№ 20158
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110165871 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Б. И. Г., чрез адв. Д. М., с която срещу
„Ф. е предявен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 1019700/18.05.2021 г., сключен между страните от
разстояние, поради противоречие на същия с императивни норми на закона /ЗПК/. С
исковата молна се поддържа, че договорът не съдържал ясно указание относно ГПР, в
който потребителят счита, че следва да се включи и начисленото възнаграждение на
гаранта по договор за гаранция, какъвто потребителят не е сключвал, но което
прекомерно обременило задължението му. Счита, че е нарушено изискването на чл. 19,
ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК. По изложените в исковата молба доводи от съда се иска да
прогласи нищожността на договора за кредит. С уточняваща исковата молба молба,
постъпила по делото на 04.01.2023 г. ищцата е заявила, че не оспорва сключването на
договора за кредит с ответника от разстояние, а оспорва да е сключила надлежно
договор за предоставяне на гаранция с гарантиращо дружество Ferratum Banc Plc/
Мултитюд банк. Пояснява, че освен вземанията по договора за кредит, ответникът
претендирал от нея и възнаграждение по договор за гаранция, който се твърди да е бил
сключен с това дружество, което обстоятелство ищцата отрича. В условията на
евентуалност заявява, че предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата на
чл. 5 от договора за кредит, като неравноправна, евентуално като нищожна поради
противоречие със закона и неговото заобикаляне.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ф. е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че ищцата е
следвало да предостави обезпечение на задълженията си по кредита, като тя е избрала
това да стане чрез поръчителство, предоставено от трето лице - Ф.. Счита, че в
конкретния случай не са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗПК и
възнаграждението на поръчителя не следва да се включва при изчисляване на ГПР. В
случая като кредитополучател ищцата сама била избрала този начин на обезпечаване
1
на задълженията си по договора за кредит.
Съдът е сезиран и с насрещна искова молба, с която ищецът по същата е
предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК срещу
Б. И. Г. за сумата 4609,83 лева, представляваща непогасена главница и за сумата 605,92
лева - възнаградителна лихва за периода до 09.11.2022 г., когато е изтекъл срокът на
договора. Поддържа се, че ищцата не е изправна страна по договора за кредит, по
който е заплатила само сумата от 1390,17 лева - главница и сумата 1494,08 лева -
договорна лихва, като е спряла да погасява задълженията си на 04.07.2022 г.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба, с която са наведени
съображения за неоснователност на исковете, с оглед нищожността на договора за
кредит. По същество се поддържат доводите, заявени с първоначалната искова молба,
по която производството е образувано. Твърди се, че потребителят е заплатила по-
големи суми от тези, които ищецът е посочил в насрещната искова молба.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 1019700/18.05.2021
г., като страните не спорят, че същият е сключен от разстояние и не се твърдят
конкретни пороци във връзка с подписването му. Установява се, че със същия
ответното дружество предоставило на ищцата Б. И. Г. заем в размер на сумата 6000
лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35,00 %, годишен процент на
разходите – 35,00 %, доколкото в договора изрично е посочено, че ГПР включва само
дължимата договорна лихва, възлизаща в размер на сумата 2100 лева.
Кредитополучателят се е задължила да върне същата за срок от 18 месеца.
Не е спорно също така, че кредиторът е изпратил на кредитополучателя
информация за дължимото възнаграждение на гаранта, като същото е посочено, че
възлиза на сумата от 5940 лева.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от страна
на дружеството на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с предоставянето
му, става неотменима. Съдържа се клауза, съгласно която потребителят сам е избрал
този начин на обезпечение, като е декларирал, че има право да посочи и физическо
лице – поръчител или друго ЮЛ, което да бъде гарант по договора за кредит, след като
бъде одобрено от кредитора.
