№ 77
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600248 по описа за 2021 година
Съдебно производство e образувано по въззивна жалба от защитника на
подсъдимия ЗДР. П. ГЬ. против присъда № 30/04.06.2020 г., постановена по
НОХД № 1344/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което подсъдимият
е признат за виновен в това, че в периода от м. юни 2010 г. до 08.03.2011 г. в
гр. Варна, в качеството си на Изпълнителен директор и член на Съвета на
директорите на „Бросс холдинг“АД с ЕИК *********, като лице, което
управлява и представлява юридическо лице, за да получи инвестиционен
кредит, представил пред „Банка ДСК“ ЕАД неверни сведения, като в графа №
4 в Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други
задължения (Приложение № 1.5 към искане за предоставяне на кредит), не е
посочил други задължения, а именно задължения в размер на 7 508 378 евро
/седем милиона, петстотин и осем хиляди, триста седемдесет и осем евро/, по
Договор за заем от 13.04.2010 година, между „Бросс холдинг“АД гр.
Силистра с ЕИК ********* и „Ди Си&Кем Компани“ Сейшели, поради което
и на основание чл.248а, ал.3 пр.1, вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 и т.3 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от
три години.
Подсъдимият Г. е осъден да заплати и направените по делото разноски.
С въззивната жалба се претендира необоснованост на атакуваната
1
присъда на Окръжен съд -Варна, тъй като не било установено, че именно
подс.Г. е подал инкриминираната декларация. Твърди се, че той бил подписал
непопълнената бланка, данните в която впоследствие били нанесени от други
лица, което според защитата изключва и субективната страна на
престъплението. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Защитниците и подсъдимият Г. поддържат аргументите във въззивната
жалба. Пред настоящия състав на въззивния съд защитата на подсъдимия
пледира за оправдателна присъда като се сочи, че деянието на подсъдимия не
може да бъде извършено чрез бездействие, както и че договорът между
„Бросс холдинг“АД и „Ди Си&Кем Компани“ е нищожен, поради което той
не поражда от страна на подсъдимия задължение този договор да бъде
деклариран пред банката. Подсъдимият заявява, че той не е изготвял, нито е
подавал декларацията в банката. Защитниците и подсъдимият пледират за
постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан.
Въззивният съд, след преценка на доводите на страните и след цялостна
служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК
намира следното:
Съдебното производство пред Окръжен съд-Варна е проведено по реда
на чл. 371, т.1 от НПК, тъй като подсъдимият Г. и неговият защитник са
направили искане да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещите
лица като протоколите за разпит и писмените заключения от досъдебното
производство се приобщят към материалите по делото.
При констатиране на това искане и след преценка, че съответните
действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден
в НПК, с определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК, първоинстанционният
съд е одобрил изразеното съгласие и е обявил, че при постановяване на
съдебният акт непосредствено ще се ползва от съдържанието на протоколите
за разпит на свидетелите: Г.С.Т., Л.С.Б., Н.С.Ч., И.П.И., К.Д.С., както и от
заключенията на вещите лица Ф.Н.Ф., Е.А.А., Ц.М.Ц. и Я.К.П., приобщени в
хода на досъдебното производство. На основание чл. 371, ал.1 от НПК, по
реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им съдът е приобщил към
доказателствената маса протоколите за разпит на свидетелите и
заключенията на вещите лица. Предвидената в глава 27 от НПК процедура е
изпълнена според изискванията на закона.
Варненският апелативен съд намира доводите на защитата на
подсъдимия за неоснователни по следните съображения:
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.З.Г. бил Изпълнителен директор на дружество „Бросс Холдинг“
2
АД, гр.Силистра от създаването му през 1996. До 2012г. седалището се
намирало в гр.Варна, ЗПЗ, ул.“Перла“ №44. Председател на Съвета на
директорите на „Бросс холдинг“АД бил св.С.Л., като двамата представлявали
дружеството заедно и поотделно.
Дружеството притежавало дялове в български и чуждестранни
компании. Дейността на дружеството била доставка и дистрибуция на
иновационни продукти и технологии за строителството и лако-бояджийската
промишленост. То доставяло тези технологии не само на територията на
България, но и в чужбина. Дружеството често финансирало дейността си чрез
банкови кредити.
„Бросс холдинг“АД притежавало имот с площ от около 70 000 кв.м.,
разположен в Индустриалната зона на гр.Силистра. Там дружеството
възнамерявало да изгради пристанище и два завода - за производство на
полиуретанови пени и лепила, строителни уплътнители и силикони, както и
завод за емулсионна полимеризация. Изграждането на производствените
мощности започнало през 2005 год. и следвало да бъде осъществено до края
на м. декември 2008 година. Във връзка с бъдещата реализация на
продукцията на заводите, между „Бросс Холдинг“ АД и „Ди Си&Кем
Компани“ - дружество, учредено съгласно законите на щата Делауеър САЩ и
продължило съществуването си като интернационално търговско дружество в
Република Сейшели, бил сключен договор за доставка с дата 13.03.2007г. /т.9,
л.28 от ДП/. Договорът за доставка бил подписан от С.Л.. По силата на
споразумението (чл.2) „Бросс холдинг“ АД в качеството си на производител
поемало задължението да продаде на купувача „Ди Си&Кем Компани“ 100
хиляди тона от продуктите по спецификации и фиксирани цени, така както е
определено в Приложение А. Уговорено било изпълнението на договора и
доставките по него да започнат една година след подписването му.
Същевременно по силата на клауза 6.2 от Договора за доставка, в полза на
купувача била предвидена неустойка, ако производителят не произведе и не
достави в срок договорените продукти в приложение „А“ към договора, в
размер на 25% от цената на годишните количества продукти.
„Бросс Холдинг“ АД не изпълнило задълженията си по този договор
през 2008 и през 2009 година, тъй като не успяло да осъществи
инвестиционните си намерения и да изгради двата завода.
Дължимата неустойка за неизпълнението по договора за доставка за
2008 и 2009 година възлизала в размер на 3 550 000 евро за всяка година,
ведно с мораторната лихва. За да бъде гарантирано вземането на „Ди Си&Кем
Компани“ за неустойката бил сключен на 13.04.2010 г. Договор за заем
между двете дружества. В чл.3.1 било посочено, че заемът се предоставя чрез
прихващане на съществуващото задължение на заемателя - „Бросс холдинг“
АД към заемодателя - „Ди Си&Кем Компани“, към 13.04.2010 г. по Договор
за доставка от 13.03.2007 г. в общ размер на 7 508 378 евро. Заемът трябвало
да бъде изплатен до 31.12.2012 г.
3
За „Бросс холдинг“ АД договорът за заем бил подписан от подс.Г..
Поетите от дружеството задължения по посочения договор за заем не
били описани в първичните счетоводни записвания, счетоводната
документация и годишните финансови отчети на дружеството. За тяхното
съществуване нямали представа нито счетоводителите, натоварени с воденото
на оперативното счетоводство на дружество, нито одиторите, изготвили
одити на дружеството.
Междувременно през пролетта на 2010 год., представляващите „Бросс
холдинг“ АД решили да търсят допълнително финансиране на дейността на
дружеството и евентуално изграждането на двата завода. Затова дружеството
поискало от „Банка ДСК“ ЕАД отпускане на инвестиционен кредит.
Преговорите между дружеството и банката започнали в началото на лятото -
от м.юни на 2010 година, като се водели както в „Регионален център“ на
банката, така и в офиса на „Бросс холдинг“АД. На представителите на
банката било обяснено, че дружеството се нуждае от средства за изграждане
на завод на територията на гр.Силистра, където притежавало парцели.
Служителите на „Банка ДСК“ ЕАД разяснили какви документи ще са
необходими във връзка със стартиране на процедурата по отпускане на
кредита. В този процес активно участвал и подс. Г. в качеството му на
изпълнителен директор на „Бросс Холдинг“ АД. Всички необходими
документи за отпускането на кредита били предоставяни от търговското
дружество на св.С. - анализатор на връзки с корпоративни клиенти в „Банка
ДСК“ ЕАД. При необходимост, той посещавал офиса на „Бросс Холдинг“ АД.
По време на преговорите, С. предоставил на Г. набора от стандартни
документи, с които следвало да започне процедурата по отпускане на кредита.
Сред тях било искане за отпускане на кредит, с приложения от декларации,
сред които и Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови
кредити и други задължения (Приложение № 1.5 към искането за кредит). В
подписаната от Г. „Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови
кредити и други задължения (Приложение №1.5 към искането за кредит) в
графа №4 „Кредитоискателят /наредителят/ има други задължения“- не било
посочено задължение на представляваното от него дружество в размер на 7
508 378 евро /седем милиона, петстотин и осем хиляди, триста седемдесет и
осем евро/, по Договор за заем от 13.04.2010 година, между „Бросс Холдинг“
АД гр. Силистра и „Ди Си&Кем Компани“, а графата била оставена празна
/т.11, л.37 от ДП/. Подсъдимият подписал и приложението към декларацията
за банковите сметки, притежавани от дружеството и задълженията му към
банки към 30.06.2010 г. / т.11, л.38/. На неустановена дата декларацията била
представена на св.С., заедно с набор от други документи.
След представяне на документите, свидетелят С. започнал проучване на
дружеството, извършил справки в Кредитния регистър, запознал се с отчетите
за дейността на дружеството. Тъй като в тях вземанията и задълженията на
дружеството били отбелязани общо, той изискал подробна справка за тях, от
счетоводната кантора, обслужваща „Бросс Холдинг“ АД. В нея договорите за
заем и за доставка с „Ди Си&Кем Компани“ също не били отразени. Когато
събрал всички необходими документи, С. изпратил цялото кредитно досие по
електронен път в „Регионален център“ на „Банка ДСК“ ЕАД в гр.Варна. След
одобрение, оттам досието било изпратено по електронен път в отдел
4
„Кредитен риск“ на „Банка ДСК“ ЕАД в гр.София. След взето решение от
страна на Кредитен съвет за отпускане на кредита, на 08.03.2011 г. бил
подписан Договор за кредит № 19349680 между „Банка ДСК“ ЕАД и „Бросс
холдинг“ АД гр. Варна. За гарантиране на вземанията си „Банка ДСК“ ЕАД
учредила първи по ред залог на търговско предприятие „Бросс холдинг“ АД,
до окончателното изплащане на задълженията. Особеният залог бил вписан на
19.04.2011 г.
