Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1299 12 октомври
2020
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като
разгледа административно дело номер 249 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/,
вр. чл.166 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Рейна-Р. Ч.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление- с.Кошарица, община Несебър, ул. „Първи май“ №39, представляван от Р.
Р. Ч., против акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №02/311/001113/01/04/01,
изх.№01-6500/8436#2 от 15.01.2020 г., на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, с който е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 32 814.30/ тридесет и
две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и тридесет ст./ лева, по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №02/311/01113 от 10.10.2014 г. по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програмата за развитие
на селските райони/ПРСР/ 2007-2013 г.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Твърди, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и
неговата цел, и е необосновано. Излага подробни съображения. Иска да се отмени
АУПДВ. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени
бележки.
Ответникът
по жалбата - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на АУПДВ. Не
ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски. Представени са
писмени бележки.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
По повод
подадено заявление за подпомагане по проект с идентификационен №02/311/01113 от
27.05.2013 г. с наименование „Изграждане на два броя къщи за гости А и Б“, в с.
Кошарица, община Несебър, разработен в
одобрен бизнес план за изграждане на два броя къщи за гости в УПИ 39164.15.175
по КККР на с.Кошарица, община Несебър, с обща разгърната застроена площ на
двете къщи - 456.32 кв.м/л.32-50/, е сключен, съобразно заложените показатели в
бизнес плана за неговата жизнеспособност, договор №02/311/01113/10.10.2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/, за периода
2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони/ЕЗФРСР/л.66-78 от делото/. Според последния, Държавен фонд „Земеделие“
предоставя на ЕТ „Рейна-Р. Ч.“, като ползвател, по смисъла на §1, т.15 ДР на
Наредба №30 от 11.08.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г., на министъра на земеделието и храните/обн.ДВ,
бр.77/02.09.2008 г./, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от
одобрените и реално извършени от едноличния търговец разходи, свързани с
осъществяването на проекта.
Със
заповеди №1783 и 1784 от 15.09.2015 г. на кмета на община Несебър на къщите за
гости е определена категория „една звезда“/л.172 и 173 от делото/.
По заявка за
плащане
№02/311/0111/301 от 23.09.2015 г. на едноличния търговец е извършена
оторизация, като на 30.10.2015 г. му е изплатена
сумата от 328 354.88 лева, представляваща 80% финансиране от
ЕЗФРСР-262 512.24 лева, и 20% национално финансиране-65 628.06 лева/л.51-63,
л.190-192 от делото/.
При
извършена извънредна проверка на място, след плащане, в периода 19.06.2019
г.-26.06.2019 г., по проект №02/311/01113, както и след извършени допълнителни
административни проверки, било констатирано неизпълнение на задължения,
съгласно одобрения бизнес план, като установеното изпълнение на бизнес плана
средно аритметично за три пълни финансови години/2016 г., 2017 г. и 2018 г./
било в размер на 21.35% от заложените приходи.
Съставен
е контролен лист за извънредни проверки на 26.02.2019 г./л.212-220 от делото/.
За
резултатите от проверката, жалбоподателят е бил уведомен с писмо,
изх.№01-6500/8436 от 23.10.2019 г./л.207 и 208 от делото/, по отношение на
които същият е изразил несъгласие като е подал възражение, оставено без уважение
от административния орган/л.203 и 205 от делото/.
На
15.01.2020 г., с изх.№ изх.№01-6500/8436#2, изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“/ДФЗ/, е издал акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/
№02/311/001113/01/04/01, с който, на ЕТ
„Рейна-Р. Ч.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление-
с.Кошарица, община Несебър, ул. „Първи май“ №39, представляван от Р. Р. Ч., е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
32 814.30/ тридесет и две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и
тридесет ст./ лева, по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
№02/311/01113 от 10.10.2014 г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
АУПВД е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, актът за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №02/311/001113/01/04/01,
изх.№01-6500/8436#2 от 15.01.2020 г., е издаден от
компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/ по
арг. от чл.27, ал.8 ЗПЗП/.
На второ
място, същият е в предвидената от закона писмена форма.
На трето
място обаче АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, и
съображенията за това са следните:
Няма
спор, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по проект с
идентификационен №02/311/01113 от 27.05.2013 г. с наименование „Изграждане на
два броя къщи за гости А и Б“, в с. Кошарица, община Несебър, разработен в одобрен бизнес план за изграждане на два
броя къщи за гости в УПИ 39164.15.175 по КККР на с.Кошарица, община Несебър, с
обща разгърната застроена площ на двете къщи - 456.32 кв.м/л.32-50/, и
съобразно заложените показатели в бизнес плана за неговата жизнеспособност е
сключен договор №02/311/01113/10.10.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/, за периода 2007-2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони/ЕЗФРСР/л.66-78 от
делото/.
Няма
спор, че съобразно този договор, Държавен фонд „Земеделие“ предоставя на ЕТ
„Рейна-Р. Ч.“, като ползвател, по смисъла на §1, т.15 ДР на Наредба №30 от
11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г., на министъра на земеделието и храните/обн.ДВ, бр.77/02.09.2008
г./, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално
извършени от едноличния търговец разходи, свързани с осъществяването на
проекта.
Не се
спори, че със заповеди №1783 и 1784 от 15.09.2015 г. на кмета на община Несебър
на къщите за гости е определена категория „една звезда“/л.172 и 173 от делото/.
Няма
спор, че по заявка за плащане №02/311/0111/301 от 23.09.2015 г. на едноличния търговец е извършена
оторизация, като на 30.10.2015 г. му е
била изплатена сумата от 328 354.88 лева, представляваща 80% финансиране
от ЕЗФРСР-262 512.24 лева, и 20% национално финансиране-65 628.06
лева/л.51-63, л.190-192 от делото/, както и и че при извършена извънредна
проверка на място, след плащане, в периода 19.06.2019 г.-26.06.2019 г., по
проект №02/311/01113, както и след извършени допълнителни административни проверки,
било констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план,
като установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за три пълни
финансови години/2016 г., 2017 г. и 2018 г./ било в размер на 21.35% от
заложените приходи.
Спорът
се свежда до това, дали административният орган е следвало да издаде акт като
процесния, с който да бъдат определени за плащане публични държавни вземания,
при положение, че същият е изпълнил задълженията по подписания между него и
фонда договор, а заложените индикатори и цели в бизнес плана имат прогнозен
характер.
Според правилото на чл. 46, ал.1 Наредба
№30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция/РА/ може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, като в случаите по ал. 1 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин/чл.46, ал.2 от наредбата/.
С процесния акт е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 32 814.30/ тридесет и две хиляди
осемстотин и четиринадесет лева и тридесет ст./ лева, по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №02/311/01113 от 10.10.2014 г. по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програмата за развитие
на селските райони 2007-2013 г., поради констатиран неизпълнение на параметрите
заложени за изпълнение по бизнес план.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието без
възражение, се установява средноаритметичен процент на изпълнение на бизнес
плана за периода 2016 г., 2017 г., 2018
г. и 2019 г. - 51.11 %. Вещото лице е направило съпоставка за посочените години
между приходите по бизнес план и тези реализирани по оборотна ведомост, а именно: за 2016 г.
приходи по бизнес план/БП/- 72 000.00 лева и реализирани по оборотна
ведомост/ОВ/-8 371.56 лева; за 2017 г.- приходи по бизнес план/БП/-
78 540.00 лева и реализирани по оборотна ведомост/ОВ/-43 364.68 лева;
за 2018 г.- приходи по бизнес план/БП/- 96 000.00 лева и реализирани по
оборотна ведомост/ОВ/-900.00 лева и за 2019 г.- приходи по бизнес план/БП/- 96
000.00 лева и реализирани по оборотна ведомост/ОВ/-17 950.00 лева.
Очевидно е налице несъответствие и неспазване параметрите заложени в бизнес
плана.
Наредбата обаче предвижда
възможност, след като прогнозираните приходи от дейността са нереални и
неизпълними, ползвателят на помощта да поиска промяна на договора в частта за
заложените приходи, но не и да счита, че не е обвързан с показателите на бизнес
плана, заради които е одобреното самото финансиране/ по чл. 41 във вр. с чл. 47, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г./, от която едноличния търговец се е възползвал/л.210 от делото/.
В случая, размерът на
подлежащата на възстановяване сума от 10
%/32 814.30 лева/ от предоставената финансова помощ по договора/328 143.00
лева/- е определен в нарушение на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., въз основа на Правила, одобрени от Държавен фонд „Земеделие“-
РА, който не е овластен от Конституцията или
от друг закон да издава подзаконови нормативни актове.
При определяне като подлежащи
на възстановяване 10% от предоставената безвъзмездна финансова помощ, административният
орган не е отчел обстоятелството, че инвестицията е изцяло изпълнена и
функционира по предназначение, има създадено едно работно място/ физическото
лице - ЕТ/ и от дейността се реализират някакви приходи, макар и в значително
по-малък размер от прогнозираните. Не са изложени мотиви за вида, степента и
продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за
възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, в нарушение
на нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г.
За определяне размера на
подлежаща на възстановяване сума от 10 %, административният орган се позовава
на Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., приети от Държавен фонд - „Земеделие"
-Разплащателна агенция, в сила от 30.08.2019 г., публ. в ДВ бр. 69 от 30.08.2019
г.
Тези правила са разработени в
съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони /за заявки за окончателно плащане по мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подадени
преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския
съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз /за
заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР 2007 - 2013 г./.
Правилата имат всички белези
на нормативен акт, но не отговарят на основния критерии за валидност на
нормативните актове, а именно компетентност на издателя на акта, съгласно чл. 75, ал. 1 АПК, чл. 1а и чл. 7а Закона за нормативните актове/ЗНА/. С тяхното издаване и публикуване в ДВ се изземват
правомощия на по-висши държавни органи в противоречие с чл. 8, чл. 84, т. 1, чл. 115 от Конституцията на Република
България. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
нормативните актове/ЗНА/ и чл. 76 АПК, нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон.
В конкретния случай към
30.08.2019 г., датата на публикацията на Правилата в ДВ, Държавен фонд „Земеделие“
не е бил овластен нито от Конституцията,
нито от закон, да издава подзаконови нормативни актове. Обнародването на
правилата в Държавен вестник не може да санира този порок.
В чл. 11, ал. 2 и чл. 11а, ал. 1 ЗПЗП са изчерпателно уредени правомощията на ДФЗ и на ДФЗ, РА/
функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“/,
но липсват нормативно овластяване за издаване на подзаконови нормативни актове.
В разпоредбите на чл. 19 - чл. 20а ЗПЗП, уреждащи правомощията на УС и на изпълнителния директор на Фонда
също не се съдържа подобно овластяване. Със Закон за изменение и допълнение на
ЗПЗП, публ. в ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., т. е. в сила към
датата на публикуване на Правилата, са изменени нормите на чл. 20а, ал. 2-6 ЗПЗП, но в същите не са предвидени правомощия за издаване на подзаконови
нормативни актове на изпълнителния директор на ДФЗ-РА нито за Управителния
съвет на ДФЗ. Липсата на компетентност винаги води до нищожност.
Възможност да издава
нормативни актове е предвидена в чл. 9а ЗПЗП за министъра на земеделието, храните и горите след предварително
съгласуване със заинтересованите ведомства.
Приемането от Държавен фонд „Земеделие“
на правила, по които да се определя размера на подлежащата на възстановяване
БФП, са в нарушение на влезли в сила съдебни решение, сочещи изрично, че ДФЗ-РА,
не е овластен по силата на закона държавен орган, който да приема подзаконови
нормативни актове/ решение № 6808 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 9424/2019 г.,
ІІ отд., ВАС; решение № 15652 от
14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г., ВАС; , решение № 8020 от 29.05.2019
г. по адм. д. № 1757/2019 г., ВАС/.
При положение, че
административният орган се е позовал, при определяне размера на подлежащата на
възстановяване сума, на нищожен подзаконов административен акт и липсват мотиви
относно обстоятелствата визирани в бл.46, ал.2 от Наредба №30/2008 г.,
издаденият от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ АУПДВ е
незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.
При този резултат, в полза
на жалбоподателя се следват направените по делото разноски общо в размер на
2 550.00/две хиляди петстотин и петдесет/ лева, представляващи
50.00/петдесет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса;
1800.00/хиляда и осемстотин/ лева адвокатско възнаграждение и 700.00/седемстотин/
лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ акт
за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №02/311/001113/01/04/01,
изх.№01-6500/8436#2 от 15.01.2020 г., на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, с който, на ЕТ „Рейна-Р. Ч.“,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление- с.Кошарица, община
Несебър, ул. „Първи май“ №39, представляван от Р. Р. Ч., е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 32 814.30/
тридесет и две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и тридесет ст./ лева, по
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №02/311/01113 от
10.10.2014 г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/ да заплати на ЕТ „Рейна-Р. Ч.“, ЕИК/Булстат
*********, със седалище и адрес на управление- с.Кошарица, община Несебър, ул.
„Първи май“ №39, представляван от Р. Р. Ч., разноски в размер на
2 550.00/две хиляди петстотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: