№ 5992
гр. София, 09.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110161279 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц.. срещу „Ч.
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.
Ищецът е направил доказателствено искане на основание чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответникът да представи пълното трудово досие, водено от работодателя във
връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото
правоотношение, с всички документи към него. Ответникът е възразил, че част от
изисканите от ищеца документи не са част от изисканото трудово досие, поради което няма
как да бъдат представени. Съдът счита, че, доколкото искането на ищеца е допустимо и
относимо във връзка с предмета на доказване, ответникът следва да бъде задължен да
представи изисканото от ищеца трудово досие заедно със състоящите се в него документи.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото в оригинал или заверен от страната препис пълното
трудово досие на ищеца Ц.., водено при него, като в случай на неизпълнение съдът може да
приеме, че е създал пречки за събирането на посоченото доказателство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.04.2022 г., 10:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора, ведно с приложенията към него.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
1
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
224, ал. 1 от Кодекса на труда от Ц.. срещу „Ч.за сумата от 492,42 лв. и с правна
квалификация чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда за сумата от 10 419,10 лв., ведно със
законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба /27.10.2021
г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № . г., считано от 01.09.2008 г. е
назначена на длъжност „н.“ и „к.“ в Ч.“, с работодател „Д., ЕИК .. Сочи, че изпълнявала
длъжността „н.“ и „к.“ до 01.09.2017 г., като от тази дата била преназначена съгласно
Заповед № . г. и Трудов договор № . г. в Ч. „Д.“ на длъжност „учител начален етап на
основно образование“ с работодател „Ч. Д.“ ЕООД, ЕИК .. На 30.08.2019 г. по силата на
договор за покупко-продажба на дружествени дялове едноличният собственик на капитала
на „Ч. „Д.“ ЕООД, ЕИК . – Д. продала дяловете си на купувачите „Ч.. Съгласно дружествен
договор от 2019 г. „Ч. Д.“ ЕООД, ЕИК ., се преобразувало в дружество с ограничена
отговорност – „Ч. .“. Посочва, че на 01.07.2021 г. по взаимно съгласие с „Ч. в качеството на
работодател, бил прекратен трудов договор № 06/2017 г. Твърди, че след прекратяването на
договора , обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ било неправилно начислено върху
непълния размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение, при несъобразяване на
чл. 177 от Кодекса на труда и в нарушение на чл. 17 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, като не били взети предвид всички допълнителни
възнаграждения с постоянен характер. Определеното обезщетение било в размер на 1974,00
лв. само на база основната заплата и допълнителното трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, без да е калкулиран размерът на допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер – за к. ръководител и лекторски часове. С
начисляването на тези две възнаграждения към обезщетението за неплатен отпуск сумата
следвало да се определи в размер на 2466,78 лв., като след приспадането на изплатената
сума в размер на 1974,00 лв., ответникът дължал сумата 492,42 лв., която претендира в
настоящото производство. Твърди, че неправилно е изчислено и обезщетението за
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като то следвало да бъде
определено в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца (а не за два
месеца, както бил сторил работодателят) – 14 800,68 лв., като предвид факта, че със Заповед
№ . г. е изплатена сума в размер на 4381,58 лв., ответникът дължал разликата в размер на
10 419,10 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Ответникът твърди, че претендираните добавки за к.
ръководител и лекторски часове са с непостоянен характер, поради което не следвало да се
вземат предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Относно
иска по чл. 222, ал. 3 КТ ответникът твърди, че дружествата „Д., „Ч. Д.“ ЕООД и „Ч.не
съставляват група предприятия. Твърди, че с прекратяването на трудовите отношения с „Д.
на 28.08.2017 г. и, подписвайки впоследствие с трудов договор с „Ч. Д.“ ЕООД, Ц.Д. е
встъпила в ново трудово правоотношение по смисъла на КТ. Твърди, че няма никаква връзка
между двете дружества „Д. и „Ч. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на
правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно
трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за
процесния период, за което ищецът не сочи доказателства, вкл. твърдението си, че
2
допълнителните възнаграждения за „к. ръководител“ и „лекторски“ имат постоянен
характер.
По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника; към този момент да е придобито от
работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; служителят да е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
както и размера на обезщетението, за което ищецът не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както
и наведените от него в отговора на исковата молба възражения.
На основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са следните факти: че между страните е било налице трудово правоотношение,
прекратено по взаимно съгласие на 01.07.2021 г.; че към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение на 01.07.2021 г. ищцата е била придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст; че на ищцата са заплатени съгласно заповед № . г. сумите в
размер на 1974,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата в
размер на 4381,58 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 3 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3