Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря……...Петя
Маринова.............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2063 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 143 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от И.Х. *** против К.Г.А. и А.В.А.,***, на основание чл. 146 във
връзка с чл. 143 и чл. 86 от ЗЗД, в която
се твърди, че по договор за банков кредит от 10.04.2008 г. № 1564, сключен
между първия ответник К. Г. А., като кредитополучател, и вторият ответник и
неин съпруг А. В. А., като солидарен длъжник, и кредитор - "Уникредит
Булбанк" АД, филиал гр. Ловеч, ищецът подписал с последния договор за
поръчителство от същата дата и номер. Съгласно чл. 1, т. 2, кредитът бил с
размер от 20 000 лв., със срок за погасяване 11.04.2018 година, анюитетни
вноски, обезпечени със залог - възнаграждението от трудов договор № 0009/26.03.2008
г. на кредитополучателя с Община - Ловеч.
Посочва се, че след
първоначално изпълнение по кредитния план за погасяване, плащането от страна на
първия ответник било преустановено, поради прекратяване на трудовия й договор. Изтъква
се, че поради необслужване на кредита и съгласно Общите условия на кредитора,
цялата сума по него и в пълния й размер, станала изискуема и ликвидна и по този
повод било заведено ч.г.д. № 513/2011 г., по което били осъдени заедно с втория
ответник солидарно да заплатят на кредитора "Уникредит Булбанк” АД сумата
27591.00 лв. По образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист,
изп.дело № 185/2012 г. на СИС-Ловеч и вследствие наложения запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца в "Балканвело" АД, се твърди, че му
е удържана сумата 8329.77 лв., което било видно от удостоверение № 4242/17.05.2016
г. на СИС - гр.Ловеч.
Предвид гореизложеното,
ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск и моли да
бъде постановено решение, с което бъдат осъдени ответниците да му заплатят
сумата 1100.00 лева, от която 1000.00 лева - главница, част от изплатените на
кредитора "Уникредит Булбанк" АД общо 8329.77 лв., и 100.00 лева -
мораторна лихва, считано от 06.09.2012 г. /в т.см. уточняваща молба на ищеца от
06.12.2016 г./ до деня на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й плащане.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, подаден от
процесуалния представител на ответниците - адвокат И.К., с който счита, че
искът е неоснователен. Заявява, че дължимата сума по банковия кредит не е
изплатена изцяло, поръчителят не е изпълнил задължението и искът е
преждевременно предявен. Счита, че ищецът е следвало да уведоми ответниците за
платените от него главница, лихви и разноски.
В съдебно заседание
ищецът лично и с адвокат К.К.поддържа предявените искове, като направи изменение в размера на същите чрез
тяхното увеличение, а именно главният иск се счита предявен за сумата 10371.43
лева, а акцесорният иск за мораторна лихва се счита предявен за сумата 2037.33
лева. В пледоария по същество, процесуалният представител развива съображения за
основателност на исковете и моли да бъдат уважени, като се присъдят и
разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата К.Г.А. се
явява лично, а ответникът А.В.А. не се явява. Двамата се представляват от
адвокат И.К., назначена по Закона за правната помощ, която поддържа отговора си
и моли за отхвърляне на исковата претенция изцяло, като неоснователна и
недоказана.
От приложените
по делото писмени доказателства, както и от доводите на страните, всички
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че между “УниКредит Булбанк” АД, в
качеството на кредитор, и ответницата К.Г.А., в качеството на кредитополучател,
е бил сключен Договор за банков
кредит № 1564 от 10.04.2008 г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит
в размер на 20000.00 /двадесет хиляди/ лева със срок на погасяване – 11.04.2018
г. по изготвен погасителен план. В договора за кредит, като солидарен длъжник
фигурира ответникът А.В.А., а ищецът И.Х.Х. е поръчител. С Анекс от 11.08.2009
г. към договора, е бил предоговорен размера на дълга по кредита на 19155.95
лева и удължен срока за погасяването му – до 20.03.2020 г.
Не се
спори, че предоставеният кредит е бил усвоен от кредитополучателя К.Г.А., както
и че същата не е заплащала в срок месечните погасителни вноски. Солидарният
длъжник – ответникът А.А. също не е заплащал месечните погасителни вноски по
кредита.
Това
е дало повод на кредитора да инициира заповедно производство, като по образуваното
ч.гр.дело № 513/2011 г. по описа на РС-Ловеч е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
817/08.07.2011 г., с която е разпоредено длъжниците К.Г.А., А.В.А. и И.Х.Х. да
заплатят на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД сумата 19155.95 лева – главница по
посочения договор за банков кредит, сумата 4145.11 лева – договорна лихва от
20.10.2009 г. до 28.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 29.03.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските по делото: 466.02 лева – държавна такса и 819.61 лева – адвокатско
възнаграждение с ДДС.
В
развилото се впоследствие исково производство за установяване на вземането по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, е постановено решение №
85/24.02.2014 г. по гр.дело № 1359/2012 г. на Ловешкия районен съд, с което е
уважен изцяло положителния установителен иск за горното вземане солидарно срещу
тримата длъжници.
Посоченото
съдебно решение е било обжалвано само от К.Г.А., като в проведеното въззивно
производство е постановено решение № 303/28.11.2014 г. по в.гр.дело № 361/2014
г. на Ловешкия окръжен съд, влязло в сила на 15.12.2015 г., с което цитираното
решение на ЛРС е отменено в частта на установеното вземане срещу К.Г.А. и
вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете по чл. 422 във
вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД срещу нея, като е прието, че тя не е
била надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на дълга.
Междувременно,
въз основа на Изпълнителен лист от 13.07.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 513/2011
г. на РС-Ловеч, е било образувано изп.дело № 185/2012 г. на ДСИ при РС-Ловеч, с
взискател „УниКредит Булбанк“ АД и длъжници: К.Г.А., А.В.А. и И.Х.Х., с предмет
на задължението парично вземане в размер на 19155.95 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея, начиная от 29.03.2011 г. до окончателното й плащане,
4145.11 лева – договорна лихва и 1285.63 лева – присъдени разноски. Това се
установява от представеното удостоверение от 09.05.2017 г. по посоченото
изп.дело. Видно от същото удостоверение, върху трудовото възнаграждение на
длъжника И.Х.Х. е наложен запор, като запорното съобщение до трето задължено
лице е връчено на 30.07.2012 г. и в резултат на неговото изпълнение по
банковата сметка на РС-Ловеч са постъпили суми общо в размер на 10783.90 лева
за периода от 28.08.2012 г. до 27.04.2017 г., като първата постъпила сума е в
размер 171.31 лева на дата 28.08.2012 г. В този смисъл е представено и
удостоверение изх.№ 54/04.05.2017 г. на работодателя на ищеца – „Балканвело“ АД
– Ловеч относно удържаните суми от трудовото му възнаграждение всеки месец в
периода 28.08.2012 г. – 29.03.2017 г., в изпълнение на запорното съобщение по
изп.дело № 185/2012 г. на ДСИ при РС-Ловеч.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза също се
установява, че първата удържана сума от трудовото възнаграждение на И.Х.Х. по
изп.дело № 185/2012 г. е в размер на 171.31 лева и е направена на 28.08.2012
г., като през периода 28.08.2012 г. до 28.02.2017 г. удържаните суми от
трудовото възнаграждение на ищеца, постъпили по сметката на РС-Ловеч по
изпълнителното дело, са 10371.43 лева, от които за погасяване на дълга са
отнесени 9528.36 лева и за дължима държавна такса по Тарифа 1 – 843.07 лева.
Според заключението, лихвата за забава върху общия размер на сумите, удържани за
изплащане на дълга от датата на всяка вноска до датата на подаване на исковата
молба /11.11.2016 г./, е 2037.33 лева.
С
Нотариална покана рег.№ 1597, том 1, Акт 86/05.05.2017 г. чрез Нотариус
Цветослав Лазаров, ищецът е уведомил ответниците, че размерът на удържаните
вноски от трудовото му възнаграждение по изп.дело № 185/2012 г., е 10371.43
лева, а лихвата за забава върху общия размер на удържаните суми от датата на
всяка вноска до 11.11.2016 г. /датата на исковата молба по настоящото дело/
възлиза на 2037.33 лева, поради което им отправя покана да му изплатят тези
суми в общ размер на 12408.33 лева в седемдневен срок от получаване на
поканата. От приложените разписки към нотариалната покана е видно, че същата е
получена от всеки от ответниците на 30.05.2017 г.
На
въпроси по реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК, ответницата потвърди, че е получила
нотариалната покана, както и че преди това е канена от ищеца да му изплаща
сумите, които той е заплатил по договора за кредит.
В
хода на делото ответницата представи три броя разписки за изплатени суми на
ищеца във връзка със запор по погасяване на кредит, а именно: разписка от
09.11.2012 г. за изплатена сума от 171 лева – за месец октомври 2012 г.,
разписка от 12.02.2013 г. за изплатена сума от 186 лева – за месец януари 2013
г. и разписка от 11.03.2013 г. за изплатена сума от 186 лева – за месец
февруари 2013 г. Ищецът не оспори, че посочените плащания са във връзка с
наложения му запор по процесния дълг и потвърди, че е получил тези суми в общ
размер на 543.00 лева. Други плащания от страна на ответниците в полза на ищеца
по процесния договор за кредит не се доказаха, включително и твърденията на
ответницата в обясненията й по реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК за дадено от нея
пълномощно на ищеца с права да тегли пенсията й, за да си възстанови
изплатените по кредита суми.
Горната
фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, при което от правна страна съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал. 1, изр. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които
е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Това е т.нар.
регресно вземане, което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на
общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване.
Фактическият състав на посочената правна норма съдържа няколко предпоставки,
чието наличие обуславя основателността на регресния иск. На първо място
поръчителят, каквото качество се установи, че има ищецът по сключения договор
за банков кредит № 1564/10.04.2008 г., трябва да е изпълнил свое изискуемо
задължение по договора за поръчителство, като изпълнението трябва да бъде
действително и точно. Няма значение дали поръчителят е бил осъден или не от
кредитора. В случая от представеното удостоверение от 09.05.2017 г. по изп.дело
№ 185/2012 г. на ДСИ при РС-Ловеч се установи, че такова изпълнение е налице,
като поръчителят за периода от 28.08.2012 г. до 27.04.2017 г. е изплатил общо
сумата 10783.90 лева по изпълнителното дело, по което ответниците са солидарни
длъжници, а „УниКредит Булбанк” АД е взискател.
Другата
предпоставка за възникване на регресни права срещу длъжника е поръчителят да го
е уведомил за изпълнението, а в случай, че не е сторил това и длъжникът е
изпълнил, поръчителят губи регресните си права – чл. 143 ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Съдът приема,
че с връчените на ответниците нотариални покани, макар и след завеждане на делото,
ищецът ги е уведомил за изпълнението. Фактът на уведомяване с връчена
нотариална покана е достатъчен, поради което не е необходимо да се обсъждат
последиците по чл. 176 ал. 3 от ГПК по отношение на неявилия се в съдебно
заседание ответник А.А., за да отговори на поставения въпрос дали е бил канен
от ищеца да му възстанови изплатените по кредита суми. Освен това от
представеното удостоверение по изп.дело № 185/2012 г. на ДСИ при РС-Ловеч се
установи, че ответниците също са длъжници по това изпълнително дело, по което
ищецът е внасял сумите, от което следва, че те са уведомени за предявеното
срещу тях и поръчителя вземане на банката – кредитор.
Действително
с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен положителния установителен иск на
банката – кредитор срещу длъжника К.Г.А. относно вземането по процесния договор
за банков кредит, но единствено поради недоказан факт на претендирана
предсрочна изискуемост на дълга, а не изобщо поради липсата на дълг. С
извършените плащания от страна на поръчителя съдът приема, че се касае за
изпълнение на съществуващо задължение по договора за кредит преди неговия
падеж, което е действително и точно и няма основание да не бъде зачетено при
действие разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗД. Поради това и на основание
посочената разпоредба, ответниците като солидарни длъжници, следва да бъдат
осъдени да върнат на ищеца всичко, което е платил със законната лихва от деня
на плащането /в т.см. Решение № 306/06.11.2014 г. по гр.д.№ 185/2014 г. на ВКС,
IV г.о./.
По
изложените съображения предявеният главен иск се явява основателен и доказан до
размер на сумата 9828.43 лева, тъй като от размера, за който е предявен -
10371.43 лева, съдът приспадна заплатената от ответницата на ищеца сума в общ
размер на 543.00 лева. С оглед на това, искът следва да бъде уважен за сумата
9828.43 лева, представляваща стойност на извършено от ищеца плащане на
задължение в качеството му на поръчител по Договор за банков кредит №
1564/10.04.2008 г. и Анекс към него от 11.08.2009
г., за периода от 28.08.2012 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
/11.11.2016 г./ до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния
претендиран размер от 10371.43 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съгласно
чл. 143 ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, поръчителят - ищец има право и на законни лихви
върху заплатените суми от деня на плащането. В случая претенцията за присъждане
на законна лихва следва да бъде уважена съобразно размера, за който се уважава
главният иск. В тази връзка следва да се използва изчислението на лихвата от
вещото лице в приложената към заключението справка относно датата и размера на
вноските в периода 28.08.2012 г. - 28.02.2017 г. и съответно размера на лихвата
върху всяка вноска от датата на плащането й до датата на подаване на исковата
молба /11.11.2016 г./, като общият размер на лихвата е 2037.33 лева. Съдът
прие, че главният иск е доказан до размер на сумата 9828.43 лева, като от
пълния му претендиран размер от 10371.43 лева изключи три изплатени суми от
ответницата на ищеца, отнасящи се за месеците октомври 2012 г., януари и
февруари 2013 г. в общ размер на 543.00 лева. Установява се от справката на
вещото лице, че две от изплатените от ответницата на ищеца суми по 186.00 лева
за м. януари и за м. февруари 2013 г. са по-малки от изплатените по дълга от
ищеца за тези месеци, съответно 191.89 лева на 29.01.2013 г. и 194.00 лева на
27.02.2013 г., но третата изплатена от ответницата сума от 171.00 лева за м.
октомври 2012 г. е по-голяма от внесената от ищеца за този месец сума в размер
на 143.46 лева, т.е. касае се за незначителна разлика в сумите, изплатени по
дълга от ищеца и върнати му от ответницата, която разлика не следва да се
отразява при изчисляването на дължимата законна лихва. При това положение, от
общия размер на изчислената законна лихва върху удържаните суми за изплащане на
дълга - 2037.33 лева, съгласно справката на вещото лице, следва да се извадят
изчислените лихви върху три от вноските, за които се установи, че са върнати от
ответницата на ищеца /макар и с минимална разлика между дължимо и върнато/,
т.е. следва да се приспаднат изчислените лихви върху направените вноски за
месеците октомври 2012 г., януари и февруари 2013 г., както следва: 58.92 лева
– лихва върху вноска за периода от 29.10.2012 г. до 11.11.2016 г., 73.86 лева –
лихва върху вноска за периода от 29.01.2013 г. до 11.11.2016 г. и 73.10 лева –
лихва върху вноска за периода от 27.02.2013 г. до 11.11.2016 г., или получената
сума е 1831.45 лева, в който размер съдът приема, че следва да бъде уважен
искът за присъждане на законна лихва върху главното вземане за претендирания от
ищеца период от 06.09.2012 г. до датата на подаване на исковата молба
/11.11.2016 г./, като за разликата до пълния претендиран размер от 2037.33 лева
искът за присъждане на законна лихва следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е заявил разноски по делото в общ размер на 1906.55 лева, включващи държавни такси, депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение и такса за нотариална покана. От представените платежни документи е видно, че тези разноски са направени от ищеца. При съобразяване уважената част от иска, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски общо в размер на сумата 1791.49 лева.
Ответниците не са претендирали разноски, а и няма данни да са направили такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.Г.А.,
ЕГН **********, и А.В.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на основание чл. 143 ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, да заплатят на И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 9828.43 лв. /девет хиляди осемстотин двадесет
и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща стойност на извършено
от него плащане на задължение в качеството му на поръчител по Договор за банков
кредит № 1564/10.04.2008 г. и Анекс към него от 11.08.2009
г., за периода от 28.08.2012 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
/11.11.2016 г./ до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния
претендиран размер от 10371.43 лева, ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Г.А.,
ЕГН **********, и А.В.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на основание чл. 143 ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 86 от ЗЗД, да заплатят на И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1831.45 лв. /хиляда осемстотин
тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща законна
лихва върху присъденото по-горе главно вземане за период от 06.09.2012 г. до
датата на подаване на исковата молба /11.11.2016 г./, като искът за разликата
до пълния претендиран размер от 2037.33 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Г.А.,
ЕГН **********, и А.В.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, да
заплатят на И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1791.49 лв. /хиляда седемстотин
деветдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща разноски
по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: