Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 16915 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 28.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 64875/2017г. на СРС, ГО, 175 състав, е отхвърлен предявеният от М.И.Й. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 1 878, 62 лева, представляваща
коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно въз основа на констативен
протокол от извършена проверка на 22.04.2016г. за електроснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. “******, ап. 2, с абонатен номер ********** и клиентски
номер 300031200639, начислена за периода от 24.01.2016г. до 22.04.2016г. по
фактура № **********/07.12.2016г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
М.И.Й.. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните изводи. На първо място са оспорени изводите относно
съществуването на облигационна връзка между страните с твърдения, че съдът не е
посочил въз основа на кои доказателства е приел това обстоятелство за доказано.
Поддържа, че е установено, че имотът е ползван от други лица, които са поискали
откриване на партида на тяхно име при ответното дружество. Нещо повече, същите
след отказ на ответника да открие партида на тяхно име са подписали
споразумение за встъпване в дълг за процесната сума. Ищцата не е подавала молба
за присъединяване към електроразпределителната мрежа, нито е сключвала договор
с лицензианта, включително изрично се е противопоставила на сключването на
такъв договор. По тези съображения счита за неправилен изводът за наличие на
облигационна връзка между страните. На следващо място, изложени са съображения,
че в приложените по делото Общи условия на ответното дружество не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Счита, че несъдебният спор относно дължимостта на процесната
сума се поражда с издаване на процесната фактура на 07.12.2016г., към която
дата ПИКЕЕ от 2013г. били отменени и правно технически не съществуват правила
за измерване, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточнто измерена ел. енергия.
Неправилно СРС не бил обсъдил възражението, че в приетите Общи условия липса
ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция, както и липсата на
доказателства, че такова уведомяване е било извършено. Сочи, че нито едно от
писмата, съдържащо такава информация, не било получено от ищцата. Поддържа се и
възражението, че сумата не представлява отчет на годно и сертифицирано средство
за търговско измерване, монтирано на адреса, поради което се твърди, че
проверката извършена от ЧЕЗ не представлява техническа проверка по смисъла на
Закона за измерванията /ЗИ/. Освен това се оспорва и представеният документ –
свидетелство за калибриране, тъй като същият е издаден в нарушение на ЗИ. В
жалбата се оспорват изводите на СРС, че по делото е доказан фактическият състав
на нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ по съображения, че реда и условията за това не били
спазени, включително не било осигурено присъствие на представител на органите
на реда. Поддържа се, че ответното дружество не е приело след влизане в сила на
ПИКЕЕ от 2013г. нови Общи условия, в които да е предвиден ред и процедури по
реализация на корекционната процедура. В действащите към момента Общи условия
липсвала изискуемата детайлизация. Въззивникът счита, че ПИКЕЕ в тяхната цялост
са нищожни, тъй като са приети в пряко нарушение на редица нормативни актове от
по-висок ранг, както и че надхвърлят рамките на определената в чл. 83 от ЗЕ
законова делегация. Освен това с разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ се въвеждала
безвиновна /обективна/ отговорност на потребителите, което е в противоречие с
нормата на чл. 82 от ЗЗД, изискваща наличие на виновно поведение у потребителя
с оглед ангажиране на неговата имуществена отговорност. В жалбата са развити и
съображения, че в тежест на разпределителното предприятие е да упражнява
контрол върху изправността и функционалността на средството за търговско
измерване. Счита, че отговорността на потребителя може да се ангажира само в
случай на доказано извършено от него нерагламентирано въздействие върху СТИ,
каквото в случая не се твърди, нито се установява. Жалбоподателят се позовава и
на практика на ВКС, съобразно която корекция на начислената ел. енергия за
минал период е допустима, само ако доставчикът е установил периода на
неизмерване на енергията и е отчетена реално консумираната енергия за миналия период. Доколкото
ответникът не е доказал тези предпоставки, счита, че предявеният иск е доказан.
По тези съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна “Ч.Е.Б.”
АД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Счита, че по делото са ангажирани доказателства за
съществуването на договорно правоотношение между страните, поради което
оспорването е неоснователно. Поддържа, че правото на едностранна корекция било
предоставено на доставчика по силата на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
приетите въз основа на същата ПИКЕЕ, като всички изисквания на посочените
нормативни актове били спазени, а доколкото се касае до реализиране на обективна
отговорност, доставчикът не дължи да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване
на сметката му. Позовава се на нормата на чл. 17, ал. 2 от действащите Общи
условия н Ч.Е.Б. в които счита, че е предвиден ред за уведомяване на клиента за
извършената корекция, който в случая бил спазен. Поддържа, че монтираното на
обекта на ищцата средство за търговско измерване било в метрологична годност, а
отделно от това възраженията в тази връзка били неотносими с оглед конкретно
установените по делото въздействия върху електромера, които именно са довели до
грешка при измерването на електрическата енергия. По изложените съображения
прави искане за потвърждаване на първоистанционното решение като правилно и
обосновано.
Конституираното
на страната на ответника трето лице-помагач - "Ч.Р.Б." АД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установител иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата
от 1 878, 62 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена
служебно въз основа на констативен протокол от извършена проверка на
22.04.2016г. за електроснабден имот, находящ се в гр. София, ул. “******, ап.
2, с абонатен номер ********** и клиентски номер 300031200639, начислена за
периода от 24.01.2016г. до 22.04.2016г. по фактура № **********/07.12.2016г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е установено
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, който извод е направен
в приложение на нормата на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ, даващ легална дефиниция на
понятието “битов клиент”, а именно – собственик или носител на ограничено вещно
право на ползване върху електроснабдения имот. Счел е за неотносимо към възникването
и съществуването на договорната връзка между страните установеното по делото
обстоятелство, че трети лица са ползвали имота в качеството им на облигационни
ползватели, доколкото липсват данни да е сключен изричен договор за доставка
между тези трети лица и ответното дружество. Изложени са съображения, че от
представения констативен протокол е установена хипотеза на неточно
измерване/неизмерване на електрическата енергия за имота на ищцата, а
изменението на електрическата схема на свързване е констатирана от извършената
проверка в БИМ. Осъщественото въздействие върху средството за търговско
измерване било доказано въз основа на кредитираната съдебно-техническа
експертиза, което се изразявало в промяна на електрическата схема на измерване
на електромера, която води до неизмерване на част от преминаващото през
електромера количество електрическа енергия. Посочено е, че при действащата
нормативна уредба, законодателят е допуснал разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на ел. енергия, при който наличието на вина на
която и да е от страните е без значение. Поради тази причина е обосновал извод,
че са налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел. енергия да
извършва едностранна корекция на потребената ел. енергия за исковия период.
Първоинстанционният съд е развил и съображения, че в приложимите Общи условия
на дружеството е предвиден ред за уведомяване за извършената корекция, който в
случая бил спазен.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице
основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на
доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или
неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между
страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Видно от представения констативен протокол
№ 1014662/22.04.2016г., на същата дата била извършена техническа проверка на
електромер, монтиран в заявения в исковата молба имот. Проверката е извършена
от И.В.– техник ел. системи, контрол НТЗ и Е.Н.И.– техник ел. системи, контрол
НТЗ, както и на свидетелите К.А.– Федерация на потребителите и С.К.П.–
Федерация на потребителите. В протокола е удостоверено, че потребителят е потърсен
да присъства на проверката. При извършената проверка е установено, че пломбата
на капачката на клемния блок на електромера и холограмните стикери са нарушени,
а пломбите на големия капак на електромера са неоригинални. Удостоверено е също
така, че неизправният електромер с фабричен № 50563308 е демонтиран, поставен в
безшевен чувал, пломбиран с пломби и изпратен за метрологична проверка, а на
негово място е монтиран нов, изправен електромер с фабричен № ********** с
показания на активна: I тарифа – 0000000 и II тарифа – 0000001 и стикери:
отляво с № S2730288. Съгласно представения протокол констатациите са
демонстрирани пред независимите свидетели, присъствали на проверката.
Констативният протокол е подписан от представителите на ответното дружество и
от горепосочените двама свидетели.
Представено е писмо изх. № NTZ46179/25.04.2016г.,
с което “Ч.Р.Б.” е обективирало волеизявление до ищеца М.И.Й., че на 22.04.2016г.
била извършена проверка на средството за търговско измерване с фабричен № 50563308
в процесния имот, за която на основание ПИКЕЕ бил съставен констативен протокол
№ 1014662/22.04.2016г., както и че на демонтираното средство за търговско
измерване ще бъде извършена метрологична експертиза от БИМ, след получаване на
резултатите от която ще бъде допълнително уведомен. Това писмо не е било
връчено на ищцата, а е върнато на получателя като непотърсено.
Представен е констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 1910/28.11.2016г. на
Български институт по метрология (БИМ), от който се установява, че на
посочената дата била извършена метрологична експертиза на статичен еднофазен
двутарифен електромер тип IVEL 3С2, с идентификационен № 50563308 за абонат: М.И.Й.,
с адрес: *** от служители в РО-София на Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди" на БИМ. В протокола са обективирани констатациите на
извършилите експертизата служители относно следните обстоятелства: фирмените
знаци /пломби/ - 2 броя – подправени, несъответствие на знака, счупено ухо за
пломбиране от лява страна; допълнителните стикери – от ляво и от дясно –
нарушени, разлепени. Удостоверено е също така, че е бил осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като от горната страна на електронната платка
изводите на токовата верига допълнително са закъсени помежду си с едножилен
проводник, както и че е налице изменение на електрическата схема. По този начин
било постигнато отклонение на преминаващата през електромера електрическа
енергия в посока минус, конкретно минус /-/ 84, 00 за първа тарифа и /-/ 83, 00
за втора тарифа.
По делото няма данни писмо с изх. №
**********/08.12.2016г., с което е отправено уведомление от ответното дружество
до ищеца, че е извършена метрологична експертиза на средството за търговско
измерване, за която е съставен констативен протокол № 1910/28.11.2016г. от БИМ,
приложен към писмото, както и че на основание ПИКЕЕ е била извършена корекция
на сметката на абоната, да е връчено на адресата.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, което следва да се
кредитира като пълно и обективно, се установява, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, след като са нарушени пломбите и стикерите на
големия капак на електромера. Неправомерната манипулация се изразявала в
извършено закъсяване на изводите на токовата верига с допълнително поставен
едножилен проводник на електронната платка, с което се стига до промяна на ел. схема
на измервателната система на средството за търговско измерване. По този начин
през електронната система преминавала само малка част от изразходваната ел.
енергия – конкретно преминавала само 19 % от консумираната ел. енергия на
дневна тарифа и 18 % на нощна тарифа, а по-голямата част – над 81 % не се
отчитала. В случая изчислението на корекцията за доначисляване на използваната
от потребителя ел. енергия било извършено правилно на основание чл. 48, ал. 1,
т. 1, б. “а” от ПИКЕЕ и на база преизчисляване при ограничаване за
пропускателната възможност на елементите от ЕРМ и следва да възлиза на 14 561
КВтЧ. Посочено е още, че в периода от 90 дни преди проверката не била
извършвана проверка от служители на “Ч.Р.Б.” АД на изправността на средството
за търговско измерване. Експертът е заявил, че преизчислението на сметката в
представената фактура било извършено по действащите за периода цени на ел.
енергия, утвърдени от КЕВР на база посочения размер на ел. енергията за
корекция, възлизащо на 14 561 КВтЧ, а стойността на незаплатената ел. енергия е
в размер на 1 878, 62 лева с ДДС.
От приетото по делото заключение на
допълнителна съдебно-техническа експертиза, което следва да се кредитира, се
установява, че еднофазният статичен електромер тип IVEL 3С2, производител
Дейзи, е произведен през 2012г., същият е от одобрен тип и не е спиран от
експлоатация от ДАМТН. Към момента на извършване на процесната проверка той е
бил в метрологична годност, а последващата проверка на електромера е следвало
да се извърши преди края на 2019г. Изводите на вещото лице се основават на
изискано сведение от ДАМТН, приложено към заключението, в което детайлно са
посочени данните за електромер от процесния тип, установени въз основа на нанесената
върху СТИ маркировка “СЕ М 12 1432”, съответстващи на установените такива в
Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за
измерване, Наредба за маркировката за съответствие и Закона за техническите
изисквания към продуктите.
Пред СРС са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Е.И.и С.П., чиито показания следва да се
кредитират като логични, непротиворечиви с останалите доказателства по делото и
отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора
обстоятелства. Свидетелят Иванов е работил в “Ч.Р.Б.” АД като техник
електрически системи и контрол на технически изграждания и в това качество
извършвал проверки на електромерите и на свързващите ги инсталации с цел
разкриване на неправомерни присъединявания и манипулации върху тях, водещи до
загуба на електрическа енергия. За конкретния случай излага, че при проверката на
процесното СТИ били констатирани нарушени пломби на капачката на клемния блок и
двете пломби – фирмената и метрологичната не били оригинални, стикерите им били
нарушени. Това наложило демонтиране на електромера, монтирали нов, а сваленият
електромер поставили в безшевен чувал, който бил предаден за метрологична
проверка. За извършената проверка бил съставен констативен протокол, подписан
от служителите на „Ч.Р.Б.“ АД и присъствалите на проверката свидетели от
Федерацията на потребителите.
Свидетелят П.е присъствал на проверката
като представител на Федарацията на потребителите. Той излага непосредствени
възприятия относно демонстрираните пред него резултати от процесната проверка, а
именно – констатираното нарушаване на пломбата на капачката на клемния блок и
установените неоригинални стикери на големия капак и на пломбата. След това
извършващите проверката техници измерили с еталонен уред дали има грешка при
отчитането на преминаващата през електромера ел. енергия и установили, че
средството за търговско измерване отчита с грешка /-/ 80/85 %. От показанията на свидетеля П.се установява
още, че той е присъствал през цялото време при извършване на проверката и е
подписал съставения протокол.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На етапа на въззивното производство между страните по
делото е спорно обстоятелството дали ищецът е потребител на ел. енергия за
процесния обект. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на
първоинстанционния съд относно съществуването на облигационно правоотношение
между страните и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
решението. В допълнение и с оглед релевираните във въззивната жалба доводи
следва да се посочи и следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа
енергия на краен клиент намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите
на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б."
АД, приети на основание чл. 98а
ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007г. и Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "Ч.Р.Б."
АД, приети на основание чл. 98б
ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007г. и влезли в сила
на 26.11.2007г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за
публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и реклама" на
вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като
писмени доказателства.
Съгласно чл.
98б, ал. 4 ЗЕ и чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
без да е необходимо изрично приемане, като в чл.
98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил
несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива
съобразно дадената от закона възможност.
По силата на законовата уредба, продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от
ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/
краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието “битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва
качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за
битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот
със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г.
по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2
от ОУ е дадено определение на понятието “потребител на електрическа енергия за
битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според
чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа
енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил
изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено
вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна
отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
В случая ищцата не оспорва обстоятелството, че е
собственик на процесния имот за исковия период. Твърди, че имотът е бил отдаден
под наем на други лица, което обстоятелство е установено по делото. Сключването
на договор за наем между собственика и трето за спора лице не води до извод, че
това правоотношение автоматично е довело до възникване на правоотношение по
продажба на ел. енергия между наемателя и ответното дружество. Както бе
посочено по-горе, условие за възникване на продажбеното правоотношение е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота да е
предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа
енергия за определен срок. Ищцата нито твърди, нито доказва, че е дала такова
съгласие, поради което не е осъществен фактическият състав по чл. 4, ал. 3 от
Общите условия. Встъпването в дълг по правилото на чл. 101 от ЗЗД не
освобождава първоначалния длъжник от изпълнение на задължението, напротив
съгласно чл. 101, изр. 3-то от ЗЗД първоначалният длъжник и встъпилото лице
отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Освен това, представените по
делото два броя споразумителни протоколи за встъпване в дълг от 03.04.2015г. и
от 09.02.2015г., сключени между ответното дружество и трети за спора лица, касаят
вземания за консумирана ел.е енергия в имота през 2015г., т.е.. преди процесния
период, поради което се явяват неотносими към предмета на делото.
По тези съображения се налага извод, че ищецът е
потребител на електрическа енергия за процесния обект по смисъла на §1, т. 2а
от ДР на ЗЕ и т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ за исковия период, както и че през
исковия период между страните съществуват облигационни отношения по договор за
продажба на електрическа енергия /арг.
чл.92 от ЗЕ/ и ищецът е купувач на такава. В този смисъл последният е носител
на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите
на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”
АД /одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г./ по арг. от чл. 298 от ТЗ.
По делото се установи, че при извършена на 22.04.2016г.
проверка от служители на “Ч.Р.Б.” АД е установено нерегламентирано въздействие
и достъп до средството за търговско измерване, за което е съставен обсъденият
по-горе констативен протокол. Удостовереното в него е потвърдено и от
осъществената метрологична проверка от БИМ. Предвид съставения протокол от
21.04.2016г. в случая е налице изменение в електрическата схема на електромера.
Спори се между страните в производството дали е налице
основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
Обективната отговорност за вреди може да възникне
единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава
отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните
субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това
корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията
в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване
или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика
е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. –
до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015
г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в
сила изменението на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат
в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр. 98/2013 г., не съществува законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.;
решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение
№ 203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от
17.07.2012г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията,
посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение №
860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013г/. В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т.
нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013
г. На същите не е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в
сила от 17.07.2012г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/2013г.). С оглед на това следва
да се приеме, че за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 24.01.2016г. – 22.04.2016г.,
през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане
в сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. №
9462/2014г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. №
2385/2016г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с
изключение на нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС,
ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на
5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно
нормата на чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Тази разпоредба намира приложение и по
отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ.
По изложените съображения следва да се приеме, че към
момента на извършване на процесната проверка – 22.04.2016г., ПИКЕЕ не са били отменени
и представляват приложим нормативен акт. Изложените от въззивника доводи в
противен смисъл са неоснователни по изложените по-горе съображения за действието
във времето на решението на ВАС, с което се отменени разпоредби от подзаконов
нормативен акт.
Наведените от жалбоподателя възражения, че ЗЕ не
установява хипотези на обективна отговорност на потребителя, са неоснователни.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал.
2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане
на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по изложените в
жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС,
обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 201/21.12.2013г. по т.д. № 799/2012г., решение №
165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., решение № 57/28.05.2012г. по т.д. №
436/2011г., решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., решение №
159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. /, преди влизане в сила на измененията
на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, 6
ЗЕ, обн. с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г. и в сила от 17.07.2012г., липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от
страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период
нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща
методика и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че
коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът
на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на
потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност – чл. 82 ЗЗД.
Така формираната практика е останала
актуална и за последващ период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г., т.е. до влизане
в сила на новите ПИКЕЕ – обн. ДВ, бр. 98 от 2013г. – така решение номер 115 от
20.05.2015г. по гр.д. номер 4907от 2014г., ІV ГО.
С изменението на ЗЕ от 2012г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и или неточно
измерена електрическа енергия.
Въззивният съд намира за неоснователен и
доводът на въззивника, че приемайки нормата на чл. 48
ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена
с разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й
във връзка с чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. "а" и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие
да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при
"установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена
електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия /в този смисъл и определение №
556/21.06.2016г. по дело № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел
III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати.
Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае
за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен
акт, Директива
93/13 ЕИО от 1993г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който
член е транспониран и в § 12а
от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143
и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови и подзаконови разпоредби.
Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва
от приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят не
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия
на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от действащите Общи
условия на ответника е предвидено задължение на последния за уведомяване на
потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2
от същите, поради което по делото е установено, че е предвиден ред за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция. В
тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, II
ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б." ЕАД
е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция.
Действително, констативният протокол не е бил надлежно връчен на
потребителя. Настоящият съдебен състав обаче приема даденото в решение № 124 от
18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г. по описа на ВКС разрешение относно
въпроса дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2,
т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В това решение е
посочено, че ако в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице хипотеза на
неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол не следва извод, че
не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в случая „Ч.Р.Б.“ АД е
изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи да изпрати препис от съставения
констативен протокол и уведомление за извършване на корекцията. Невръчването на
същото поради обстоятелството, че адресатът не е потърсил пратката, е относимо
единствено към поставяне на длъжника в забава по отношение на задължението за
заплащане на корекцията, но не води до отпадане на правото да се извърши
корекция на сметка.
В действащите към момента на извършване на
процесната проверка текстове на чл. 48
до 51
от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при
които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл.
47, ал. 1, ал.
3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден
съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган /така решение № 104 от
16.08.2016г. по т. д. № 1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме,
че отсъствието на потребителя при извършване на проверката, не опорочава
резултатите от същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим
орган. В случая изискванията за спазване на формата и реда за извършване на
проверката са спазени, а правата на ищцата са гарантирани посредством участие
на представители на Федерацията на потребителите
Съгласно действащите към датата на
проверката разпоредби на чл. 43
и чл.
47 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи
за съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя констативен
протокол, по описания ред и с нормативно установените реквизити. Документът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на дружеството. В настоящия случай това
условие е спазено, което е видно от представения по делото констативен протокол,
подписан от служителите на “Ч.Р.Б.” АД и двамата представители на Федерацията
за защита на потребителите. Проверяващите служители на ответното дружество са свалили
средството за техническо измерване и последното е изпратено за проверка от
компетентен орган на метрологичния надзор. Съставеният констативен протокол от
28.11.2016г. във връзка с осъществения контрол от Български институт по
метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", по своята
правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, посочени в него, който
не са оборени в процеса. От този акт безспорно е установено по делото, че
вследствие на осъществения нерегламентиран достъп във вътрешността на
електромера е извършена промяна в схемата на измерване, което е довело до
несъответствие с одобрения тип – обстоятелства, които се потвърждават и от изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза.
Съгласно чл.
47, ал. 5 от ПИКЕЕ, когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за
търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря
с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът
на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът
на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на
компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на
проверката. Според чл.
47, ал. 6 от ПИКЕЕ, в случаите по ал. 5, операторът на съответната мрежа
монтира изправни средства за търговско измерване. Когато при проверка се
установи промяна на схемата на свързване, операторът на съответната мрежа
възстановява правилната схема на свързване.
Неоснователни са възраженията на въззивника,
че в случая не е била спазена процедурата по изготвяне на констативния протокол,
тъй като не е присъствал представител на органите на реда. Съгласно чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ присъствието на полицията е задължително, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване
в хипотези, когато външното вмешателство във веригата, от която е част и СТИ,
може да бъде установено с просто око и не касае нарушения в целостта и/или
функционалността на самия електромер или добавяне на чужд за него, а не за
веригата елемент. Присъствието им в хипотезата на промяна на схемата на
свързване е обосновано от обстоятелството, че те, независимо и безпристрастно,
без да са необходими специални знания, могат да удостоверят наличието на
допълнителен проводник, или друг елемент (шунт), позволяващ отклонение на част
от електрическата енергия по начин, който позволява тя да не преминава през
иначе годно СТИ или липсата на СТИ или неговото заобикаляне чрез неправилно
свързване на проводници. В случая при извършване на проверката не са били
констатирани такива вмешателства във веригата, която е част от СТИ, които да могат
да бъдат установени с просто око. Напротив, проверяващите са констатирали, че
всички защити на електромера са компроментирани, а обстоятелството, че изводите
на токоватаъверига са допълнително закъсени помежду им с едножилен проводник е
установено едва при извършване на метрологичната експертиза от БИМ. Ето защо в
случая не са били налице предпоставките за приложение на нормата на чл. 48, ал.
2 от ПИКЕЕ и не се е изисквало присъствие на органите на полицията.
Съгласно чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по -
дълъг от 90 дни. Доколкото в случая не се твърди и съответно не се установява
извършването на предходна метрологична проверка преди 22.04.2016г. на
средството за търговско измерване, в какъвто смисъл е и заключението на вещото
лице, съдът намира, че количеството електрическа енергия следва да се определи
в посочения в чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ срок от 90 дни преди датата на проверката. Съгласно
заключението на СТЕ, за посочения период доставената и неотчетена
електроенергия, възлиза на 14 561 кВтч,
определена при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а” от ПИКЕЕ, чиято
стойност е в размер на 1 878, 62 лева.
Неоснователни са изложените от
жалбоподателя възражения относно метрологичната годност на електромера. На
първо място следва да се посочи, че съгласно заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза, към датата на извършване на проверката
процесният електромер е бил в метрологична годност. Противно на твърденията на
ищеца, техническата експертиза е дала отговор на поставените въпроси по
отношение на процесното средство за търговско измерване, а именно еднофазен
статичен електромер тип IVEL 3С2, производител Дейзи, година на производство
2012г. Същите индивидуализиращи белези на електромера са посочени в изготвения
констативен протокол от 22.04.2016г. и в констативния протокол от
метрологичната експертиза от БИМ с № 1910/28.11.2016г. Без значение за спора е и
заявеното оспорване на метрологичната годност на еталонния уред, използван от
служителите на “Ч.Р.Б.” АД при извършване на проверката. И това е така, тъй
като конкретният размер на грешката на отчитане на преминаващата през СТИ ел.
енергия е определен въз основа на неоспорения
от ищеца констативния протокол на БИМ от 28.11.2016г., а отчитането е извършено
въз основа на други еталонни уреди, описани в протокола. Настоящият съдебен
състав споделя изцяло мотивите на СРС, че с оглед конкретиката на делото
обстоятелствата относно метрологичната годност на електромера и годността на
еталонния уред се явяват ирелевантни, тъй като грешката при измерването е
установена чрез метрологично изследване от БИМ, което е достигнало до извода,
че същата се дължи на осъществена виншна намеса във вътрешността на
електромера, а не на негова неточност или негодност като средство за търговско
измерване.
Относно поддържания от жалбоподателя
довод, че не се държи сметка за реално консумираната електрическа енергия за
разглеждания период, следва да се отбележи, че по делото е установено
извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период, но това
реално доставено количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно
отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по
нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за предходно
извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в случая,
периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да бъде
ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който
започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на
същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1
ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия.
Неоснователни са наведените от ищеца
доводи за недължимост на начислените такси “задължение
към обществото” и такси “пренос” и “достъп” до електропреносната мрежа.
Съгласно §1, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "мрежови услуги" са достъп до електропреносната
мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи. Според чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги
за съответния ценови период на крайния снабдител. А нормата на чл. 29, ал. 3 от
ПТЕЕ сочи, че клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. От анализа
на посочените разпоредби е видно, че е въведено изрично задължение за
потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата
разпределителна мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цената на
електрическата енергия, но също и цената за достъп и цената за пренос до
същата. Това са законово определени цени, регулирани от ДКЕВР и дължими от
всички потребители, като се определят съгласно измерено количество на
консумирана електроенергия в местата за измерване, определени съгласно Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия. Предвидената в ПИКЕЕ методика дава
заместваща формула за изчисление на потребената ел. енергия в хипотезите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, като приложимата
нормативна уредба - ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ, но не изключва посочените такси при
преизчисляване на потребената ел. енергия по този ред, тъй като същите са
компоненти на цената на електрическата енергия и се дължат от крайните клиенти
– чл.
104, ал. 2 ЗЕ и чл. 28, 29
ПТЕЕ. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ при корекция на сумата
се начисляват и дължимите мрежови цени, а според чл. 35а от ЗЕ всички крайни
клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на
електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи,
заплащат разходите по чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ под формата на компонента
“задължения към обществото”.
По изложените съображения въззивният съд приема, че
ответникът надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно
да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 48,
ал. 1 ПИККЕ – не по-дълъг от 90 дни: за периода 24.01.2016г. – 22.04.2016 г.,
както и че "Ч.Е.Б." АД има вземане срещу ищцата за сумата 1 878, 62 лева,
представляваща начислено количество електрическа енергия за корекция за
установеното неточно измерване на средство за търговско измерване с констативен
протокол от 22.04.2016г., за която е издадена фактура от 07.12.2016г. Това от
своя страна обуславя неоснователност
на предявения иск.
Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257697 от 28.10.2019г., постановено по гр.д. № 64875/2017г. по
описа на СРС, ГО, 175 състав.
ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН **********,*** да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ответника трето
лице-помагач "Ч.Р.Б." АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.