С чл. 5 от приложимите към договора ОУ е предвидено следното: „5.1. Преди
сключване на договора за Потребителски кредит, Дружеството оценява
кредитоспособността на Кредитоискателя, въз основа на достатъчно информация, в
това число информация, получена от самия Кредитоискател, и ако счете за необходимо
извършва справка в Централния кредитен регистър или в други бази данни, използвани
в Република България за оценка на кредитоспособността на Кредитополучателите. 5.2.
При оценката на кредитоспособността на Кредитоискателя Дружеството взима
предвид и предложените в полза на Дружеството обезпечения по кредита. 5.3. За да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от Дружеството, Кредитоискателя може да предложи едно от следните
обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от Гарант, във формата на договор за
поръчителство; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство,
от Поръчител - предложено от Кредитоискателя и одобрено от Дружеството физическо
2
лице. (в) застраховка, покриваща рискове от неплащане на кредита (в това число,
безработица, неработоспособност, смърт и др.) и одобрена от Дружеството. 5.4.
Кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира
вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в Искането за
потребителски кредит. 5.5. Предложеното от Кредитоискателя обезпечение не
задължава Дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от
Кредитоискателя потребителски кредит. 5.6. В случай, че Дружеството одобри
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в полза на Дружеството става
неотменима от страна, както на Кредитополучателя, така и на лицето, предоставило
обезпечението. Одобрението на обезпечението от Дружеството се извършва чрез
одобрението на Потребителския кредит, за което Дружеството уведомява
Кредитополучателя. 5.7. След преценка на кредитоспособността на Кредитоискателя,
Дружеството може да одобри потребителския кредит и без да е необходимо
Кредитополучателя да предоставя каквото и да е обезпечение. 5.8.
Поръчителят/Гарантът е задължен солидарно с Кредитополучателя. При неизпълнение
на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството има право да предяви
претенциите си директно към Поръчителя. То не е длъжно преди предявяването им
спрямо Поръчителя/Гаранта да поиска удовлетворяването им от Кредитополучателя.“.
Пред настоящата инстанция са изслушани и са приети заключенията на съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертизи, на които съставът на съда дава вяра,
като обективни и компетентно дадени, изготвени въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени от експертите с оглед притежаваните от тях специални
знания от областта на техническите, респ. икономическите науки. Ето защо и съдът
ползва същите за изясняване на делото и изграждане на изводите си относно
правнорелевантните за спора факти.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, кандидатстването
за отпускане на кредит става чрез интернет сайта на ответното дружество. Създадена е
специална форма в системата, достъпна от началната страница, при използването на
която потребителят преминава през три стъпки – 1) избира сумата на заема, срока,
предоставя свои лични данни и потвърждава декларацията за поверителност; 2)
преглежда и може да коригира данните от първа стъпка, предоставя допълнителни
лични данни, като в тази стъпка потребителят задължително избира гарант с две опции
– гаранция от Multitude Bank или личен гарант/ поръчител, като следва да предостави
данни за такъв, ако избере втората опция. На тази стъпка потребителят е длъжен да
потвърди условията и сроковете за получаване на кредита, както и преддоговорната
информация; 3) преглежда попълнените данни и потвърждава заявката си. Вещото
лице е представило съдържанието на формата за кандидатстване при избирането на
обезпечение в хода на кандидатстване за отпускане на кредит. Видно е от начина на
оформление на формата за кандидатстване, че на потребителя се предоставя
информация, че Multitude Bank е фирма партньор на Фератум България, но гарант
може да бъде и избрано от кандидата платежоспособно физическо лице, за което
следва да се предостави информация, в т.ч. копие на лична карта, а кредиторът може да
изиска да се представят копия от ведомости от заплати, счетоводни отчети, данъчни
декларации и т.н. В системата на ответника фигурират данни за процесния договор за
кредит, сключен между страните, като в същия е посочено, че е гарантиран от
Multitude Bank. Съгласно заключението всички изпратени документи по време на
кандидатстването за кредит от ищеца към ответника и обратно, както и цялата
разменена кореспонденция е налична в системите на ответника. С електронно писмо
3
ответникът е уведомил ищцата, че заявката й за отпускане на кредит е получена, че
ГПР по същия ще бъде в размер на 49,66 %, писмото съдържа погасителен план, както
и уведомление, че ще получи становище по искането си до няколко минути. Със
следващо писмо ищцата е уведомена, че искането й е одобрено, като следва да върне
сума по заема в размер на 8100 лева по погасителен план, съдържащ се в писмото с
крайна дата 09.11.2022 г. Към това съобщение вещото лице е установило, че има три
прикачени файла, изпратени на ищцата – общи условия към договора за кредит,
договор за потребителски кредит и преддоговорна информация. На потребителя е
изпратено кратко текстово съобщение за потвърждаване на приемането на условията
по кредита, на който тя е отговорила със съответното текстово съобщение. Вещото
лице е обобщило, че изразяване на съгласие с преддоговорната информация и с общите
условия се изискват от всеки кандидат при стъпка 2) от кандидатстването за отпускане
на кредит, а приемането им е задължително условие за попълване на формата.
