О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….../10.07.2020 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Ф. Радинов
въззивно
частно търговско дело № 746 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 419 от ГПК.
Образувано
е по повод частна жалба, депозирана от К.Г.Г. чрез адв. С.А., срещу разпореждане по ч. г. д. № 17731/2019 г.
на ВС Варна, с което е уважена молба за незабавно изпълнение на парично
задължение, за което е издадена заповед по чл. 417 от ГПК.
В
частната жалба е застъпено становище за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Поддържа се, че представеният от заявителя „Банка ДСК” ЕАД
документ по чл. 417 т. 2 – извлечение от счетоводни книги, вместо извлечение от
сметка на длъжника съдържа твърдения на банката относно броя, размера и падежа
на вноските по кредита, които се опровергават посредством документите представени
в частната жалба. Оспорва се обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
като от една страна се навеждат твърдения за липса на обективните предпоставки
за обявяване на предсрочна изискуемост, а от друга, че кредитополучателят не е
уведомен за предсрочната изискуемост, поради опорочена процедура по връчване по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и липса на необходимите реквизити в уведомлението. Наведени
са твърдения за неравноправност на клаузите в договора за кредит, касаещи
договорната лихва.
Направено
е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Допълнително
е направено искане по чл. 420 от ГПК, но с оглед установеното произнасяне от
заповедния съд с Определение № 3772/09.03.2020 г. по ч.г.д. № 17731/2019 г. на
РС Варна последното не е предмет на настоящото производство.
В законоустановения срок е подаден отговор от „Банка ДСК” ЕАД
чрез гл. юрк. Биляна Чернева, в който е застъпено
становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че представеното
извлечение от счетоводни книги е редовно от външна страна и че правото на
банката да направи кредита предсрочно изискуем е надлежно упражнено. В тази
връзка се сочи, че законът не поставя формални изисквания за реквизити на
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Направено
е искане частната жалба да бъде оставена без уважение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
На 26.08.2014 г. е сключен
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК” е
отпуснала на Валентина Георгиева сумата от 18000 лева, а последната се
задължила да върне тази сума, ведно с договорените лихви до 26.08.2024 г. На
същата дата, между банката и жалбоподателя е сключен договор за поръчителство,
по силата на който последният се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за поетите задължения. По делото е представен констативен
протокол на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716, район на действие ОС Варна, в
който е удостоверено, че на 24.10.2019 г., по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, на кредитополучателя
е връчено уведомление за предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка постоянният
адрес (който съвпада с настоящия адрес) на кредитополучателя е посетен три пъти
– 24.08.2019 г. (събота), 02.09.2019 г. и 10.09.2019 г., в продължение на един
месец, като едно от посещенията е осъществено в неприсъствен ден. Удостоверено е
и че на 10.09.2019 г. върху вратата, находяща се на
постоянния адрес кредитополучателя е залепено и в пощенската кутия е пуснато
уведомление с указание за явяване в кантората на ЧСИ, за получаване на
уведомлението. В указания двуседмичен срок кредитополучателят не се е явил, за
да получи уведомлението.
На 29.10.2019 г. от „Банка
ДСК” ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК относно вземането по кредита,
което е отхвърлено с Разпореждане № 48749/01.11.2019 г. по ч. г. д. № 17731/2019
г. на РС Варна.
С Определение №
4333/05.12.2019 г. по в. ч. т. д. № 1947/2019 г. на ОС Варна посоченото
разпореждане е отменено и е разпоредено да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК” ЕАД против кредитополучателя Валентина Вълкова Георгиева и поръчителя К.Г.Г.
по договор за кредит за текущо
потребление от 26.08.2014 година, за солидарното им
осъждане да заплатят сумата от 12407.30 лева - главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 29.10.2019 г. до изплащане на главницата, сумата от 1384.73 лева - договорна лихва за
периода от 15.01.2019 г. до 23.10.2019 г., 178.39 лева - лихвена надбавка за
забава за периода от 15.01.2019 г. до 23.10.2019 г., сумата от 17.23 лева -
обезщетение за забава за периода от 24.10.2019 г. до 29.10.2019 г., 120 лева -
разходи при изискуем кредит и сумата 282.15 лева - разноските в заповедното
производство, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева на осн. чл. 78
ал.8 от ГПК и чл. 26 от НЗПП.
На 21.02.2020 г. процесната Заповед №
9376/12.12.2019 г. по ч. гр. д. № 17731/ 2019 г. на
РС Варна е лично връчена на поръчителя К.Г.Г., а на
27.02.2020 г. последният е подал възражение по чл. 414 от ГПК.
На 02.06.2020 г. „Банка ДСК” ЕАД е предявила иск относно
вземането пред РС Бургас.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
Частната
жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ
на обжалване, поради което същата е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
В
производството по чл. 419 от ГПК предмет на проверка от въззивния
съд е дали документът по чл. 417 т. 2 - извлечение от счетоводни книги, е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител –
чл. 419 ал. 3 от ГПК.
За да е редовно от външна страна, извлечението от
счетоводните книги на банката следва да отговаря на изискванията на чл. 60 ал.
2 т. 1 – 3 от Закона за кредитните институции. Представеното по делото
извлечение от счетоводните книги съдържа данни за кредитора, длъжниците, от какво произтича вземането – договор за
потребителски кредит от 26.08.2014 г., размерът на отпуснатата сума – 18000
лева, крайният падеж на договора – 26.08.2024 г, както и датата на настъпване
на предсрочната изискуемост – 24.10.2019 г. Посочено е, че в периода от
15.01.2019 г. до 15.10.2019 г. не са изплатени десет вноски, на стойност
2462,14 лева. Посочен е общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума –
14107,65 лева, от които главница в размер от 12407,30 лева, възнаградителна
лихва за периода от 15.01.2019 г до 23.10.2019 г в размер от 1384,73 лева.
Посочена е информация за включените в общия размер на дължимата сума, лихвена
надбавка за забава, за периода от 15.01.2019 г до 23.10.2019 г., която е в
размер от 178,39 лева, както и за обезщетението за забава след настъпване на
предсрочната изискуемост (от 24.10.2019 г до 29.10.2019 г.) в размер от 17,23
лева и разходи при изискуем кредит в размер от 120 лева. От посоченото е видно, че представеното по
делото извлечение от счетоводни книги, отговаряйки на всички законови
изисквания, е редовно от външна страна и следователно твърденията в тази насока
са неоснователни.
В жалбата се твърди
нередовност на връчването на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост. В заявлението „Банка ДСК”
ЕАД се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на договора, на основание чл. 19. 2. от ОУ, според който при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер от 10 п. п. Последиците по
предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомление до клиента. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора в частта за срока на изпълнение
на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се преобразува
от срочен в безсрочен и е
обусловена от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време
сезирането на заповедния съд. В случая, кредиторът е посочил и удостоверил с
приложените доказателства всички елементи, формиращи фактическия състав, пораждащ
правото на кредитора да иска предсрочно вземанията си по кредита. Връчването на
уведомлението на кредитополучателя довършва фактическия състав на упражняване
на трансформиращото право на кредитора и поражда целената правна промяна по
отношение на поръчителя, поел задължение да отговоря за просрочено от главния длъжник
задължение. Представеният констативен протокол на ЧСИ, който настоящата
инстанция цени като официален свидетелстващ документ, удостоверява, че на
24.10.2019 г., по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК е редовно връчено уведомление на кредитополучателя, с което
Банка ДСК го е уведомила за предсрочната изискуемост на
кредита. Видно от удостовереното в протокола е, че невъзможността жалбоподателят да бъде намерен на посочения по делото
адрес е констатирано с три посещения на постоянния адрес (който съвпада с настоящия),
с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията е
в неприсъствен ден. От посоченото следва, че според удостовереното в
констативния протокол на ЧСИ, уведомяването на кредитополучателя за
предсрочната изискуемост на кредита е редовно осъществено. От този момент – 24.10.2019 г., неплатеният
остатък от кредита е станал предсрочно изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя - жалбоподател. Не е
необходимо поръчителят да бъде отделно уведомен, тъй като уведомяването на
кредитополучателя има за последица предсрочна изискуемост и по отношение на
поръчителя.
Неоснователно е твърдението, че правилата на
чл. 47 от ГПК са неприложими ако бъде установено, че лицето – в с случая
кредитополучателят, не живее на адреса. Изразът „това правило не се прилага”
употребен в чл. 47 ал. 1 изр. 4 от ГПК не означава, че ако са събрани данни, че
лицето не живее на адреса фикцията на чл. 45 ал. 5 не може да бъде приложена. Законът
има предвид, че в посочената хипотеза не е необходимо да се извършват три
посещения, а директо се залепва уведомление.
Неоснователно е и твърдението, че
удостоверението за предсрочна изискуемост не съдържа необходимите реквизити за
редовното упражняване на правото на кредитора, тъй като видно от неговото
съдържание е, че ясно и недвусмислено са посочени кредитора, взменаето, неговият размер, основанието, от което то
произтича, сметката, по която се отчита кредита, както и изрично позоваване на
забава и поради това – предсрочна изискуемост на кредита, на основание ОУ към
договора за кредит.
В жалбата е направено възражение за наличие
на неравноправни клаузи при определяне на възнаградителната
лихва в договора. В практиката е възприето, че е допустима уговорка в договор
за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1)
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са
изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства
следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното
определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3)
методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ
(чл.144, ал.4 от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва. В този смисъл са Решение №95 от
13.09.2016г. на т.д.№240/2015г. на ІІ т.о., Решение № 144/08.11.2017г. по т.д.
№ 2155/2016г., Решение № 51/04.04.2016г. по т.д.
№504/2015г. и много други. С Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. №1899/2015г.
на ВКС, IV г.о.
В случая обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата са уговорени в ОУ, като в т. 7.1 от същите
предвижда, че за кредити в лева – какъвто е настоящия, кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на СОФИБОР. Последните
съответстват на изискването за обективност, тъй като не зависят от волята на
кредитора и при промяна в обстоятелствата лихвата може да се повиши или понижи
в сравнение с първоначално уговореното. Методиката за промяна на лихвата е
подробно и ясно описана в договора, като до изменение може да се стигне
единствено при промяна на 6-месечения СОФИБОР, при условие, че се изпълняват
партньорските условия, при които е сключен договора за кредит. В чл. 8 от договора е посочено, че спрямо
кредита се прилага преференциална лихва при изпълнение на условията по програма
ДСК Партньори. При неизпълнение на условията лихвеният процент се увеличава чрез
увеличаване на надбавката. Действително е посочено, че максималният размер,
който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
условията е променливият лихвен процент, приложим при стандартни потребителски
кредити в размер от 6-месечен СОФИБОР към съответната дата и надбавка, без да е
посочен размера на надбавката. Сочената клауза не е неравноправна, тъй като
условията за прилагане на преференциален или стандартен лихвен процент се
основават на обективни критерии, доколкото последните не зависят от волята на
кредитора, а обратно – зависят от поведението на длъжника.
Относно сумата от 120 лева за разходи при
изискуем кредит следва да се отбележи, че доколкото размерът на тази претенция
е предварително определен и дължимостта ѝ
зависи единствено от изпадането в забава на кредитополучателя, съдът приема, че
същата има неустоичен характер. Така уговорената
неустойка се кумулира с обещетението
за забава, поради което противоречи на ограничението визирано в чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Отделно от посоченото, процесните разходи при
изискуем кредит се генерират при осъществяването на действия, които по своята
правна същност представляват действие по управление на лош кредита, за които
законът забранява да се събират такси и комисионни – чл. 10а ал. 2 от ЗПК. В
точка 15 от Договора за потребителски кредит е посочено, че кредитополучателя
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага по извършвани услуги на клиента, а процесната
сума в размер на 120.00 лева е предвидена в точка 6 от посочената тарифа. Сам
по себе си, характерът на действията, които кредиторът осъществява при изискуем
кредит (напр. връчване на ПДИ, нотариални покани, уведомления за предсрочна
изискуемост и прочее) и от които произтичат претендираните
разходи, изключва квалификацията им като допълнителна услуга предоставяна на
потребителя, а оттам изключва възможността да бъде начислена таксата визирана в
чл. 10а ал. 1 от ЗПК.
Предвид изложеното, подадената жалба е
неоснователна в частта касаеща претенциите за
главница и лихви, поради което в тази част следва да бъде оставена без
уважение. По отношение на претенцията за сумата от 120 лева - разходи при
изискуем кредит, жалбата е основателна, поради което разпореждането следва да
бъде отменено.
Пред настоящата инстанция
съдът определя в полза на „Банка ДСК” ЕАД юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25а ал. 2 от Наредбата за правната помощ. Съобразно
оставената без уважение част от жалбата от тази сума на ответника следва да се
присъдят 49,57 лева.
В полза на К.Г.Г. се полагат сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер от 7,58 лева от общо 891,08 лева, съобразно уважената
част от жалбата, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Воден от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от К.Г.Г., срещу разпореждане по ч. г. д. № 17731/2019 г. на ВС
Варна, в частта с която е уважена молба за незабавно изпълнение в полза на
„Банка ДСК” ЕАД против поръчителя К.Г.Г. по Договор
за кредит за текущо потребление от 26.08.2014 година, за солидарното му
осъждане, с кредитополучателя Валентина Вълкова Георгиева, да заплати сумата от
12407.30 лева - главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
29.10.2019 г. до изплащане на главницата,
сумата от 1384.73 лева - договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до
23.10.2019 г., 178.39 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
15.01.2019 г. до 23.10.2019 г., сумата от 17.23 лева - обезщетение за забава за
периода от 24.10.2019 г. до 29.10.2019 г., за които е издадена Заповед №
9376/12.12.2019 г. за незабавно изпълнение по ч.г.д.
№ 17731/2019 г. на РС Варна.
ОТМЕНЯ разпореждане по ч. г. д. №
17731/2019 г. на ВС Варна, в частта с която е уважена молба за незабавно изпълнение
в полза на „Банка ДСК” ЕАД против поръчителя К.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес *** по Договор за кредит за текущо потребление от
26.08.2014 година, за сумата 120 лева - разходи при изискуем кредит, за които е
издадена Заповед № 9376/12.12.2019 г. за незабавно
изпълнение по ч.г.д. № 17731/2019 г. на РС Варна КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на заявителя по ч.г.д. № 17731/2019 г. на РС Варна, за допускане на незабавно
изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение и за издаване въз
основа на нея на изпълнителен лист против поръчителя К.Г.Г., ЕГН **********, адрес *** по Договор за кредит за
текущо потребление от 26.08.2014 година, за сумата 120 лева - разходи при
изискуем кредит, за които е издадена Заповед № 9376/12.12.2019
г. за незабавно изпълнение по ч.г.д. № 17731/2019 г. на РС Варна.
ОБЕЗСИЛВА
издадения по ч. г. д. № 17731/2019 г. на ВС Варна въз основа на Заповед за
изпълнение № 9376/12.12.2019 г. изпълнителен лист,
против
поръчителя К.Г.Г., ЕГН **********, адрес *** по
Договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2014 година, за сумата 120
лева - разходи при изискуем кредит, за които е издадена Заповед № 9376/12.12.2019 г. за незабавно изпълнение по ч.г.д. № 17731/2019
г. на РС Варна.
ОСЪЖДА К.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище, ул. „Московска“ № 19,
сумата от 49,57 лева – юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25а ал. 2
от Наредбата за правната помощ.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище, ул. „Московска“ № 19 да заплати на К.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес ***, сумата от 7,58 лева, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от
жалбата, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: