О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито
заседание
на дванадесети май две
хиляди и двадесет и втора година в
състав: Председател : Г Й. при секретаря и с участието на прокурора изслуша
докладваното от съдията Г. Й. гр. дело №114 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по исковата молба на М.В.К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
В., действащ чрез процесуален представител адв. Я. Д.- САК със Съдебен
адрес и адрес за връчване на книжа: гр. С. срещу ЗАД „Д. Б. Ж. и З. АД“, ЕИК:…,със
седалище и адрес на управление: гр. С. по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД .
В исковата молба се твърди ,че на 04.09.2020 г. около 18:50ч. в гр. В. се е
движил лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № ВН ….АК, управляван от Л. Н. Л.
с ЕГН **********. В района на кръстовището на бул. „Панония“ и ул. „Преславска“
при извършване на маневра завой наляво Л. Н. Л. станал
причина и реализирал ПТП, като не пропуснал правомерно насрещнодвижещия се мотоциклет
марка „Сузуки“, управляван от ищеца ми М.В.К. с ЕГН **********- пострадал при
процесния инцидент.
Твърди се ,че местопроизшествието било посетено от дежурен
ПТП при ОД на МВР В. който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 158, в който са описани обстоятелствата около инцидента. По случая било
образувано и водено ДП № 368 ЗМ 224/20 по описа на ОДМВР В. пр.пр. № 2281/20г.
описа на РП В.
Поддържа се ,че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното
и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № ВН.АК,
който не бил съобразил поведението си с конкретни правила, обективирани в чл. 37, ал. 1 ЗДвП: „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен
да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото
правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни
средства.“
Поддържа се ,че пострадалият бил откаран с екип на
ФСМП в МБАЛ „С. П.“ АД- гр. В. в безсъзнателно, тежко увредено общо състояние,
неконтактен. Обективно състояние- открити фрактури на двете предмишници и
бедро, деформация на гръден кош и фрактура на стернум, обширна зона на
белодробна контузия, десностранен хемоторакс, фрактури на ребра. Предвид
тежестта на състоянието, ищецът К. бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.П.“.
Настанен бил в Противошокова зала в тежко увредено общо състояние след
травматичен шок- коматозно състояние, интубиран и седиран; с поставени
транспортни имобилизации на горни и долни крайници, деформирани ляво бедро,
носна пирамида, зигоматична кост; тежка ЧМТ, торакален дрен при пневмоторакс.
След проведени консултации със съответните специалисти и извършени диагностични
изследвания била установена политравма, изразяваща се в:
-Шок травм. кома- травматичен шок, кома;
-Фрактура феморис син.- фрактура на лява бедрена кост;
-Фрактура аперта пунктиформис антебрахии утр.-
фрактури на дясна улна и десен радиус, билокуларна фрактура на лява улна и
фрактура на ляв радиус- отворени фрактури на двете предмишници- фрактури на
десни лакътна и лъчева кости, фрактури на леви лакътна и лъчеви кости;
-Фрактура проц. трансверзи верт. Л2 ад Л4.- фрактура
на лумбални прешлени Л2-Л4;
-Фрактура пелвис- р.инфер.ос пубис дек.- фрактура на
таза;
-Тежка ЧМТ- хеморагия субарахноидалис мултиплиц.-
субарахноидален кръвоизлив;
-Лицева травма- фрактура ос. нази и фрактура ос.
зигоматици син- фрактура на носа и фрактура на лява зигоматична кост;
-Белодробна контузия, пневмоторакс дек- пневмоторакс
вдясно;
-Гръдна травма- fractura costae VIII, IX- dextra, fractura costae- фрактури на 8-мо и 9-то ребра вдясно и 9-то ребро в
ляво; фрактура на стернума (гръдна кост)- деформиран гръден кош- тежка форма на
pectus
excavatum- хлътнал гръден кош.
Поддържа се ,че състоянието на К. е било изключително
тежко- получените травматични увреди са били животозастрашаващи, като леталният
изход е предотвратен единствено поради навременната лекарска намеса. Тежките
травми са причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет
първите няколко месеца след ПТП, като общият възстановителен период продължава
към днешна дата.
По същество в исковата молба се иска
гражданският съд да установи ,че лицето Л. Н. Л. е причинило на ищеца множество
увреждания ,всяко едно от които може да
се квалифицира като средна телесна
повреда .
От материалите по делото е видно ,че по
повод на процесното ПТП е образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по Чл.343б ал.1 б“б“ във вр. с Чл.342 ал.1 НК.Прокуратурата е
приела ,че няма данни за извършено престъпление и не е повдигнала обвинение по
горните текстове от НК срещу Л. Н. Л. .В хода на разследването срещу ищеца е
повдигнато обвинение за извършени от него престъпления по Чл.345 ал.1 и Чл.345
ал.2 НК.
Установяването на факта ,че едно лице е
извършило престъпление ,т.е. установяването на престъпно обстоятелство
,съгласно българското законодателство се установява само и единствено по реда и
при условията ,посочени в НПК .Разкриването на такова обстоятелство е
недопустимо по реда другите процесуални закони –ГПК,АПК,ДОПК и пр.Това е така
,тъй като единствено наказателният процес може да гарантира разкриването на обективната
истина и правата на участниците чрез многобройните общи и особени процесуални
гаранции (презумпция за невиновност,непосредственост,неприкосновеност
на личността и пр.).
Гражданският съд може само да разглежда
гражданските последици от престъплението
,и то само при наличието на влязла в сила присъда (Чл.300 ГПК ).
Установяването на факта ,че едно лице е
извършило престъпление ,т.е. установяването на престъпно обстоятелство ,може
само по изключение да се установява по реда на ГПК и то само в изрично предвидените в закона
случаи .При тези случаи наказателното производство не може да бъде проведено
поради наличието на предвидени в закона основания.Тъй като в този случай пострадалите от престъплението
не биха могли да защитят правата си поради независещи от тях причини (смърт на дееца или изпадането му в състояние на
невменяемост ,неефективност на наказателното производство,довело до погасяване
на наказателната отговорност на дееца поради давност,законодателни промени
–амнистиране на деянието и пр.),то законът предвижда като изключение иск за
установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско
правоотношение да се предявява и пред
граждански съд .
Съгласно Чл.124 (5) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 5.11.2017 г.)ГПК иск за
установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско
правоотношение се допуска в случаите,
когато :
1/наказателно преследване не може да бъде възбудено
или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 (2. деецът не носи наказателна отговорност поради
амнистия;3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност;4. деецът е починал;5. след извършване на
престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта)или
2/е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1,
т. 2 (разглеждането
на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната
истина)или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс (при престъпления, извършени в съучастие, когато не са
налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно
по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни
разкриването на обективната истина.) и
3/в случаите, когато извършителят на деянието е
останал неоткрит.
Per argumentum a contrario в случаите като настоящия,когато деецът е известен ,
наказателно преследване може да бъде възбудено и
не е прекратено поради това ,че деецът не носи наказателна отговорност поради
амнистия, наказателната отговорност не е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност,деецът не е починал, след извършване на
престъплението деецът не е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието,
което изключва вменяемостта,не са налице основания за разглеждането на делото в
отсъствие на обвиняемия поради невъзможност да се разкрие обективната истина и престъплението
не е извършено в съучастие съгласно императивната разпоредба на Чл.124
ал.5 ГПК е недопустимо воденето на процес за установяване на престъпно
обстоятелство.
Като обобщение предявяването на иск
пред граждански съд за установяване на престъпно обстоятелство (извършено престъпление по Чл.343б ал.1 б“б“ във вр. с
Чл.342 ал.1 НК) ,от което престъпно
обстоятелство след това да се черпят права (обезщетение за неимуществени вреди) при условие ,че не съществуват каквито и да било
пречки това престъпно обстоятелство да бъде установено по реда на НПК ,е недопустимо
поради наличието на отрицателна процесулна предпоставка (процесуална пречка ),визирана в нормата на Чл.124 ал.5 НПК.
Водим от горното и на основание
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.114/2021 г. по описа
на Окръжен съд-В..
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-С..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :