№ 220
гр. Търговище, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200646 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. М. С. от гр. ***********, действащ чрез
процесуалния си пълномощник адв. Т. В. от АК – Търговище, против
Наказателно постановление №22-1292-001444/06.07.2022г. на Началник
група в сектор „ПП“ към ОДМВР - гр. Търговище. Жалбоподателят
намира обжалваното НП за незаконосъобразно и необосновано като визира
допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 42 т.4, 5 и 9 ЗАНН и
по чл. 57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН. Определя като непълна и недостатъчно ясна
изложената фактическа обстановка, тъй като не била отразена посоката му на
движение преди ПТП. Изтъква разминаване между часовете на настъпилото
ПТП, посочени в АУАН, НП и в констативния протокол за ПТП, като в НП
бил посочен час, който бил с 65 минути по – късен от часа на постъпване на
жалбоподателя в ЦСМП. Визира погрешно и неточно посочване на мястото
на извършване на нарушението. В жалбата се изтъква, че не била установена
скоростта на движение на автомобила, който участва в ПТП, като тази
скорост също би могла да бъде причина за настъпването на ПТП. Сочи се, че
както в АУАН, така и в НП, не били описани настъпилите от ПТП
1
имуществени вреди. Ето защо моли за отмяна на НП и претендира
присъждане на сторените от него съдебни разноски. В с.з. жалбата се
поддържа от жалбоподателя и адв. С. М., преупълномощена от процесуалния
пълномощник адв. Т.В.. Претендира разноски съобразно представен списък
на разноските.
Административно наказващият орган Началник група в сектор
„ПП“ към ОДМВР - гр. Търговище, не се явява и не изпраща представител,
като от него не е изразено становище по делото.
По редовността на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е
подадена в законния 14-дневен срок за обжалване на НП от датата на
връчването му, намира същата за редовна.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН с.GA №645608/23.05.2022г., с който е констатирано, че на
23.05.2022г., в 17.15ч. в гр. Търговище, на кръстовището на ул. „Христо
Ботев“ и ул.“Братя Миладинови“ С. М. С. от гр. Търговище управлява
велосипед като не спазва пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“ и отнема предимството на правомерно преминаващия
лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег №********* като причинява ПТП. Като
нарушена законова разпоредба е посочен чл. 6 т.1 пр.3 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка;ПТП. Актът е
подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, като
е отразено, че последният няма възражения. По АНПреписка няма данни и за
постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН в 7-дневния срок от
връчването му на нарушителя. Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното Наказателно постановление №22-1292-001444/06.07.2022г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР - гр. Търговище, с което за
извършено административно нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП, описано по
идентичен с АУАН начин, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на осн. чл. 179 ал.2 ЗДвП.
За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са приети
писмени и гласни доказателства. В съставения на 23.05.2022г., в 17.17ч.
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №149/2022г. е описано
2
настъпилото ПТП – предмет на съставения АУАН, и са вписани данните на
двамата водачи, от които като пострадал е посочен само жалбоподателя С., а
като причина за ПТП : несъобразяването на велосипедиста с пътния знак Б2.
Протоколът е подписан само от изготвилия го полицай, който е и
актосъставител по случая. Приета като доказателство е и план схема,
изготвена на същата дата, на която е нанесено мястото на настъпване на
сблъсъка. По АНПреписка са налице медицински документи :лист за преглед
на пациент в СО, протоколи за извършено образно изследване, СМУ и
епикриза, от които следва, че визираният в НП нарушител е постъпил в СО в
16.14 часа на 23.05.2022г. като пострадал от ПТП и с болки в дясно рамо, като
след направената образна диагностика се е установило, че същият е с
изкълчване на раменна става в дясно, за което му е извършена операция под
упойка за наместване на дислокацията на рамото. Издаденото на 30.08.2022г.
СМУ от д-р В.Г. потвърждава, че С. е получил луксация на дясна раменна
става с малък костен откъс на гленоида, което му е причинило затрудняване
движението на дясната ръка в областта на раменната става за повече от 30
дни. По делото са разпитани като свидетели актосъставителя Н. С. и
свидетеля по акта С. С., чиито показания съдът ще обсъди при разглеждане на
случая по съществото на фактите.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по
делото факти съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и
НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен
санкционен акт.
Относно съставения АУАН - Съставеният АУАН е издаден от
компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т.2.1. във вр.с т.
1.3.1. от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи с оглед заеманата от това лице длъжност „мл. автоконтрольор“ в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище. Съставеният АУАН е
съобразен с предвидените в чл. 42 ЗАНН изисквания за минимално
съдържание и съдът не установи допуснати нарушения на правилата по чл. 43
ЗАНН досежно процедурата по издаване и предявяване на акта. Действително
се установява разминаване по отношение на часа на настъпилото ПТ според
3
посоченото в АУАН и в констативния протокол от една страна, и в
изготвените медицински документи за лечение на жалбоподателя – от друга,
но по начало часът на нарушението не е регламентиран като реквизит на
АУАН и неточното му отразяване не може да се приравни на липса на
задължителен реквизит. По повод установеното по делото връчване на АУАН
в болницата, където е бил настанен нарушителя, и предварителното вписване
в този акт, че нарушителят няма възражения, съдът прецени, че това
отразяване се дължи на факта, че актът е изготвен в електронна система и към
този момент не е имало направени възражения. Направеното вписване за
липса на възражения не е препятствало нарушителят да упражни правото си
на писмени възражения в срока по чл. 44 ал.1 ЗАНН, което му е изрично
разяснено в разписката към съставения акт и същият се е подписал в нея при
получаване на препис от акта.
Относно обжалваното Наказателно постановление – Досежно
компетентността на наказващия орган по делото е приложена Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на МВР, в чиято т.3.11.
началниците на групи в Сектор„Пътен полиция“ при ОДМВР са
оправомощени да издават наказателни постановления за административни
нарушения по ЗДвП. При преглед на съдържанието на НП съдът установи
наличие на предвидените в чл. 57 ал.1, 2 и 3 ЗАНН реквизити с изключение на
тези по чл. 57 ал.1 т.5 предл.посл. ЗАНН, тъй като не са посочени
доказателствата, които потвърждават описаното нарушение. Липсата на
реквизита по чл. 57 ал.1 т.8 ЗАНН, изискващ отчитане на отегчаващите и
смекчаващи обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на
наказанието, както и посочване на времето, през което наказаното лице е било
лишено по административен ред или фактически от възможността да
упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето
на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност, не може да се определи като съществена
предвид регламентирането на предвиденото за нарушението
административно наказание глоба в точно определен размер в приложената
санкционна норма и предвид липсата на наложено наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност. Приетото от
АНОрган описание на нарушението отговаря на минималното съдържание, от
което нарушителят би могъл да разбере в какво е обвинен. Същевременно от
4
това описание не става ясно в каква посока и по кои улици са се движели
участниците в настъпилото ПТП, за да се придобие ясна представа за
механизма на настъпване на това ПТП, респ. да се направят изводи за
виновно поведение на водачите. В този смисъл липсата на посочени
съобразно изискването на чл. 57 ал.1 т.5 предл.посл. ЗАНН доказателства,
които потвърждават описаното нарушение, се явява и предпоставка за не
съвсем пълното и ясно с оглед естеството на нарушението описание на
последното. АНОрган е разполагал с изготвената от актосъставителя план –
схема на ПТП, която е представена едва в съдебно заседание и то от страна на
жалбоподателя, и от същата е можело да се опише посоката на движение на
двамата участника в ПТП преди настъпване на същото. От издаденото НП не
става ясно въз основа на какви доказателства АНОрган е стигнал до извода за
извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП, с което същият е
предизвикал ПТП. Разпоредбата на чл. 52 ал.4 ЗАНН възлага на АНОрган
преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, а последното е свързано с правомощието
му да прецени събраните доказателства и да изясни обстоятелствата. Прави
впечатление, че по преписката не са събрани дори писмени обяснения от
двамата водачи. При липса на каквото и да е обсъждане на доказателствен
материал не става ясно въз основа на какви доказателства наказващият орган
в случая е приел, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение
виновно. В посочения смисъл съдът намира, че е допуснато нарушение на
предписаните от ЗАНН процесуални правила, което е съществено от гл.т. на
отражението му върху доказването на описаното нарушение.
При обсъждане на казуса по същество досежно значимите факти и
приложението на материалния закон съдът прецени следното: От наличните
писмени и гласни доказателства е установен безспорния факт за настъпило на
23.05.2022г. в гр. Търговище, на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и
ул.“Братя Миладинови“ ПТП с участието на жалбоподателя като водач на
велосипед, задвижван с мотор, и водача на лек автомобил „Киа Спортидж“ с
рег №*********. От съвкупната преценка на показанията, дадени от
свидетелите Н. С. – актосъставител, и С. С. – свидетел по акта, се установи
липсващия детайл в даденото в АУАН и в НП описание на фактите, а именно
: велосипедистът – жалбоподател се е движел по улица „Братя Миладинови“
от т.нар. „огледало“ към кръстовището на улиците „Христо Ботев“ и „Братя
5
Миладинови“, а лекият автомобил се е движел по ул. „Христо Ботев“, която в
този участък е за еднопосочно движение, в посока към кооперативния пазар.
Свидетелят С. фиксира в показанията си мястото на настъпилото ПТП на
посоченото кръстовище, но по – конкретно на улица „Христо Ботев“ от
страната към кооперативния пазар, т.е. след кръстовището в посока пазара.
По идентичен начин е отразено мястото на сблъсъка и в приетата по делото
план – схема, изготвена от другия свидетел Н.С., на която това място е
отбелязано с „Х“ и е позиционирано на ъгъла на кръстовището между двете
улици, като се намира на ул. „Христо Ботев“и стои в дясно по посока пазара,
след пресичане на ул.“Братя Миладинови“. Представената план – схема
показва, че велосипедистът, идващ от ул. „Бр. Миладинови“, вече е бил
прекосил кръстовището, навлязъл е в дясната страна на ул. „Христо Ботев“ в
посока пазара като е преминал ул.“Бр.Миладинови“ и едва тогава е настъпил
сблъсъка с идващия зад него по ул. „Хр.Ботев“ в същата посока лек
автомобил. Свидетелите потвърждават отразеното в АУАН и НП
обстоятелство, че на кръстовището към идващите от посоката на движение на
велосипедиста в случая е поставен пътен знак Б2, който им налага да спрат и
да пропуснат движещите се по пътя с предимство, който в случая е ул.
„Христо Ботев“, по която се е движел другия участник в ПТП. Според тези
свидетели скоростта на движение на лекия автомобил не е установена, а само
по сведения на водача му следвало, че се е движел с 40-50 км/ч – скорост,
допустима за населено място. В изготвения констативен протокол като
материални щети са описани само настъпилите по лекия автомобил такива :
предна броня и преден капак. Според свид. С. съприкосновението между
двете ППС било в областта на предната част на лекия автомобил – по маската
и леко към левия фар, а при велосипеда – странично и повече в задната част,
като кормилото му било леко усукано и задната капла била леко изкривена.
Свид. С. има спомен само за щетите по лекия автомобил, които били по
лявата част на предната броня. Събраните данни за причинените по двете
ППС щети кореспондират с отразеното на план – схемата място на настъпване
на удара между тях, тъй като там велосипедистът вече е бил преминал почти
успоредно на линията на движение по ул. „Христо Ботев“ и е напълно
възможно ударът да е поет от него странично и предимно в задната му част,
докато за автомобила при това положение е напълно възможно да се е
сблъскал с велосипеда в областта на предната си лява част. От свидетелските
6
показания следва, че в момента на настъпване на ПТП не е имало други
установени свидетели. При така анализираните доказателства съдът намира,
че описаното в АУАН и в НП нарушение не е установено и доказано по
безспорен начин. Липсата на доказателства за скоростта на движение на
лекия автомобил, участвал в ПТП, не позволява да се изключи като причина
за настъпване на ПТП именно несъобразената скорост на този водач, въпреки
предприета правомерна маневра за завиване вляво в кръстовището от страна
на велосипедиста. Фактът, че жалбоподателя вече се е изнесъл от своята
лента на движение, пресякъл е кръстовището и се е намирал в дясната част на
ул. „Хр.Ботев“, показват, че същият е разполагал с време за реализиране на
тези свои действия, а това предполага съответна отдалеченост на лекия
автомобил от кръстовището към момента на навлизане на велосипедиста в
същото. При наличието на поне две възможни причини за настъпване на
ПТП, като едната е извън поведението на жалбоподателя, и предвид липсата
на доказателства за това, че той не е спазил предписанието на поставения
пътен знак, като спре и пропусне движещите се с предимство, съдът намира
за недоказано извършаването от страна на жалбоподателя на описаното в НП
административно нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 53 ал.1 ЗАНН
наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на
нарушителя съответно административно наказание, когато установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за
прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено
споразумение с нарушителя. В конкретния случай споразумение не е
сключено, а факта на издаване на НП показва, че АНОрган не е определил
случая като маловажен. Но наличните доказателства не установяват по
несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП нарушение и
вината на посочения нарушител. При това положение АНОрган е издал едно
необосновано и незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено
изцяло.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ЗАНН – в
случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя. Представен
е договор за правна защита, който има значението на разписка, тъй като в
същия е отразено, че жалбоподателят е заплатил в брой на упълномощения от
него адвокат възнаграждение в размер на 400 лева. Съгласно чл. 63д ал.1
7
ЗАНН в производствата пред районния и административния съд и в
касационните производства страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски
по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответният
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. Ето защо ОДМВР - Търговище като разпоредител с
бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата от 400 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и необосновано Наказателно
постановление №22-1292-001444/06.07.2022г. на Началник група в сектор
„ПП“ към ОДМВР - гр. Търговище, с което на С. М. С. от гр. ********** за
извършено административно нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП е наложено на осн.
чл. 179 ал.2 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със
седалище в град Търговище, представлявано от директора М.М., да заплати
на С. М. С. от гр. Търговище ЕГН – **********, сумата в размер на 400.00
/четиристотин/лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8
9