение- 103,26лв. ВЛ е
посочило, че в имота на ответника има 1 бр.водомери и 3 бр. уреди; суми за
отопление без ИРУ- в банята има щранг- лира. ВЛ е посочило, че сумите са
начислени въз основа на действителният обем на жилището- 127,25. м. ВЛ е
изчислило размера на лихвата за забава, за
периода 04.02.2013-01.02.2016г, върху главницата от 1078,44лв., която е
в размер на 195,11лв. ВЛ е посочило
също, че тези размери на задълженията
съответстват на записванията в ищцовото дружество, по партида на отв. С..
В с.з. на 19.09.2016г, при
изслушване на ССЕ, отв. С. представя по делото писмени доказателства- касови
бележки, от дата 10.02.2016г., за извършено плащане, по посочени фактури, на
сумата от общо 75,52лв. същите са приети от съда към делото, като от страна на
процесуалният представител на ищеца няма възражение сумата да бъде приспадната
от задължението. В с.з. ВЛ И. посочва,
че тъй като в касовите бележки са
посочени съответните фактури, по които се извършва плащане, сумите
следва да бъдат приспаднати от общото задължение- главница и лихви, както следва – сумата от 74,94лв.- от главницата и
сумата от 0,58 лв.- от лихвата.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установен
факта, че отв. Т.С. има качеството на
ползвател на ТЕ, на топлоснабден имот, на посоченият адрес, с аб.№ 17199.
Установява се, че ищцовото дружество, е доставяло в съответните количества, ТЕ,
до имота на ответника, за което ежемесечно са съставяни данъчни фактури- и
съответно е възниквало задължение на ответника, да заплаща дължимите суми.
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция,
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по
смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи
на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат
цена за ТЕ, при условията и реда, определени по
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да
разгледа по същество от ответника- във депозираното от него възражение против
издадената заповед за изпълнение /ТР№4/2013г., т.11а/, възражение за изтека
погасителна давност. В случая е приложима кратката тригодишна погасителна
давност, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, с оглед на периодичността на
плащането. Съобразно ТР №3/2012г. на ОСГК на
ВКС, понятието “периодични плащания”, по смисъла на цитираната норма.-
чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения,
за предаване на пари, или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Съдът намира, че задължението за заплащане на
потребената ТЕ, притежава в съвкупност посочените белези, поради което същото
следва да бъде окачествено като “периодично”, и спрямо него е приложима
кратката тригодишна давност. В случая, меродавна е датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- или дата 04.02.2016г., поради което, вземането за
периода преди дата 04.02.2013г, се явява погасено по давност. ВЛ е изчислило
размера на дължимата сума, в рамките на давностния срок- 04.02.2013-31.12.2015г,
в размер на 865,68лв.-главница, и сумата от 131,68лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.02.2016г. Приспадайки
заплатената от ответника, в хода на производството- дата 10.02.2016г, сума от 75,52лв., ВЛ, в с.з.,
посочва, че дължимият размер на главницата е 790,74лв, и лихва за
забава-130,80лв.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за признаване на установено, че
ответникът Т.С. ***, сумата общо 1273,55лв., от които сумата от 1078,44лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и
сумата от 195,11лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, е основателен до
размера на сумата от 790,74лв-главница,
за периода 04.02.2013-31.12.2015г, и лихва за забава-130,80лв., за периода 02.04.2013-01.02.2016г.,
като за разликата до пълният предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, като погасен по давност и чрез плащане.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направени разноски по делото, в
размер на 387,13лв., съобразно на уважената част от иска. По делото няма
представен списък на разноските от ищеца.
По
делото, от страна на ответника няма направено възражение за прекомерност
на разноските.
Следва
в полза на ищеца, да бъдат присъдени разноски в заповедното производство, съобразно частта от вземането, която е била основателна
към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл.
422 от ГПК, в размер на 148,33лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Т.С.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона” №128, сумата общо от
921,54лв., от които сумата от 790,74лв-главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 04.02.2013-31.12.2015г, и сумата от 130,80лв лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.02.2016г
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-04.02.2016г. до окончателното й изплащане, за
които суми има издадена заповед за изпълнение №408/05.02.2016г., по ч. гр.д.№
664/2016г.. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА
до пълният предявен размер от общо 1273,55лв., от които сумата от
1078,44лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от 195,11лв- лихва за забава, за периода
04.02.2013-01.02.2016г., ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ
Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 387,13лв., съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.С.С.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128,
сумата
от 148,33лв..- разноски по ч. гр.д.№ 664/2016г по
описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на трето лице- помагач.
Решението
може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: