Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и шести октомври
през две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар И.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6691
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6691/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №45208 от 19.02.2020 г постановено по гр.д.№64805/17 г на СРС , 81 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание чл.150
ал.1 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъдят Н.К.Х. ЕГН ********** и Ч.К.Х.
ЕГН ********** от гр.София да заплатят сумата от 3991,28 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2014 г за апартамент №68 в
гр.София ж.к.***********, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 966,14 лева лихва за
забава върху главницата за периода 15.08.2014 г – 31.08.2017 г ; сумата от 29,01
лева за дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2014 г; и сумата
от 7,22 лева лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 15.08.2014
г – 31.08.2017 г.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като за главницата за топлинна енергия са
издадени общи фактури от 31.07.2014 г и от 31.07.2015 г . Съгласно чл.32 ал.1
от ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в
30-дневен срок от изтичане на периода , за който се отнасят т.е. до края на
тещущия месец следващ месеца на издаването . Сумите по общите фактури са
станали изискуеми на 15.09.2014 г и на 16.09.2015 г и след като исковата молба
е подадена на 14.09.2017 г , то не е налице погасяване по давност.
Въззиваемите страни са подали писмен
отговор на въззивната жалба . Първоначалната
искова молба не е прекъснала погасителната давност , защото в нея не са
посочени имената на ответниците .Общите фактури не са посочени в исковата молба
и ищецът не може да се позовава на тях .От двамата ответници се претендира една
и съща сума в пълен размер , което не е допустимо и има разминавания в исковата
молба и последващи молби .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 21.02.2020 г и е обжалвано в срок на 02.03.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС .
За
да отхвърли исковете за СРС
е приел , че процесните
задължения са погасени по давност . Исковата молба е подадена на 14.09.2017 г и
е без значение издаване на обща фактура от 31.07.2014 г .
Решението на
СРС е правилно .
Противно на твърденията на въззивника издаването на
обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни
вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за
забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. По ОУ /2014 г/ месечните
дължими суми са изискуеми след покана – тридесет
дни след публикуване на сметките от страна на
ищеца на интернет сайта му. Няма данни за публикуване на ежемесечните
сметки на ответника на сайта на ищеца . Поради това по отношение на тях е
приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало –
за всеки месец поотделно . Процесните вземания по прогнозните сметки за периода
м.05.2013 г – м.04.2014 г са периодични вземания , възникнали са след изтичане
на съответния месец и са погасени по давност , защото исковата молба е подадена
едва на 14.09.2017 г .
Според приетата пред СРС ССЕ изравнителните сметки за
периода са „за връщане“ . Следователно с
общите фактури не са установени и начислени нови плащания , за да се
изследва тяхното погасяване по давност . Само за пълнота трябва да се отбележи
, че относно лихвите за забава няма доказателства за публикуване на фактури на
интернет сайта на ищеца , нито за друга покана за плащане до ответниците .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
.
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№45208 от 19.02.2020
г постановено по гр.д.№64805/17 г на СРС , 81 състав .
Решението е постановено при участието
на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.