№ 887
гр. Благоевград, 13.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следН. състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Каменова Гражданско дело
№ 20231200100640 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
Ищецът А. А., редовно уведомен – не се явява, представлява се от адв.
Ш., с пълномощно по делото.
Ответникът Прокуратурата на Р България, редовно уведомена – явява
се прокурор К..
АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Ш.: Свидетелят е призован, извън залата е, моля да се изслуша.
Нямам други искаН..
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се изслуша свидетелят. Нямам искаН.
на този етап.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Снема се самоличността на свидетеля:
Н. Н. С.: 31 г., без родство със страните по делото.
Свидетелят бе предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, за което обеща да казва истината.
1
СВИД. С.: А. Ф. А. го познавам, приятели сме от 15-16 г., запознахме
се на пързалката в Славия, докато карахме кънки, той тогава играеше хокей и
сме приятели оттогава. Зная за случая, А. беше 2014-2016 г. в ареста в гр. П..
Видях го след това, той тогава ми дойде на гости, бяхме на морето, беше
много притеснен и стресиран, беше много отслабнал. Пожела да спи на
терасата, понеже искал да гледа звездите и да се чувства свободен. След
излизането му от ареста в гр. П., започна изключително много да използва
дезинфектанти и да си мие ръцете, отказваше да се качва на асансьори, а аз
тогава живеех на деветия етаж. Качваше се само по стълбите след излизането
му от ареста. Ставаше му лошо от затворени пространства. Спря да се вози на
самолети, изпитваше страх от това нещо. През 2016 г. след излизането му от
ареста пътувахме до КатаН.. По време на излизането на самолета се
разтрепери, започна да говори за шанса за катастрофи при излитане и кацане,
хвана ми ръката, което беше странно, тъй като ние обикновено не се
докосваме. Преди този случай не изпитваше страх от летене със самолети,
обичаше да пътува със самолети, интересуваше се от тях. С негов приятел
бяха тръгнали да гледат мач в МакедоН., при което на границата след
проверка на документите, му бяха казали, че не може да е на въпросН. мач,
защото бил пуснат за издирване мисля. Той се прибра много разочарован и
уплашен от това нещо, защото делото беше приключило и не знаеше за какво
става въпрос. Продължихме да общуваме през този период, когато срещу него
се водеше наказателно производство, не сме спирали да общуваме, въпреки,
че той спря да общува с по-голямата част от приятелите си, дори спря да
общува и със семейството си. Беше го срам от семейството му, от това което
се беше случило. Не беше виждал майка си доста дълго време, видяха се една
Коледа и от тогава започнаха да поддържат отношеН., като с баща си
прекратиха изцяло отношеН.та си, тъй като баща му го беше обвинил, че е
виновен след задържането му в ареста в гр. П.. Стана по-сприхав, по-
изнервен, затвори се за хората около него, на моменти към мен дори е бил
доста изнервен, за неща които не биха били причина за каквото и да е. Той
никога не е смятал, че е виновен, че е извършил престъпление, но беше
изключително уплашен, защото не вярваше в системата и се страхуваше,
както казваше, че този ад, в който е бил в ареста, може да се превърне в
истински ад и да отиде в затвора, за нещо което не е направил и нещо, за
което не е виновен, просто се притесняваше от това, напрягаше го. Мисля, че
това нещо продължава да му се отразява и до ден днешен, тъй като тази
година пролетта ме помоли да отида с него до паспортното, за да си смени
личната карта, тъй като се притесняваше, че ако отиде там и му вкарат името
в системата и го снимат може да решат да го приберат и отново да отиде там,
затова трябваше да отида с него, въпреки че той знаеше, че това няма как да
стане, все пак изпитваше страх и не искаше да ходи сам. А. се промени,
мисля, че е по-изнервен и по-притеснен все още, продължава да прави това с
асансьорите и затворените пространства. Мисля, че кръга от приятелите му
продължава да бъде по-тесен, мисля че това го промени. Той имаше
приятелка, която след ареста в П., след като той се прибра, те се разделиха.
