Присъда по дело №1089/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

по НОХД № 1089 по описа за 2021 год.
на Варненския районен съд - ХХХVІІ наказателен състав.

По отношение на подсъдимия М. И. Д., роден на *** в гр. Варна,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан,
не работи, ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е възведено
обвинение, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че в периода от
месец септември 2014 год. до месец февруари 2021 год. включително в
гр.Варна, след като е бил осъден с Решение № 4305/10.09.2014 год. по
Гражданско дело № 9699/2014 год. по описа на Районен съд – Варна, влязло в
законна сила на 10.09.2014 год. да издържа свой низходящ – И.М. Д., роден на
02.10.2013 год., чрез неговата майка и законен представител – Н.Д.С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно 78 /седемдесет и осем/ месечни вноски от по 600 лева или общо 46
800 /четиридесет и шест хиляди и осемстотин/ лева .

В хода на проведеното разпоредително заседание, служебния
защитник на подсъдимия Д., адв. П.В., ВАК прави искане за разглеждане на
делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът прие, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което с определение по чл. 248, ал. 5, т. 4 от
НПК внесе делото за разглеждане именно по този диференциран процесуален
ред.

В хода на проведеното съкратено съдебно следствие подс. Д. се
признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание.
Същото е и становището на защитника му, който намира, че са налице всички
обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие. Моли съда да наложи наказание - „пробация“ .
1

Представителят на Районна прокуратура в с. з. поддържа
обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана
процедура пледира за налагане на наказание – „пробация“.

Предвид характера на производството, с определение постановено по
реда на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК и след като прие, че
направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на
подсъдимия М.Д. се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при
отчитане изискванията, вписани в нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, прие за
установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. И. Д., бил с висше образование, разведен,
неосъждан, безработен.

Подсъдимият М. И. Д. и св.Н.Д.С. били съпрузи до 10.09.2014 год.,
когато бракът им бил прекратен с Решение № 4305/10.09.2014 год. по гр. д. №
9699/2014 год. по описа на Районен съд –Варна. От брака им, на 02.10.2013
год. било родено детето – И.М. Д.. С решението Д. бил осъден да заплаща на
сина си чрез неговата майка и законен представител Н.С. месечна издръжка в
размер на 600 лева, платими до 5-то число на месеца, считано от месеца, в
който решението е влязло в сила, вносими по местоживеене на майката – в
гр.Варна. От влизане на решението в сила – м. септември 2014 год. до
момента на привличането му в качеството на обвиняем – м. февруари 2021
год., включително, Д. не изплащал дължимата издръжка, въпреки, че знаел за
решението на съда.

По жалба на св. Н.С. до ВРП, на 05.11.2019 год. било образувано ДП
№ 1945/2019 год. по описа на Първо РУ при ОД МВР - Варна.
2

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен
начин от събраните в с. з. доказателства, посредством приложените по ДП №
1945/2019 г. по описа на Първо РУ писмени доказателствени средства, както и
чрез показанията на св.Н.С., приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното
съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на
описаните факти от страна на подсъдимия М.Д. в с. з., одобрено от съда по
реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, при отчитане на
заложеното в чл. 373, ал. 3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което е предаден на
съд.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.

Престъплението по чл. 183 от НК, засягащо обществените отношения в
семейството, в инкриминираната от прокурора в настоящото дело форма на
изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие и намира обективен
израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски. За ангажиране на наказателната
отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно
посегателство е изискуемо обаче инкриминираното неизпълнение на
алиментни задължения /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното
деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното
задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е
внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните
последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в
забава/. Последното индицира на субективните измерения на
инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 от НК, за доказването на които е
необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка.

3

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на
определената с влязъл в сила съдебен акт месечна сума за издръжка на
низходящите му, в размер на повече от две месечни вноски – 78 месечни
вноски по 600 лв. за И.М. Д. на стойност – 46 800 лв. Обстоятелството, че в
инкриминирания период подсъдимият е изплащал вноските за издръжки не
изключва обективната съставомерност на деянието.

Безспорно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено
престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо”
бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване,
зависещи или не от волята на дееца. Довършването на престъплението може
да бъде решение на дееца за извършване на дължимото се действие или извън
волята му, например започване на наказателно преследване за
неправомерното му поведение.

Съдебната практика и правната теория обаче е изяснила, че този начин на
осъществяване на продълженото престъпление е следствие на обединяването
на отделните престъпни действия/бездействия в едно единствено
престъпление от субективното отношение на дееца за постигане на
преследвания противоправен резултат, като само по изключение
продължителността в осъществяването на деянието оказва влияние върху
правната квалификация.

Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството /с което се цели защита на ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата
си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва,
че тя следва да се плаща ежемесечно/и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за
плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче
законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.

Престъплението не би било извършено, само ако се установи, че лицето
е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни
вноски, или пък то бъде погасено /напр. поради навършване на пълнолетие на
низходящия, който не продължава образованието си, или го продължава, но
за което следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка
4

може да му я осигури; при смърт на издържаното лице;/.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Видно от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства
подсъдимия е бил запознат със съдебното решение. Гласните доказателства
са еднопосочни и по отношение на факта, че подсъдимия Д. в
инкриминирания период е работил инцидентно. В тази връзка следва да се
съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според която родителите са
длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Безспорно доказателства за постоянна трудова
заетост на подсъдимия по делото не са налице, но той е бил в работоспособна
възраст, като няма данни да страда от здравословни проблеми, които да
възпрепятстват възможността му да упражнява общественополезен труд
съответно до водят до обективна невъзможност за изпълнение на
задължението за издръжка.

Наличието на материални затруднения не изключва наказателната
отговорност за посоченото престъпление. Обстоятелството, че Д. е правил
подаръци на детето си също не изключва наказателната му отговорност за
посоченото престъпление. Коментираният факт представлява още един
аргумент за отхвърляне доводите на защитата за субективна
несъставомерност на деянието. Същевременно той не може да се третира и
като точно изпълнение на задължението за издръжка, защото
предназначението на последната е да осигури средства за посрещане на
ежедневните нужди на правоимащото лице. Именно поради това тя се дължи
ежемесечно под формата на периодично плащане, докато подаръците, са
давани спорадично и не са свързани непременно с обичайните потребности на
детето.

В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна практика на
ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.;
Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ н.о. Решение
№ 158/ 25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III н.о. и ред други.

Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е неприложима
5

привилегията на чл.183, ал.3 от НК, тъй като той не е заплатил дължимите
вноски в инкриминирания период.

С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.301, ал.2 от НПК, със
събраните в производството доказателства, съдът призна М. И. Д. за виновен
по предявеното му обвинение по чл.183, ал.1 от НК.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема
обстоятелството, че подсъдимия е с чисто съдебно минало. Той не се е
дезинтересирал от детето си, напротив, осъществява срещи с него и го
подпомага финансово при възможност.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът не намери в конкретния случай.

Съдът, определяйки наказанието прецени, че на подсъдимия М.Д. следва
да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК. Съобразно превеса на
отегчаващите вината обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл.183,
ал.1 от НК, предвиждаща две алтернативни санкции /лишаване от свобода и
пробация/, съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл. 36, ал. 1 от НК
ще се постигнат, ако на подсъдимия Д. бъде наложено наказание "Пробация"
със следните пробационни мерки: на основание чл. 42"А", ал. 2, т. 1 от НК -
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с
периодичност два пъти седмично и на основание чл. 42"А", ал. 2, т. 2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.

Наказанията са визирани алтернативно и предвид личността на
подсъдимия, неговата възраст, обстоятелството, че същият работи, съдът
намира, че единственото адекватно наказание би било алтернативно
предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК наказание "Пробация" и
то в минимално предвидения от закона размер. Така наложеното от съда
наказание е достатъчно за постигане целите на генералната превенция и
за оказване на нужното поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие спрямо дееца.

Съдът в настоящия си състав, намира, че и дори и най-лекото наказание
6

"Лишаване от свобода", в конкретния случай би се оказало несъразмерно
тежко.

От друга страна като отчете, че подсъдимият не е заплащал задължения
за издръжка в относително дълъг период, съдът намери, че именно
наказанието „пробация“ би изпълнило целите на наказанието по чл.36 от НК
и би въздействало предупредително и възпиращо спрямо конкретния
извършител и останалите членове на обществото.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

7

Номер на акта:	17
Дата:	5 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20213110201089
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 март 2021 г.

Присъда по дело №1089/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите