№ 20272
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110169895 по
описа за 2022 година
Х. С. Д. е предявил срещу И. А. П. осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сума в общ размер на 7580 лева, представляваща заплатени от ищеца разходи, свързани с
отглеждането на бащата на ответницата в дом за стари хора, както и с погребението на
същия, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са живеели във фактическо
съжителство от 2014 г. до 2021 г. Ищецът твърди, че от раждането на дъщеря им на
29.12.2016 г. до 2020 г. ответницата не е работила, като той е покрИ.л всичките разходи,
сред които и тези, свързани с грижите за баща , който в края на 2016 г. заживял при тях.
Посочва, че от тогава до настъпването на смъртта на бащата на ответницата през 02.2020 г.
ищецът се е грижил за него като е поемал разходите по настаняването му в дом за стари
хора, давал му е пари за битови нужди, а в края на 05.2018 г. му заплатил и десетдневен
престой в лечебен санаториум. Заявява, че от началото на 2019 г. до 25.02.2020 г. е заплащал
в полза на “...” ЕООД престоя и грижите в дома за стари хора за бащата на ответницата, а на
27.02.2020 г. е извършил банков превод на Силвия Вачева в полза на погребалната агенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че платените от ищеца суми са
изпълнение на нравствен дълг, като ако тя не е отглеждала новороденото им дете до 2020 г.,
когато същото е прието в частна детска градина, ищецът не би могъл да работи и да
реализира сочените от него доходи, а е щял да се грижи за детето им. Счита, че е полагала
всички необходими грижи за детето им като е влагала лични средства за това, с оглед на
което за ищеца е възникнал нравствения дълг да полага грижи за тяхното общо семейство,
включително и за бащата на ответницата. Счита, че дори и да се установи заплащане от
1
ищеца на разходите по погребението на баща , то това е извършено за почитане на
неговата памет, макар и с материален израз. Поради това приема, че тези задължения са с
морален характер и не следва да бъдат санкционирани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че страните са
съжителствали на семейни начала, като двамата имат общо дете, родено на 29.12.2016 г.
Безспорен между страните е и фактът, а и се установява и от представените извлечения от
банковата сметка на ищеца, че последният е погасявал задълженията за месечната такса за
престоя на бащата на ответницата в дом за стари хора във връзка със сключения между
ответницата и „...“ ЕООД договор от 23.06.2018 г., както и е заплатил сума от 1000 лева за
погребението на последния. Видно от представените извлечения през периода 02.02.2017 г.
– 27.12.2018 г. ответницата е получавала обезщетение за майчинство на стойност средно от
396 лева месечно, като не се спори, че през периода 29.12.2016 г. - 2020 г. ответницата не е
работила.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпит на свид. Н.К.М. който сочи, че
бащата на ответницата живеел при тях към края на 2016 г. в апартамента на ул. „...“. Бил във
влошено здравословно състояние, не можел да се обслужва. Страните се опитвали да го
настанят в дом за стари хора. ... бил настанен в частен дом през 2018 г., защото ответницата
се притеснявала от условията и грижите в общинските домове. Таксата за дома в размер на
около 500 лв. плащал ищецът, защото ответницата не работела в периода 2016 г. - 2017 г.,
защото била бременна и после след раждането на детето. Свид. изразява предположение, че
и двамата са избрали дома, а ищецът се е съгласил да поеме разходите, защото са живели на
семейни начала и е нормално.
Разпитана е и свид. С.Е.К. според която бащата на ответницата получил инсулт и се
наложило да живее при тях, понеже не можел да се оправя сам. Здравословното му
състояние било доста лошо, имал парализа на едната страна на тялото, било невъзможно да
ходи и да се обслужва, имал нужда от помощ за всяко нещо. Ответницата можела да се
грижи за него, но много натоварващо, доколкото се изисквали много усилия от нейна
страна. Настанили го в частен дом с 24-часови грижи по препоръка на свидетелката, който
бил сравнително наблизо. За настаняване в общински дом се чакало доста и било по адресна
регистрация, което обуславяло да бъде в обл. М. Домът, в който бил настанен, се намирал в
кв. Драгалевци и така можело да го посещават всяка седмица. Свидетелката сочи, че ищецът
превеждал пари на дома всеки месец, които счита, че са излизали от семейния бюджет,
защото в този период ответницата била по майчинство и гледала детето. Парите от
майчинството също отИ.ли в семейния бюджет. Излага, че страните никога не делели парите
и било логично ищецът да се съгласи да поеме разходите за настаняване в дома, доколкото
майчинството на ответницата покрИ.ло точно таксата за дома, поради което и последната не
можела сама да поеме разходите. За известен период от време тя полагала грижи за детето и
2
баща си, но това било твърде натоварващо, поради което и ищецът не се възпротивил
бащата на ответницата да отиде в дом, за да се полагат по-адекватни грижи за детето.
Двамата го обсъждали и ходели на огледи по домове и според свидетелката решението би
следвало да е взето от двамата. Бащата на ответницата бил настанен в Драгалевци, а не в
Етрополе, доколкото било доста по-близо за посещения.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, доколкото съгласно самата разпоредба
на чл. 59 ЗЗД, ППВС № 1/28.05.1979 г. и трайно установената съдебна практика, когато не са
налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато
въобще липсва друга възможност за правна защита, а се твърди увеличение без основание
на имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго лице, обеднелият разполага с
иска по чл. 59 ЗЗД. Искът за неоснователно обогатяване се основава на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е оправдано от
гледна точка на закона.
В настоящия случай не е установено между страните да е съществувала друга
облигационна връзка, поради което съдът намира, че се касае за житейски случай, който
засяга морални норми и семейно-правни задължения и следва да бъде квалифициран именно
по субсидиарния състав на неоснователното обогатяване.
За да е осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД ищецът следва при пълно и
главно доказване да установи, че е намалял активът на имуществото му, че в патримониума
на обогатилия се за чужда сметка е влязло някакво имущество или са спестени разходи,
които обогатилият се е следвало да извърши и двата елемента произтичат от общ факт и при
липса на основание за имущественото разместване. Съдът намира, че са налице първите два
елемента от фактическия състав, а именно ищецът е заплатил суми за престоя и грижите в
дома за стари хора за бащата на ответницата, както и неговото погребения, а ответницата е
спестила тези разход, които поначало е следвало да извърши, доколкото от представено
удостоверение за наследници на ... И.нов е видно, че ответницата е единствен негов
наследник.
Неоснователното обогатяване като правен институт почИ. на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно
оправдано. Ответницата е направила възражение, че ищецът е заплатил процесната сума в
изпълнение на свой нравствен дълг. Нравственият дълг може да служи като основание за
имуществено разместване (получаване) само в случаите, когато липсва правно основание
(правно задължение, правоотношение) за това разместване. Опит да се дефинира понятието
за нравствен дълг е направен в решение № 51 от 16.10.1974 г. по н. д. № 43/1974 г. на ВКС, в
което се посочва, че нравствени са задълженията за полагане грижи от близките по
отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини.
Нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването и се извежда от общия
принцип на морала за взаимопомощ между членовете на семейството. Когато разходите за
погребение са извършени в съгласие с изискванията на морала, те не са лишени от
3
основание. За да е налице нравствен дълг, не е необходимо лицето, което го изпълнява, да
възприема дълга като нравствен. Съответно наличието на такова възприемане не е
достатъчно изпълненият от лицето дълг да бъде квалифициран като нравствен дълг
(субективен критерий за нравствен дълг). Дали е налице нравствен дълг се определя от
установените в обществото морални правила, съществуващи независимо от субективното
отношение на лицата към тези правила и към осъщественото в конкретния случай поведение
(обективен критерий за нравствен дълг). За да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД,
не е достатъчно наличието на изпълнен, обективно съществуващ нравствен дълг, а е
необходимо и съзнателно осъществяване на изпълнението. Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗД не
може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг.
Когато се установи съзнателно изпълнение на нравствен дълг, тогава даденото не е без
основание и не може да се претендира връщането му. Съзнателното изпълнение на
нравствения дълг представлява в случая основание. Тези положения не намират място,
когато за едно лице съществува законно задължение да изпълни нещо, а изпълнението се
извършва от друго незадължено или само съзадължено лице.
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г. и съдебната практика при приложението на чл. 55
ал. 2 ЗЗД следва да се имат предвид началата на хуманност и отзивчивост и когато се
констатира, че извършилият престацията е съзнавал моралното си задължение, даденото не
следва да се присъжда обратно. Заплащайки таксата за дома за стари хора, в който е бил
настанен бащата на жената, с която ищецът е живеел на семейни начала, както и разходите
за погребението му, ищецът е изпълнил свое морално задължение да полага грижи за
родителя на жената, с която е бил във фактическо съжителство. Ежемесечното плащане на
таксата за дома е било съзнателно, доколкото от свидетелските показания се изяснява, че
настаняването на бащата на ответницата в дом е било решение на двамата, като ищецът е
бил наясно, че доколкото ответницата не работи, получава минимални доходи и полага
грижи за общото им дете, разходите, свързани с грижите за нейния баща, ще се поемат от
ищеца. Действително през процесния период с получаваните от ответницата доходи същата
не е имало как да покрИ. битовите си разходи, а също и да заплаща таксата за дома за стари
хора, в който е бил настанен баща , но доколкото същата е отглеждала общото на страните
дете, то ответницата по този начин е допринасяла с грижи за общото домакинство на
страните, за дома и семейството, което те са имали през този период, независимо, че ищецът
е полагал труд и е осигурявал по-голямата част от паричните средства, необходими за
нуждите на семейството. Доколкото е нравствен дълг всеки син или дъщеря да се грижи за
възрастния си родител и да заплаща разходите му, когато последният вече не е в състояние
сам да се грижи за себе си, така и съдът приема, че е налице нравствен дълг на едно лице да
заплаща разходите на родителя на своя партньор, доколкото същият му е роднина по
сватовство и е напълно нормално и приемливо от морална гледна точка ищецът да поеме
разходите на бащата на жената, с която живее на семейни начала, когато последната няма
възможност да го стори, но е допринасяла за общото домакинство по нематериален начин,
макар и не чрез влагането парични средства в равна на ищеца степен, но така е осигурявала
възможност на ищеца да работи и да има доходи. Поради това съдът намира, че в
4
действителност ищецът е изпълнил свой нравствен дълг, заплащайки процесните суми и
съзнавал, че изпълнява такъв.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен, в резултат на което
същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответницата, която претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1060 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. Д., ЕГН **********, срещу И. А. П., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сума в общ размер на 7580 лева,
представляваща заплатени от ищеца разходи, свързани с отглеждането на бащата на
ответницата в дом за стари хора, както и с погребението на същия, с която сума ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, да заплати на И. А. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1060 лева – сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5