Р
Е Ш Е Н И Е № 262042
гр. Пловдив, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16873 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Гражданско
дело № 16873 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., е образувано
по подадена искова молба от У. Н. А. срещу А. Д. К., с която се предявява
положителен установителен иск за собственост по реда на чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът
излага твърдения, че с ответника и другия им б. – Ю. Д. К. са съсобственици на
ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. П., бул. „И.“/ ул. „И.-п.“ № *, с
площ от 250 кв.м., ведно с построената в южната част на имота жилищна сграда с
идентификатор № **** * с площ от 52 кв.м., като идентификатора на сградата е
пременен със заповед № КД-14-16-1232/ 06.06.** на Началника на СГКК-Пловдив на
идентификатор № ***. *. Сочи, че имотите били придобити от р.те му Н. А. К. и Н.
М. К., като през *** дарили на б. му Г. Н. А.-К. 1/3 идеална част от имотите,
както и 1/3 идеална част – на другия му б. А. Н. К.. Посочва, че на ***. майка
му *****, като нейната 1/6 идеална част от имота останала в наследство на
нейните Н., а той придобил 1/24 идеална част. Твърди, че на ***. баща му продал
притежаваните от него 5/24 идеални части на б. му Ю. Д. К. (Г. Н. А.-К.).
Излага твърдения, че от 15 години живее в Б., но си идва в Б. един път годишно,
заплаща данъци за имота и е канил б. си да уредят отношенията си за имота. През
2017 г. установил, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение № ***, том *, рег. № ***, н.дело № **/ ****
г., с който бил признат за собственик на цялата жилищна сграда с идентификатор
№ ***. *. Поддържа, че ответникът не е извършвал действия, с които да изключи
притежаваното от ищеца право на собственост. Предвид изложените твърдения
предявява настоящия иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че е собственик на 1/24 идеална част от процесната сграда с
идентификатор № ***. * по КК и КР съгласно заповед № КД-14-16-1232/ 06.06.**(предишен
идентификатор № ***. *) с площ от 52 кв.м., предназначение – друг вид сграда за
обитаване, построена в ПИ с идентификатор № *** в гр. П., бул. „И.“/ ул. „И.-п.“
№ * с площ от 250 кв.м. Моли за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на издадения
в полза на ответника констативен нотариален акт.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Д. К., със
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва
изложените от ищеца фактически твърдения, че р.те им са придобили имота, както
и че са прехвърлили идеални части от него през 1981 г., а също и че на ***. е *****
майката на страните. Признава и извършеното на ***. прехвърляне на 5/24 идеални
части в негова полза от баща му. Излага твърдения, че след смъртта на баща му
през 2000 г. ответникът започнал да се грижи за имота с намерение да го свои
като негов. С ищеца се срещнали през 2005 г. с намерение да уредят
съсобствеността по отношение на имота, но той отказал и ответника му разяснил
намеренията си досежно имота. На **ответникът поканил ищеца да включат договор
за разпределение на дворното място, в което е построена процесната сграда, но
ищецът не се отзовал. Твърди, че на 26.01.2009 г. бил извършен въвод във
владение на имота. Сочи, че от **. се грижи за имота и го поддържа, като го
държи като свой, поради което го е придобил изцяло – по наследство и давност.
Намира, че с действията си е престанал да държи идеалните части на другите
съсобственици и е започнал да ги владее, с намерение да ги свои, което било
доведено до знанието на б. му. Посочва, че през **променил предназначението на
сградата от жилищна в „друг вид сграда за обитаване“. Прави възражение за
придобивна давност на имота, въз основа на упражнявано давностно владение,
считано от **. до момента на предявяване на иска. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
С
решение № 4041/ 26.11.2018 г., постановено по настоящото делото, съдът е
разгледал и отхвърлил отрицателен установителен иск за собственост за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на 1/24 идеална част от процесния имот.
С
решение № 803/ 20.06.2019 г., постановено по възз.гр.д.№ 576 по описа за 2019
г. на Окръжен съд Пловдив, VIII гр.с. постановеното решение е обезсилено и
делото е върнато за постановяване на решение по предявения иск. Съдът е приел,
че първата инстанция е разгледала непредявен иск, а именно – отрицателен
установителен иск за собственост, а не надлежно и редовно заведения положителен
иск за собственост за признаване за установено, че ищецът е собственик на
процесната 1/24 идеална част от сградата. Решението на ПОС не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 182/ 24.04.2020 г. по гр.д. № 43 по описа
за 2020 г. на ВКС, II г.о.
