№ 20085
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110102588 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 87009/15.03.2024 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу В. Д. Ч., с ЕГН: **********
и Б. Д. К., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени
да заплатят РАЗДЕЛНО на ищеца в качеството им на наследници на лицето В.
Б. Ч., с ЕГН: **********, починала на 18.07.2023 г., сумата от общо 1185.60
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент №
101, находящ се в гр. **************, от които: 1/ главница за доставена
топлинна енергия в размер на 944.29 лева за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. вкл, и 211.11 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 24.86 лева за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022
г. и 5.34 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.08.2021 г. до 13.12.2023 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2024 г. до
окончателното плащане на сумата като ответницата В. Д. Ч. дължи ½ част от
посочените суми /472.14 лева главница за топлинна енергия с 105.56 лева
обезщетение за забава съответно 12.43 лева главница за дялово разпределение
с 2.67 лева обезщетение за забава/, а ответницата Б. Д. К. дължи ½ част от
посочените суми /или 472.15 лева главница за топлинна енергия с 105.55 лева
обезщетение за забава съответно 12.43 лева главница за дялово разпределение
с 2.67 лева обезщетение за забава/. Претендират се и направените по делото
1
разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателката на
ответниците съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които покойната В. Б. Ч.
не е изразила несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда –
етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва
се, че въпреки това наследодателката на ответниците не са изпълнила
задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите са били начислени на покойната В. Б. Ч. като
собственик на имота, но същата не ги заплатила приживе. Сумите не били
заплатени и от ответниците като нейни наследници след смъртта й.
С исковата молба са представени: молба до кмета на район Триадица,
удостоверение за идентичност на административни адреси, списък за броя на
живущи по апартаменти, договор между СЕС и ФДР, както и протокол от ОС
на СЕС за избор на ФДР, два броя общи фактури и извлечения към тях,
извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР, както и копие от вестник
„Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Впоследствие е представено и
удостоверение за наследници на В. Б. Ч..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. С. Й..
Със същия исковете се оспорват като неоснователни. На първо място се
прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност –
доколкото се касаело за периодични плащания.
На следващо място се поддържа, че не ставало ясно как са начислени
процесните суми – доколкото липсвало разграничение каква част от сумите
били начислени през двата отоплителни сезона, съответно каква част при
изготвяне на изравнителните сметки – като това оказвало значение досежно
възражението за давност. Поддържа се в тази връзка, че ищецът не бил
издавал фактури за всеки месец от процесния период съответно такива не
били връчени и на ответниците.
Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия в процесния имот
през процесния период на претендираната стойност, както и правилното
изчисляване на сумите, дължими за сградна инсталация.
Оспорва се и ответниците да са собственици на имота и като такива да
отговарят за натрупаните задължения към ищеца за същия.
На последно място се оспорва автентичността на подписа на В. Б. Ч. – в
списъка за собственост на жилищата в сградата по апартаменти и в протокола
от ОС на СЕС за избор на ФДР.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
2
частично отхвърлени.
Представено е копие от личната карта на В. Б. Ч..
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
техническа експертиза /СТЕ/ с вх. № 249115/01.08.2024 г.
От трето лице /Столична община/ са представени декларации по чл. 14
от ЗМДТ – от 1998 г. и от 2024 г.
С определение № 21656/27.05.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Термокомплект“ ООД, с
ЕИК: *********. Същото е депозирало допълнителни документи –
изравнителни сметки и протоколи за отчет.
В съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответниците, адв. Й. изразява
становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач „Термокомплект“ ООД не изразява допълнително
становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД –
публикувани в централен ежедневник / в-к. Монитор от 11.06.2016 г./.
От представено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 1998
г., подадена от Р. Ч., се установява, че имот – апартамент № 101, с адрес: гр.
************ – е деклариран като собствен на лицата Р. Б. Ч. и В. Б. Ч. – при
равни квоти от по ½ идеална част от имота. Съгласно декларията имотът е
придобит с документ договор за продажба от 15.07.1985 г., със служба към
Благоевски район, направление „Държавни имоти“.
От представената втора декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 18.01.2024 г.,
подадена от ответницата Б. Д. К. е видно, че имот – апартамент № 101, с
адрес: гр. ************ – е деклариран като собствен на лицата Б. Д. К. и В.
Д. Ч. – при равни квоти от по ½ идеална част от имота. Съгласно декларацията
имотът е придобит по наследство, оставено от В. Б. Ч. – чиито права от своя
страна са проитичали от договор от 1985 г. В декларацията е отразена и дата
на придобиване на имота по наследство от В. Б. Ч. – 18.07.2023 г.
Видно от удостоверение за наследници на В. Б. Ч., с ЕГН: **********
същата е починала на 18.07.2023 г. /т.е. след процесния период/ като е
оставила за свои наследници – ответницата В. Д. Ч., с ЕГН: ********** и Б. Д.
К., с ЕГН: ********** – и двете племеници – по заместване от брата на В. Б.
Ч. лицето Д.Б.Ч..
Съгласно удостоверение за родствени връзки на В. Б. Ч., с ЕГН:
********** – същата е имала брат Д.Б.Ч. /починал на 04.01.2016 г./ и сестра Р.
Б. Ч. /починала на 05.12.2014 г./
3
Налице е и удостоверение от ГИС София изх. № 68-00-1590/9/11.12.2012
г. съгласно което стар адрес: ************** е идентичен с настоящ адрес:
**************** – т.е. четири входа в многофамилна жилищна сграда.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда. В протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР подписът
на В. Б. Ч. от 18.09.2002 г. фигурира под № 22.
Видно от извлечение от сметка на л. 22 от делото процесната сума за
потребена топлинна енергия от 944.29 лева е формирана от изравнителна
сметка за отоплителен сезон м.май 2020 г. – м. април 2021 г., отразена в м. юли
2021 г. и възлизаща на 683.83 лева и две изравнителни сметки за отоплителен
сезон от м. май 2021 г. до м. април 2022 г., отразени в м. юли 2022 г. на
стойност 255 лева и в м. октомври 2022 г. на стойност 5.46 лева.
По делото са приложени и две общи фактури – за отоплителен сезон
м.май 2020 г. – м. април 2021 г. и за отоплителен сезон м. май 2021 г. до м.
април 2022 г., издадени на името на В. Б. Ч.. Съгласно приложението към
първата фактура за м. май 2020 г. до м. ноември на В. Б. Ч. е начислена сумата
от 270.09 лева.
От третото лице помагач по делото „Термокомплект“ ООД са
представени два броя изравнителни сметки, както и протоколи, също два броя
– от 29.05.2021 г. – съгласно който до имота не е осигурен достъп и от
24.06.2022 г. – когато до имота е осигурен достъп за отчет.
По делото не се твърди да има извършвани плащания, поради което и
счетоводна експертиза не е извършвана.
По делото е извършена СТЕ, съгласно която в имота има три броя
радиатори с индивидуални уреди и един щранг лира без такъв. Вещото лице е
установило липса на данни за изправност на измервателния уред в абонатната
станция – но само за 6 дни през м.май 2021 г., поради което и това
обстоятелство не се отразява на крайния размер на дължимите суми.
Експертизата следва да бъде кредитирана, доколкото е компетентно
изготвена като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост
от изхода на делото. Освен това вещото лице е вписано в списъка на СГС като
вещо лице със съответната специалност и е отговорило компетентно на
поставените му въпроси.
Досежно стойността на количеството топлинна енергия съдът
съобразява, че СТЕ не държи сметка за прихващания със стари суми и вноски
от потребителя, като взема предвид стойностите по исковата молба,
съобщенията към фактурата и извлечението от сметка.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
4
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В настоящия случай от представените по делото доказателства /два броя
декларации по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверение за идентичност на
административни адреси и ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. София от в-к. „Монитор“ /
се установи, че наследодателката на ответниците В. Б. Ч. е била в
облигационни отношения с ищцовото дружество по повод доставката на
топлинна енергия в процесния период, доколкото е била собственик на
процесния имот. В тази връзка и не бяха въведени от процесуалния
представител на ответниците конкретни възражения за промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут и в
частност такива, касаещи процесния период.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
От своя страна, видно от удостоверението за наследници на В. Б. Ч. / а и
5
от удостоверението за родствени връзки/ – същата е оставила за свои
наследници единствено двете ответници по делото – нейни племеници. В тази
връзка и съобразно чл. 10, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Закона за
наследството /ЗН/ – всяка от двете ответници наследнява по ½ част от
процесния имот. От своя страна чл. 60, ал. 1 от ЗН предвижда, че
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия е доказана – по своето основание – като ответниците
следва да отговарят за задълженията в качеството си на наследници на
починалия потребител.
Искът обаче се явява основателен до сумата от общо 674.20 лева –
изчислена от съда по приложенията към общите фактури. Това е така,
доколкото сумата от 270.09 лева – за м. май 2020 г. до м. ноември 2020 г. не се
дължи поради погасяването й по давност – в който смисъл е налице
възражение от ответниците – доколкото приложимата давност е три години /
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС /, а исковата молба е депозирана на 15.01.2024 г., а сумата за м. 11.2020 г.
е следвало да бъде заплатена до 14.01.2024 г. /за следващия месец декември
2020 г. сумата е следвало да се плати до 15.02.2021 г. и същата не е погасена
по давност/ - предвид правилото в ОУ на ищеца, че плащане се дължи в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал. 1 от ОУ
на ищеца/.
Суми не следва да отпадат, поради липса на данни за годност на
измервателния уред в абонатната станция – доколкото такива данни липсват за
едва 6 дни.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 14/15 то
число на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка искът за главница за топлинна енергия е основателен до
сумата от общо 674.20 лева – за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. – като
всеки ответник отговоря за по 337.10 лева от тази сума.
За разликата до пълния претендиран размер от 944.29 лева или за 270.09
лева т.е. по 135.04/05 лева за всяка ответница – за периода 01.05.2020 г. до
30.11.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен поради давност.
По отношение на обезщетението за забава върху тези суми искът се
явява основателен до сумата от общо 141.67 лева или по 70.83/84 лева за всяка
ответница – като за разликата от 69.44 лева следва бъде отхвърлен или по
34.72 лева следва да бъде отхвърлен.
6
По иска за дялово разпределение и обезщетение за забава върху същия:
По делото се доказа, че имотът се намира в топлоснабдена сграда като е
извършвана услуга „дялово разпределие“. Доколкото сумата се претендира от
01.06.2021 г., то липсват суми погасени по давност. В тази връзка и искът за
сумата от 24.86 лева или за по 12.43 лева от всяка ответница – искът се явява
основателен.
Доколкото обаче не се установи ищецът да е поставил ответниците в
забава по този иск, то претенцията за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Ищецът НЕ представя списък на разноските. Поради това и съдът
намира, че ищецът е извършил разноски от 400 лева за СТЕ и 50 лева за
държавна такса, както и 100 лева за юрисконсулт /в минимален размер/.
В тази връзка и съобразно уважената част от исковете на ищеца се
дължи сумата от 390 лева или по 195 лева от всяка ответница.
Ответниците се представляват от адв. Й.. Само ответницата В. Д. Ч.
обаче е направила разноски от 400 лева за адвокат. Съобразно изхода на делото
от тази сума с оглед отхвърлените претенции й се дължи сумата от 116.35
лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Ч., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, ДА
ЗАПЛАТИ в качеството й на наследник на лицето В. Б. Ч., с ЕГН:
**********, починала на 18.07.2023 г., на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, следните суми: 1/сумата от 337.10 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № 101, находящ се в гр. **************, за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 70.83 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г. върху съответната главница, 2/сумата
от 12.43 лева – главница услуга за дялово разпределение 01.06.2021 г. до
30.04.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.01.2024 г. до окончателното плащане на
сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата
от 135.04 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер на
претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 101, находящ се в гр. ************** за
периода 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и за сумата от 34.72 лева – обезщетение
за забава, представляващо разликата до пълния претендиран размер за
периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г. върху съответната главница, както и
изцяло 2/ за сумата от 2.67 лева – обезщетение за забава върху главницата за
7
дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 13.12.2023 г., поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Б. Д. К., с ЕГН: ********** и адрес: **********, ДА
ЗАПЛАТИ в качеството й на наследник на лицето В. Б. Ч., с ЕГН:
**********, починала на 18.07.2023 г., на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, следните суми: 1/сумата от 337.10 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № 101, находящ се в гр. **************, за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 70.84 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г. върху съответната главница, 2/сумата
от 12.43 лева – главница услуга за дялово разпределение 01.06.2021 г. до
30.04.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.01.2024 г. до окончателното плащане на
сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата
от 135.05 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер на
претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 101, находящ се в гр. ************** за
периода 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и за сумата от 34.72 лева – обезщетение
за забава, представляващо разликата до пълния претендиран размер за
периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г. върху съответната главница, както и
изцяло 2/ за сумата от 2.67 лева – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 13.12.2023 г., поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА В. Д. Ч., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от общо 195 лева, представляваща разноски /за
държавна такса, експертиза и юрисконсултско възнаграждение/ в настоящото
исково производство по гр.д. № 2588/2024 г. на СРС – съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Д. К., с ЕГН: ********** и адрес: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 195 лева, представляваща разноски /за
държавна такса, експертиза и юрисконсултско възнаграждение/ в настоящото
исково производство по гр.д. № 2588/2024 г. на СРС – съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В. Д. Ч., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. **********, сумата от 116.35 лева – адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 2588/2024 г. по описа на СРС – съобразно
отхвърлената част от исковете.
8
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9