Р Е Ш
Е Н И Е
№245
гр. Несебър, 31.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав
в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 566 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
От
ищеца „И.К.” ООД – в ликвидация, срещу Д.И.П. са предявени искове за присъждане
на сумата от 13 067 лв., представляваща получени без правно основание
такси за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС за 2011г. до
2015г. от Д.И.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба, както и за присъждане на сумата от 3978,28 лв.,
представляваща лихва върху главницата за периода 05.06.2016г. – 05.06.2019г.
Ищецът сочи, че съгласно квитанция към приходен касов ордер Д.К.заплатила, а
ответникът получил на 21.10.2015г. сумата от 13 067 лв. Навежда, че сумата
била получена от името на Етажната собственост на жилищна сграда „Влас – юг”,
вх. „А”, находяща се в гр. Свети Влас, ул. „******.
Твърди се, че с протокол № 1 от 18.05.2015г. ОС на ЕС е избрало „И.К.” ООД да
осъществява дейност по обслужване и управление на жилищната сграда, както и за
събиране на дължимите такси за обслужване от страна на собствениците. Обръща се
внимание, че с решение № I-28
от 19.04.2019г., постановено по в.гр.д. № 167/2019г. по описа на Окръжен съд
Бургас е прието, че Д.П. е бил овластено лице да
получи плащането, тъй като е съдружник в дружеството, а самото дружество е било
овластено да получи плащане на основание чл. 75 от ЗЗД. Твърди се, че от 21.10.2015г. Д.П. не е предал сумата в касата на
дружеството. Сочи се, че сумата не е осчетоводена в счетоводството на
дружеството ищец, въпреки редовното му водене. Развиват се подробни съображения
в насока, че твърдението на ответника за предаване на сумата в касата на
дружеството е опровергават от събраните по делото доказателства. С тези доводи
от съда се иска да уважи предявените искове. Претендират се разноски. Излагат
се доводи срещу възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д.И.П., чрез
процесуалния му представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва като неоснователен. Развиват се съображения в
насока, че легитимиран да предяви иска е етажната собственост, а не дружеството
ищец. Излагат се доводи, че действията на ответника са съобразени изцяло с чл.
123, ал. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1 от ТЗ. Твърди се, че след внасянето на сумите
от Деница Кехайова, същите са предадени в касата на дружеството. Развиват се
съображения в насока, че сумите са използвани за ремонт на покрива на сградата.
Излага се, че ответникът не е осъществил фактическа власт върху сумата, каквото
е изискването на чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване предявения иск. С тези доводи
от съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски. Отправя се възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С протокол № 1 от 08.12.2010г. (на л. 9 – л.
10 от делото) от проведено общо събрание на собствениците на имоти в жилищна
сграда „Влас – юг”, Мая Попова била избрана за управител на ЕС за срок от две
години. Бил определен размер на паричните вноски за разходите за охрана на сградата
и апартаментите и поддържането на общите части в размер на 9,60 евро на кв. м.
С протокол № 1 от 18.05.2015г. (на л. 11 – л. 15 от делото) общото събрание
взело решение да се избере за управляваща фирма дружеството „И.К.” ООД, като
управителят на ЕС бил оправомощен да сключи договор с
дружеството.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 89, том XXXIII, рег. № 20936, дело № 6277 от 2008г. от 18.11.2008г. на нотариус С.
Ангелов (на л. 21 – л. 22 от делото) св. Д.К.придобила собствеността върху ап.
3/7, ет. 3, с идентификатор № ************, находящ
се жилищна сграда „Влас – юг”, вх. „А”, находяща се в
гр. Свети Влас, ул. „******. На 21.10.2015г. св. К.решила да заплати
задълженията си към етажната собственост за периода от 2011г. до 31.08.2015г.
За целта била изготвена квитанция към приходен касов ордер (на л. 8 от делото).
Видно от квитанцията Стефка К.заплатила общо 13067 лв. (по 2800 лв. за 2011г.,
2012г., 2013г. и 2014г., както и 1867 лева до 31.08.2015г.). Сумата била
заплатена в полза на Етажната собственост – гр. Свети Влас, ул. „****** и
получена от ответника, за което той положил подписа си в графата „гл.
счетоводител”. Самото предаване на сумата било осъществено в офиса на
дружеството „И.К.” ООД, който се намира в гр. Бургас, ул. „Шейново” № 61. От
показанията на св. К.се установява, че на 21.10.2015г. предала сумата за
дължими такси в периода 2011г. – 31.08.2015г. за обитаваните от нея жилища в процесната сграда в офиса на дружеството ищец. Сумата била
предадена на ответника, който подписал съответната разписка.
По предявен иск от Етажната собственост на
жилищна сграда „Влас – юг”, вх. „А”, находяща се в
гр. Свети Влас, ул. „****** срещу С.К., с Решение № I-28 от 19.04.2019г. по в.гр.д. № 167/2019г.
по описа на Окръжен съд Бургас (на л. 16 – л. 20 от делото) К.била осъдена да
заплати на етажната собственост сумата от 477,55 евро, представляваща парична
вноска за поддръжка и охрана на общите части на жилищната сграда за 2015г., от
които 308,76 евро за апартамент А 3/6 и 168,79 евро за апартамент А 3/7. С цитираното
решение е потвърдено решение № 2408 от 23.11.2018г. по гр.д. № 2781/2018г. по
описа на Районен съд Бургас в частта му, в която искът е отхвърлен за разликата
от 1867 лв. до пълния му предявен размер от 2801 лева.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза (на л. 103 – л. 105) се установява, че няма издаден приходен касов
ордер или друг документ от „Ист-Ком” ООД за постъпила сума в размер на
13 067 лв., през 2015г. няма постъпили суми от собственици на жилища в
сградата, собственост на дружеството, като за същата година няма неосчетоводени
парични постъпления в дружеството, а счетоводството му е водено редовно
съгласно ЗСч.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД:
Както е посочено в изготвения по делото
доклад, в доказателствена тежест на ищеца по този иск
е да докаже, че ответникът е получил сумата в посочения размер, като по този
начин се е обогатил, а от своя страна ищецът е обеднял, както и връзката между
обогатяването и обедняването.
От фактическа страна безспорно се
установява, че на 21.10.2015г. сумата от 13 067 лв. е предадена от св. К.на
Д.П. (като съдружник в дружеството ищец) за плащане на такси за 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г. и до 31.08.2015г., дължими на етажната собственост – жилищна
сграда в гр. Свети Влас, ул. „******.
В случая ищецът се позовава на мотивите на
Решение № I-28 от 19.04.2019г. по в.гр.д. №
167/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е възприето, че посоченото
плащане е направено на „И.К.” ООД и е валидно по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, тъй като длъжникът е изпълнил добросъвестно задължението си към лице,
което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено
да получи изпълнението.
От събраните по делото доказателства се
установява, че надлежен кредитор, на който е следвало да се заплати тази сума,
е Етажната собственост на жилищна сграда „Влас – юг”, вх. „А”, находяща се в гр. Свети Влас, ул. „******. От своя страна
законен представител на етажната собственост е нейният управител (председател
на управителния съвет) – арг. от чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС. При определени обстоятелства правомощията на управителя могат да бъдат
възлагани и на други лица, вкл. и юридически (арг. от
чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС). С оглед изричното правило на цитирания текст
възлагането на правомощията се осъществява със сключването на договор със
съответното лице. В случая на общо събрание от 18.05.2015г. е било взето
решение за сключването на такъв договор с „И.К.” ООД. По делото липсват данни
(а и не се твърди) договор да е сключван. Поради тази причина се налага извод,
че „И.К.” ООД към 21.10.2015г. не е било правен субект, овластен
да получава парични суми, дължими към етажната собственост. Такъв субект е бил
единствено управителят по арг. от цитирания вече
текст на чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС.
Може да се направи извод, че вписаната в
квитанцията на л. 8 от делото сума от 13 067 лв. е била дължима от
физическо лице (св. Кехайова) на етажна собственост (действаща чрез
управляващия си орган). Това са субектите по правоотношението, възникнало във
връзка с дължимостта на тази сума.
Твърденията на ищеца са, че ответникът се е
обогатил неоснователно с получаването на тази сума, тъй като същата е следвало
да се преведе в касата на дружеството, като по този начин последното е било
ощетено именно до размера на сумата. Тези твърдения са обосновали и неговата
процесуална легитимация за водене на иска. Съдът обаче намира, че липсва
материална легитимация за ищеца да претендира посочената сума.
Горният извод се основава на установените по
делото обстоятелства, отнесени към съответните правни норми. В чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е предвидено задължение за връщане на нещо,
получено от правен субект без правно основание. В случая ответникът е получил
сума от името на Етажната собственост. Поради тази причина за него е възникнало
задължението да предаде тази сума именно в полза на етажната собственост, а не
в полза на „И.К.” ООД, което (както вече се посочи) не е било надлежен да
получи сумата субект по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.
Този извод не се променя и при лансираната теза
в исковата молба и в цитираното решение на Окръжен съд Бургас. Дори да се
приеме, че длъжникът е изпълнил добросъвестно задължението си към лице, което,
въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено
да получи изпълнението, това не променя горните изводи на съда, че „И.К.” ООД
не е било материално легитимирано да получи търсената сума. Това е така, тъй
като разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД е изрична и създава
възможност за „истинския кредитор” да предяви иск срещу лицето, което е
получило изпълнението. Както се посочи истинският кредитор е Етажната
собственост и именно този кредитор е легитимиран да получи сумата от лицето,
което на практика я е получило без основание – арг.
от чл. 75, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не може да се приеме, че истински кредитор
по смисъла на чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД е ищецът. И в цитираното от него
решение на Окръжен съд Бургас е прието, че „И.К.” ООД се явява „мним кредитор”
по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Т.е. посоченото дружеството по никакъв
начин не е обедняло от факта, че сумата е получена от физическото лице Д.П..
Обстоятелството дали тази сума е била предадена фактически в касата на
дружеството би имало значение при евентуален иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, предявен от истинския кредитор – Етажната собственост. Същото няма
значение за настоящия иск, тъй като „И.К.” ООД изначално не е било правен
субект, овластен да получи плащането. Ето защо
посочената сума не е била дължима към това дружество.
От изложеното може да се направи извод, че
ищецът не е страна по възникналото материално правоотношение. Както се посочи
такива страни са св. К.и етажната собственост (като самостоятелен правен
субект), както и Д.П. (фактическият получател на сумата). Ето защо дори и да е
налице сума, получена без правно основание, то липсва връзка между това
получаване на сумата и соченото ощетяване (обедняване) на юридическото лице „И.К.”
ООД. При липсата на такава връзка, един от елементите на фактическия състав на
предявения иск остава недоказан и само на това основание искът следва да бъде
отхвърлен. Смисълът на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и всички останали състави,
основаващи се на неоснователното обогатяване, е не само дадено лице да не се
обогати без да има основание за това, но и друго лице да не обеднее за сметка
на това обогатяване. Т.е. винаги е необходимо да се установи конкретна връзка
между обогатяването на ответника (в случая чрез получаването на парична сума) и
понесените от ищеца загуби. След като ищецът изначално не е бил надлежен
кредитор за получаване на сумата, той не е могъл да понесе и загуби от това, че
не я е получил.
С оглед всичко изложено съдът достигна до
краен извод, че предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В доказателствена
тежест на ищеца е било да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за периода 05.06.2016г. – 05.06.2019г. След като по делото
не се установи наличието на главен дълг, искът за присъждането на лихва е
неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в претендирания
от него размер от 1050 лв., от които 1000 лв. - платено възнаграждение за един
адвокат и 50 лв. - заплатен депозит за експертиза (съобразно списък на л. 126
от делото).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.К.” ООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Д.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане
на сумата от
13 067 лв., представляваща получени без правно основание от Д.И.К. такси
за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС за 2011г. до 2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 3978,28 лв., представляваща лихва върху главницата за
периода 05.06.2016г. – 05.06.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК „И.К.” ООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.И.П., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 1050 лв. представляваща направените по
делото разноски, от които 1000 лв. - платено възнаграждение за един адвокат и
50 лв. - заплатен депозит за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: