М О Т И В И:
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на Окръжна прокуратура – гр. Бургас срещу И.Т. *** с обвинение
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Съдът конституира като частни
обвинители в съдебното производство С.Д.М. (съпруг
на починалата пострадала К. Г. М.) и Д.С.А. (дъщеря на пострадалата).
По искане на подсъдимия Д. и защитника
адв. Я.Н. от БАК съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371,
т. 2 НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия Д. обвинение, като намира, че са налице основания за
преквалифициране на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал.
1, б. „в“ от НК. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към
долната граница, а именно за срок от около една година, което с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие бъде редуцирано с една трета. Според
прокурора какъвто и размер на това наказание да бъде определен, то при всички
случаи изпълнението му следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Предлага кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство да бъде за срок от шест месеца.
Повереникът
адв. Т. заявява, че по делото са събрани доказателства за оказана помощ на
пострадалата от страна на подсъдимия, като предоставя на съда да прецени дали
те са достатъчни за предложената от прокурора преквалификация на извършеното
деяние. Присъединява се към искането на прокурора за приложението на института
на условното осъждане, но по отношение на наказанието лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство моли същото да бъде определено в по-висок
размер от посочения от представителя на държавното обвинение.
Частните
обвинители С.М. и Д.А. изцяло поддържат изразената позиция на повереника.
Защитникът
адв. Н. поддържа становището на прокурора относно преквалифициране на деянието
по чл. 343а, б.“б“ НК и приложението на чл. 66 НК, като моли съда за
снизходителност при определяне размера на наказанията, предвидени за
престъплението.
Подсъдимият Д.
изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.
Съгласно изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът е обвързан от обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, поради
което съдебният състав прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Т.Д. е роден на *** ***, ******.
Същият е правоспособен водач на моторни превозни средства категория В, М и А2
от 2014 г.
От 24.01.2019 г. подсъдимият работел
като куриер към „К. Г.“ ООД със седалище в гр. Бургас. Дружеството извършвало
търговски услуги по договор за търговско представителство с „Еконт“. Трудовите задължения
на подсъдимия включвали пренасяне на пратки и предаването им на получателите,
като за изпълнението на тези задължения Д. ползвал предоставен от работодателя
транспорт.
На 7.06.2019 г. в 09:00 часа подсъдимият
тръгнал да разнася пратки със служебен автомобил „Рено Канго“ с рег. № А 0888
МХ, собственост на К. Г.“ ООД. Автомобилът бил тип пикап, без задно обзорно
стъкло, с две задни врати без прозорци.
Около 12:40 часа подсъдимият доставил
последната пратка за деня на адрес: гр. Бургас, ул. „Х. Б.“ № **, вх. *.
Жилищният блок имал четири входа, които се намирали откъм вътрешната улица.
Срещу вход „Б“ имало тухлена едноетажна постройка с тротоар, успореден на
тротоара на блок № **. От двете страни на междублоковото пространство имало
паркирани автомобили. Времето било ясно, сухо, слънчево. Пътният участък бил
равен, със запазена асфалтова настилка. За да напусне междублоковото
пространство с управлявания от него автомобил, подсъдимият Д. следвало да
премине покрай целия блок № ** с маневра движение на заден ход.
В този момент на служебния вход на супермаркет
„Болеро“, находящ се в същия блок между вход „Б“ и вход „В“, се извършвала
разтоварна дейност, като покрай тротоара бил спрян товарен автомобил със стока.
Разтоварването и прибирането на стоката в склада на супермаркета се извършвало
от свидетелите Г. Н., Д. Ш. и Ц. Г..
По същото време пешеходката К. Г. М., на
82 години, излязла от вход „Б“ и със спокоен ход тръгнала по диагонал спрямо
дължината на блок № ** в посока вход „Г“ към пекарна „Зия“. Тя нямала
възможност да се придвижи по тротоара покрай блока поради извършващата се
разтоварна дейност и за да стигне до пекарната, следвало да заобиколи отляво
товарния автомобил със стока за супермаркет „Болеро“.
Когато пешеходката излязла от входа,
автомобилът „Рено Канго“ тъкмо бил потеглил на заден ход. Спрелият товарен
автомобил до склада на магазин „Болеро“ и паркираните автомобили покрай блока
ограничавали видимостта както на жената към пикапа, така и на подсъдимия към
пешеходката. Тъй като Д. нямал директна видимост зад управлявания от него
автомобил, той наблюдавал пътната обстановка през страничните огледала при
движение на заден ход със скорост 10 км/ч. Преминавайки през стеснения участък
покрай тухлената постройка срещу вход „Б“ и паркирания товарен автомобил за
разтоварна дейност, автомобилът „Рено Канго“ ударил жената, която се движела с
лице към него и го приближавала. Ударът настъпил около средата на задната част
на автомобила. Пострадалата М. паднала назад по гръб и си ударила главата в
асфалта.
Подсъдимият чул звука от удара,
незабавно преустановил движе-нието на автомобила, излязъл от колата и видял
падналата на земята жена. С помощта на свидетеля Ц. Г. той вдигнал пострадалата
от пътното платно и я пренесъл на пейка в близост до служебния вход на
супермаркет „Болеро“. От тилната част на главата на пешеходката течала кръв.
Жената била в съзнание и дори направила опит да се изправи, но била спряна от
подсъдимия.
Докато подс. Д. и свид. Г. пренасяли
жената до пейката, свидетелката Г. Н. се обадила на спешен номер 112. Няколко
минути по-късно на местопроизшествието пристигнал свидетелят Х. К. - мл.
автоконтрольор в сектор ПП при Първо РУ-Бургас. Към този момент подсъдимият бил
изместил автомобила в средата на паркинга, за да не пречи на движението. Свид.
К. разговарял с подсъдимия, който му казал, че е причинил пътнотранспортно
произшествие с пешеходката, обяснил каква маневра е предприел и къде точно се е
случило произшествието. Полицейският служител изпробвал подс. Д. за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB-0094, който отчел 0.00 %ₒ в издишания въздух.
Водачът бил тестван и за употреба на наркотични и упойващи вещества с
техническо средство Drug Test 5000, като
резултатът бил отрицателен.
На местопроизшествието пристигнал и екип
на ЦСМП- Бургас. Шофьорът на линейката, подсъдимият и свид. Ц. Г. качили
пострадалата в санитарната кола, която незабавно се отправила към УМБАЛ-Бургас.
В 15:03 часа К.М. постъпила в Отделение по анестезиология и интензивно лечение
на УМБАЛ-Бургас с приемна диагноза: Кома. Комоцио церебри.
На 19.06.2019 г. в 05:15 часа К. М.
починала в здравното заведение. При огледа и аутопсията върху трупа ѝ
били установени: тежка черепно-мозъчна травма, левостранна трепанация на
черепа, счупване на основата на черепа вляво с травматична субдурална и
субарахноидална хеморагия, малки интрацеребрални хеморагии, контузия на мозъка
и моста, тъмна течна кръв и кръвен застой във вътрешните органи, увеличени
размери на сърцето и наличие на атеросклеротични плаки по съдовете.
Непосредствена причина за смъртта на М. била тежката черепно-мозъчна травма,
довела до необратими увреждания на мозъка, неговите структури и функции.
Травмата била причинена от падане на тялото по гръб в резултат от
съприкосновението с автомобила.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия, които се
потвърждават от целия събран на досъдебното производство доказателствен
материал: показания на свидетелите Г.Н. (л. 11), Ц. Г. (л. 12), Д. Ш. (л. 13),
Х. К. (л. 108), И.К. (л. 211), протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него (л. 16-20), разпечатка от техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен № ARBB-0094, разпечатка на резултатите от извършена
проверка за наркотични вещества с Drug Test 5000 (л. 93, л.
42 и л. 43), справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Бургас (л. 44),
справка за съдимост (л. 6), трудов договор и длъжностна характеристика (л.
213-214), медицинска документация от „УМБАЛ-Бургас“ АД (л. 51-95),
удостоверение за наследници на К. Г. М. и препис-извлечение от акт за смърт на
пострадалата (л. 48 и л. 49), експертни заключения на извършените по делото
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (л. 30-31),
съдебно-медицинска експертиза на труп № 100/2019 г. (л. 33-35), техническа
експертиза (л. 112-114) и повторна автотехническа експертиза (л. 148-155).
Независимо че местопроизшествието не е
било запазено, факти-ческите обстоятелства на пътния инцидент са установени по
несъмнен начин. При извършения оглед на местопроизшествие са били намерени на
асфалтовата настилка на паркинга петна от капки с червеникавокафяв цвят.
Иззетата отривка от течността върху тупфер била обект на съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства, от чието експертно заключение се
установява, че в отривката се съдържа човешка кръв от кръвна група А/бета/.
Видно от копие на Фиш за имунохематологично изследване, пострадалата М. е била
със същата кръвна група.
Освен това свидетелката Г. Н. предала с
протокол за доброволно предаване оптичен диск с видеозапис от охранителна
камера на складовата зона на магазин „Болеро“ (л. 21). Според заключението на
техническата експертиза няма признаци за манипулация на записа.
Обективните находки, отразени в огледния
протокол, наред с показанията на свидетелите Н., Г. и Ш. и видеозаписа от
охранителната камера, са позволили на експерта, извършил повторната
автотехническа експертиза да определи мястото на удара и механизма на
произшествието. Съгласно неговото заключение произшествието настъпило поради
неубедена маневра движение на заден ход, извършена от водача на товарен
автомобил „Рено Канго“, управляван от И.Д., който не видял движещата се зад
микробуса възрастна жена К. М.. Той е могъл да предотврати произшествието, ако
през цялото време на движение на заден ход наблюдава пътната обстановка зад
автомобила си и тъй като това не е било възможно поради липсата на прозорци на
двете задни врати на пикапа, Д. следвало да си осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
Настъпването на произшествието въпреки
съществуващата възможност за предотвратяването му обуславя извод, че
подсъдимият не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормите на чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Преди започване на движението на автомобила на заден ход
подс. Д. не се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. Подсъдимият не е видял движещата се зад автомобила
пешеходка, тъй като не е имал директна видимост зад превозното средство поради
липса на задно обзорно стъкло. Водачът обаче е бил длъжен да се убеди в
безопасността на движението и ако страничните огледала на автомобила не са му
давали възможност да възприеме пешеходката, то той е следвало да си осигури
лице, което да сигнализира за опасности. Ето защо, дори и да се приеме, че
пострадалата е попадала в т.нар. „мъртва зона за виждане“, то отговорността на Д.
за настъпилия вредоносен резултат не отпада. След като не е изпълнил
задължението си по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, той сам се е поставил в невъзможност
да види пешеходката и да предотврати произшествието.
С оглед на изложеното, съдът призна
подс. И.Д. за виновен. На 7.06.2019 г. в гр. Бургас, на вътрешна улица,
находяща се в кв. „В.“ зад бл. **, при управление на товарен автомобил „Рено
Канго“ с рег. № А 0888 МХ, той нарушил чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и с това
виновно причинил смъртта на К. Г. М. с ЕГН **********, настъпила на 19.06.2019
г. Деянието е осъществено при форма на вина непредпазливост във вид на
небрежност. Подсъдимият Д. не е имал представи относно възможния престъпен
резултат. Като право-способен водач на моторно превозно средство обаче той е
бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици и да ги
предотврати.
Непосредствено след произшествието подс.
Д. не останал безучастен към пострадалата М.. Подсъдимият веднага отишъл до нея
и с помощта на свид. Г. я пренесъл на пейка. След пристигането на екипа на
Спешна медицинска помощ той помогнал при качването на пострадалата в линейката.
Посочените фактически положения са отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са доказани по безспорен начин от показанията на свидетелите
Н., Ш. и Г.. Извършените от подсъдимия действия обективно и субективно са били
насочени към спасяване живота на пострадалата М.. При конкретната обстановка те
са били единствено възможните за оказване помощ на пострадалата, като помощта е
била необходима - К. М. се е нуждаела
от нея, защото тогава е била жива, смъртта ѝ е настъпила няколко дена след
настаняването ѝ в УМБАЛ-Бургас.
С оглед на изложените съображения, съдът
прие, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, поради което деянието му следва да се квалифицира по
привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1 НК. Това наложи оправдаването на подсъдимия по повдигнатото
му с обвинителния акт обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.
Съдът оправда подсъдимия Д. и по
обвинението за допуснато нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Тази
разпоредба е обща и съдържа обща формулировка на задължението на всеки водач на
пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците. В случая подсъдимият е нарушил специални
норми от ЗДвП, вследствие на което е настъпила смъртта на пострадалата. Затова
наказателната му отговорност не следва да бъде ангажирана и за несъобразяване с
общото правило на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
При определяне на наказанията съдът
съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
деянието е висока, предвид тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на
правилата за движение. От друга страна, обществената опасност на личността на
дееца е ниска. Подсъдимият е млад човек, трудово ангажиран, с необременено
съдебно минало, по делото няма данни за наличие на друго наказателно
производство срещу него. Д. е съдействал за изясняване на механизма на
произшествието, като е сторил това още при разговора му с пристигналия на
местопроизшествието полицейски служител Х.К., т.е. преди образуването на
досъдебното производство. Смекчаващо обстоятелство е и изразеното съжаление от
подсъдимия, в чиято искреност съдът няма основание да се съмнява. В тази насока
твърде показателни са показанията на свидетелката Д.А., дъщеря на пострадалата,
съгласно които след произшествието И.Д. ѝ се извинил и докато
пострадалата била в болница, той непрекъснато се интересувал от здравословното
ѝ състояние, заявявайки готовност да помогне с каквото може (л. 9 от ДП).
Същевременно съдът отчете
обстоятелството, че подсъдимият не е много дисциплиниран водач на МПС. От
приложената по досъдебното производство справка от сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- Бургас (л. 44) се установява, че срещу И.Д. са били издадени четири
фиша за нарушения по ЗДвП: два от тях (от 7.07.2015 г. и от 17.07.2015 г.) са
за управление на моторно превозно средство с неразрешена скорост, третият (от
1.11.2018 г.) – за навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство, и последният (от 18.04.2019 г.) – за непредставяне на
превозно средство на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност. Давността на първите две нарушения намалява в
известна степен тежестта на това отегчаващо обстоятелство.
Преценявайки посочените обстоятелства,
съдът прие, че значителен превес имат смекчаващите обстоятелства. Затова
определи на подсъдимия Д. наказания лишаване от свобода за срок от девет месеца
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за същия срок, които
прие за напълно съответни на тежестта на извършеното престъпление и неговия
автор. С оглед реда на проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 НПК, съдът на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали определеното наказание
лишаване от свобода с една трета, а именно от девет месеца на шест месеца.
В случая са налице всички предпоставки
за приложението на института на условното осъждане. Срокът на наложеното
наказание лишаване от свобода е по-кратък от три години, подсъдимият е
неосъждан, а изразеното разкаяние за извършеното инкриминирано деяние говори за
започнал вече превъзпитателен процес. Затова съдът прие, че за постигане целите
на наказанието не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото и на
основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Накрая съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимия да заплати на частните обвинители С.Д.М. и Д.С.А. направените
от тях разноски по делото в размер на 1500 лева за всеки един от тях, както и
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Бургас сумата от
1064.06 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство за
извършване на експертизи.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
Съдия: