РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. В. К., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-0769-005387 от 27.01.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП му е било наложено наказание „глоба“ в
размер на 20 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение
по чл.100, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че му е бил връчен нечетлив АУАН. Оспорва извършването на
процесните нарушения. Моли НП да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен не
се явява, представлява се от адв. Н.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея
доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител. В
становище, находящо се в преписката, поддържат наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На 30.12.2020 г. около 08:20 свидетелят Д.А. на длъжност младши автоконтрольор в
сектор „ПП“ спрял за извършване на проверка управлявания от жалбоподателя лек
автомобил „Крайслер Вояджер“ с рег. № ******* в гр. Бургас по ул. „С.“ в посока кръгово
„Т.“. След извършена справка в информационната система свидетелят А. констатирал, че
жалбоподателят не е заплатил наложена му с електронен фиш серия К №3195012/26.11.2019
г. глоба. Отделно от това при извършването на проверката жалбоподателят не представил
СУМПС.
За установените нарушения, свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя АУАН.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
А. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34
ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че му е бил връчен нечетлив
екземпляр от АУАН и по тази причина му е било нарушено правото на защита. Актът е
връчен лично на К. в момента на съставянето му на 30.12.2020 г., като в момента на
връчването жалбоподателят не е вписал в АУАН възражения. Т.е. самият жалбоподател е
приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му
бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил екземпляр на АУАН, с който той се
е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със
съдържанието на акта и след като го е подписал без да впише възражения, за съда не остава
никакво съмнение, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на АУАН и не е била
налице неяснота по отношение на вменените му нарушения със съставяне на процесния
АУАН. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е бил наказан именно за
нарушенията, посочени в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя
по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички
факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното
2
производство. Както се установи по-горе в изложението на жалбоподателя е бил предявен
екземпляр от АУАН и жалбоподателят го е подписал, като не е вписал възражения. При така
установеното по делото е нелогично впоследствие жалбоподателят да твърди, че не му било
ясно срещу какво да се защитава. Ето защо съдът намира, че при съставяне на АУАН и
връчването му на жалбоподателя са били спазени нормативните изисквания и не е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. Видно от съдържанието на
нормата, същата предвижда срок за доброволно изпълнение на наложено наказание „глоба“,
като липсва каквото и да било задължение, вменено на водачите на ППС във връзка със
спазване на предписанията на ЗДвП. По тази причина се явява и незаконосъобразно
санкциониране на водачите, които не са заплатили в указания срок глобата. След като не е
било заплатено доброволно паричното задължение, като негативна последица би следвало
да се предприеме принудително събиране, а не налагане на ново наказание. Още повече в
ЗДвП или в друг нормативен акт, не се предвижда изрично наказание за неплащане на
глобата в срока за доброволно изпълнение. В случая жалбоподателят е бил санкциониран по
чл. 185 ЗДвП, която норма е бланкетна и не съдържа фактически състав на
адмнинистративно нарушение. Както стана ясно по-горе в изложението такъв състав не се
съдържа и в посочената от наказващия орган като нарушена – разпоредбата на чл. 190, ал. 3
ЗДвП. В този смисъл е и практиката на Конституционния съд, който в Решение №
3/23.03.2021 г. по к. д. № 11/2020 г., е приел, че: „ В разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е
предвидено, че наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който лицето
разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда
наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона срок се отнася единствено
за доброволно плащане. След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило
глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което
длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален
закон. С оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността
на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения.
Чрез оспорените разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни
конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят
наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за тяхното
събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има
за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е
недопустимо в правовата държава (Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5/2013 г.).
Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително
3
събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо
санкциониране на гражданите“.
При така установеното по делото незаконосъобразно жалбоподателят е бил наказан за
нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, поради което в тази част наказателното постановление
следва да бъде отменено.
По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при проверката,
извършена на жалбоподателя на 30.12.2020 г. около 08:20 часа от свидетеля А.,
жалбоподателят не е представил СУМПС. По тази причина правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната му отговорност и правилно е била приложена санкционната
норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и на жалбоподателя е била наложена глоба в размери
на 10 лева. В тази част НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изложеното НП в частта, в която жалбоподателят е бил наказан за извършено
нарушение по чл. 190, ал.3 ЗДвП следва да бъде отменено. В останалата част НП следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005387 от 27.01.2021 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на П. В. К., ЕГН **********,
на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП му е било
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0769-005387 от 27.01.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на П. В. К., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.
1, т.1, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4