РЕШЕНИЕ
№
122
гр. Монтана 15 март 2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в публично заседание на 26.02.2021
г., троен административнонаказателен състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Александрина Александрова в присъствието на
Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 33 по описа на АдмС Монтана за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение от 12.11.2020 г. по
АНД № 290/2020 г. на районен съд Берковица е потвърдено Наказателно
Постановление № 20-0370-000575 от 17.08.2020 г. на Началник РУ Вършец, с което
на Г.К.П.,***, е наложено административно наказание, затова че управлява МПС и
тегли туристическо ремарке каравана с номера не по стандарт, собственост на Ф***
Л*** Г*** .
В законния срок против решението е подадена касационна
жалба от административнонаказаното лице, в която моли да се отмени обжалваното съдебно решение, както и
потвърденото с него Наказателно постановление.
Твърди, че през юли 2020 година негов познат - Б*** М*** , който
живее в гр. С*** , е пристигнал при негови роднини в с. Д*** О*** , община
Вършец, за да започне работа в селото. Временно, за да има къде да живее със
семейството си е докарал старо туристическо ремарке /каравана/, която е
поставил на една ливада близо до селото. На 07.08.2020 г. при М*** пристигнали
служители на РУ-Вършец и извършили проверка, при която установили, че няма
настоящ адрес в селото и му разпоредили незабавно да премести караваната и да
напусне селото. Ако не го стори ще бъде глобен. При тези обстоятелства роднина
на М*** му се обадил и го помолил да осигури някакъв превоз и да премести
караваната до гр. Вършец, където той ще осигури транспортирането на същата за
гр. С*** . Съгласил се да му помогне и с негов лек автомобил О*** , рег.№ В*** ,
който има устройство за теглене пристигнал в с. Д*** О*** за да придвижи
караваната до гр. Вършец - около 3 - 4 км. Видял е, че караваната има поставени
регистрационни табели и регистрационен талон с peг № СЕ 7240. При навлизане в гр. Вършец е спрян от
служители на РУ-Вършец, които установили, че peг. табели не са по стандарт /стар образец. Той е
правоспособен водач на МПС - притежава СУМПС категория В, което му позволява да
управлява лек автомобил вкл. и да тегли ремарке или каравана до определено общо
тегло. За тегленото ремарке/каравана/ представил предадения му от Б*** М*** регистрационен
талон. Без да установят по никакъв начин собствеността, регистрацията и мястото
на поставяне на рег.табели, проверяващите са приели, че ремаркето е регистрирано,
но е без табела с per.номер или не е поставена на определеното за това
място. Заявил, че не е съгласен и няма да подпише акта, поради което
проверяващите отказали да му предадат екземпляр от него и не е можал да
представу писмени възражения по него в предвидения законов срок. В конкретния
случай при проверката е установено, че тегленото от него туристическо ремарке
има издаден регистрационен талон и не са установени данни за прекратена
регистрация на същото. На определеното място е имало поставени табели с
регистрационни номера, отговарящи на отразените в регистрационния талон. Не е
установено, обаче и не е описано в АУАН на какво основание и с какви
доказателства е прието, че поставените табели „не са по стандарт".
Ремаркето не е негова собственост и той не би могъл да предприема никакви
действия относно неговата регистрация и смяна на регистрационните табели. Посочената
за нарушена норма - чл.140, ал. 1 от ЗДвП изисква от собственика на ремаркето
да е регистрирано и с поставени табели с per. номер на определеното за това място. В тази норма не е
посочено като нарушение „номера не по стандарт". При издаване на НП
административнонаказващият орган е определил нарушението като „тегли ремарке
или полуремарке, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер
или не е поставена на определеното за това място". По този начин буквално
е възпроизведен текста на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, без това да отговоря на
фактическата обстановка в конкретния случай. По този начин е налице
противоречие в описанието на приетото за нарушение деяние в АУАН и в НП и
създава затруднение да разбере точно в какво нарушение е обвинен и наказан,
както е затруднен и да организирам защитата си. Нито административнонаказващият
орган, нито решаващия съд при издаване на НП и на обжалваното Решение, не са
обсъдили наличието на обстоятелства за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Това е
правомощие на съответните органи и винаги следва да се подлагат на анализ
установените доказателства по случая и да се мотивира неговото прилагане или причини
за неприлагането му, което не е сторено. Видно е, че тегленото от него ремарке не
е негова собственост и не го ползва за собствени нужди. В конкретния случай
става въпрос за инцидентно, изолирано и еднократно придвижване на чуждо ремарке
на кратко разстояние от около 3-4 км. При събраните данни се установява, че
конкретният случай е различен от обикновените случаи на такива нарушения по чл.
140, ал.1 от ЗДвП, поради което може да се приеме, че е със значително по-ниска
степен на обществена опасност и не са причинени никакви щети от деянието. Това
обосновава и прилагането на чл. 28 от ЗАНН - „маловажен случай". При тези
обстоятелства смята, че неправилно му е издадено обжалваното Наказателно
постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до нарушаване на правото му на защита, а също и
неправилно е приложен материалния закон. При издаването на обжалваното НП не са
обсъдени неговите устни възражения. Не е проведено никакво допълнително
разследване и не е изяснена правилно фактическата обстановка, поради което и
решението на РС също е неправилно. Моли да се отмени обжалваното Решение и да
се постанови друго, с което да се отмени НП № 20-0370-000575 от 17.08.2020 год.
на Началник група към ОДМВР-Монтана, РУ - Вършец. В писмено становище подържа
подадената касационна жалба с посочените в нея основания и искания. Счита, че тегленото
от него туристическо ремарке е имало регистрация и поставени регистрационни
табели на определените за това места, което обстоятелство е описано в АУАН и в
обжалваното НП, като са посочени данните от представения регистрационен талон и
посочените регистрационни номера. Твърди, че в негово присъствие е съставен
само АУАН за управление на МПС и теглено ремарке без да притежавам СУМПС за
съответната категория. Втори АУАН за липса на регистрационни табели в негово
присъствие не е оформян и не му е представян за подпис. Такъв акт не е виждал и
не е отказвал да подпише. Разбрал за него едва когато му е връчено НП. Поради
това счита, че освен че не е установена правилно фактическата обстановка, то е нарушен
и процесуалния ред на административнонаказателното производство.
Ответната страна, чрез юрк Димитрова оспорва касационната
жалбата. Моли за решение,
с което същата се отхвърли като се приеме за неоснователна, а решението на БРС да
остане в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че безспорно е установено
нарушението. Правилно е приложена правната норма на чл. 185 от ЗДвП.
Възраженията, които са изложени в касационната жалба са правени и пред Районния
съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата за
неоснователна, а атакуваното решение на РС Берковица за правилно и
законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с касационната жалба, са
правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението
на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага същото да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
постанови обжалваното решение и потвърди издаденото Наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Берковица приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима. Този съд приема, че при съставянето на Акта за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното Наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Позовава се на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, според
която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според ал. 2 на
цитираната правна норма условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра
на отбраната. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че регистрационите табели, поставени на тегленото от жалбоподателя
на 07.08.2020 г. ремарке /каравана/ - „С*** ” не са отговаряли на Българския
държавен стандарт. В тази насока са и показанията на актосъставителя: К*** К***
и на свид . Максимов, които пряко са възприели нарушението и от които става
ясно, че тези табели са били поставени на караваната, но те не са били по
стандарт, поради което са приели, че това се равнява на липса на такива. Този
съд се позовава и на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, при постоянна регистрация на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, в който текст е
посочено, че свидетелството за регистрация е без срок за валидност, а
регистрационният номер се състои от: 1. графично изображение на българския
идентифициращ код "BG" и националното знаме на син фон или европейското знаме
от дванадесет жълти звезди на син фон съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98 на
Съвета от 3 ноември 1998 г.; 2. буквен код за месторегистрация; 3. пореден
номер - четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9; 4. серия - една или
комбинация от две букви. Съдебният състав намира за неоснователни възраженията
на жалбоподателя, тъй като в тяхна подкрепа не са ангажирани никакви
доказателства, с които да бъде оборена доказателствената сила на АУАН, каквато
сила е въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Не се спори между страните,
че АУАН е редовно съставен, поради което тежестта на доказване на твърдените
благоприятни за него факти лежи върху жалбоподателя П.. Нито пред АНО, нито
пред съда жалбоподателят е ангажирал доказателства, от които да установи, че
фактическата обстановка е неправилно установена от актосъставителя и
административнонаказващият орган. От текста на НП и АУАН недвусмислено се
установява какъв е съставът на установеното нарушение - теглене на ремарке, на което липсва регистрационен
номер, тъй като наличния такъв не е по стандарт, поради което не е накърнено
правото на нарушителя да разбере административното обвинение. Правилна е
преценката на АНО, че за описаното нарушение, приложение следва да намери
санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, а не тази по чл. 175, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, тъй като нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвижда санкция за
водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В случая
обаче, без регистрационни табели е бил не автомобила, който е моторното
превозно средство, а ремаркето/каравана/, което не може да се квалифицира като
МПС, защото няма собствен двигател за придвижване според легалното определение на
§ 6, т. 11 от ДР на ЗДвП.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е
установил фактическата обстановка и
правилно е приложил материалният закон. Правените пред касационната инстанция възражения
са навеждани и пред въззивния съд, който ги е обсъдил, а изложените съображения
се споделят изцяло, без необходимост от преповтаряне, като съдът препраща към
мотивите на този съд, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 46, ал. 2 от ЗНА.
За
повече яснота, този съд следва да отбележи, че съгласно чл. 140, ал. 1, изр.
първо от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно
чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП - По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Съгласно
чл. 185 от ЗДвП - За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв.
При
така действащата правна уредба, законовите текстове, уреждащи регистрацията на
МПС и ремаркета са императивни, ясни и категорични, без да дават основание за
двусмислено тълкуване. За да се приеме за регистрирано едно МПС/ремарке за
същото следва да са изпълнени и двете кумулативни предпоставки визирани в
законовата норма, а именно: да има надлежна регистрация в съответните за това
служби и да има поставени регистрационни табели. В случая, тегленото
туристическо ремарке, въпреки че е имало поставени регистрационни табели, последните
не съответстват на изискуемото законово съдържание, предвидено в чл. 24 от Наредба
№ 1-45/24.03.2000 г. Законодателят не просто изисква на съответните места да са
поставени каквито и да са регистрационни табели, а такива, които съдържат
законово предвидените белези, поради което без правно значение е
обстоятелството, че ремаркето/каравана/ е имало регистрационни табели, които не
са по установения стандарт, тъй като това е равнозначно на тяхната липса. Възражението
направено в писменото становище, че АУАН за издаденото НП, не му е съставян и
връчван, включително и при условията на отказ е обстоятелство, освен че остава
недоказано в проведеното административнонаказателно производство, което е в
тежест на административнонаказаното лице, предвид дадената от закона
доказателствена сила на тези актове – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, противоречи на
обстоятелствата изложени в жалбата.
Възраженията,
касаещи собствеността на караваната, както и причините за нейното движение, са
ирелевантни към състава на описаното нарушение, поради което не могат да
обосноват и приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не придават на това
нарушение по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
такива случаи.
С оглед на изложеното
касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение от 12.11.2020 г. по АНД № 290/2020 г. на районен
съд Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :