№ 3908
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100502253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 18802/16.11.2023 г., постановено по гр.д. № 14572/2022 г. на СРС,
118 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че Ф. Х. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ж.к. ******* дължи на „Топлофикация София” ЕАД с
ЕИК ******* на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2276,58 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. *******, аб.№ ******* и сумата от 21,97 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със
законна лихва от 14.12.2021 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
71625/2021 г. по описа на СРС, 118 състав, като са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за стойност на топлинна
енергия за разликата над уважения размер 2276,58 лева до пълния предявен размер от
2486,75 лева, за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
388,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г. и за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 4,53 лв. за периода от 31.12.2018 г. до
25.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71625/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск за сумата от 21,97
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, е постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Ф. Х. П.. В
1
жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че за доказване на иска за дялово разпределение
следвало да се установи основанието за възникване на това задължение в рамките на
процесния период, което в случая не било сторено. Отделно не били представени
доказателства за уговорен и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на
услугата дялово разпределение.
Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на
сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Т.С.”
ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че услугата дялово разпределение е извършвана през исковия период
в имота на ответницата. Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо и предявеният иск за сумата от 21,97 лв. – стойност на
извършена услуга дялово разпределение, се явява основателен.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
2
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18802/16.11.2023 г., постановено по гр.д. №
14572/2022 г. на СРС, 118 състав, в частта, в която е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, че Ф. Х. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. *******
дължи на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ******* на основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 21,97 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна
лихва от 14.12.2021 г. до изплащане на вземанията, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71625/2021 г.
по описа на СРС, 118 състав,
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Ф. Х. П. с ЕГН:**********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, разноски в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД на
страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3