№ 1106
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110141979 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано по искова молба на „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., чрез юрк. С., срещу „ЗАД А.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, чрез юрк. В.., с която се иска
осъждане на ответника да заплати сумата от 100 лева, предявен като частичен от сумата от
1705,68 лева, представляваща разликата между изплатеното от „Д. З.” АД застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Избор” на МПС, преписка № *********, ведно с
направените разходи за разоборудване на МПС и обичайни ликвидационни разноски, и
доброволно възстановената от ответника сума, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба – 15.07.2024г. и сумата от 14,60 лева, предявена
като частична от сумата от 249, 05 лева представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 15.06.2023г. до – 14.07.2024г.
Ищецът твърди, че на 04.11.2022г., в гр. София, на бул. „България“ в посока кв. Бояна,
е реализирано ПТП между л.а. „Дачия Докер“ с per. № ********, управляван от С. Т. и л.а.
„Лада Веста” с per. № ********, собственост на В. Е. М., управляван от М. Д..
Отговорността за настъпване на ПТП е на водача на л.а. „Дачия Докер“ - С. Т., който удря
спрелия пред него и изчакващ на светофарната уредба л.а. „Лада Веста“. В резултат на ПТП
на застрахования в „Д. З.” АД по застраховка „Каско Избор“ на МПС, полица №
*****************, л.а. „Лада Веста” с per. № ******** са нанесени материални вреди.
Между участниците в настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол.
Видно от Двустранния констативен протокол виновен за удара между двете МПС е водачът
на л.а. „Дания Докер“ с per. № ******** който признал вината си в протокола. Сочи че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Дачия Докер“ с per. № ******** е застрахована
в „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД. На основание сключената застраховка
„Каско Избор“ на МПС, полица № *****************, за л.а. „Лада Веста” с per. №
******** и след постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил, в „Д. З.” АД била образувана
Ликвидационна преписка № *********. Били извършени огледи на увредения автомобил от
ищеца и изготвени заключения с опис на щетите. За определяне на вредите по л.а. „Лада
Веста” и на техния размер, увреденият автомобил бил разглобен (разоборудван) в
автосервиз „Н. И.” ЕАД. За възстановяване на уврежданията по процесния автомобил било
определено застрахователно обезщетение в размер на 7641.41 лева. За разоборудването на
л.а. „Лада Веста“, огледа на същия и определянето на стойността на вредите по автомобила
от „Н. И.“ ЕАД е издадена Фактура с № ********** от 28.02.2023Г. на стойност 180.00
1
лева.С две преводни нареждания ищецът изплатил сумата от 180 лева на автосервиза и
7641,41 лева на собственика на застрахования автомобил. На ответника било изпратено
Писмо с Изх. № ********* от 12.05.2023г., ведно с регресна покана за задължението му по
преписка № ********* и документите по процесната преписка. Поканата е получена от
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД на 15.05.2023г. Претенцията на „Д. З.” АД
не била възстановена в пълен размер от „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД. а
само за сумата от 6130.73 лева. Непогасената част от задължението на ответника било в
размер на 1705.68 лева. Ето защо моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, но начина по който се сочи в
исковата молба, че то се е осъществило. Оспорва размера на дължимото обезщетение като
завишен прави възражение за съпричиняване.
В хода на проведеното открито съдебно заседание размерът на предявените искове е
увеличен до сумата от 1705,68 лв. главница и мораторна лихва в размер на 249,05 лв., за
периода от 15.06.2023 г. до 11.07.2024 г.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена
застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от
установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори
презумпцията за вина на застрахования при него водач.
Не е спорно в настоящото производство, а и с проекта си за доклад приет без
възражения от страните, съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че лек автомобил
„Дачия Докер“ с per. № ******** е застрахован при ответника, както и че ищецът заплатил
посоченото застрахователно обезщетение.
Страните не спорят и че към датата на ПТП л.а. „Лада Веста” с per. № ******** е бил
застрахован в „Д. З.” АД по застраховка „Каско Избор“ на МПС, полица №
*****************.
От разпита на свидетелите С. В. Т. и М. С. Д. и от заключението по допуснатата
съдебна-автотехническа експертиза и от протокола за ПТП се установява, че на 04.11.2022
г., в гр. София, свидетелят М. С. Д., управлявал лек автомобил л.а. „Лада Веста” с per. №
********, като се движил по бул. „България“ в посока кв. „Бояна“. На булеварда в същия
момент имало формирана колона от автомобили, което наложило да спре. Водачът на
намиращият се зад него автомобил „Дачия Докер“ с per. № ******** ( свидетелят С. В. Т. )
не възприел правилно дистанцията между своя и предния автомобил и предприел маневра за
потегляне след престой при което между двата автомобила настъпило съприкосновение.
С. В. Т. нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 ЗДВП, водачът на пътно превозно
2
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.
Свидетелят не е спазил горното правило като не е съобразил пътната обстановка, а
именно че е налице колона от автомобили пред него, което е предпоставка за наличие на
рязко спиране.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените
вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също
така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400,
ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да
надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.
Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да
отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е
сумата от 7709,84 лв. (Словом: Седем хиляди седемстотин и девет лева и осемдесет и
четири стотинки), по средни пазарни цени а обичайните ликвидационни разноски в размер
25 лв.
Доколкото се претендира сума в по-малък размер и не е спорно че ищецът е заплатил
сумата предмет на предявените искове, то следва, че искът се явява установен по основание.
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде присъдена и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на л.а. „Лада Веста” с per. №
******** да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Автомобилът е бил в
положение на престой в колона, не се установява да е спрял рязко или да е нарушил по друг
начин закона за движение по пътищата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът който претендира разноски в
размер на 428,23 лева разноски за държавна такса и депозити. Тъй като се установя че
претендираните разноски са сторени действително, следва да му бъдат присъдени.
По отношение на претенцията за юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че
такова следва да му бъде присъдено като същото бъде определено в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С......, ДА ЗАПЛАТИ на „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....., на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1705,68 лева,
представляваща разликата между изплатеното от „Д. З.” АД застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Избор” на МПС, преписка № *********, ведно с направените разходи за
разоборудване на МПС и обичайни ликвидационни разноски, и доброволно възстановената
от ответника сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба – 15.07.2024г. и сумата от 249,05 лева представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.06.2023г. до – 14.07.2024г..
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С......, ДА ЗАПЛАТИ на „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 428,23 лв., представляваща
дължими съдебни разноски в производството и сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4