Решение по адм. дело №2219/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по повод подадена жалба от ОП "Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ /ТАСРУД/ с адрес гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 1 срещу решение № 2153-03-165/26.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Варна и потвърдено с него разпореждане № 5104-03-128/08.07.2025 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 07.02.2025 г. злополука с И. Д. С. е квалифицирана като трудова.

В жалбата се релевира материална незаконосъобразност с довод за стара травма на работничката С.. Посочва се също , че тя е декларирала злополуката като трудова в „ много по-късен момент“ от дата на увреждането. Освен това от извършената ренгенография на дясна колянна става на С. на 07.02.2025г. не е установена фрактура. Според оспорващото лице злополуката няма трудов характер , същата е случайна и не се дължи на фактори на работната среда. Отправеното към съда искане е за отмяна на атакуваното решение на административния орган.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли съда при постановяване на съдебното решение да съобрази Регламент № 349/2011 г. на ЕС за прилагане на Регламент № 1338 от 2008 година. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай, че съдът отхвърли жалбата.

Ответната страна по жалбата- директорът на ТП на НОИ-Варна , чрез процесуалния представител , изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания административен акт. Пледира, че събраните по делото доказателства налагат категорично извод за кумулативното наличие на всички материални предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО настъпилата на 07.02.2025 г. злополука с лицето И. Д. С. да се приеме за трудова, поради което оспореният акт в същия смисъл се явява законосъобразно издаден. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Заинтересованото лице И. Д. С. лично и чрез проц. представител изразява становище за неоснователност на оспорването.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

Няма спор между страните, че заинтересованото лице И. Д. С. към 07.02.2025г. е работила по трудов договор № 4/22.01.2025г. към Общинско предприятие /ОП/ "Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ /ТАСРУД/, гр. Варна на длъжност "контрольор по редовността на пътниците“ , както и че към същата дата тя е била осигурена за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като работеща по трудов договор.

Безспорен факт е също , че С. на 07.02.2025 г. е била на работа по график за времето от 12,00 ч. до 20,00 часа.

Малко след като застъпила на смяна, около 12:20 часа, придвижвайки се пеша заедно със своя колега Х. Ж. Х. от офис на осигурителя към автобусна спирка „Дом Младост”, находяща се на бул. „Сливница” в гр. Варна, забелязали, че към спирката приближава автобус № 7, в който решили да се качат за проверка на пътниците. Двамата с Х. се забързали към автобуса, за да могат да се качат навреме. При това движение към автобуса И. Д. С. усетила силна, срязваща болка в дясното коляно. След като се качили в автобуса, служителката започнала да изпълнява задълженията си и да проверява пътниците, но болката в крака се усилила. След това двамата с Х. слезли на спирка „С.”, качили се на автобус №209, за да продължат с проверките на пътниците. Болката в коляното на И. С. се усилила още и тя потърси лекарска помощ. Двамата с нейния колега слезли на спирка „Военна болница” и с негова помощ тя стигнала до спешния кабинет на Военна болница-Варна. Там  била оказана лекарска помощ, поставили са болкоуспокояваща инжекция. Малко по-късно С. се обадила по телефона на диспечерите в предприятието, за да обясни какво се е случило с нея. От там  казали да върне контролното устройство (за проверка на пътниците) и контролния лист. С автобус № 209 И. Д. С. се върнала обратно в управлението - диспечерната, където били служителите Д. Т. А. и Л. Й. Б.., на които върнала устройството и контролния лист, както  било казано по телефона, и още веднъж обяснила на присъстващите там колеги какво се е случило.

Към административната преписка е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО (л. 86 от преписката), от който е видно, че пострадалата И.Д. С. е била прегледана в МБАЛ- Варна към ВМА – София на 07.02.2025 г. в 12:42 часа и е напуснала спешното отделение в 13:01 часа на същата дата. Вписаната диагноза от прегледа е „Изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става“ /МБК S83.6/. Не са посочени придружаващи заболявалия и усложнения. На анамнеза е посочено: „Преди 10 минути внезапно почувствала силна болка и „изщракване“ в дясно коляно. На обективно състояние е отразено: “Дясна коленна става без видими травматични изменения, палпаторна болка в задна част, болезнена флексия“. На изследвания е посочено: Рьо графия на дясна коленна става - без данни за фрактура“. Вписано е също, че И. Д. С. е насочена за планов консулт с ортопед.

Видно от амбулаторен лист – А. № 250410021D12 от 10.02.2025 г. (л. 88 от преписката) ортопед е извършил медицински преглед на С. с мнение за ядреномагнитен резонанс на дясна колянна става .

Такова изследване е било извършено на 01.03.2025 г. / листи 13 и 14 от преписката/. Заключението от това изследване е „Коса към хоризонтална руптура на заден рог на тялото на медиален менискус с екструзиране. Интрасубстанциална лезия на латерален менискус. Малко количество течност вътреставно и други. Тези медицински данни сочат за скъсан менискус.

На пострадалата И. С. са били издадени три болнични листа /БЛ/ - БЛ № 3986530, Серия Е 2024 (л. 89 от преписката) за домашно лечение от 07.02.2025 г. до 17.02.2025 г.; БЛ № Е20250505031 (л. 91 от преписката) за домашно лечение от 17.02.2025 г. до 08.03.2025 г. и БЛ № 0505202, Серия Е 2025 (л. 92 от преписката) за домашно лечение от 09.03.2025 г. до 28.03.2025 година.

На 31.03.2025 г. директорат на ОП ТАСРУД е издал заповед № 14 (л. 8 от преписката), с която е прекратено трудовото правоотношение с И. Д. С..

На 08.05.2025 г. И. С. е подала декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-79, във връзка с която е било образувано досие № 84.

След уведомяване на осигурителя за образуваното производство във връзка с декларираната от И. С. злополука от директора на Общинско предприятие ТАСРУД е била издадена от работодателя заповед № 36-А/16.05.2025 г. (л. 37 от преписката), с която е била назначена комисия за вътрешно разследване на злополуката като е определен нейният персонален състав и срок за изготвяне на протокол от работата по разследване на злополуката. За изясняване на обстоятелствата, свързани със злополуката са били изискани писмени обяснения от запознатите със случая служители в общинското предприятие – Л. Й. Б., И. П. П., С. Р. и Д. Т. А. (л. 112 -117 от преписката). В обясненията си Л.Й. Бардучков и Д.Т. А., които са били в офиса в деня на инцидента, посочват, че пред тях С. е споделила, че има стара травма в дясното коляно. Резултатите от работата на назначената комисия са обобщени в приложения към преписката протокол № 15 от 27.05.2025 г. (л. 119 – 122 от преписката). В точки 5, 6 и 7 от Протокола е посочено, че И. С. „е обяснила, че има стара травма на това коляно, което е и причина за болката", а относно конкретните факти от датата и момента на настъпване на злополуката „е вървяла в нормален ход пеша, в нормални условия без да има никакъв инцидент като спъване, падане, залитане или мокра настилка'’. Заключението е, че злополуката от 07.02.2025 г. с бившата служителка И. Д. С. не е трудова, а се касае за патологично състояние и нейна стара травма. Протоколът е изпратен в ТП на НОИ.

В писмените си обяснения от 21.05.2025 г. (л. 76 и 77 от преписката) пострадалата посочва, че до 07.02.2025 г., когато е почувствала болката в дясното си коляно, не е имала оплаквания и не е имала наранявания на това коляно.

Към преписката са приобщени обяснения от Х. Ж. Х., с когото пострадалата И. С. е била на смяна на 07.02.2025 г. (л. 78 и 70 от преписката). В тях той посочва как са работили с пострадалата в посочения ден. Допълнено е, че С. му се е оплакала от болки в коляното заради бързото вървене към автобуса на спирката.

С писмо изх. № 5101-03-79#7/23.05.2025 г. (л. 32 от преписката) е била изискана информация от личния лекар на пострадалата - АИППИМП „Д-р Бисер Бахнев“ ЕООД за наличие/липса на оплаквания от проблеми в дясна колянна става на пострадалата. В отговор на запитването е постъпило писмо Вх. № 5101-03-79#11 от 16.06.2025 г. (л. 41 от преписката), в което се съобщава, че преди 07.02.2025 г. лицето И. Д. С. не е имала регистрирани оплаквания от проблеми, касаещи коленете.

На 27.05.2025 г. директорът на ТП- Варна на НОИ е издал заповед № 5101-03-79#8 (л. 34 от преписката), с която е наредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 07.02.2025 г. с И. Д. С.. Със същата заповед за председател на комисията е определена М. В. К. на длъжност старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ. Останалите членове на разследващата комисия са инж. Р. В.. В. старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, М. К. Г. – представител на работодателя в Комисията по условията на труд /КУТ/ и И. П. П. – представител на работниците и служителите в КУТ на предприятието.

Резултатите от работата на комисията са обективирани в протокол № 5101-03-79 от 23.06.2025 г. , в който като причина за злополуката със С. се посочва нейното забързване към автобусна спирка , при което е било натоварено дясното коляно. Прието е, че злополуката има случаен характер и не се дължи на фактори на работната среда, които увеличават риска от злополуки.

На 08.07.2025г. старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Варна е издал разпореждане , с което злополуката от 07.02.2025г. е приета като трудова (л. 123 от преписката).

Със заповед № 1007-03-24-2 /16.06.2021г. директорът на ТП на НОИ-Варна на основание чл. 60, ал.1 КСО е овластил старши инспектор по осигуряването към отдел „КРДОО“ да издава разпореждания по определяне на трудови злополуки/ л.80 от делото/.

Това разпореждане е било обжалвано от работодателя на 23.07.2025г. (л. 99 – 104 от преписката) и ответникът на 26.08.2025г. е издал потвърдителен контролен акт - решение № 2153-03-165 (л. 134 – 141 от преписката) поради преценка за съществуване на фактическия състав на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО . Изследвал е дали има умишлена увреда на здравето от страна на пострадалата и поради липсата на данни в тази насока е счел неприложимост към казуса на чл.55, ал.3 КСО.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :

Съдът е изследвал допустимостта на жалбата / л. 67 от делото/, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Разпореждането от 08.07.2025г. , с което е определена като трудова злополуката на 07.02.20205г. с И. С. , изхожда от старши инспектор по осигуряването , надлежно овластен по реда на чл. 60, ал.1 КСО с нарочна писмен заповед № 1007-03-24-2 /16.06.2021г. на директора на ТП на НОИ. Последният е компетентен горестоящ административен орган на издателя на разпореждането предвид правило на чл177, ал.1 КСО. Следователно адм. орган е разполагал с материална , териториална компетентности такава по степен . В подкрепа на това съждение е не само цитираната правна регламентация , но също предписанието на чл. 3 във вр. с чл. 6 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, регламентиращо , че произнасяне за трудов характер на настъпила злополука с работник е въз основа на досието за трудова злополука, което се открива по подадена декларация до териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя. Осигурителят в случая е Общинско предприятие „Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ /ТАСРУД/ с адрес на управление в гр. Варна .

Атакуваният административен акт е обективиран в предписаната от закона писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическо и правно основание за издаването му, които позволяват не само жалбоподателят да упражни ефективно процесуалното право на защита срещу него, но също така и съдът да осъществи проверка за законосъобразност по всички критерии на чл.146 от АПК.

Няма допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила с образуване на производството с декларация на пострадалата работничка на 08.05.2025г. т.е. 3 месеца след злополуката , тъй като не само осигурителят, но и работникът може да инициира такова адм. производство , като за последният крайният срок за подаване на декларация е една година от злополуката. В конкретния случая крайният срок е 07.02.2026г. Следователно И. С. е подала декларация в срока по 57, ал.2 КСО. Събраните допустими писмени доказателства имат касателство към обстоятелствата около злополуката на И. С. и в тази връзка същите са относими доказателствени източници. Било е проведено разследване на злополуката съобразно предписанието на чл. 58 от КСО . Има съставен писмен протокол с резултатите от това разследване. Административният орган е постановил своето решение , без да изключва от обхвата на своя анализ събрани доказателства и крайното си решение е извел въз основа на задълбочена преценка на доказателствената съвкупност.

Ответната страна по спора е постановила материално незаконосъобразен административен акт . Според нормативното съдържание на чл. 55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Увреждането на здравето на С. на 07.02.2025г. т.е. скъсването на менискус е настъпило внезапно . Осигурителят твърди, че С. е споделяла за болки в коляното преди датата на злополуката , но това фактическо твърдение на жалбоподателя се подкрепя само от обясненията на Д. Т. А. и Л. Й. Б. - служителите на ОП „ТАСРУД“ , които са заинтересовани поради служебната им зависимост от жалбоподателя . Достоверността на същите се опровергава от събраните данни от личния лекар на С. , който посочва , че същата , като негова пациентка, не е споделяла за стари травми или болки в дясното коляно. Освен това от заключение на „Риск контрол груп“ ООД (л. 68 от преписката), извършило предварителния медицински преглед относно пригодността на заинтересованата страна да изпълнява длъжността „контрольор по редовността на пътниците с възможност за нощен труд“ и данните от картата (л. 66 и 67 от преписката) е видно, че лицето е клинично здраво.

Дори и С. да е изпитвала болки в областта на дясното си коляно преди 07.02.2025г. , тя не е имала предходно скъсване на менискус на това коляно.

Възражението на осигурителя , че при извършената на 07.02.2025г. ренгенография на дясната колянна става не са установени фрактури , не обоснована извод , че на същата дата С. не е скъсала менискус, защото фрактура е счупването на кост и такова увреждане се констатира с ренгенография , а менискусът е хрущялна тъкан и скъсването на менискус на С. е установено с ЯМР т.е. чрез образна диагностика , което медицинско изследване е било назначено от специалист- ортопед. Събраните данни за хронологията на проведеното лечение на И. С. и най-вече непротиворечивостта на дадените от пострадалата обяснения по случая и на нейния колега Х. Ж. Х. - пряк очевидец на злополуката, убеждават за скъсване на менискус , което е станало внезапно на 07.02.2025г. Преди качването на двамата на автобус №7 на спирка „ дом Младост“ в гр. Варна към 12.15 ч. С. се е движела безпроблемно и без оплаквания за болки в дясното коляно , а след качването на автобуса тя е почувствала силна болка , заради която се е наложило да посети спешния кабинет на Военна болница- Варна.

Злополуката на С. е настъпила през работно време, но също така и при изпълнение на нейните служебни задължения. По длъжностна характеристика същата осъществява „контрол по редовността на пътниците по линиите на масовия градски транспорт и налага глоби на нередовни пътници „/ л. 54 от преписката/ . Именно такива действия С. е извършвала на 07.02.2025г., около 12.15 ч. на автобусната спирка „Дом Младост“ в гр. Варна.

В контекста на изложеното увреждането на здравето на С. не само има внезапен характер , но е свързано и с изпълнение на задълженията й по сключения трудов договор с жалбоподателя , като контрольор по редовността на пътниците .

Настъпилата увреда на здравето на заинтересованата страна е довела до нейната временна нетрудоспособност предвид приложените към административната преписка болнични листове.

В обобщение съдебната проверка установи неоснователност на подадената жалба на ОП "Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ гр. Варна и същата следва да се остави без уважение.

Предвид този изход на правния спор съдът на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от НЗПП следва да уважи искането на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение в минималния размер от 200 лева. Заинтересованата страна не претендира присъждане на разноски.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172 във вр.с чл. 173 от АПК съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОП "Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ с адрес гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 1, срещу решение № 2153-03-165/26.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Варна и потвърденото с него разпореждане № 5104-03-128/08.07.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Варна.

ОСЪЖДА Общинско предприятие "Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ с адрес гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 1, да заплати на ТП на НОИ-Варна сумата от 200/двеста / лева , представляваща юриск. възнаграждение.

Съдебното решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.