Решение по дело №219/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от Й. С. Г., ЕГН: *, чрез адв.С.Н. В., с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”., против К. С. Т., ЕГН:* и С. Р. Т., ЕГН:*, двамата последни с адрес: гр.Б., ул.”. Л. №,

Навеждат се доводи в исковата молба, че на 16.12.2009г. Й. Г. и ответниците са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата на който са се задъжили да прехвърлят на купувача чрез окончателен договор за покупко-продажба в нотариална форма и да предадат на Г. владението върху недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4 на втори жилищен етаж, който ще бъде изграден на кота + 5.87 метра, със застроена площ от 35.70 кв.м., състоящ се от антре, спалня, кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса при граници /съседи/: апартамент № 3, стълбищна клетка и апартамент № 5, ВЕДНО с 3.97% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10.64 кв.м., ВЕДНО с мазе № 3 в сутерена, което ще бъде изградено на кота - 2.90 метра, със застроена площ 5.87 кв.м. при граници / съседи/ мазе № 2, коридор и мазе № 4, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, които обекти се намират в жилищната сграда, която ще бъде построена съгласно одобрен архитектурен проект от Главния архитект на Община Б. на 29.04.2009 г., състояща се от сутеренен етаж, партер, четири жилищни етажа и тавански етаж на две нива, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор 04279.615.109, с предназначение „ урбанизирана", с начин на трайно ползване „ средно застрояване / от 10 до 15 метра/ по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, с административен адрес на имота : град Б., улица В. Л. № , с площ от 288 кв.м., при гарници /съседи/ : имот № 04279.615.110; имот № 04279.615.28; имот № 04279.615.108; имот № 04279.615.107 и имот № 04279.615.111, а по документ за собственост същия недвижим имот представлява УПИ XVII с планоснимачен № 589, квартал 122 по действащия план на втори микрорайон на гр. Б., с площ около 300 кв.м., при граници /съседи/: С. М. Х., Р. Г.С., П.М. Г. и улица.

Изложено е също, че съгласно чл. 3 от процесния договор Й. Г. е заплатила на Танчеви две вноски от по 13 923 лв. или общо сумата от 27 846 лв., а пък в чл.4 от този договор продавачите са се задължили да снабдят купувача с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.12.2010 г..

Твърди се, че до настоящия момент обаче сградата не е построена и естествено не е въведена в експлоатация поради което ответниците са изпаднали в забава за изпълнение на договорното си задължение. Поради това и на 14.11.2013 г., ищцата Г. е изпратила нотариална покана, с която е развалила договора си с Танчеви, както и е поискала да й бъдат възстановени платените по същия суми, ведно със законната лихва върху тях.

Посочва се, че до настоящия момент описаните по-горе суми не са издължени, поради което и в резултат на разваления договор - ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 27 846 лв., заплатени от ищцата на две равни вноски първата на 16.12.2009г. и втората на 30.04.2010 г.

Независимо от останалото се сочи, че неизпълнението на ответниците е довело до това, ищцовата страна да претърпи вреди, намерили своя израз в размера на законната лихва върху заплатените две вноски от по 13 923 лв., а именно сумите от 6 204.77 лв. и съответно сумата от 5 667.91 лв., както и сума в размер на 6 750 лв., с оглед обстоятелството, че след 31.12.2010 г. /датата, накоято ищцата е следвало да влезе във владение на описания имот до 14.11.2013г./ Й. Г. е била лишена от възможността да ползва жилището за което е заплатила, като от 26.08.2011г. е живяла в жилище под наем за което е заплащала 250 лв.месечно.

Иска се от окръжния съд да осъди ответниците да заплатят на ищцата на основание чл.55 ЗЗД сумата от 27 846 лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане, както ина основание чл. 88 ЗЗД сумата от 18 622.68лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане.

В текста на исковата молба е инкорпорирано особено искане направено по реда на чл.389 ГПК, досежно допускане обезпечение на предявения иск, чрез налагането на обезпечителна мярка “Възбрана” върху 1/3 идеална част от недвижим имот притежаван К. С. Т., а именно: поземлен имот с идентификатор 04279.615.109, с предназначение „ урбанизирана", с начин на трайно ползване „ средно застрояване / от 10 до 15 метра/ по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, с административен адрес на имота: гр.Б., ул.”. Л.№8, с площ от 288 кв.м., при граници /съседи/: имот № 04279.615.110; имот № 04279.615.28; имот № 04279.615.108; имот № 04279.615.107 и имот № 04279.615.111, а по документ за собственост същия недвижим имот представлява УПИ XVII с планоснимачен № 589, квартал 122 по действащия план на втори микрорайон на гр. Б., с площ около 300 кв.м., при граници /съседи/: С. М. Х., Р. Г. С., П. М. Г. и улица.

Според настоящия решаващ състав, в случая не са налице предпоставките за пристъпване изпълнение на процедурата визирана в чл. 131 от ГПК, т.к. исковата молба страда от сериозни пороци, налагащи оставянето й без движение съгласно разпоредбите на чл.129 ГПК.

Нормите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изрично предвиждат, че ищцовата страна следва да изложи в молбата си достатъчно ясно фактическите обстоятелства, на които се базира претенцията, както и да формулира петитум опиращ се на същите фактически данни и достатъчно прецизен, че недвусмислено да рамкира параметрите на спора.

В казуса, Й. Г. е отбелязала в исковата молба, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на вещ, че с оглед същия ищцата е заплатила на ответниците две парични вноски, а последните не са изпълнили задълженията си по сделката /сградата не е построена и въведена в експлоатация/.

В тази връзка и е изложено, че ответниците неоснователно са се обогатили със заплатените вноски по предварителния договор. Освен това е посочено, че се претендират законните лихви върху преждепосочените вноски от датата на внасянето им до тази на депозиране на исковата молба, както и се иска от съда да осъди ответниците да заплатят на ищцата парична сума - сбор от заплатени наеми, свързани с това, че последната е била лишена от възможността да ползва непостроеното от ответниците жилище.

Анализирайки наведеното от фактическа страна, съдът намира, че в случая са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, чл.88 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

На следващо място и съгласно чл.127, ал.1, т.5 от ГПК в исковата молба следва коректно да се посочи в какво се състои искането, като се базира на изложените фактически доводи.

В настоящия случай, това не е сторено от ищцовата страна.

От формулирания петитум на исковата молба не става ясно, че сумата от 27 846 лв. се претандира за това, че ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищцата.

На второ място непрецизен се явява петитумът и по отношение на останалите две искови претенции. Ищцата е определила следния петитум досежно тях: да се осъдят ответниците “на основание чл.88 ЗЗД да заплатят на Й. С. Г. сумата от 18 622.68 лв., ведно със законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане”.

Това означава, че двете претенции - по чл.88 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – изобщо не са отграничени една от друга, а на следващо място и не са коректно изписани поотделно всяка от тях със съответните претендирани суми.

Освен това, следва да се акцентува и върху друго. При предявяването на иск с правно основание чл.86 ЗЗД, ищецът разполага с правната възможност да иска връщането на получената на отпаднало основание сума, но същата се дължи от момента на връчване на нотариална покана, с която се уведомява длъжникът, за едностранното разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД, и се иска връщане на платената по договора цена, а не от датата на внасянето й /от която дата извежда претенцията си ищцата/.

Базирайки се на всичко изложено по-горе и на основание чл.129, ал.1 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, така депозираната искова молба следва да се остави без движение, като се укаже на ищцовата страна да отстрани визираните в настоящия съдебен акт нередовности, респ. се укажат и последиците от неспазването им, а именно – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Нередовността на исковата молба обуславя непроизнасянето към настоящия момент по искането за допускане на обезпечение, сторено по реда на чл.389 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 127 т. 4 и т. 5 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Й. С. Г., ЕГН: *, чрез адв.С. Н.В., с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”., депозирана против К. С. Т., ЕГН:* и С. Р. Т., ЕГН:*, двамата последни с адрес: гр.Б., ул.”. Л. №, ., поради констатирани нередовности на същата, подробно описани в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт.

ДАВА възможност на ищцовата страна да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба, съгласно подробните указания на съда, като в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: