Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом, 19.03.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Ломският районен съд,
гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА
АЛЕКСАНДРОВА
при
участието на съдебният секретар В.Младенова, като
разгледа докладваното от съдията
Александрова гр.д.№1097/2019 год., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 ГПК.
„***“ЕАД, ЕИК ******, адрес
на управление на дейността-гр.***, чрез адвокат В.Г. -САК, е предявило против Д.Б.Ч.,
ЕГН **********, обективно съединени искове да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че има против него вземане за сумата от 241.62 лв., представляваща
неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на зявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден да му
заплати сумата от 227,91 лв.,представляваща неустойка.Претендират се разноските
от заповедното и настоящото производства.
Съдът е изпратил препис от исковата молба,
ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал
писмен отговор.
В първото
заседание по делото ответникът не се яви, не изпраща представител, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.Пълномощникът на ищеца адв. в
молба ,
прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
обяви делото за решаване, като прие, че са налице предпоставките на чл. 239,ал.1
ГПК, след като на ответника са указани последиците от неподаването на
отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на
делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 ГПК, а именно: страната е била
редовно призована, като призовката е връчена лично. Съобразена е и разпоредбата
на чл. 131, ал. 1 ГПК. Едновременно със съобщението, съдържащо указания за
последиците от неподаване на отговор, е връчен и препис от исковата молба и
доказателствата,като ответницата не се е възползвала от правото да подаде
отговор, да вземе становище по исковете,респективно да ги
оспори,както и представените от ищцовото дружество писмени доказателства,не е
поискала да се даде ход на делото в нейно отсъствие.
Съдът,
след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК,
както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на приетите като неоспорени от ответникът писмени доказателства , както
и факта,че ако има плащане то е в тежест на ответникът, т.е. същият е платил
задълженията си, съдът прие, че
няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения
петитум по отношение на сумите посочени в ИМ, и намира,че исковата
претенция е вероятно основателна.
С оглед на резултата по делото основателна
е и претенцията за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по
ЧГД № 2190/2018 г. ЛРС и тези в
хода на настоящото производство.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във
вр. с чл.415,ал.1 ГПК и чл.239,ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Д.Б.Ч. с ЕГН **********,
че „***“ЕАД,ЕИК ****** има към нея
вземане за сумата от 241.62 лв.,представляваща неплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер ********* за периода от 10.12.2016г. до 09.04.2017
год.,ведно със законната лихва за забава,считано от 07.11.2018 год.-датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА, Д.Б.Ч. с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД,ЕИК ****** сумата от 227.91 лв.,представляваща договорна
неустойка.
ОСЪЖДА Д.Б.Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД,ЕИК
****** сумата от 209.51лева, представляваща
сторените по ч.гр.д.№ 2190/18г. ЛРС разноски,както и сумата от 255.00-двеста и
петдесет и пет лева,представляваща сторените в настоящото производство
разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, но преписи от същото да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: