Р Е Ш Е Н И Е № 82
гр. Пловдив, 24.01.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 24.01.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова в. ч. гр. д. № 78 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 491/08.01.2018г от Д.Г.С. ЕГН ********** – длъжник по изп. д. № 20138180400638
по описа на ЧСИ К. П. рег. № 818 с район на действие ОС – Пловдив, против отказ
на съдебния изпълнител да прекрати или спре изпълнителното дело, обективиран в
разпореждане от 28.11.2017г на л. 235 от изпълнителното дело.
В жалбата се излагат
доводи за нищожност на обжалваното разпореждане, евентуално - неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Иска се отмяната му и връщане на делото
на ЧСИ с указания за прекратяване, евентуално – спиране на производството.
Претендират се разноски.
Ответната страна по
жалбата – ЕОС Матрикс ЕООД /взискател в изпълнителното производство/, изразява
становище за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество -
неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по
смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 8 ГПК /отказ на съдебния изпълнител да прекрати,
евентуално - спре принудителното изпълнение/ и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Неоснователен е доводът
за нищожност на постановения отказ поради неспазена форма. Действително
съгласно чл. 433, ал. 1 изпълнителното производство се прекратява с
постановление, но в случая се касае не за прекратяване или спиране на
принудителното изпълнение, а за отказ да се направи това, в който случай се прилага
общата разпоредба на чл. 434, ал. 1 ГПК, според която по образуването,
движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител
се произнася с разпореждане освен когато законът предвижда да се произнася с
постановление. Доколкото за отказа да се прекрати или спре изпълнението законът
не предвижда задължителна форма – постановление, няма пречка той да се оформи с
разпореждане, както е процедирано в случая.
С
обжалвания акт ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, като в случая делото не е за
издръжка.
По
този въпрос в жалбата се твърди, че последното изпълнително действие е от
26.10.2015г, когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на
жалбоподателя – длъжник, получавано от работодателя Община ****, като едва на
07.11.2017г по изпълнителното дело е постъпила удържана от работодателя сума по
запорното съобщение. Поддържа се, че за периода 26.10.2015г – 07.11.2017г
запорът върху трудовото възнаграждение не е изпълняван и на практика в
продължение на две години не са извършвани действия по принудително изпълнение.
Съобразно
разясненията, дадени в ТР 2/2013, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
В
случая твърденията в жалбата, че по наложения на 26.10.2015г запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника не са постъпвали суми и той на практика в
продължение на две години не е действал, не отговарят на действителното
фактическо положение. Видно от кориците на изпълнителното дело след налагането
на запора вноски от работодателя са постъпвали още на 24.11.2015г –
преводно нареждане на л. 145; на
23.12.2015г – преводно нареждане на л. 159; на 22.01.2016г – преводно нареждане
на л. 160 и т.н., поради което не е вярно, че за периода 26.10.2015г –
07.11.2017г запорът върху трудовото възнаграждение не е изпълняван, а
изпълнителното производство – поради бездействие на взискателя, е прекратено по
силата на закона.
Ето
защо правилно съделният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство на основание твърдяната перемпция.
Освен
прекратяване на производството жалбоподателят – длъжник /поръчител/ е поискал и
спирането му на основание сключено споразумение между взискателя и
кредитополучателя – длъжник за разсрочване на задълженията с нови размери и падежи
на погасителните вноски. В тази връзка в жалбата се твърди, че основанията за
спиране на изпълнението не са изчерпателно предвидени в закона с оглед
разпоредбата на чл. 432 т. 7 ГПК.
Този
довод в жалбата не може да бъде споделен. Наведеното от жалбоподателя основание
за спиране на изпълнителното производство не е сред предвидените в закона, а
според цитираната в жалбата разпоредба на чл. 432 т. 7 ГПК производството се
спира в други случаи, предвидени в закон.
Следователно изброяването в чл. 432 ГПК не е примерно, а изчерпателно, като
сочената в жалбата хипотеза не е в списъка на чл. 432 ГПК, нито е предвидена
като основание за спиране в друг нормативен акт.
Длъжникът
би могъл да поиска спиране на изпълнението при условията на чл. 454, ал. 1 ГПК,
ако внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни
листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10
на сто от тях. Спиране на производството поради сключено между страните
споразумение е възможно на основание чл. 432 т. 2 ГПК, но по искане на взискателя въз основа на конкретно постигната с
длъжника договореност, каквато безспорно не е разглежданата хипотеза.
Не
се споделя и възражението в жалбата, че с оглед на това споразумение
поръчителят бил в по – тежко положение от това на кредитополучателя. Според чл.
123 ЗЗД изпълнението от страна на солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Едновременно с това чл. 139 ЗЗД
предвижда, че поръчителството може да се поеме и за част от задълженията на
длъжника или при по – леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от
това, което длъжникът дължи или при по – тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.
Следователно правното положение на поръчителя не може да бъде засегнато по
никакъв начин от сключено с длъжника споразумение за разсрочено плащане.
Ето защо, жалбата е изцяло
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и
претенцията за разноски жалбоподателят – длъжник следва да бъде осъден да
заплати на ответника по жалбата - взискател в изпълнителното производство,
юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи съобразно актуалната
редакция на чл. 77, ал. 8 ГПК, т.е. по Наредбата за заплащане на правната помощ
или 100 лв съгласно чл. 25а, ал. 3, предложение последно.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 491/08.01.2018г от Д.Г.С. ЕГН ********** – длъжник по изп. д. № 20138180400638
по описа на ЧСИ К. П. рег. № 818 с район на действие ОС – Пловдив, против отказ
на съдебния изпълнител да прекрати или спре изпълнителното дело, обективиран в
разпореждане от 28.11.2017г на л. 235 от изпълнителното дело.
ОСЪЖДА Д.Г.С. ЕГН ********** да заплати на ЕОС Матрикс
ЕООД ЕИК **** сумата от 100 лв – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: