О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№406 19.11.2020 год. град Стара Загора
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета
год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №701 по описа за 2020
год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл. 34, ал. 6 във вр. с ал. 5 ДОПК.
Постъпила е жалба от С.П.Ж. против Решение за
отказ за спиране на производството с № Р – 16001619006993-104-001/16.10.2020
г., издадено от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано
спиране на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16001619006993-020-002/10.08.2020 год. по молба вх. № 9927/12.10.2020
год., подадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Недоволен от така постановеното Решение,
жалбоподателят излага становище за неговата незаконосъобразност, като сочи, че
същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие с
материално правните и процесуални разпоредби на ДОПК. Моли за отмяната му,
както и за връщане преписката на административния орган за прилагане на закона.
Ответният административен орган, с приложено по
преписката по изпращане на жалбата в съда подробно писмено становище, прави
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. По делото е постъпило и
писмено становище от страна на процесуалния представител на ответника – гл.
юрисконсулт Т.Т., с подробно изложени съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Обжалваното Решение е акт, подлежащ на съдебен
контрол, съгласно чл. 34, ал. 5 от ДОПК. Същото е връчено електронно на
ревизираното лице на 09.11.2020 год., а жалбата е постъпила в деловодството на
ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора на същата дата - 09.11.2020 год., т.е. в
законоустановения срок за обжалване. С оглед съдържанието на акта, който е
неблагоприятен за жалбоподателя, налице е и правен интерес от обжалването му.
Поради това и жалбата е допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, че срещу жалбоподателя
С.П.Ж. е образувано ревизионно производство със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16001619006993-020-001/01.11.2019 год. С тази заповед е възложено
извършването на ревизия по чл.112 и чл.113 от ДОПК на жалбоподателят в
качеството му на управител на „Пътстрой“ООД и ЕТ***“. Със Заповед
№Р-16001619006993-023-001/07.04.2020 год. на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК
е спряно производството за срок до 07.07.2020 год. поради депозирана молба от
ревизираното лице с вх.№3886/03.04.2020 год. Със заповед №Р-16001619006993-143-001/08.07.2020
год. е възобновено производството по ревизията, като е определен срок за
нейното приключване до 12.08.2020 год. Със заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия №Р-16001619006993-020-002/10.08.2020 год. е възложено на
основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК извършването
на ревизия на С.П.Ж. за установяване на отговорността му за задължения на
„Пътстрой“ООД. На 10.09.2020 год. е депозирана молба вх.№8865 от страна на Ж.,
въз основа на която на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК е постановена заповед
№Р-16001619006993-023-002/16.09.2020 год. за спиране на производството по
извършване на ревизия. Производството е възобновено със Заповед №Р-16001619006993-143-002/29.09.2020
год. на Началник сектор при ТД на НАП Пловдив. С ново искане вх.№9927 от 12.10.2020
год. отново на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК е поискано спиране на
производството с мотиви, съвпадаща с молбата от 10.09.2020 год., а именно –
проверка на установените данъчни задължения на дружеството „Пътстрой“ООД. С
Решение №Р-16001619006993-104-001/16.10.2020 год. молбата не е уважена и е
отказано спирането на производството. Именно това решение е предмет на съдебен
контрол в настоящето производство.
Въз основа на така установеното съдът направи
следните правни изводи.
С обжалваното Решение, което е издадено от компетентния
орган съгласно чл.34, ал.3 от ДОПК, възложил производството, по който факт не
се спори, е отказано спиране на производството, като е счетено, че молбата за
спиране е неоснователна, тъй като задълженията за които се търси отговорност са
въз основа на влезли в сила ревизионни актове, с които са установени публични
задължения на дружеството. Тези публични задължения са установени въз основа на
подадени от „Пътстрой“ООД данъчни декларации. От друга страна е прието, че не
съществува връзка между подаденото от 05.10.2020 год. искане от страна на
търговското дружество за предоставяне на данни относно задължения му към НАП.
Настоящият съдебен състав счита, че преценката на
издателя на обжалваното Решение е
правилна и законосъобразна.
В разпоредбите на чл. 34 от ДОПК са уредени
основанията и процедурата по спиране на ревизионното производство, като една от
предвидените хипотези, при които се спира започналото производство за
установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, е
образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е
от значение за изхода му ( чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК). Основанията за спиране на
производството са изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1-5 и ал. 2 ДОПК, като в ал. 3 е
указано, че при наличие на основанията за спиране на ревизионното производство
по ал. 1 и 2, преценката за спиране се прави от органа, възложил ревизията, а
при административно обжалване - от решаващия орган. При вземане на решение дали
да спре производството, органът по приходите действа в условията на оперативна
самостоятелност. В този случай актът на административния орган подлежи на
съдебен контрол единствено по отношение на съответствието му с целта на закона.
Следователно,
на преценка от органа по реда на чл.34, ал. 3 от ДОПК подлежат обстоятелствата
- дали е налице образувано друго административно наказателно или друго съдебно
производство, както и дали същото е от значение за изхода на образуваното
ревизионно производство.
В оспореното решение са изложени подробни конкретни
мотиви и причини, поради които направеното искане за спиране е неоснователно.
Не може да се приеме безрезервно, че с отправеното искане за установяване на
предоставените данни е образувано административно производство, което е от
значение за изхода на ревизионното производство. Безспорно същото касае за
размера на публичните задължения на дружеството, но е спорен въпроса за
относимостта им към търсената отговорност по реда на чл.19 на
жалбоподателят. На първо място не е
установено, че исканата информация касае задължения на дружеството за
ревизираният период, а от друга страна за се пристъп към търсене на
отговорността по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК се предполага установени публични
задължения с влязъл в сила акт и които не могат да се съберат по принудителен
ред от имуществото на дружеството.
Липсата на връзка между искането за размера на
задълженията на дружеството и образуваното ревизионно производство против
жалбоподателят води до извод за неоснователност на подаденото искане за
спиране.
При този изход на делото на ответника ще следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 80.00 (осемдесет) лева, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Воден от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Ж. против Решение
за отказ за спиране на производството с №Р – 16001619006993-104-001/16.10.2020
год., издадено от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.П.Ж., ЕГН ********** ***
да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Княз Дондуков"№ 52, направените по делото разноски в размер на 80.00
(осемдесет) лв.
Определението е окончателно съгласно чл.34, ал.7
от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: