№ 134
гр. Габрово, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК.
Подадени са частни жалби с вх. №1258/24.11.2021г., вх.
№1264/25.11.2021г., вх. №1265/26.11.2021г. и уточнителна частна жалба с вх.
№1340/10.12.2021г. от К. ИЛ. ДР., представлявана от адв. М.Д., срещу
Разпореждане № 255/11.11.2021 г., постановено по гр. д. № 100/2021 г. по
описа на Районен съд – Трявна, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
исковата молба е върната и образуваното производство е прекратено.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на постановеното
разпореждане, като излага доводи, че обжалваният съдебен акт е постановен
в нарушение на материалния закон и в несъответствие с приложимите
процесуални правила. Посочва се, че първоинстанционният съд не
предоставил възможност на жалбоподателя да внесе необходимите уточнения
в съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба и не съобразил
обстоятелството, че необходимата документация за изпълнение на указанията
се намирала у един от ответниците.
Ответните страни по частната жалба не са депозирили отговор в
законоустановения срок.
Окръжен съд - Габрово след като се запозна с доводите на
жалбоподателя, както и с мотивите към обжалваното разпореждане, приема
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване,
против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба,
предявена от К. ИЛ. ДР. срещу „Теленор България“ ЕАД и „Ф. К. Колект“
ЕООД пред Районен съд – Варна с искане да бъде установено по отношение
на ответниците, че ищцата не дължи сумата от 4 600 лева. В
обстоятелствената част на исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е
получила писмено съобщение и телефонно обаждане, чрез които към нея
1
били отправени претенции от ответниците, чрез упълномощен представител
адв. К., да заплати сумата от 4 600 лв. по посочена банкова сметка. Ищцата
оспорва факта на сключване на договор с „Теленор България“ ЕАД, като при
условията на евентуалност твърди, че задълженията по него са погасени
поради изтекъл срок на погасителна давност.
По силата на Определение 264542/14.12.2020г. по гр. д. № 15834/2020г.
по описа на Районен съд – Варна ГО, 16-и състав, потвърдено с Определение
№1119/26.03.2021г. по в. ч. гр. д. №581/2021г. по описа на Окръжен съд –
Варна на основание чл.118 ГПК, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, вр. чл. 113 ГПК
делото е прекратено и изпратено като местно подсъдно на Районен съд –
Трявна.
С Разпореждане №74 от 14.04.2021г. по гр. д. №100/2021г. по описа на
Районен съд – Трявна съдът е указал на ищцата на основание чл. 129, ал. 2
ГПК да отстрани констатираните нередовности в исковата молба, като
конкретизира договора, от който произтича задължението й към „Теленор
България“ ЕАД; да посочи каква част от оспореното вземане съставлява
главница по договора и дали в заявената сума са включени суми за дължими
акцесорни вземания; да изложи обстоятелства, на които основава твърденията
си за недължимост на претендираните от ответниците суми. В изпълнение на
дадените указания с допълнителна молба вх.№477/27.04.2021г. при РС-
Трявна ищцата е заявила невъзможност да конкретизира вида на сумите,
включени при формиране на оспореното вземане, поради обстоятелството, че
не е получила от ответника „Теленор България“ ЕАД договора, от който
произтича вземането. Посочва, че оспореното вземане е погасено поради
изтекъл срок на погасителна давност.
С Разпореждане №82 от 05.05.2021г. съдът е дал нови казания на
ищцата по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да уточни дали оспореното вземане в
размер на 4 600 лева е възникнало по повод договор №М00585024, сключен с
„Теленор България“ ЕАД. С допълнителна молба от 02.06.2021г. ишцата е
заявила, че оспореното вземане произтича от договор №М00585024, сключен
с „Теленор България“ ЕАД, доколкото в получената покана на изпълнение е
бил посочен именно този договор.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът „Теленор
България“ ЕАД изразява становище срещу допустимостта на иска, предявен
срещу него, като посочва, че след сключване на договор за цесия с предмет
вземанията му срещу ищцата дружеството не е пасивно процесуално
легитимирано да участва в образуваното исково производство. По същество
ответникът не оспорва твърденията на ищцата и заявява, че същата не дължи
на дружеството оспореното вземане. Ответникът „Ф. К. Колект“ ЕООД не е
открит на актуалния си адрес на управление, поради което исковата молба и
уточненията към нея са му връчени по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.
В проведените открити съдебни заседания от 23.09.2021 г. и 22.10.2021
г. не е даден ход на делото поради постъпила молба от процесуалния
представител на ищцата за отлагане разглеждането на делото поради
възникнали здравословни проблеми. С протоколно определение от
22.10.2021г. съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е
указал на ищцата на основание чл. 129, ал. 2 ГПК да отстрани констатираните
нередовности, като посочи какви суми включва оспореното вземане от 4 600
лева, за което претендира да бъде признато, че е недължимо по отношение на
ответниците – каква част представлявала главница и за какво е дължима, има
2
ли други включени вземания за лихви, неустойки и други, както и периода на
тяхната дължимост. С определението е указано на ищцата да изложи
обстоятелства на които основава твърдението си, че вземанията са погасени
по давност. На страната са указани неблагоприятните последици от
евентуалното неизпълнение на указанията на съда.
С молба от 10.11.2021г. ищцата е заявила, че оспореното вземане
представлява главница по сключен договор с „Теленор България“ ЕАД, но
ответникът не предоставил съдействие за снабдяване с копие от договора или
извлечение за начислените дължими суми. Твърди, че договорът от 2012г. и
2014г. е „изтекъл“ и вземанията са погасени по давност.
С разпореждане № 255 от 11.11.2021 г. районният съд констатирал, че
ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба, и на основание чл.
129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната, а производството по делото е
прекратено. Съдът е приел, че ищецът не е посочил твърдения, от които да е
видно какво включва сумата от 4 600 лева и за какво е дължима, има ли
включени други вземания – за лихви, неустойки или други задължения по
договора, какъв е периодът на тяхната дължимост, както и обстоятелствата на
които основава доводите си за погасяване на задължението поради изтекъл
срок на погасителна давност.
След преценка на представените по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че констатираните от първостепенния съд
нередовности на исковата молба са били налице.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване
в какво се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на
исковата молба, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а
ответника да разбере каква е насочената срещу него претенция. С исковата
молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като
израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в
обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички
обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и
имуществени права по конкретното дело. Ето защо, когато констатира, че
исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде
ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат
възприети от страната, тъй като неточните или неясни указания на съда са
равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за
прекратяване на делото / така в Определение № 512 от 3.11.2016 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3026/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 216 от 25.04.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 690/2016 г., II т. о., ТК и др. /. Наред с това, същият следва
надлежно да е уведомен за дадените указания, които той следва да изпълни в
указания срок и да му са разяснят последиците от неизпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че постановените от районния съд
разпореждания за оставяне без движение на исковата молба за отстраняване
на констатирани нередовности са ясни и изчерпателни. Съобразно
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът следва да укаже на страната всяка
една констатирана нередовност на ИМ, начинът по който тя може да бъде
отстранена и последиците при неотстраняването й в срок, което е сторено от
районният съд. Законодателят е предвидил задължението за съда да следи
служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и да указва
на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея
3
процесуално действие и как тя може да бъде отстранена.
По делото се установява, че неколкократно съдът е положил дължимата
се грижа да подпомага страните в извършваните от тях процесуални действия
и съответно да обезпечи законосъобразното и своевременно развитие на
производството, оставяйки исковата молба без движение, давайки указания за
привеждането й в съответствие с изискванията за нейната редовност.
Доводите на жалбоподателката за това, че съдът не е отчел възникналата
невъзможност да се сдобие с копие от договора и извлечение за начислените
суми по него, за да отстрани нередовностите в исковата молба, не могат да
бъдат приети като основателни. Доколкото ищцата не отрича, че се е
намирала в договорни отношения с ответника „Теленор България“ ЕАД, то на
същата е било предоставено копие от договора при сключването му. От друга
страна твърденията за неоказано съдействие от ответника „Теленор България“
ЕАД за снабдяване с копие от договора не са подкрепени с доказателства.
Ищцата не е конкретизирала и въведеното твърдение за изтекъл срок на
погасителна давност по отношение на оспореното вземане чрез заявяване на
вида на вземането, дата на настъпване на падежа и уточняване на срока, в
който кредиторът не е предприел действия за събирането му, чрез посочване
на неговия начален и краен момент.
Въззивният съд намира, че въпреки дадените указания от съда за
отстраняване на нередовностите в исковата молба и депозираните
уточнителни молби в тяхно изпълнение, исковата молба продължава да
страда от пороци, изразяващи се в липса на яснота и конкретизация на
основанието на исковата претенция, което от своя страна не позволява на
ответната страна да осъществи пълна и ефективна защита. Ищцовата страна
не е изпълнила възложеното й процесуално задължение, поради което
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил
предвидената процесуална санкция в чл. 129, ал. 3 ГПК.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав намира
частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното разпореждане
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 255/11.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 100/2021 г. по описа на Районен съд – Трявна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4