На 12.10.2012 г. между „Ди Си&Кем Компани“ и „Бросс Холдинг“ АД ,
представлявано отново от подс. Г. бил подписан Договор за особен залог на
търговско предприятие (л.53, т.9 от ДП). В чл.1 е посочено, че договорът се
сключва за обезпечаване на вземанията на заложния кредитор - „Ди Си&Кем
Компани“, произхождащи от Договор за заем, датиран 13.04.2010 г.
В хода на досъдебното производство са били назначени 3 съдебно-
графични експертизи - т.10, л.28-31, л.37-38 и т.12 л.60-71, чиито заключения
били приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283, вр.чл.373,
ал.1 от НПК. Според заключението на експертизата в протокол №
251/05.06.2014 г., подписите в графи „Кредитополучател“ в оригинал на
Договор за кредит № 19349680 от 08.03.2011 г. между Банка ДСК ЕАД и
„Бросс холдинг“ АД са положени от С.П.Л., а тези в графи „Съдлъжник“ от
подсъдимия ЗДР. П. ГЬ.;
подписът в графа „Декларатор/и/ 1“ в оригинал на Декларация за
открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други задължения е
положен от ЗДР. П. ГЬ.; подписът в графа „Декларатор/и/ 2“ в оригинал на
Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други
задължения не е положен от С.П.Л. - вероятно е положен от ЗДР. П. ГЬ.;
подписът в графа 1 в оригинал на Описи към точка 1 и точка 2 от
Приложение № 1.5 -Декларация за открити банкови сметки, ползвани
банкови кредити и други задължения е положен от ЗДР. П. ГЬ. ; подписът в
графа 2 в оригинал на Описи към точка 1 и точка 2 от Приложение № 1.5 -
Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други
задължения не е положен от С.П.Л., вероятно е положен от ЗДР. П. ГЬ..
Заключението на експертиза, обективирано в протокол № 119/
17.03.2015 г. (л.37 и сл. от т.10 ДП) е на становище, че ръкописният текст в
оригинал на Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови
кредити и други задължения не е написан от лицата ЗДР. П. ГЬ. и С.П.Л..
Заключението по тройната съдебно-графологична експертиза няма
отношение към предмета на доказване, очертан от предметните предели на
обвинението, възведеното срещу подсъдимия, тъй като предмет на изследване
е била автентичността на подписите, положени на декларация от 2012 год.
Горната фактическа обстановка се установява от наличната по делото
доказателствена съвкупност - от обясненията на подс.Г., показанията на
свидетелите С.Л., Н.Ж., В.В., Д.Д., К. С., дадени непосредствено пред първата
инстанция, заключенията на съдебно-графологичните експертизи, както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство.
5
Преди да изложи доводите си по отношение на аналитичната дейност на
първоинстанционния съд, доказателствата и юридическите аргументи
относно деянието предмет на настоящото дело съставът на апелативния съд
счита, че следва да се изясни съдържанието на престъплението по чл.248а от
НК. То се изразява в следното :
Престъплението по чл.248а от НК е поставено в Глава шеста
„Престъпления против стопанството“, Раздел четвърти „Престъпления
против паричната и кредитната система“ от Наказателния кодекс.
Престъпният състав на ал.1 предвижда наказателна отговорност за
физически лица, а на ал.3 за такива, управляващи или представляващи
юридически лица, които представят неверни сведения за да получат кредит.
Алинея четвърта на същия състав предвижда наказателна отговорност за
длъжностно лице, което разреши кредита, ако е знаело, че представените
сведения са неверни. Следователно обект на защита са обществените
отношения, свързани с нормалното функциониране на кредитните
институции и е предвидена наказателна отговорност за лицата, които
получават или отпускат необезпечени кредити. Смисълът е да се осигури
стабилността на кредитните институции.
От обективна страна деецът следва да представи пред кредитната
институция сведения. Сведенията представляват информация за имуществото
състояние на кредитоискателя. Имуществото се състои от права и
задължения. Следователно това е информация за правата и задълженията на
кредитоискателя, която е необходима за да се прецени неговата възможност
да върне кредита. Рамката на тази информация поставят формулярите на
банката.
Под неверни сведения следва да се разбират сведения, които не
отговарят на действителността. В тази информация следва да се включат,
както заявените факти, така и премълчаните, защото създават цялостна
картина за имущественото състояние на дружеството. Това означава на
банката да се предоставят такива сведения, които да представят реалното
имуществено положение на юридическото лице. Под сведения следва да се
разбират всяка, посочена от банката информация, която и е необходима за да
прецени имущественото състояние на кредитополучателя. Към сведенията,
които следва да създадат реална представа за финансовото състояние на
дружеството, освен исканата от банката информация за банкови сметки, за
теглени кредити, други задължения, спадат също така и приложенията към
тях.
Изпълнителното деяние на престъплението се състои в представяне на
неверни сведения, тоест сведенията да станат достояние на съответните
служители от банката, от които зависи отпускането на кредит. В този смисъл
механизмът на извършване на престъплението е подобен на механизма на
престъплението измама. Чрез представянето на неверни сведения се цели да
се създаде невярна представа в съзнанието на служителите, от които зависи
отпускането на кредит.
Под представяне не следва да се разбира само личното явяване на дееца
6
в офис на банката и депозиране на документите. Те могат да се представят по
пощата, по имейл или да бъдат доставени от друго лице. Конкретно в случая
на ал.3 на чл.248а от НК представянето се извършва от лице, което управлява
или представлява ЮЛ. В този случай под представяне се разбира депозиране
в банковия офис на документи, за които представляващия гарантира тяхната
достоверност. Под представяне по алинея 3 следва да се разбира гарантиране
чрез подписа на представляващият ЮЛ, че сведенията отговарят на
действителността, защото ЮЛ се представлява от управител, изп. Директор
или председател, който носи отговорност за всички правни действия. И този
смисъл законодателят е предвидил наказателната отговорност за
управляващите или представляващите ЮЛ, гражданско дружество или
търговец.
Престъплението се извършва при специална цел. В случая тя е да се
получи кредит.
При анализа на събраните в хода на наказателното производство
доказателства, първоинстанционният съд е обособил две групи доказателства
и доказателствени средства. В първата група съдът е отнесъл обясненията на
подсъдимия Г. и показанията на свидетеля В., които са в смисъл, че
подсъдимият е подписал инкриминираната декларация пред банката, но не е
представил останалите документи, което е сторил свидетелят В..
Във втората група са обособени показанията на свидетеля С., на
останалите свидетели, заключенията на експертизите и писмените
доказателства. Обсъдени са показанията на свидетеля Л. и свидетелката Н.Ж.,
от които се установява, че свидетелят Л. не присъствал на предаване и
подписване на декларацията. Свидетелката Ж. потвърждава, че договорът с
„Ди Си&Кем Компани“ не е отразен в отчетите на дружеството, поради липса
на движение по сметките.
Обсъдена е и проведената в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция очна ставка между свидетелите С. и В., при която двамата са
заявили, че не се познават. От този факт е направен фактическият извод, че
показанията на свидетеля В. се опровергават по отношение на това, че той е
носел по-голямата част от документацията, свързана с отпускането на
кредита.
Окръжният съд е дал вяра на втората група доказателства и е извел
фактическият и правен извод, че подсъдимият Г. е автор на престъпното
деяние, в което е обвинен от прокуратурата. Изложени са доводи относно
обективната и субективна страна на престъплението. Прието е, че
подсъдимият Г. в качеството си на изпълнителен директор на „Бросс
Холдинг“ АД е представил неверни сведения пред банка ДСК.
Престъплението е извършено при пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал,
че представя документ с невярно съдържание, съзнавал е неистинността на
обстоятелствата и е сторил това с цел на дружеството да бъде отпуснат
банков кредит.
Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на защитата. Приел е
за неоснователно твърдението, че в процесната декларация графата, касаеща
7
задължения е оставена празна и не е отразена дата, на която тя е попълнена,
което според защитата води до несъставомерност на деянието. Съдът счита,
че декларацията е част от документи, които са депозирани заедно пред
банката, поради което липсата на дата не е съществен порок, а липсата на
отбелязване в графата за налични задължения е изтълкувано не като
несъставомерност, а именно като непредставяне, незаявяване пред банката на
налично задължение. Отречени са и отсъствието на виновно поведение и
мотив от страна на подсъдимия Г. като е посочено, че подсъдимият с никого
не е споделил и не е отразил отношенията и съответно задълженията, които е
имало „Бросс Холдинг“ АД към „Ди Си&Кем Компани“. Това негово
поведение води до извода за съзнателно непредставяне на тези обстоятелства
пред банката.
Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят
изцяло от въззивната инстанция.
Към изложените от първоинстанционния съд аргументи относно анализа
на доказателствата и съставомерността на деянието на подсъдимия следва да
се добави следното:
Безспорно подсъдимият Г. има качеството на субект на престъплението
по чл.248а, алинея трета от Наказателния кодекс, защото е изпълнявал
длъжността изпълнителен директор на „Бросс холдинг“ АД и в това си
качество е представлявал и управлявал дружеството.
Подсъдимият Г. е подписал „Декларация за открити банкови сметки,
ползвани банкови кредити и други задължения (Приложение №1.5 към
искането за кредит), която по смисъла на закона представлява писмен
документ. Документът представлява изрично писмено изявление, което има
правно значение. Затова авторството на един документ се извежда не от това
кой е изписал текста или кой физически е използвал документа, за да черпи
права от него, а това кой прави изявлението, обективирано в писмения
документ. В конкретния случай за автор на декларацията е посочен
подсъдимият Г., който като физическо лице е легитимиран да формира и
изразява воля от името на ЮЛ „Бросс холдинг“ АД. Той е положил и подписа
си, с което е признал за свои изявления изписаните в него данни. Горното по
категоричен и недвусмислен начин го сочи като автор на волеизявлението за
знание, обективирано в декларацията. Дали той лично е попълнил текста в
нея или е възложил това на други лица е ирелевантно. С полагането на
подписа си той се легитимира като автор на писмения документ. Ирелеватно е
и къде е бил положен подписа и кой е представил декларацията в банката.
Достатъчно е, че подсъдимият е знаел, че декларацията отразява негови
изявления, които се изискват от Банка ДСК за отпускането на кредит. От
особено значение е, че той е един от малцината, които са знаели за сключения
договор за заем и за поетото задължение от „Бросс холдинг“ АД към „Ди
Си&Кем Компани“.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
като е представил пред „Банка ДСК“ ЕАД неверни сведения. Това
представяне се е изразило в подписването на искането за кредит и
8
приложените към него многобройни документи, носещи подписа на
подсъдимия Г.. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия, тъй
като той в качеството си на изпълнителен директор представлява и управлява
дружеството и носи отговорност за всички извършени правни действия. В
качеството си на изпълнителен директор е овластен, както да представлява
дружеството пред трети лица, така и да действа в негова полза и да поема
съответни задължения. Пред банката са представени множество документи
по исканите от „Банка ДСК“ ЕАД два кредита, които се намират като
заверени копия в том пети от лист 41 до 251 на ДП. Представените от
подсъдимия Г. сведения пред кредитната институция са неверни, тъй като той
не е информирал банката за съществуващо задължение към „Ди Си&Кем
Компани“. Отправяйки искането за отпускане на банков кредит и
подписвайки изискуемите от банката формуляри, документи и декларации,
подсъдимият е бил задължен да представи цялостно и реално имущественото
състояние на дружеството. Бил е длъжен да я уведоми, както за
имуществените права, така и за имуществените задължения, дори и тези
задължения да са хипотетични, както се твърди в случая с договора за заем с
„Ди Си&Кем Компани“. Хипотетичността на това задължение е изкуствен
въпрос, защото между „Бросс Холдинг“ АД и „Ди Си&Кем Компани“ са
подписани и приложени към делото - договор за заем и договор за особен
залог на предприятие, които са реални, а не хипотетични.
Изпълнителното деяние на престъплението - представяне на неверни
сведения, не следва да се разбира само като лично явяване на дееца в
банковото учреждение и предоставяне на съответните сведения или данни.
Както се изяснява в конкретния случай от показанията на свидетеля С. тези
сведения са постъпвали през различни периоди от време, като той е
посещавал офиса на счетоводната фирма, обслужваща дружеството за да се
снабди със съответните документи. Посещавал е и офиса на дружеството
също с тази цел. Представянето на данните е започнало с попълването и
подписването на искането за банков кредит от подсъдимия Г.. Това искане
носи неговия подпис като изпълнителен директор на дружеството. В хода на
наказателното производство са разпитани свидетелите Д. и В. които твърдят,
че те също са носили различни документи в банковия офис. Тези показания
на свидетелите не могат да се тълкуват като оневиняващи подсъдимия Г.,
понеже той лично не е представил сведенията пред банката. Беше изяснено
по-горе, че дружество се представлява от подсъдимия Г.. В това си качество
той е предявил искане за банков кредит, придружено от декларации, справки
и други документи, носещи информация за състоянието на дружеството като
отговорността за достоверността и истинността на представените сведения се
носи от подсъдимия.
Извършеното от подсъдимия деяние умишлено, защото той е съзнавал
всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението.
Подсъдимият е съзнавал, че действа в качеството си на изпълнителен
директор на дружеството. Подписал е искането за отпускане на банков кредит
и придружаващите го документи в това си качество. По този начин е
представил пред банката неверните сведения. Тези сведения са неверни,
9
защото подсъдимият Г. е знаел за съществуващото задължение към „Ди
Си&Кем Компани“, но въпреки това не го е отразил в съответните формуляри
на банката. Престъплението е извършено умишлено от подсъдимия и това е
видно от събраните по делото доказателства. В него се намират множество
документи, които доказват, че дружеството е имало задължение към „Ди
Си&Кем Компани“ в размер на 7 508 378 евро. Доказателствата за това са:
приложеният договор за заем, решението на съвета на директорите да се
впише особен залог за обезпечаване на това задължение върху вземането на
дружеството. Те свидетелстват безспорно за обстоятелството, че подсъдимият
Г. е знаел за съществуващото задължение и съвсем съзнателно не го е
посочил като такова пред „Банка ДСК“. За умисъла се съди и по едно друго
важно обстоятелство, а именно, че дружеството не е декларирало това свое
задължение пред БНБ така, както се изисква по Валутния закон, и както
дружеството е декларирало предходни две свои задължения към
чуждестранни юридически лица/т.10,л.68,69/. От тези действия на
подсъдимия Г. може да се направи извода, че същият съвсем умишлено е
премълчал това задължение с цел на дружеството да бъде отпуснат искания
кредит. Тези обстоятелства намират своето потвърждение и в другите
документи, приложени към искането за отпускане на банков кредит в размер
на 600 хиляди евро от месец май 2012 година/ т.5, л.74 /.
Деянието е извършено със специална цел. Тази цел е безспорно
установена по делото с приложеното искане за отпускане на банков кредит в
размер 3 милиона евро, намиращо се в том 5, л.241 от ДП. Искането е
подписано от подсъдимият Г. и е депозирано в банката именно за отпускане
на кредит. Към това искане са приложени и останалите документи,
необходими на банката, също носещи подписа на подсъдимия.
Съставът на въззивния съд счита, че за установяване на съставомерните
признаци на престъплението не е необходимо да се изследва задължението
към „Ди Си&Кем Компани“, а именно следвало ли е то да бъде осчетоводено,
в коя сметка и други обстоятелства, които касаят осчетоводяването на това
задължение. Достатъчно в случая е само заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че лихвите и неустойките по това задължение е
следвало да бъдат записани в счетоводните документи на дружеството. Това
не е сторено с цел информацията да не стане достояние на широк кръг лица и
това задължение да придобие известност.
По възражението на защитата
Във въззивната жалба се твърди, че деянието на подсъдимия е
несъставомерно, поради това, че подсъдимият не е попълвал и не е
представил пред банката процесната декларация. По делото е останало
неизяснено кога, къде и защо подсъдимият е подписал тази декларация.
Възражението е неоснователно. По-горе в настоящото решение беше
изяснено, че за да се осъществи престъпното деяние не е необходимо
подсъдимият лично да попълни и да представи пред съответния служител на
банката исканата декларация. Подсъдимият е действал в качеството си на
изпълнителен директор на „Бросс Холдинг“ АД и в това си качество той
10
управлява и представлява дружеството. Подсъдимият отговаря за истинността
на представената пред банката информация. Затова не е необходимо той
лично да попълва декларацията, както и останалите документи и да ги
представи пред банката за да осъществи изпълнителното деяние на
престъплението. Естествено е необходимата за банката документация да бъде
изготвена от служители на дружеството и на счетоводната кантора, която е
водила счетоводството, но подсъдимият в качеството си на изпълнителен
директор отговаря според закона за достоверността на представените
сведения. Защитата се е фокусирала в графа 4 на съответната декларация, но
отговорността на подсъдимия е свързана с представянето на цялостната
информация за имущественото състояние на дружеството, а не за невярно
деклариране по смисъла на член 313 от НК. Тази декларация изисквана от
банката е само един от многобройните документи, които следва да се
представят за отпускането на искания кредит. Както се вижда от
представените документи - от цялостното досие на дружеството подсъдимият
представено като заверени от банката документи и намиращи се в том V от
лист 41 до л. 251 от ДП към всяка декларация са приложени и допълнителни
справки за удостоверяване на съответните обстоятелства. От това следва
извода, че дори графата да беше оставена празна и в справка да се посочи
наличното задължение на дружеството в този случай от подсъдимия не може
да се търси наказателна отговорност, тъй като обстоятелствата, които са от
значение за банката са заявени. Наказателната отговорност според закона е за
представяне на неверни сведения, а не за невярно деклариране. В този смисъл
кога, къде и защо е подписана декларацията е ирелевантно. Подсъдимият в
качеството си на изпълнителен директор отговаря за достоверността на
представените сведения. Той е длъжен да обезпечи представените документи
да са достоверни. В случая не може да се твърди липса на умисъл, тъй като
подсъдимият е знаел за съществуващото към „Ди Си&Кем Компани“
задължение, защото е подписал съответния договор с дружеството за заем.
Защото подсъдимият е контактувал и с други банки „Интернешънъл асет
банк“ за отпускане на 5/пет/кредита /прилож. справка –т.5, л.247/, поради
което му е добре известна цялостната процедура. Информацията за
задължението към „Ди Си&Кем Компани“ не е посочена и в декларацията за
заем кредита от 600 хиляди евро /том 5 лист 79/.
Само подсъдимият Г. и св.Л. са знаели за договорните отношения
между „Ди Си&Кем Компани“и представляваното от тях дружество. Затова
не могат да бъдат споделени доводите за субективна несъставомерност на
деянието, защото лично подсъдимият е подписал договора за кредит с „Ди
Си&Кем Компани“ на 13.04.2010 г., т.е. бил е наясно с неговия предмет и
условия. Без значение е, че „Бросс холдинг“ АД реално не е получило сумата
от 7 508 378 евро. Подсъдимият е бил наясно, че дружеството се задължава да
изплати тази сума, формирана като дължимата неустойка за неизпълнението
по договора за доставка за 2008 и 2009 година. Изрично в подписания от
подсъдимия договор на 13.04.2010 г., в чл.3.1 е посочено, че заемът се
предоставя чрез прихващане на съществуващото задължение на заемателя -
„Бросс холдинг“ АД към заемодателя - „Ди Си&Кем Компани“ към
13.04.2010 г. по Договор за доставка от 13.03.2007 г. в общ размер на 7 508
378 евро. Заемът трябвало да бъде изплатен до 31.12.2012 г. Затова той по-
11
късно към момента на подписване на процесната декларация - след м.юни
2010 г., е бил наясно, че „Бросс холдинг“ АД има задължение към друго
дружество в размер на над 7 млн.евро. Като не е посочил този известен нему
факт в декларацията, изискана от Банка ДСК, той е представил неверни
сведения, различни от действителността, за да получи представляваното от
него дружество кредит и по този начин е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението.
Свързано с първото възражение е и твърдението, че свидетелят С. е
изпратил до подсъдимия Г. и свидетелят В. имейл от дата 24 август 2010
година с опис на необходимите на банката документи във връзка с кредита.
От този имейл се прави извода, че С. и В. са се познавали и действително В. е
човекът, който е предоставял необходимите документи в качеството си на
финансов директор. Обстоятелствата относно познанството на С. и В.
действително са противоречиви, но в случая следва да се даде вяра на очната
ставка между двамата, при която свидетелите са заявили, че нямат познанство
помежду си. Тези обстоятелства, обаче не са от съществено значение за
преценката налице ли е виновно поведение от страна на подсъдимия Г., тъй
като вече беше изяснено, че в качеството си на изпълнителен директор
същият носи отговорност за представените пред банката сведения и
наличието на умисъл се установява със знанието на съответните
обстоятелства.
Сходни са и възраженията за това дали подсъдимият лично се явил в
банката и е представил и подписал процесната декларация. На тези
възражения вече беше даден отговор по-горе в настоящото изложение.
Възражение във въззивната жалба е свързано с липсата на изискуеми
атрибути в процесната декларация. Според защитата декларацията е негодна
да удостовери каквито и да е обстоятелства пред банката, поради това, че
няма попълнени графи и липсва дата, на която е съставена. Възражението
също се приема като не неоснователно. Посочено бе, че отговорността на
подсъдимия е свързана не с невярно деклариране, а с представяне на неверни
сведения. Наказателната отговорност на подсъдимия се търси не за това, че е
оставил непопълнени определени графи в декларацията, а затова, че не е
уведомил банката за съществуващото задължение на дружество „Бросс
холдинг“ АД към „Ди Си&Кем Компани“. Съпоставяйки декларацията
предмет на настоящото производство и тази по кредита за 600 хиляди евро,
намираща се в том 5, л. 79 е видно, че там също не са попълнени графи като
полето е маркирано с черта, но към декларацията са приложени съответни
справки. Следователно неизрядността на документа не е свързана безусловно
с наказателната отговорност на подсъдимия. Същественото в случая е дали на
банката в някаква форма са представени необходимите за преценка на
платежоспособността сведения.
Твърденията, че банката избирателно е представила документи не
отговаря на истината. Към делото е приобщено цялото кредитно досие на
„Бросс Холдинг“ АД под формата на заверени копия, намиращо се в том 5 от
лист 41 до 251 на ДП. Оригиналните документи на искането за банков кредит,
декларацията по приложение 1.5, както и други документи също са
12
приложени към делото и се намират в том 11 от лист 11-ти до 41-ви.
Следователно твърдението за загубени, избирателно и тенденциозно
представени документи не почиват на доказателствената база и не отговарят
на истината.
По възраженията пред настоящата въззивна инстанция
Твърди се, че изпълнителното деяние на престъплението по член 248а от
Наказателния кодекс може да се осъществи само чрез действие, поради което
премълчаването на определени обстоятелства и тяхното затаяване не може да
бъде съставомерно поведение. Сочи се, че наказателна отговорност за
бездействие може да се носи, когато е изрично посочено в закона. Твърди се,
че чрез непопълването на определена графа в документ не може да се
осъществи състава на това престъпление.
Въззивният съд счита това възражение за неоснователно.
Изпълнителното деяние на престъплението действително се осъществява чрез
действие. И представлява представяне пред банката на всички искани от нея
обстоятелства, необходими за преценка кредитоспособността на
заемоискателя. Неверните сведения следва да се разглеждат като съвкупност
от информация от факти, а не като отделни такива. Неверните сведения могат
да бъдат както фалшифицирани, подправени, така и тези, които не са
посочени в исканите документи. Премълчаването на определени
неблагоприятни обстоятелства превръщат представените, депозираните пред
банката сведения в неверни, защото не отговарят на реалната действителност.
Твърди се, че не е доказано личното участие на подсъдимия в
представянето пред банката на изискуемите обстоятелства. Под представяне,
обаче законодателят разбира не само личното представяне на определени
документи, но в конкретния случай подсъдимият като изпълнителен
директор, представяйки искането за отпускане на банков кредит и
съответните документи към него, носещи неговия подпис като представляващ
дружеството всъщност представя пред банката тези сведения. Следователно
изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Г..
Съдът счита за несъстоятелни твърденията на подсъдимия и защитата,
че деянието не е съставомерно, поради това, че декларацията за имуществени
задължения не е била попълнена от подсъдимия. Както беше изяснено по-горе
от подсъдимият се търси наказателна отговорност не за подаване на
декларация с невярно съдържание, а за представяне на неверни сведения.
Изпълнителното деяние може да се осъществи чрез действие, а именно чрез
представяне на неверни сведения. Под неверни сведения следва да се
разбират такива, които не отговарят на реалното имуществено състояние на
дружеството. В този случай е необходимо да се прави разлика между състава
на престъплението по член 248а от Наказателния кодекс и невярното
деклариране по член 313 от НК, където законодателят е предвидил различни
форми на изпълнителното деяние като една от тях е затаяване на истина. В
член 248а от НК, обаче законодателят такава форма на изпълнителното
деяние не е предвидил. За да се изпълни състава на престъплението по член
248а от НК е необходимо деецът да представи на банката сведения, които не
13
отговарят на действителността. Това включва и премълчаването на
определени обстоятелства, които биха били неблагоприятни при преценка на
неговата възможност да издължи своевременно задължението си.
Относно твърденията на защитата на подсъдимия, че договорът между
„Бросс холдинг“ АД и „Ди Си&Кем Компани“ е нищожен /недействителен
съдът намира тези твърдения за несъстоятелни. Въпросът за действителността
на този договор се е решил постфактум. От установените по делото факти
„Ди Си&Кем Компани“ се е снабдило с изпълнителен лист и пристъпило към
принудително изпълнение. И не само това. Напълно е удовлетворило
претенциите си. Очевидно въобще не може да се говори за нищожност на
договора.
Относно обясненията и възраженията на подсъдимия пред
първоинстанционния и двата състава на въззивния съд.
Подсъдимият отрича да е попълвал декларациите и това да е ставало в
офиса на банката, нито пък да е носел лично в банковия офис документите от
кредитното досие. На тези възражения беше даден отговор по-горе в
настоящото решение. Отговорността на подсъдимия е свързана с
обстоятелството, че същият е изпълнителен директор на дружеството и в това
си качество той носи отговорност за истинността и достоверността на
сведенията, които се представят пред банката. На същият е много добре
известна процедурата по отпускане на банков кредит, тъй като той е участвал
в преговори за сключване на поне пет договора за кредит с други банкови
институции, каквато „Интернешънъл Асет банк“/т.5, л.247/ и „Банка ДСК“
ЕАД. Изпратеният имейл, адресиран до Г. и до В. също не оневинява
подсъдимия, защото искането за отпускане на кредит е подписано от него и
негова е отговорността за представяне пред банката на сведения,
представляващи реално отражение на имущественото състояние на
дружеството. В тази връзка твърденията за това, че приложените документи
били част от оферта също не са състоятелни, защото на подсъдимия е добре
известна процедурата по отпускане на кредит. Същият е подписал искането за
кредит, множество други справи и документи, а накрая и самият договор за
кредит. Не е от съществено значение кой е занесъл документите в банковия
клон. Без съществено значение е това дали свидетелите В. и С. са се
познавали. В очната ставка пред първоинстанционния съд между тях е
установено, че те не се познават. При тези обстоятелства съдът следва да
приеме за категоричен извода, че двамата не са били лично познати. Това
обстоятелство не се отнася до въпроса за съставомерността на извършеното
от подсъдимия Г. деяние.
Относно твърденията на подсъдимия Г. затова, че задължението към
„Ди Си&Кем Компани“ е било под условие за изпълнение на договорените
доставки. Подсъдимият твърди, че това задължение не е било безспорно
установено, поради това, че е имало устна уговорка между „Бросс Холдинг“
АД и „Ди Си&Кем Компани“, ако доставките започнат до края на 2012
година тези неустойки и лихвите върху тях няма да се дължат. Това
твърдение, за което няма никакви други доказателства по делото, освен
14
твърденията на подсъдимия, следва от гледната точка на подсъдимия и
защитата да се тълкува в негова полза, а именно, че липсва умисъл за
съзнателно премълчаване на определени обстоятелства. Според въззивния
съд това твърдение на подсъдимия не му осигурява възможност да избегне
наличието на знание за тези обстоятелства. Както беше посочено по-горе в
настоящото изложение престъплението по член 248а от НК защитава
обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на
кредитните институции. На банките следва да се предоставят всички
необходими сведения, които да дадат възможност на съответните длъжностни
лица да преценят способността на всеки кредитополучател да върне
своевременно отпуснатия заем. Тези сведения са обозначени в съответните
формуляри, предоставени от банките и кредитоискателите следва да попълнят
добросъвестно. В този смисъл твърденията на подсъдимия не са от такова
естество, което да доведе до липса на умисъл за предоставяне на неверни
сведения. Подсъдимият като изпълнителен директор и представляващ
дружеството „Бросс Холдинг“ АД е бил задължен да информира банката за
всичките задължения на дружеството, включително и тези, които са под
някакво условие. Тези задължения биха могли и да не станат изискуеми, но
също така е било възможно съответният кредитор да отправи своите искания
за изпълнение. Както между впрочем се е случило и в настоящият случай -
след като „Бросс Холдинг“ АД не изпълнило задълженията си за доставка,
„Ди Си&Кем Компани“ е пристъпило към принудително изпълнение и
удовлетворяване на претенциите си.
Предвид горните аргументи въззивната инстанция намира за
неоснователно искането за оправдаване на подсъдимия Г. по предявеното му
обвинение.
При индивидуализацията на наказанието първата инстанция също не е
допуснала нарушение на закона.
Правилно са били отчетени както смекчаващите вината обстоятелства,
така и липсата на отегчаващи такива. Обществената опасност на деянието не
може да се абсолютизира, а следва да се отчита в корелация с другите данни
за деянието и личността на дееца. В конкретния случай се касае за типично по
своята обществена опасност деяние, осъществяващо състав на престъпление
против кредитната система. От друга страна личността на подсъдимия не
разкрива също висока степен на обществена опасност - касае се за
неосъждано лице, с висше образование, работи. В този кръг на
обстоятелствата, обуславящи смекчаване на наказателната репресия по
отношение на подсъдимия, следва да бъде включено и изключително дългия
период от време, изминал от извършване на деянието до постановяване на
първоинстанционната присъда - близо 10 години. Забавянето не се дължи на
поведение на подсъдимия, поради което и то следва да бъде също отчетено в
негова полза. Изложеното правилно е било преценено от първата инстанция,
като наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, при
което и най-лекото наказание, предвидено в санкцията на специалната норма
се явява несъразмерно тежко по смисъла на чл.55, ал.,1, т.1 от НК.
Отмереното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца не се
15
налага да бъде допълнително смекчавано, тъй като е то е съобразено с
принципите на справедливостта. Затова и съответно по смисъла на чл.35, ал.3
от НК се явява наказанието, определено от ОС Варна под минималния размер
„Лишаване от свобода”, предвиден в санкцията на чл.248а, ал.3 от НК.
Не са налице и основания за преразглеждане приложението на чл.66 от
НК по отношение на личността на въззивника Г., поради което в тази й част
присъдата също следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 30/04.06.2020 г., постановена по НОХД №
1344/2019 г. по описа на ОС Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16