С
разпореждане от 09.09.2020 г. настоящият съдебен състав е счел исковата молба
за нередовна и я е оставил без движение. В изпълнение на дадените от съда
указания с молба от 23.10.2020 г. и молба от 12.11.2020 г. ищецът излага
твърдения, че е собственик на 1/24 идеална част от сграда с идентификатор № ***.*
(с актуален идентификатор № ***.*) на основание наследствено правоприемство от
майка си. Сочи, че последната е придобила имота в режим СИО, тъй като е била в
сключен граждански брак от 1952 г. с приобретателя на имота съгласно нотариален
акт от 1957 г. Твърди, че върху поземления имот била изградена процесната
постройка, която също била станала съпружеска имуществена общност по
приращение.
Предоставена
е възможност на ответника да представи отговор. Постъпили са три отговора от
страната, със становище за неоснователност на иска. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ **, том **, дело № ****/ ***** г. Н. А. И. е закупил празно
дворно място с площ от 250 кв.м., находящо се гр. П., ул. „Г.“, сега
продължение на ул. „И.“, съставляващо парцел * от кв. *** по нотариален акт, а
според скица – парцел *, кв. *, имот № ****, „*** **** ****“ – С..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот **/***Н.
А. К. и Н. М. К. подаряват на с. си Г. Н. А. - К. 1/3 идеални част от масивната
жилищна сграда в гр. П., ул. „**** ******“, ведно с 1/3 идеална част от
дворното място.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот ****/ ***.***Н.
А. К. и Н. М. К. подаряват на с. си А. Н. К. 1/3 идеални част от масивната
жилищна сграда в гр. П., ул. „*** ****“, ведно с 1/3 идеална част от дворното
място.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том *, нот. дело № ***/ *****Н. А. К. продава на своя син Ю.
Д. К. 5/24 идеални части от дворно място с площ от 250 кв.м., находящо се в гр.
П., ул. „**** ****“, ведно с 5/24 идеални части от масивна жилищна сграда,
построена в имота.
Видно от удостоверение за Н. изх. № 10У-4487/
22.08.2017 г., издадено от Община Пловдив, Н. М. К. е ***** на ***. и е оставила
за свои законни Н. С. си (**** ****.) и тримата си с. У.Н.А., Ю. Д. К. и А.Д.К..
Видно от удостоверение за Н. изх. № 10У-4483/
22.08.2017 г., издадено от Община Пловдив, Н. А. К. е ***** на *** е оставил за
свои законни Н. тримата си с. У.Н.А., Ю. Д. К. и А.Д.К..
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение **
от 15.03.**А.Д.К. е признат за собственик по дарение, наследство и давностно
владение на следния недвижим имот: 9/24 идеални части от Поземлен имот с
идентификатор № *** г., находящ се в гр. П., ул. „И. – п.“ № *, ведно с цялата
построена в южната част на имота жилищна сграда с идентификатор № ***.* с площ
от 52 кв.м.
С констативен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот *** от 12.08.**А.Д.К. е признат за собственик
на самостоятелна сграда с идентификатор № ***.* с площ от 59 кв.м. и
предназначение – сграда за търговия, построена в поземлен имот с идентификатор
№ ***.
Видно от скица № 15-421334/ 30.08.2017 г.,
издадена от СГКК – гр. Пловдив, поземленият имот, в който е построена
процесната сграда е нанесен в КК и КР на гр. П., като имот с идентификатор № ***.
Съгласно скица № 15-606106/ 30.11.2017 г. процесната сграда е нанесена в КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-16-1232/ 16.06.**на Началника на СГКК – Пловдив,
като сграда с идентификатор № ***** с площ от 59 кв.м. и предназначение: сграда
за търговия.
Съгласно удостоверение за идентичност на лица
с различни имена от 18.07.2006 г., А. Н. К. и А.Д.К. са имена на едно и също
лице.
Съгласно
удостоверение за идентичност на лица с различни имена от 02.12.2009 г., Г. Н. К.
и Ю. Д. К. са имена на едно и също лице.
Съгласно удостоверение за идентичност на лица
с различни имена от 03.02.2010 г., Н. А. И. и Н. А. К. са имена на едно и също
лице.
С декларация с нотариална заверка на подписите
рег. № 4360/ **Ю. Д. К. и Н. Н. К. декларират, че са съгласни съсобственикът им
А.Д.К. да започне процедура по изготвяне на строителни книжа и документи
относно бъдещо строителство в съсобствения им имот, находящ се в гр. П., ул. „И.
– п.“ № *, представляващ ПИ № **, включен в УПИ ****, кв.*** по плана на гр. П.,
*** **** ***.
Видно от удостоверение, издадено от **по ****
**** № ***/ *** г., на **ответникът е въведен във владение на недвижим имот, представляващ
ПИ № **, включен в *****, кв. *** по плана на гр. П., **** ***** ****.
С договор за разпределение на реалното
ползване на поземления имот от **в дял * на
Ю. Д. К. и Н. Н. К. се възлага в общ дял за реално ползване 165,68 кв.м.,
разположен в северната част от имота, а в дял ** на А.Д.К. се възлага реалното ползване на площ от 108,62
кв.м., разположен в южната част на имота.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства. От показанията на с. с. Т. с. се установява, че ищецът е посещавал
процесния имот, макар да е живял в чужбина. Изяснява, че другият б. стопанисва
имота в момента; виждала е чужди хора, извън семейството в имота. Пред имота
има магазин за бои, както и погребално бюро. Не знае ищецът да се отказал от
имота или да го е дарил на някой.
От показанията на с. М. . С. се установява, че
от **., откакто **** баща му, ответникът ползвал имота. б. на А. знаели, че той
ползва имота, но не е чул ответникът да им казва, че той е собственик. Ответникът
заплащал данъците за имота, като е искал от б. си да уредят отношенията си във
връзка с него. С.изяснява, че б. винаги се разбирали добре. Ищецът живеел в
чужбина от много време. С. е присъствал на разговор между страните по делото, в
който ответникът да е казвал на ищеца да се маха от имота, че е само негов.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По разпределението на доказателствена
тежест при издаден в полза на съсобственик констативен нотариален акт:
При
спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са
собственици, като една от тях се легитимира с констативен нотариален акт, при разрешаването
на правния спор следва да се вземат предвид задължителните разяснения, дадени с
ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкувателното решение, нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК,
относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти. При оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на
чл.193 ГПК. В мотивите към тълкувателното решение се дава разяснение за
същността на легитимиращото действие на констативния нотариален акт за
принадлежността на правото на собственост, а именно, че правният извод на
нотариуса е верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За
оборването на обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно
удостовереното право на собственост е необходимо пълно об.но доказване,
проведено от оспорващата констатациите на нотариуса страна. Във връзка с
разпределението на доказателствената тежест, се разграничават две хипотези:
Първата е, когато оспорващият не разполага с документ за собственост. Тогава,
той следва да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Втората
хипотеза касае случаите, при които всяка от страните по спора разполага,
легитимира се с титул за собственост – нотариален акт. Тогава разпределението
на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
В съдебната практика се приема, че по
отношение на възражението за придобивна давност констативният нотариален акт няма легитимиращо действие и обвързваща
доказателствена сила, поради което не ищецът следва да опровергава
констатацията на нотариуса, а позовалите се на придобивна давност следва да
доказват по делото, че по отношение на техния праводател са осъществени
предпоставките за придобиване на идеалните части от съсобствения имот на
останалите съН.. Към това следва да се добави и че дори и в случай, че
констативният нотариален акт имаше легитимиращ ефект по отношение на
възражението за придобивна давност и приетото с ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на
ВКС, да имаше приложение, то тъй като ищецът също разполага с документ за
собственост на своя наследодател (нотариален акт за правна сделка, който
легитимира всички съН.), то съгласно приетото с ТР № 11 /2012 г.,
разпределението на доказателствената тежест при оспорването би се извършила по
правилото на чл.154, ал.1 ГПК - като всяка страна би следвало да докаже своето
право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание. Ответникът не оспорва придобивното основание на общия
наследодател, но ищецът оспорва неговото придобивно основание, поради което
именно ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е придобил
целия наследствен имот по давност. В този смисъл: решение № 117/ 15.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4431 по описа за 2017 г. на ВКС, I г.о.
При така изложените принципни правни
постановки, отнесени към настоящия казус, в доказателствена тежест на всяка от
страните по спора е да докаже по реда на чл.154, ал.1 ГПК, пълно и главно,
реализирането на предпоставките на твърдения от нея придобивен способ. В този
смисъл съдът е дал указания с доклада си, срещу който страните не са възразили
в първото по делото съдебно заседание. Затова, в тежест на ищеца е да установи придобното
основание, което твърди, а именно – покупко-продажба, приращение и наследствено
правоприемство. Ответникът от своя страна следва пълно и главно да докаже, че е
придобил идеалните части на ищеца по давност, въз основа на упражнявано от него
явно, несъмнено и необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години,
както и че е манифестирал своята воля да владее частта на съсобственика си, и
по този начин е транформирал държането на неговите идеални части във владение.
По
съществото на правния спор:
Между страните не се спори, а и по делото се
установява, че наследодателят им Н. А. К. е придобил в режим на съпружеска
имуществена общност със с. си Н. М. К. с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от ***** г. празно дворно място с площ от 250 кв.м., находящо се
гр. П., ул. „Г.“, сега продължение ул. „И.“, съставляващо парцел * от кв. ***
по нотариален акт, а според скица – парцел *, кв.*, имот № ****, „**** **** ***“
– С.. Процесната сграда е била построена от р.те на страните в собствения им
парцел, поради което и на основание чл.92 ЗС е станала тяхна собственост. Приращението
е оригинерно придобивно основание. Това е така, доколкото собствеността не се придобива по силата на
правоприемство между предишния собственик на вещта и собственика на земята.
Разпоредбата на чл.92 ЗС гласи, че собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Под
„установено друго“ се има предвид учредяване на вещно право на строеж в
полза на лице, което не е собственик (изцяло) на земята.
Приживе
р. на страните са се разпоредили с идеални части от имота, както следва: с
договор за дарение от 09.02.***даряват на с. си Г. Н. А.-К. 1/3 идеална част от
сградата; с договор за дарение от 09.02.***даряват на с. си А. Н. К. –
ответника, 1/3 идеална част от сградата; с договор за покупко-продажба от ***. Н.
А. К. продава на с. си Ю. Д. К. 5/24 идеални части от имота. След **** на
майката на страните през ***. всеки от нейните Н. – съпруг и трима с.,
наследява по ¼ от притежаваната от нея 1/6 идеална част, или по 1/24
идеална част. Приживе, бащата на страните Н. К. се е разпоредил в притежаваните
от него общо 5/24 идеални части от имота, от които 4/24 ид.ч. – негова лична
собственост и ¼ ид.ч. по наследство от с. си. Затова ищецът е наследил
единствено майка си, като по наследство е придобил 1/24 идеална част от
процесния недвижим имот.
С
оглед изложеното ищцовата страна доказа наведеното от нея придобивно основание
– приращение и наследствено правоприемство от своята майка Н. М. К.. Поради
това на разглеждане подлежи наведеното от ответната страна оспорване,
изразяващо се в твърдения, че е придобил по давност идеалните части на ищеца.
Придобивното основание давностно владение е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като
своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като
негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа
власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при
правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС
(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените
по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода
за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява
владение.
При спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този
съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в
които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
презумпцията по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от Ю.дически факт, различен
от наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от
наследяване, се приема, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт по
отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част
на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в
намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на
другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец да превърне с едностранни
действия държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл.69 ЗС
се счита оборена и доказателствената тежест се размества.
От ангажираните от ответника доказателства за
съда не се формира изводът същият да е придобила по давност наследствените на
ищеца идеални части от процесния недвижим имот. Разпитаните с. установиха, че в
действителност ответникът е ползвал процесния имот, като го е стопанисвал. От
показанията на с. М. С. С. обаче не се установи ответната страна да е трансформирала
държането на чуждите идеални части във владение, като е манифестирала това
спрямо б. си. Напротив, С.изрично заявява, че не е присъствал на разговор, при
който А. да казва на У. да се маха от имота, че той е негова еднолична собственост.
По делото не се установи наличието и на други обстоятелства, които да доведат
до извода, че ответникът е извършил действия, с които да преобърне държането на
чуждите идеални части във владение. За такива действия не биха могли да се
приемат извършването на ремонтни дейности в имота. Безспорно, ответникът е
ползвал сградата, а ремонтирането и поддържането й са свързани с употреблението
на недвижимата вещ. Извършването на подобрения в съсобствен имот не е чуждо на
правния мир, като законът е създал правна регламентация за уреждане на
отношенията между съсобствениците, когато един от тях е извършил подобрения в
имота.
Както се посочи по-горе, от значение за наведеното
в писмения отговор оригинерно основание – придобивна давност, е не само
упражняването на фактическата власт, но и преобръщането на държане на чуждите
идеални част във владение, което да е манифестирано ясно и непоколебимо спрямо
сънаследника – ищец. По делото не се установи ответникът да е отблъснал
владението на ищеца, като например не го е допускал до имота, нито пък се
установи да му е заявил, че имотът е изцяло негов и той няма място там или под
някаква друга форма недвусмислено е заявил собственическите си права и по
отношение на неговата наследствена част.
Обстоятелството, че ищецът не е живял в
процесния имот, а в чужбина, не би могло да доведе до загубване на
притежаваните от него по наследство идеални части. Правната теория и съдебната
практика безпротиворечиво приемат, че правото на собственост не се изгубва
поради неупражняването му.
За да е реализиран фактическият състав на
наведеното с възражение оригинерно придобивно основание, ответникът не само
следва да установи, че е упражнявал постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнено владение по отношение на целия имот с намерение да го свои и това негово
субективно усещане да е достигнало до знанието на сънаследника, т.е. да е
манифестирала своята воля. Нито едно от действията, изложените в писмения
отговор и в хода на процеса, не е от характер да „обърне“ държането на чуждите
идеални части във владение. Съставянето и вписването на констативен нотариален
акт, издаден в полза на наследник, също не е действие, манифестиващо промяната
на намерението. В този смисъл решение № 95/ 04.12.2020 г., по гр.д. № 4004 по
описа за 2019 г. на ВКС, II г.о. както и цитираните
в него решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, второ г.
о., решение № 705/29.10.**по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение
№ 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение №
192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г. о. Декларирането на
имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало
известно на останалите съН., не представлява действие на отричане на техните
права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на
ремонти в имота също не са такива действия, защото съгласно чл. 31 ЗС всеки
съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно
дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска
от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която
съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден
имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че
този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици. В този смисъл –
решение № 635/ 25.10.**по гр.д. № 1405/ 2009 г. на ВКС, I г.о., както и цитираните в него.
Ответникът
не доказа правата си, за които се е снабдил с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, поради което процесният имот е съсобствен между Н.те
на общата на страните наследодателка – тяхната майка. Установи се размерът на
притежаваната от ищеца идеална част от сградата, а именно – 1/24 идеална част,
поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Последицата по чл.537 ГПК:
Като последица от уважаването на иска е
отмяната на основание чл.537, ал.2 ГПК на издадените в полза на ответника
констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка до размера на
притежаваната от ищеца 1/24 идеална част от сградата, а именно: нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придибит по давностно владение **/ 15.03.2010
г., вписан в Служба по вписванията – гр. Пловдив под акт № **, том **, вх. № ****/
15.03.2010 г., както и констативен нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот ***/ **** г., вписан в Служба по вписванията гр. П. под акт № **,
том **, вх. рег. № ***/ .**По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно
с уважената част от иска право на разноски има ищецът за сторените разноски,
както в настоящото производство, така и в производството по въззивно и
касационно обжалване на първото постановено по делото решение (арг. чл.294,
ал.2 ГПК). По настоящото дело се доказаха следните разноски: 800 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие – л.17
от делото, ДТ в размер на 50 лв.; по възз.гр.д. № 576/ 2019 г. на ПОС – 25 лв.
за ДТ и 800 лв. за адвокатско възнаграждение, а в производството пред ВКС не се
доказа да са сторени разноски. Поради това в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от общо 1675 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че У.Н.А., ЕГН: **********, адрес: *** е собственик на следния недвижим имот, на основание наследствено
правоприемство от Н. М. К., ***** на ***., последната придобила имота по силата
на приращението съгласно чл.92 ЗС, а именно: 1/24 идеална част от сграда с идентификатор № ***.* по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменена
със заповед № КД-14-16-1232/ 16.06.**на Началника на СГКК – Пловдив, с площ от 59 кв.м., брой етажи: *,
предназначение: сграда за търговия, стар идентификатор № ***.*, построена в
поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 276 кв.м., находящ се в гр. П.,
ул. „П. И." №*, номер по предходен план: **, квартал ***-н., парцел *, при съседи: ПИ с идентификатори № *********, № *******,
№ ****** и № *********.
ОТМЕНЯ
на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придибит по давностно владение **/ 15.03.2010 г., вписан в Служба по
вписванията – гр. П. под акт № **, том **, вх. № ***/ *** г., както и
констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот ***/
12.08.2010 г., вписан в Служба по вписванията гр. П. под акт № **, том **, вх.
рег. № ****/ **** до размера на 1/24 идеални части сграда с идентификатор №
***.* по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на
АКГГ, последно изменена със заповед № КД-14-16-1232/ 16.06.**на Началника на
СГКК – П., с площ от 59 кв.м., брой
етажи: *, предназначение: сграда за търговия, стар идентификатор № ***.*,
построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 276 кв.м., находящ
се в гр. П., ул. „П. И.“ № *, номер по предходен план: **, квартал ***-***,
парцел *, при съседи: ПИ с идентификатори № ********, № *******,
№ ******* и № *******.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Д.К.,
ЕГН: ********** да заплати на У.Н.А., ЕГН: ********** сумата от 1675 лв. (хиляда шестстотин седемдесет
и пет лева) – разноски в производството за адвокатско възнаграждение и държавни
такси.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.