Решение по КНАХД №1560/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник на РУ Камено, ОДМВР Бургас против Решение № 574/22.07.2025г., постановено по АНД № 1119/2025г. на Районен съд- Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 25-7779-000086/11.03.2025г., издадено от началник Началник РУ-Камено, ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, на М. А. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Съдебното решение се обжалва като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон. Посочва, че необосновани и едностранно са тълкувани фактите по делото, счита че фактическата обстановка е правилно установена в акта за нарушение и наказателното постановление, деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и е осъществен състава на чл.175, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. Разноски не се претендират, направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Не ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът по касация – М. А. В. не се явява в съдебно заседание. Процесуалният представител е депозирал становище, в което оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски по представения списък.

Представител на Окръжна прокуратура – [населено място] не се явява.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 25-7779-000086/11.03.2025г., издадено от началник Началник РУ-Камено, ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, на М. А. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да постанови решението си съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява да се касае за умишлено форсиране на двигателя, с приплъзване на задните колела, поднасяне в ляво и дясно по посока на движението, поради което не следва да се приема, че пътят е използван за други цели, освен предназначението му за превоз на хора и товари. При тези данни е направил извод, че нарушението е недоказано и наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на ответникът по жалбата, се изразява в това, че на 27.02.2025г., около 10,30 часа, в [населено място], управлявал лек автомобил по [улица]в [населено място], като безпричинно извършил демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзвайки задните колела и поднасяне наляво, надясно по посока на движението, с което е създал опасност за останалите участници в движението и е реализирал ПТП. При тези установявания е направен извод, че е използвал пътя, отворен за обществено ползване не по предназначение за превоз на пътници и товари.

За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), връчен при отказ. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

При първоинстанционното разглеждане на делото подробно е разгледал и анализирал събраните гласни доказателствени средства, като правилно е приел показанията на свидетеля –очевидец за достоверно установяващи значимите за нарушението факти. Съответно показанията на свидетеля П. по отношение на извършените от водача действия са изводи, направени въз основа на възприетите следи по паветата, поради което правилно районният съд е дал приоритет на показанията на свидетеля Ж.. Настоящият касационен състав не споделя извода за едностранност и необоснованост на направените изводи, тъй като първоинстанционният съд е съпоставил свидетелските показания, анализирал ги е и извел съответстващи на анализа изводи. Действително, както е отбелязал касационният жалбоподател, свидетелят не е длъжен да знае дефиницията и механизма на изпълнителното деяние, но и не това се изисква от него. Свидетелят се разпитва за неговите възприятия, от които се установява фактическата обстановка, която се подвежда под относимата правна норма. При тази последователност не се изисква свидетелят да ползва терминологията на закона. В случая свидетелят Ж. посочва значими за установяването на фактическата обстановка: обратен завой и подаване на газ, което обаче не е достатъчно като факти, за да се приеме, че е нарушена посочената правната норма и осъществен състава на вмененото нарушение. От останалите свидетелски показания не се установяват данни, които да доведат до извод за съставомерност на деянието, след като е съобразено, че техните показания са основани на показанията на свидетеля Ж. и следите на местопроизшествието. Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за недоказаност на вмененото нарушение.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

РАЗНОСКИ

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата разноски се дължат на ответника, който е направил надлежно искане и е представил доказателства за заплащане на сумата от 500лв. По делото е направено възражение за прекомерност, поради което съдът съобрази видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че спорът е с известна фактическа, но без правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което процесуалният представител не е участвал, но е представил писмено становище и писмени доказателства, поради което определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 574/22.07.2025г., постановено по АНД № 1119/2025г. на Районен съд- Бургас.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на М. А. В., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 400лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.