Той ми разказа, че тя не искала да бъде с престъпник и си е тръгнала.
2
Свидетелят на въпроси на прокурора: С А. се познаваме, когато бях на
15-16 години. От началото станахме добри приятели и общувахме. Горе-долу
по спомен делото зная, че беше за някакъв побой, не съм сигурна. Споделял
ми е за престоя си в ареста. Било е наказанието от Районен съд гр. П.. Това
зная. Не съм запозната с делото му. Не зная дали е търсил лекар за
състоянието си.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ: Моля да ми се заплатят разноските за явяването ми в
днешното заседание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИЯТ на свидетеля Н. Н. С. за явяването в днешното
съдебно заседание разноски размер на 50,00 /петдесет/ лева.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искаН., няма да сочим нови доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от обективна страна и
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАН.
АДВ. Ш.: Госпожо съдия, моля да уважите предявеН. иск. Считам
същия за основателен и доказан изцяло. В писмена защита ще изложа
подробни съображеН., в даден ми от съда срок. Претендираме разноски, по
списък, който представям. Процесуалното представителство се осъществява
безплатно, моля да присъдите адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
ПРОКУРОРЪТ: Госпожо съдия, считам, че изложените обстоятелства
в исковата молба, в която се твърди, че поради незаконно обвинение в
резултат на образувано наказателно производство, водено от около 4-5
години срещу А., като пряка и непосредствена последица от действията на
прокуратурата, същият е претърпял неимуществени вреди в р-р на 150 000 лв.
Считам, че така изложените факти в исковата молба са недоказани по
основание и размер, като изцяло поддържам писмеН. отговор подаден от ОП
Благоевград, приложен по делото. Това което ще допълня е, че в хода на
съдебното производство не се събраха достатъчно доказателства за
основателността на жалбата. Размерът на предявената претенция за
неимуществени вреди е силно завишена и не е съобразена с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика, както и обществено
3
икономическите условия на страната, в тази връзка са налице много решеН. и
много богата съдебна практика, които дават ориентир как следва да се
определи размера на обезщетението при неимуществени вреди, а именно
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които определят тези
вреди. Независимо от обективН. характер на отговорността по ЗОДОВ, в
тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техН. размер и връзката с
повдигнатото обвинение. Считам, че тези вреди не бяха доказани. От разпита
на двамата свидетели не се установи безспорно, че страдаН.та, така както ги
твърди ищецът обосновават толкова висок размер на неимуществените вреди,
като относно разпитаН. в миналото с.з. свид. З.Д., че неговите свидетелски
показаН. не са достатъчно убедителни, той от една страна твърдеше, че
делото е оказало сериозно отражение върху ищеца, тъй като се е разделил с
приятелката си и заживял при него, но същевременно с това на конкретно
зададени въпроси от страна на прокурора и съда, не е дал убедителни и
смислени отговори, посочи, че не е знаел за какво се води делото срещу
ищеца, не е знаел какво наказание му е наложено, дали е имало опасност да
влезе в затвора и т.н. По същия начин, на същите конкретно зададени въпроси
не успя да отговори и разпитаната в днешното с.з. свид. Н. С., която също не
можа да посочи подробности. Ето защо смятам, че твърдеН.та за настъпили в
резултат от воденото срещу него наказателно производство са недоказани по
размер по отношение на размера им. Ако счетете иска за основателен, следва
да намали съда размера съобразно принципа за справедливост.
Правя възражение за прекомерност на възнаграждението за
процесуално представителство по чл. 38 от Закона за адвокатурата, не следва
да бъде уважавано, във вида в който е посочен. По отношение на другите д.т.
нямам възражеН., но по отношение на възнаграждението, същото е прекалено
завишено.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение.
Определя 10-дневен срок от днес на страните за представяне на
писмени бележки.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
4