Вещото лице К. е пояснило заключението си по реда на чл. 200 ГПК в съдебното
заседание, проведено на 27.09.2023 г., като в хода на изслушването му става ясно, че
при кандидатстването за отпускане на кредит, както и от корепсонденцията, която е
разменена между страните, не са налице данни на Б. Г. да е бил изпратен екземпляр от
договор за гаранция или какъвто и да е било договор, сключен с Ferratum Bank или
Multitude Bank, а единствено й е бил изпратен екземпляр от договор за кредит №
1019700, сключен между ищеца и ответника.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице
Д., съдът приема за установено по делото, че при ответника е отразено наличието на
сключен договор между ищцата и Ф. за поръчителство по договора за кредит срещу
възнаграждение в размер на 5940 лева, платимо разсрочено на 18 вноски. В изпълнение
на задълженията си ищцата е заплатила сума в общ размер на 6740 лева в периода
21.06.2021 г. – 04.07.2022 г. Със същите ответното дружество е погасило главница по
договора за потребителски кредит в размер на 1390,17 лева, договорна лихва в размер
на 1494,08 лева, такса за забавено плащане в размер на 200 лева, а със сумата 3655,75
лева е погасено възнаграждение за поръчителство. Съгласно заключението
счетоводството на ответника е водено редовно, като е създадена партида с код 7002 на
името на Ф.. Постъпилите суми, които са отнасяни като възнаграждение за поръчителя,
са постъпвали в тази специална сметка при ответника. Вещото лице е посочило, че
действителният ГПР в случая 48,84 %, ГЛП – 40,44 %, а ако като разход по кредита се
включи и възнаграждението, дължимо към поръчителя, ГПР ще бъде в размер на
250,59 %.
При поясняване на заключението на вещото лице Д. по реда на чл. 200 ГПК в
проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание, стана ясно, че на вещото лице
не са били предоставени данни сумите, които при ответното дружество са били
осчетоводени по партида с код 7002 на името на Ф., да са били наредени по сметка на
това дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, 2 и 3, вр. чл. 10а ЗПК
и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски
кредит, както и насрещни осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК.
С оглед предмета на процесния договор, съдът приема, че същият е сключен от
4
лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия
случай са разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договора за потребителски кредит в тежест на ищеца е да установи, че договорът,
сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно
поради нарушение на императивни норми на закона, в условията на евентуалност
поради заобикаляне на императивни правни норми или поради накърняване на добрите
нрави, както и че същите имат неравноправен характер.
В тежест на ответника е да установи основателността на възраженията си, респ.
че клаузите от процесния договор са били индивидуално уговорени.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9
ЗПК е да докаже, че между ответника и кредитора е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който е
предоставена на ответника претендираната сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в посочения размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че страните са сключили процесния договор за кредит от разстояние, както и че
кредитодателят е предоставил в заем на потребителя сумата от 6000 лева в изпълнение
на задълженията си по договора. Страните са информирани, че доколкото са предявени
искове за реално изпълнение на процесния договор, а и с оглед правилото на чл. 7, ал.
3 ГПК съдът следи служебно за наличието на основание за нищожност на процесния
договор с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС.
В случая се касае за т.нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да
получи заявената сума в кратък срок, а съгласно събраните по делото доказателства е
установено, че за да бъде отпуснат заемът потребителят се задължава да осигури
поръчител, респ. гарант. По делото обаче не се установява договор за поръчителство
/за предоставяне на гаранция/ да е бил сключен между ищцата и Ф., както се поддържа
от страна на ответника. По делото липсва представен такъв договор, който да е бил
подписан от ищцата или да са изпълнени особените изисквания на закона за
сключването му от разстояние. Установява се обаче, че наред със задълженията по
договора за кредит, ответното дружество е начислило и е изисквало от потребителя да
заплаща възнаграждение за гарантиране на задълженията му по договора за кредит от
страна на това одобрено от кредитора дружество, негов партньор.
Тук е мястото да се посочи, че от събраните в производството доказателства,
извършената служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и на
интернет страницата на „Фератум банк“ – Малта, е установено в производството, че
5
принципал, както на дружеството Фератум България ЕООД, така и на дружеството
Фератум банк – Малта, е Мултитют СЕ, чуждестранно юридическо лице, регистрирано
във Финландия. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 6 от ДР на ТЗ, което в настоящото производство не е от особено значение, предвид
че не е установено договор за гаранция със страна ищцата, по силата на който тя се е
задължила да заплаща възнаграждение на гаранта, да е бил сключен.
Следователно и съдът достига до извод, че начисляването на такова
възнаграждение, дължимо наред с възнаградителната лихва и заплащано в полза на
ответника, представлява всъщност скрито възнаграждение за кредитора. В тази връзка
съдът отново акцентира, че от една страна не е установено договор за гаранция да е бил
сключен между ищцата и дружество гарант, с който тя да се е съгласила да заплаща
възнаграждение, за да бъдат гарантирани задълженията й по договора за кредит. Не се
установява също ответникът да е бил овластен да получава плащане от името и за
сметка на гаранта, както и заплатените от ищцата суми, които макар формално да са
постъпвали по отделна счетоводна партида, всъщност да са напуснали патримониума
на ответника. Ето защо и съдът приема, че напълно основателно от страна на ищеца по
първоначално предявените искове се поддържа, че е налице нарушение на
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде
по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на ГПР без да се включва
това възнаграждение размерът на ГПР е различн от посочения в договора и същият
възлиза на 48,84 %, а при включване на това допълнително вземане – 250,59 %, поради
което действително приложимият ГПР по договора надхвърля законоустановения
максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед гореизложеното, съдът намира, че вземането
за възнаграждение на гаранта на практика е получавано и е отишло в полза на
кредитора, същото представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния
процент на разходите. Следователно и е налице нищожност на договора на основание
чл. 26, ал. 1,пр. 1, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.
Предявения от потребителя иск следва да се уважи на главното заявено
основание, като същият се прогласи за нищожен поради противоречието му с
императивни материалноправни норми на закона.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК:
За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е
същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК
изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените
разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за
недействителност на договора за потребителски кредит.
Както се посочи и по-напред, съдът приема, че не са спазени всички изисквания
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби. Цифровото посочване на ГПР не води до изпълнение на задължението на
кредитора, тъй като както се установи разходите, от които се формира, не са коректно
посочени. Основателен е доводът, че целият договор е недействителен, тъй като е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК.
6
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
С оглед заявените по делото възражения срещу действителността на процесния
договор, съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на императивните норми
на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с изискванията на закона към
годишния процент на разходите по договор за потребителски кредит.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР равен на 2100
лева, т.е. равен на възнаградителната лихва, за което е посочено, че изразена в ГЛП е в
размер на 35 %. Формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така
посоченият размер не надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според
настоящия състав на съда обаче този размер обаче не отразява действителния процент
на разходите в случая, тъй като същият не включва част от разходите по кредита, а
именно не е включено начисленото от кредитора възнаграждение, наименовано „такса
за гаранция към фирма партньор“ в размер на сумата 5940 лева, при което общият
размер на дълга нараства до сумата 14 040 лева /при главница в размер на 6000 лева/ за
срок на договора от 18 месеца. Това вземане също следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Както се посочи и по-напред, това възнаграждение всъщност е печалба за
кредитора, надбавка към главницата, доколкото не е установено основание същото да
се дължи на друг субект, а не на кредитора, както и сумите да са напуснали
патримониума на дружеството, още по-малко това да е станало на валидно правно
7
основание. По тези съображения според настоящия състав начислената от кредитора
„такса за гаранция“ трябва да е част от ГПР, като в случая това законово изискване не е
спазено.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Подвеждащото оповестяване на този елемент от
изискуемото съдържание на договора съставлява порок, изключващ валидността на
договора съгласно чл. 22 ЗПК. В този случай потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Доколкото съдът приема, че потребителят дължи само чистата стойност на
кредита. По въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде
уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при
положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла
на чл. 22 ЗПК, е формирана константна практика на ВКС /решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №
50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ГК, Трето отделение,
определение № 50161 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1070/2022 г., II т. о., ТК и др./.
Съобразно споделяните и от настоящия състав разяснения, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производството по предявен на договорно основание иск, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на
чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата
сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то
би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта
на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
8
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност, което би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния
ЗПК.
Предвид изложените съображения съдът следва да даде отговор на въпроса
каква е чистата стойност на сумата, получена от ответницата по насрещните искове,
която не е била погасена от нея до момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция.
Установено е по делото, че получената от ищцата сума е в размер на 6000 лева,
като същевременно тя е заплатила на кредитора сума в размер на общо 6740 лева.
Следователно и предявените от дружеството насрещни искове следва да се отхвърлят
като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат на първоначалния ищец на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като му се следват такива и в качеството му на
ответник по насрещните искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същият е извършил разноски, както следва: в размер на 324 лева за държавна
такса и 200 лева за депозит за вещо лице. Претендира се адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. Съдът определя адвокатско възнаграждение по
предявения първоначално иск, като съобрази предвиденото в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, цената на същия, невисоката
фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане в две открити
съдебни заседания, в едно от които се е явил представителят на ищцата, като приема,
че в полза на адвокатското дружество следва да се присъди сумата от 1 400 лева с
ДДС, която справедливо и разумно възмездява адвоката за осъщественото безплатно
процесуално представителство по делото.
На ответника по насрещния иск на основание чл. 78, ал. 3 ГПК принципно се
следват разноски. В качеството на ответник по насрещните искове от страна на Б. Г. е
депозиран отговор на исковата молба, в който са изложени идентични на вече
заявените в производството съображения. По делото е представен един договор за
правна защита и съдействие, който касае първоначално предявения иск, с оглед което и
съдът приема, че отделно възнаграждение в полза на адвокатското дружество по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не следва да бъде присъждано за защита по насрещните искове.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Б. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „. срещу „Ф., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, .,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл.10а, вр. чл. 19 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № 1019700/18.05.2021 г.,
сключен между страните от разстояние, поради противоречието му със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф., ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ., срещу Б. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .,
насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата 4609,83
лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
9
1019700/18.05.2021 г., сключен между страните от разстояние, и за сумата 605,92 лева,
представляваща непогасена възнаградителна лихва за периода до 09.11.2022 г.
ОСЪЖДА „Ф., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ., сумата от 524 лева, представляваща разноски за производството пред
СРС.
ОСЪЖДА „Ф., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ., да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ . с адрес: гр. София, .,
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 1400 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Б. И. Г. безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10