Р Е Ш Е Н И Е
№ 40 19.02.2020 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети
въззивен състав
на ………двадесет и втори януари..……
две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……П.Д…………..…………..……………………….
И прокурора
…………………………………………..….………………………
като разгледа
докладваното от съдия Петкова…..……...……………………..
Въззивно гражданско дело
………….№ 837 по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 619/09.10.2019
година, постановено по гр.д. № 694/2019 година по описа на РС-Хасково е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 50 от ЗЗД, като Община *** е осъдена да заплати на Т.В.Я. *** сумата
от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
– болки и страдания, в резултат от ухапване от куче, станало на 25.02.2019 г.,
в гр.***. Присъдена е и законната
лихва от датата на увреждането 25.02.2019 година до окончателното изплащане,
както и сумата от 686 лева деловодни разноски.
Недоволни
от така постановеното решение са останали от Община – ***, поради което подават
въззивна жалба с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което въззивният съд да отхвърли предявения иск. При условията на
алтернативност се прави искане за намаляване на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Въззивникът настоява, че Община – *** е изпълнявала своите
задължения, вменени ѝ със Закона за защита на животните. Съгласно чл. 47
ал. 3 от този закон, кучетата, за които не се явят лица, които да желаят да ги
отглеждат, се маркирали и се настанявали във временни приюти или се връщали по
местата, от които са взети. Общината
била изпълнила една от двете дадени със закон равни възможности, поради което
не дължала обезщетение за настъпилите вреди. Относно размера на иска се
акцентува върху незначителността на увреждането и несъответствието на
определения от РС-Хасково размер на обезщетението на принципа по чл. 52 ЗЗД.
Въззивникът настоява, че предприетото от въззиваемия ваксиниране е безсмислено
и излишно, а лечението - неправилно. От там счита, че той не може да се
позовава на търпените притеснения по повод приложеното му лечение. В този
смисъл прави възражение за съпричиняване
с допуснатото от страна на ищеца бездействие. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното от възиваемия адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Т.В.Я., чрез упълномощен адв. В.Л., подава
отговор на въззивната жалба. Намира същата за неоснователна, а постановеното от
РС-Хасково решение – за правилно – законосъобразно и обосновано. Прави искане
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и за присъждане на деловодни
разноски за въззивната инстанция.
В
с.з. пред ХОС въззивникът се представлява от юрисконсулт Д., който поддържа
въззивната жалба с всички въведени оплаквания и искания.
В
с.з. пред ХОС въззиваемият се представлява от адв. Л., който поддържа подадения
отговор с всички въведени възражения и искания.
С
въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на
страните, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Преценена по същество същата е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Решението е валидно и допустимо.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е
достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата
по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло
споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови
доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения
от първоинстанционния съд.
При преценка на правилността на
решението съдът взема предвид въведените с въззивната жалба оплаквания. Въззивникът
настоява, че щом като е изпълнил предписанията на закона, който не позволявал
умъртвяването на безстопанствени кучета, то не следвало да носи отговорност за
деликта и настъпилия от него резултат. Това възражение е неоснователно. Действително,
Общината е разполагала с две алтернативни възможности – да прибере кучето в
приют или да го маркира, прегледа и обезпаразити и да го върне на мястото,
откъдето е било взето. Преценката – коя
от двете възможности да бъде приложена, обаче, не е произволна. Както правилно
акцентува РС-Хасково, една от целите на закона (глава 5 от Закона за защита на животните) е
овладяване популацията на безстопанствените кучета така, че животните да не се
намират в свободно състояние в населените места и да не бъдат заплаха за живота
и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските власти
са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето,
кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им
в изградени и стопанисвани от тях приюти. И само по изключение, в отделни
случаи се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети. При това,
общинските власти във всеки конкретен случай дължат и преценка относно
поведението му спрямо хора или животни. Събраните по делото доказателства
установяват, че процесното куче няколко дни преди деликта е показвало агресивно
поведение към други хора и именно в тази връзка е било прибрано от място.
Преценката на поведението му, обаче, не е била извършена въобще или е била
неадекватна, като агресивното куче е било върнато на място, където вече е имало
нападение над други хора. Т.е. предписанието на закона е изтълкувано превратно
и изпълнено формално. И съдът не приема довода на въззивника за това, че е
предприел предписаното от закона действие, в една от равносилни възможности, с
дължимата грижа. Общината е следвало да упражнява ефективен надзор над това
куче – не просто да му постави ваксини и марка, а направи съответна преценка за
поведението му и щом като то представлява заплаха за хора и животни – да го
настани в специално изграден приют. Не може Общината да се позовава и на липса
на такъв приют, тъй като изпълнението на Глава 5 от ЗЗЖ е нейна отговорност. Поради
това ХОС изцяло се солидаризира с извода на РС-Хасково, че ответната Община,
след като не е упражнила дължимия контрол върху агресивното куче, следва да
носи отговорността за осъществения деликт.
Неоснователни са доводите и за завишаване на размера
на присъденото от ХРС обезщетение. Твърденията на въззивника за незначителност
на полученото от ищеца увреждане, от там и търпени болки и страдания, се
опровергават от представените от последния доказателства. Същото се отнася и за
твърденията на въззивника за неадекватност на приложеното лечение. Предприетото
такова е било предписано на ищеца от лекар и съответства на добрите медицински
практики. А съжденията на въззивника за това, че ако кучето е било болно от
бяс, то и с предприетото лечение и без него изходът би бил летален, са
произволни и не намират опора в събрания доказателствен материал. По същите
съображения няма основание да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия.
И останалите, изложени от първоинстанционния съд мотиви,
се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да се преповтарят. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови доказателства, които да са основание да бъде
направен извод, различен от направения от първоинстанционният съд.
Поради гореизложеното въззивната жалба от Община - ***
се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, направеното искане и
представените надлежни доказателства за заплатен от въззиваемия адвокатски
хонорар, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата 300 лева. Заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение е в минимален размер, определен в
съответствие с чл. 7 ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/ 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това, възражението на въззивника по чл.
78 ал. 5 ГПК е неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 619
от 09.10.2019 година, постановено по гражданско дело № 694 по описа на РС-Хасково за 2019 година.
ОСЪЖДА
Община *** с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.***, представлявана от кмета Д.Б. да заплати на Т.В.Я.
с ЕГН ********** ***, сумата 300 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.