Решение по дело №1036/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. - Колибарова от [населено място] против Решение № 278/12.04.2024г., постановено по НАХД № 190/2024г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-002603/07.11.2023г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което, за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът оспорва съставомерността на деянието, като възразява, че то е останало недоказано, както и въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства, в т.ч. и възраженията на водача. Възразява още за неяснота досежно мястото на установяване на нарушението, за ненадлежно извършена проверка от страна на контролните длъжностни лица, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и предявяване на АУАН. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Касаторът Т.-Колибарова е санкционирана за това, че на 15.06.2023г. е възприета от контролни длъжностни лица при ОД на МВР-Бургас да управлява МПС, като използва мобилен телефон по време на управлението. На водача е съставен АУАН с бланков № 285258, а впоследствие е издадено наказателно постановление, с обжалваната част на което административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на водача на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Въззивният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не е установил процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство. Съдът е преценил, че деянието е съставомерно и доказано, липсват предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай, а наложеното наказание е намерил за правилно определено по вид и размер, с оглед на което е потвърдил издаденото НП в оспорената част по т.1.

Касационната проверка е в пределите на чл.218 от АПК и е обвързана с наведените касационни оплаквания.

Решението е правилно в обжалваната му част и не страда от сочените от касатора пороци, както и е постановено съобразно материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът е формирал правилна фактическа обстановка, която е подробно описана и не е необходимо нейното възпроизвеждане.

Възражението за недоказаност на нарушението е неоснователно, тъй като непосредствените възприятия на контролните длъжностни лица – св.Х. и св.Г. сочат, че по време на движение по [улица]в [населено място], касаторът Т. е държала мобилен апарат на нивото на лицето си, гледала е в него и по никакъв начин не е възприела опитите на полицейските служители да установят контакт с нея – първоначално чрез звуков сигнал, след това с подадена стоп-палка, за да преустанови употребата му. След като автомобилът е в движение и водачът използва мобилен телефон, нарушението на чл.104а от ЗДвП е доказано, като ирелевантно за съставомерността е причината за ползване – провеждане на разговор или извършване на действия от мобилното устройство за твърдяно активиране на достъп до работното място, още повече, че движението е установено по пътното платно на [улица]много преди водачът да достигне твърдяната бариера, находяща се след отклонение в локалното платно за достигане на работното място. Мястото на извършване на нарушението е достатъчно индивидуализирано и по никакъв начин не злепоставя правото на защита на лицето да разбере пътния участък на управление на МПС на процесната дата и час, поради което и обсъждането на правилата на патрулно-постовата дейност, за да се установи дали полицейският патрулен автомобил се е намирал в този участък, е неотносимо. Твърдяното нарушение, че АУАН е бил подписан от свидетел, за който се сочи, че не е присъствал на отказа на водача да подпише акта, дори и да е вярно, отново не обосновава извод за съществено процесуално нарушение, тъй като не влияе на правото на защита против фактите от обективната страна на нарушението, както и чрез нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН подобни нарушения са преодолими.

Поради неоснователност на касационните оплаквания и отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 278/12.04.2024г., постановено по НАХД № 190/2024г. на Районен съд – Бургас, в обжалваната му част.

Решението е окончателно.