№ 5680
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110202564 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-021371 от
19.10.2022 г., издадено от началника на група в ОПП-СДВР, с което на Й. Т.
Д. е наложена глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се
явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 21.09.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 13:00
часа, в гр. София, на по ул. „Инж. Георги Белов“ с посока на движение към
ул. Самоковско шосе, до №1 /бензиностанция Интерспийд/, управлявал
товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№ Е2490КА, собственост на
"ЮРУКАЛЪРС" ЕООД с ЕИК *********, като при извършената проверка е
било установено чрез справка в АИС-ПП и ОДЧ-70, че автомобилът е бил със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП –
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя му е вменено и това,
че на посочените време и място, при извършената проверка, не представил
пред контролните органи контролен талон към свидетелство за управление на
МПС (СУМПС) – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По отношение на деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП било
преценено, че същото е съставомерно по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което с
писмо с рег. № 4332 р-61526/19.10.2022 г. материалите били изпратени в 07
РУ-СДВР за образуване на досъдебно производство.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля П. П. (л. 33 от делото), както и от
писмените доказателства по делото, се установява, че на процесните време и
място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като при извършената
проверка не е представил пред контролните органи контролен талон към
2
СУМПС. Посочените доказателствени източници са логични, обективни,
непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги
кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съдът
намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения, при съставянето на АУАН, респ.
постановяването на НП. Възведеното с тях административно нарушение е
конкретизирано по време и място, били са описани всичките му съставомерни
признаци, като по този начин правото на защита на санкционираното лице е
било гарантирано в най-пълна степен.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като към момента на
извършената проверка, като водач на МПС, не е представил пред контролните
органи контролен талон към СУМПС.
Независимо от това, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), която към момента на извършване на
нарушението е предвиждала задължение за водача на МПС да носи СУМПС
от съответната категория и контролния талон към него, е претърпяла
изменение (изм., бр. 67 от 2023 г.), след което се предвижда че водачът е
длъжен да носи само СУМПС за съответната категория, т.е. е отпаднало
задължението да се носи и контролен талон към него. Изменена е и
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която, в редакцията,
действаща към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 15 от
15.02.2013 г.) е предвиждала, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното МПС. След изменението, обн.
3
в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. от редакцията на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са
заличени думите „контролен талон", т.е. понастоящем не се предвижда
налагане на административно наказание на водач, който не носи контролен
талон към СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. В случая до влизане в сила на НП е последвало изменение на
разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
последвалата редакция е по-благоприятна за нарушителя, доколкото не
предвижда задължение за носене на контролен талон към СУМПС и
съответно не предвижда налагане на административно наказание за
неизпълнението на такова задължение. При отпадане наказуемостта на този
вид деяния и то до влизането в сила на НП, несъмнено следва да се приеме, че
са последвали по-благоприятни за нарушителя разпоредби по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН, което налага именно тяхното приложение и отмяна на
обжалваното НП.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, а по делото не са
представени и доказателства за заплащането на такива (видно от
пълномощното на л. 21 от делото), поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 22-4332-021371 от
19.10.2022 г., издадено от началника на група в ОПП-СДВР, с което на Й. Т.
Д. е наложена глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5