Определение по дело №9161/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14755
Дата: 5 април 2024 г. (в сила от 5 април 2024 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20241110109161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14755
гр. София, 05.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110109161 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. Г. К. срещу С.Д.Я. № 38 с искане да
бъде осъден да заплати на ищцата сумите от 6130 лева – допълнително
материално стимулиране за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 584,79 лева – мораторна
лихва върху тази главница, считано от 27.05.2023 г. до 14.02.2024 г.; сумата
от 4125,90 лева – разлика между полученото от ищцата трудово
възнаграждение и това, което е следвало да получи за периода от 01.04.2022
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 393,60 лева – мораторна лихва върху тази главница, считано от
27.05.2023 г. до 14.02.2024 г. С исковата молба ищцата иска също така С.О. и
при условията на евентуалност И. Ц. С. да заплатят сумата от 3000 лева –
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и стрес вследствие на
незаконосъобразна заповед за налагане на наказание „забележка“ ведно със
законната лихва, считано от 18.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е
направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Направено е и искане за експертиза и искане за разпит на свидетели.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отделни писмени отговори
на исковата молба. Първият и третият ответници представят документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото, правят искане за разпит
на свидетели. Вторият ответник прави искане по чл. 190, ал. 1 ГПК.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба за редовна. Представените с нея и с
отговорите документи следва да се приемат за доказателства. Направеното от
ищцата искане за назначаване на експертиза е основателно. Искането за
разпит на свидетели също е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
съдът допуска до разпит един свидетел. Искането на ответниците за разпит на
свидетели, за експертиза, както и по чл. 190 ГПК са неоснователни,
доколкото са неотносими към предмета на спора.
1
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13
май 2024 г. от 13:45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.О. за назначаване на
експертиза, както и искането на този ответник за задължаване на ищеца да
представи намиращи се у него документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Д.Я. № 38 и на И. Ц. С. за
разпит на свидетели.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
проверка там, където намери за необходимо, да отговори на поставените с
исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. З. С. при депозит от 400 лева, платими
от бюджета на съда.
ДОПУСКА на ищцата един свидетел при режим на довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Образувано е по искова молба от Р. Г. К. срещу С.Д.Я. № 38 с искане да
бъде осъден да заплати на ищцата сумите от 6130 лева – допълнително
материално стимулиране за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 584,79 лева – мораторна
лихва върху тази главница, считано от 27.05.2023 г. до 14.02.2024 г.; сумата
от 4125,90 лева – разлика между полученото от ищцата трудово
възнаграждение и това, което е следвало да получи за периода от 01.04.2022
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 393,60 лева – мораторна лихва върху тази главница, считано от
27.05.2023 г. до 14.02.2024 г. С исковата молба ищцата иска също така С.О. и
при условията на евентуалност И. Ц. С. да заплатят сумата от 3000 лева –
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и стрес вследствие на
незаконосъобразна заповед за налагане на наказание „забележка“ ведно със
законната лихва, считано от 18.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ищцата твърди, че била служител на С.Д.Я. № 38 на длъжност
счетоводител. Със заповед № 36 от 18.03.2022 г. било наложено наказание
„забележка“. Заповедта била отменена като незаконосъобразна с Решение №
4406 от 22.03.2023 г., постановено по гр. д. 20091 от 2022 г. по описа на СРС,
влязло в сила на 19.04.2023 г. За периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г.
работодателят отпуснал на служителите допълнително материално
стимулиране, но ищцата не получила такова, тъй като през този период била с
незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание. За м. април 2023 г.
2
получила такова в размер на 585 лева. Счита, че след като заповедта била
отменена като незаконосъобразна, следвало да получи такова материално
стимулиране в размер на 6130 лева и моли съда да осъди този ответник да
го изплати. Претендира и мораторна лихва върху тази главница за периода от
27.05.2023 г. до 14.02.2024 г. Ищцата също така твърди, че към 18.03.2022 г.
била с основно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. Съгласно
колективния трудов договор от 01.05.2022 г. минималната работна заплата за
служители в детски ясли следвало да бъде 1000 лева. Ищцата обаче не
получила увеличение на работната заплата за периода от 01.04.2022 г. до
30.04.2023 г., отново поради наложеното наказание. Оценява тази разлика
на сумата от общо 4125,90 лева и моли съда да осъди този ответник да
изплати тази сума. Претендира и мораторна лихва върху тази главница,
считано от 27.05.2023 г. до 14.02.2024 г. На последно място твърди, че
вследствие на наложеното наказание претърпяла значителни
неимуществени вреди, състоящи се в стрес, напрегнатост, неспокоен сън и
душевно страдание. Оценява тези неимуществени вреди на общо 3000 лева и
моли съда да осъди С.О. и при условията на евентуалност И. Ц. С. да ги
заплатят. Претендира разноски.
Ответникът С.О. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на предявения срещу него иск.
Оспорва размера на иска, претърпените от ищцата неимуществени вреди,
незаконосъобразността на поведението си, както и вината си. Моли съда да
отхвърли иска, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК общ отговор са подали и ответниците С.Д.Я. №
38 и И. Ц. С.. Взимат становище за неоснователност на предявените срещу
тях искове. Не оспорват заеманата от ищцата длъжност, размера на трудовото
възнаграждение за сумата от 780 лева. Твърдят, че за периода от 01.04.2022
г. до 01.05.2022 г. за длъжността „счетоводител“ работната заплата била 750
лева, а след 01.05.2022 г. – 1000 лева и ищцата не била ощетена през периода
на действие на наложеното наказание „забележка“. Твърдят, че размерът на
трудовото възнаграждение на ищцата бил правилно определен, като излагат
подробни юридически съображения. Оспорват причинно-следствената връзка
между налагането на наказанието и ниското трудово възнаграждение на
ищцата. Оспорват иска за изплащане на допълнително трудово
възнаграждение, като отново излагат юридически съображения, че това
възнаграждение било изплащано за постигнати резултати и било въпрос на
преценка на работодателя. Оспорват иска за неимуществени вреди, като
оспорват претърпените от ищцата неимуществени вреди,
незаконосъобразността на поведението си, както и вината си. Молят съда да
отхвърли исковете, претендират разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съдът обявява за безспорни между страните фактите,
че ищцата е била служител на С.Д.Я. № 38 на длъжност „счетоводител“, че
трудовото възнаграждение е било 780 лева, а след 01.05.2022 г. – 1000 лева,
че със заповед № 36 от 18.03.2022 г. на ищцата било наложено наказание
„забележка“ и че заповедта била отменена като незаконосъобразна с Решение
№ 4406 от 22.03.2023 г., постановено по гр. д. 20091 от 2022 г. по описа на
СРС, влязло в сила на 19.04.2023 г. В тежест на ищцата по двата иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ е да докаже, че е следвало да получи по-високо
трудово възнаграждение, както и допълнително материално стимулиране, но
не е получила такова, както и причинно-следствената връзка между липсата
3
на получаване и наложената заповед. Представени са доказателства и са
направени доказателствени искания за установяване на тези факти. В тежест
на ответника С.Д.Я. № 38 е да докаже, че за периода от 01.04.2022 г. до
01.05.2022 г. за длъжността „счетоводител“ работната заплата била 750 лева, а
след 01.05.2022 г. – 1000 лева. Представени са доказателства за установяване
на този факт. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД страните не са
длъжни да доказват факти. По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищцата е да докаже противоправността на издаването на заповед № 36 от
18.03.2022 г. претърпените от нея вреди, причинната връзка между двете и
вината на ответниците С.О. и И. Ц. С.. Представени са доказателства и са
направени доказателствени искания за установяване на тези факти. С оглед
становището си, ответниците по тези искове не са длъжни да доказват факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4