Р Е Ш Е
Н И Е
№ , гр. София, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Ирена
Апостолова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 932 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег. № 8905/ 23.01.2020 г., подадена от С.К.Т. от
гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител,
против З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК ******, за
осъждането му да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в резултат на ПТП,
произтекло на 16.08.2019 г., дължими от застрахователя – ответник по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно
л. а. м. „БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.12.2019 г. до окончателното и изплащане.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 16.08.2019 г. в гр. София по ул. „Генерал Казимир Ернрот“, в района на кръстовището с бул. „Луи Пастьор“ е
настъпило ПТП между МПС - л. а. м. „БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ******, управлявано
от Г.Д.А., и мотоциклет марка „Хонда“, модел „ВТХ
1800“ с ДК№ ******. Лекият автомобил, движейки се ул. „Генерал Казимир Ернрот“ с посока на движение от ул. „Генерал Асен Н.“***, е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.
47 и чл. 50 ал. І от ЗДвП. В резултат на ПТП, причинено по вина на водача на
лекия автомобил, ищецът, управлявал мотоциклет марка „Хонда“,
е бил отведен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ със силни болки в областта на левия
долен крайник. Била му е поставена диагноза-контузия на други и неуточнени
части на подбедрицата. Поставена му е била гипсова
шина, изписани само били обезболяващи средства и му е бил препоръчан режим на
покой. Бил е в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от 39 дни.
Претърпените от ищеца в резултат на ПТП
травматични увреждания са му причинили значителни болки и страдания,
по-интензивни през първия месец. Възстановителният период е продължил от порядъка на 3-3,5 месеца. Не е бил в
състояние да посреща ежедневните си битови потребности - хранене, обличане,
тоалет, за които е получавал ежедневна помощ от близките си. Това, ведно с
физическите болки и страдания, е довело до значителен дискомфорт
и неразположение. Последиците от ПТП са довели до нарушение в обичайния му
ритъм на живот: бил е принуден да ограничи социалната и семейната си
ангажираност; чувствал се потиснат; започнал да изпитвa
страх от силни звуци и автомобили; сънят му бил нарушен. Психологическите
последици в резултат на ПТП не били отшумели и щели продължат до края на живота
му.
По отношение на л. а. м.
„БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ****** е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ В ответното дружество със срок на действие от
20.09.2018 г. до 19.09.2019 г. На 30.09.2019 г. и ищецът предявил пред
ответното дружество искане за доброволно изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените му болки и страдания в размер на 30000 лв. По
отношение на искането не е налице произнасяне от дружеството - ответник.
Ищецът намира, че за
справедливото обезщетяване на причинените му в резултат на ПТП неимуществени
вреди ответникът следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 26
000 лв., ведно със следващата се закон на лихва считано от 30.12.2019 г. до
окончателното и изплащане. Настоява заявените претенции да бъдат удовлетворени
изцяло, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
При условията и в срока на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът З. „Л.И.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявената
претенция, оспорвайки я както по основание така и по размер. Признава
съществуването на валидно сключено застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. м. „БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ******.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, получените увреждания,
както и негативните последици за ищеца. Претендираният
размер на обезщетението бил твърде завишен, надвишавал критериите за
справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, освен това не отговарял на реално
претърпените от ищеца вреди, както и на обичайния размер на присъжданите
обезщетения за увреждания по този вид. Ответникът релевира
възражение за допринасяне настъпването на вредоносния резултат от самия ищец
предвид несъобразена скорост на движение на управлявания от него мотоциклет.
Настоява за цялостно отхвърляне на заявената претенция, при условията на
евентуалност – намаляването и до справедлив размер. Претендира разноски.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съобразно Констативен протокол
№ К- 469/ 16.09.2019 г., изготвен от дежурен ПТП – О „ПП“ - СДВР, на същата
дата в около 17 ч. в гр. София по бул. „Луи Пастьор“, в района на кръстовището
с ул. „Генерал Казимир Ернрот“ е настъпило ПТП между л.
а. м. „БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ******, управляван от Г.Д.А., и мотоциклет мотоциклет марка „Хонда“, модел
„ВТХ 1800“, с ДК№ ******, управляван от С.К.Т.. Като обстоятелства и причини за
ПТП е описано, че лекият автомобил се е движил срещу пътен знак Б1 от ЗДП по ул.
„Генерал Казимир Ернрот“ в посока на движение от ул. „Генерал
Асен Н.“*** и на кръстовището с бул. „Луи Пастьор“ не пропуснал движещия се от
ляво срещу пътен знак Б 3 от ЗДвП по булеварда мотоциклет. На водача на лекия
автомобил бил съставен АУАН № 364701/ 16.08.2019 г. и било издадено наказателно
постановление № 19 - 433 -018131 от
19.09.2019 г., с което за извършено от Г.Д.А. нарушение по чл. 6 ал. 1
от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Непосредствено след ПТП С.К.Т.
е бил отведен в спешните кабинети на УМБАСМ „Н. И. Пирогов“, където след
проведен амбулаторен преглед и поставена диагноза „контузия на други и
неуточнени части на подбедрицата“, му била поставена
гипсова шина и бил насочен за контролен преглед. Ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност за периода от 17.08.2019 г. до 24.09.2019 г.
Всяка от страните е ангажирала
гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
В показанията си свидетелката Е.Е.А., живуща на семейни начала с ищеца, е посочила, че
непосредствено след ПТП последният и се обадил и тя го посетила в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“. Там разбрала, че ПТП е настъпило при управление на мотоциклет,
кракът му бил притиснат и изпитвал силни болки. В болницата му поставили
гипсова шина на левия крак и му предписали обезболяващи. В дома им спазвал
щадящ постелен режим, свидетелката закупила
възглавничка за пострадалия крак. Трудно се придвижвал и имал нужда от нейната
помощ при извършване на ежедневни битови дейности. Живеели на четвърти етаж в
сграда без асансьор и придвижването му било силно затруднено, закупили патерица.
С гипсова шина престоял 10 дни, след което била свалена, а той започнал
раздвижване и рехабилитация. Изпитвал болки, през нощта се стряскал. При опит
да стане от леглото болката от крака са предавала в кръста. Ищецът е работил в
МВР и имал необходимост да спортува, като причинената травма преустановила
практикуването на спорта. Не бил в състояние да поеме своята част от семейните
задължения. Все още изпитвал болки при натоварване и при промяна на времето.
Ангажираната от ответната
страна свидетел Г.Д.А., водач на участвалия в ПТП лек автомобил, е посочила, че на посочената дата през м. 09.2019
г. се движила по обичайния си маршрут, като в лекия автомобил на задна седалка
се возел сина и. Когато трябвало да предприеме маневра „завой наляво“, се
огледала и не видяла превозни средства нито в едната, нито в другата посока. Започнала
бавно да се придвижва към булеварда, погледнала наляво и видяла как от лявата и
страна „лети“ моторист, опитала се да извърши спасителна маневра, избягвайки
удара, но въпреки това настъпил удар между мотоциклета и задната лява броня на
автомобила. Според свидетелката, мотоциклетът се движил много бързо, тъй като
там имало ограничение на скоростта от 30 км в час.
От заключението по приетата от
съда СМЕ се установява, че в резултат на ПТП С.К.Т. е получил следното телесно
повреждане: контузия на лява подбедрица, чийто
медико-биологичен характер я определя като временно разстройство на здравето, с
болка и страдание, неопасно за живота. Механизмът на причиняването и е директен удар
от твърди и тъпи предмети и отговаря да е получена при ПТП. Проведеното
лечение, изразяващо се в поставяне на гипсова шина върху крайника, чрез която
се цели покой на травмираната област за определен период, представлява обичайна
лечебна практика при такъв тип травматични увреди и спомага за намаление на
болката и отока след травмата. В тази връзка проведеното лечение е адекватно.
Периодът на възстановяване на оздравителния процес при обичаен ход без
усложнения е около две-три седмици, като интензитетът на оплакванията е
по-висок в първите няколко дни след травмата и постепенно е намалял. На
поставения от съда въпрос за установяване състоянието на ищеца към момента на
изготвяне на заключението, вещото лице не е дало отговор, тъй като последният
е осуетил личния преглед. В тази връзка същото не може да даде отговор и на
въпроса дали ищецът продължава да търпи болки и страдания. В съдебно заседание вещото
лице е заявило, че по твърдения на С.К.Т. е провеждал рехабилитация и
физиотерапия, каквито медицински данни по делото липсват.
От заключението по приетата
като компетентно и обективно изготвена САТЕ се установява, че ПТП е настъпило в
района на кръстовището между бул. „Луи Пастьор“ и „Генерал Казимир Ернрот“ между л. а. м. „БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ******, и
мотоциклет мотоциклет марка „Хонда“,
модел „ВТХ 1800“, с ДК№ ******. Автомобилът се е движил по ул. „Генерал Казимир
Ернрот“ в посока към булевард „Луи Пастьор“, като
достигайки кръстовището водачът се е огледал и в двете посоки за приближаващия
автомобил и и след като е установил, че такива няма, е предприел маневра „ляв
завой“ от ул. „Генерал Казимир Ернрот“, пресичайки
пътното за движение на ППС по булеварда с посока от ул. „Генерал Никола Генев“
към бул. „Царица Йоана“. По същото време в лявата лента по посока на движение
се движи мотоциклет мотоциклет марка „Хонда“, модел „ВТХ 1800“, като при извършване на маневрата „ляв
завой“ от лекия автомобил се осъществява пресичане на траекториите на движение
на двете превозни средства, като е настъпил удар, страничен в задната част и в
областта на задно ляво колело на лекия автомобил. От техническа гледна точка основната
причина за ПТП е извършването на маневра „ляв завой“ от водача на лекия
автомобил, при условие, че при извършване на маневрата не са пропуснати
превозни средства, движещи се по път с предимство. Вещото лице не е в състояние
да даде заключение относно скоростта на движение на мотоциклета. От субективна
гледна точка експертът приема, че водачът на лекия автомобил не е възприел
приближаващия се от лявата му страна мотоциклет, при което е предприел маневрата
„ляв завой“. Също от субективна гледна точка е възможно водачът на мотоциклета
да се е движил с висока или несъобразена скорост, поради което е достигнал
кръстовището за по-кратко време. Ударът е настъпил в платното за движение по булеварда
в посока от ул. „Никола Генев“ към бул. „Царица Йоана“. В момента на настъпване
на ПТП дясната лента за движение по бул. „Луи Пастьор“ е била заета от
паркирани МПС. За лекия автомобил посоката на движение е от ул. „Генерал Казимир Ернрот“
към бул. „Луи Пастьор“, а скоростта му на движение от началото на кръстовището
до достигане на мястото на удара е около 10 - 15 км./ ч. Мотоциклет марка „Хонда“, модел „ВТХ 1800“се движил по бул. „Луи Пастьор“ в
посока от ул. „Генерал Никола Генев“ към бул. „Царица Йоана“, като в протокола
за ПТП не се съдържат обективни данни относно положението на мотоциклета след
ПТП или спирачни следи, при липсата на които изходни данни скоростта на
мотоциклета не може да бъде определена. По бул. „Луи Пастьор“ с посока на
движение от ул. „Генерал Никола Генев“ към бул. „Царица Йоана“, преди
кръстовището с ул. „Генерал Казимир Ернрот“ има
поставен пътен знак Б 3 от ЗДвП. По ул. „Генерал Казимир Ернрот
„на кръстовището бул. „Луи Пастьор“ има поставен пътен знак Б1 от ЗДвП. Пътното
платно на булеварда е съставено от две платна за движение, по едно за всяка
посока, които са отделени с хоризонтална пътна маркировка М 2 от ЗДвП, като в
района на кръстовището се наблюдава пътна маркировка M 4, която разделя двете
платна за движение на булеварда
Вещото лице е дало заключение,
че всеки от участниците в ПТП е бил в състояние да предотврати
настъпването на ПТП. За водача на лекия автомобил е предотвратимо при
извършване на действие - прекратяване на маневра „ляв завой“ и пропускане на
движещия се от ляво мотоциклет. За водача на мотоциклета е предотвратимо при възприемане
на опасността и предприемане на маневра „отклоняване вдясно“ с цел избягване на
препятствие /в случая лекия автомобил/, а също така и чрез маневра предприемане
на аварийно спиране за предотвратяване настъпването на ПТП.
Страните по делото не спорят,
че за л. а. м. „БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ******, е налице валидно сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност съответното дружество със срок за валидност
от 20.09.2018 г. до 19.09.2019 г. На 30.09.2019 г. ищецът е претендирал пред
дружеството-ответник доброволно изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 30 000 лв. Страните по делото на спорят, че такова не е изплатено.
При така изложените фактически данни Софийски градски съд
достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал.
1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат
установени кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да бъде застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
МПС, водачът на който е увредил ищците, т. е. следва да е налице увреждане
по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД.
Страните по делото не спорят,
че за МПС л. а. м. „БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ****** е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника З. „Л.И.“ АД.
Приложените АУАН и НП установяват, че
е била реализирана административнонаказателната отговорност
на Г.Д.А. за извършено
от нея нарушение на правилата за
движение по пътищата – регламентирани в чл. 6 т. 1 от ЗДвП,
за това, че не
е съобразила своето
поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Наказателното постановление не представлява акт със задължителна
сила за гражданските
съдилища съгласно чл. 300 от ГПК, но представлява официален документ, чиято обвързваща доказателствена сила не е оспорена. В настоящото
производство се установява от показанията на св. А., потвърдени от заключението
по САТЕ, че същата е допуснала нарушение и на правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 37 ал. 1 от ЗДвП, която задължава водачите на МПС при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ППЗДвП предвижда, че
пътните
знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни
средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя, като ал. 2 сочи, че знак
Б 1, който съгласно протокола за ПТП не е спазен от Г.Д.А., означава „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!" Описаният в исковата молба механизъм за настъпване
на ПТП се потвърждава от заключението на вещото лице по
назначената САТЕ.
В пряк и непосредствен резултат от
допуснатите от водача на л. а. м. с ДК№ ****** нарушения на правилата за
движение по пътищата и последвалото ПТП С.К.Т. е получил следните травматични
увреждания: контузия на лява подбедрица, чийто
медико-биологичен характер я определя като временно разстройство на здравето, с
болка и страдание, неопасно за живота. Периодът за пълно възстановяване възлиза на две-три
седмици, като в първите няколко дни след ПТП е търпял по – интензивни болки и
страдания, които към настоящия момент са напълно отшумели, липсват усложнения
или невъзстановени вреди. Показанията на св. Е.А., които съдът цени в
съответствие с разпоредбата на 172 от ГПК, че и към настоящия момент ищецът
търпи болки при промяна във времето и натоварване не се подкрепят от
заключението на експерта, в тази връзка следва да се отчете, че назначеният от
съда в рамките на СМЕ личен преглед на ищеца с оглед установяване физическото
му състояние към момента на изготвянето и, не е бил извършен по вина на самия него.
По отношение твърденията на ищеца за
негативно влияние на ПТП върху психологическата му сфера, то без съмнение
същото е съставлявало стресогенен фактор. Според св. А.,
ищецът е служител в „особена структура“ на МВР, който факт, съобразен в
светлината на периода на временната му нетрудоспособност и връщането му на
работа, дават на съда основание да приеме, че психологическото преживяване на
инцидента е преработен.
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпял пострадалият, възрастта му към
датата на ПТП – 36 години, както
и отражението, което е дало процесното ПТП върху
живота му. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху начина на живот на С.К.Т.
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 5 000 лв., поради които исковата
му претенция над този размер до предявения такъв от 26 000 лв. е неоснователна.
Ответникът е въвел възражения за
допринасяне от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат. Единствено
в показанията на св. А. се сочи за висока или несъобразена скорост на
мотоциклета, който „летял“. От заключението на вещото лице по САТЕ се
установява, че липсват обективни данни относно скоростта на мотоциклета, както
и липсва ограничение на скоростта от 30 км./ч. От приложените документи става
ясно, че ищецът е посетил лечебно заведение и е предприел адекватно лечение,
поради което възраженията на ответника за допринасяне и съпричиняване
на вредоносния резултат са неоснователни.
От приложената молба до ответното
дружество е видно, че на 30.09.2019 г. ищецът е поканил ответника да му изплати
обезщетение. В тази връзка и на основание чл. 429 ал. 3 от ГПК дружеството –
ответник дължи лихви за забава върху размера на главното парично задължение в
размер на 5 000 лв., считано от 30.12.2019 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сторени от ищеца
разноски съразмерно на уважената част от иска, в общ размер на 523,33 лв., от
които 266, 67 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 300 лв. за САТЕ, с която е останал задължен.
На дружеството – ответник също
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете поради
тяхната неоснователност, в размер на 450 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със седалище и
адрес на управление *** Д, с ЕИК ******, да заплати на С.К.Т. от гр. София, ж.
к. „******, с ЕГН **********, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди - претърпени от него болки и страдания в
резултат на контузия на лява подбедрица, получени при
ПТП, настъпило на 16.08.2019 г. с МПС –
л. а. м. „БМВ“, модел „525 Д“ с ДК№ ******, управлявано от Г.Д.А., за което МПС има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.12.2019 г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда размер от 5 000 лв. /пет
хиляди лева/ до предявения такъв от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/
като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със седалище и
адрес на управление *** Д, с ЕИК ******, да заплати на С.К.Т. от гр. София, ж.
к. „******, с ЕГН **********, сумата от 603,85 лв. /шестстотин и три лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляващи сторени от него съдебно - деловодни
разноски съразмерно на уважената част от иска, от които 307,69 лв. /триста и
седем лева и шестдесет и девет стотинки/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със седалище и
адрес на управление *** Д, с ЕИК ******, да заплати по сметка на СГС сумата от
300 лв. /триста лева/ по назначената САТЕ.
ОСЪЖДА С.К.Т. от гр. София, ж. к. „******,
с ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление
*** Д, с ЕИК ******, сума в размер на 436,15 лв. /четиристотин тридесет и шест
лева и петнадесет стотинки/, представляващи съдебно - деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: