Р Е Ш Е Н И Е
№ 1616
гр.
Пловдив, 26 септември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1966/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция Митници, отдел „Митническо разузнаване и
разследване" към Териториална дирекция Митница Пловдив, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д. против решение № 1157 от 06.06.2022 г., постановено
по а. н. д № 1897 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, VII - ми наказателен състав, с което е отменено
наказателно постановление № № 3948/2020 г., издадено от Д.Н.Г. – и.д. началник
отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на
Агенция Митници, упълномощен със Заповед № ЗАМ-43/32- 8734/07.01.2019г на
Директор Агенция „Митници“, гр. София с което на В.М.Б., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл.
126 ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ е наложена
„глоба“ в размер на 1000 лева / хиляда/ за административно нарушение по чл.126
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата, стоките предмет на нарушението, а именно
22 литра етилов алкохол.
Претендира се
отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и се
иска постановяването на друго решение, с което да се потвърди НП. В
касационната жалба е изразено несъгласие с изводите на районния съд, като са
изложени доводи, че неправилно съдът е приел, че ответникът по казасионната
жалба не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 126 ЗАДС.
Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба- В.М.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, е подала
отговор на касационната жалба, чрез адвокат Х. - пълномощник, в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата
касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи
служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба предявена от В.М.Б.
срещу НП № 3948/2020 г. от 19.02.2021 г.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел
следната фактическа обстановка:
На
24.09.2020 г. по време на СПО, екип от служители на 01 РУ на МВР гр.Пловдив,
посетили с цел проверка къща на адрес с. Белащица, общ. Родопи, ул. Перуника
№7. Било установено, че в имота живее В.Б., заедно със съпруга си М. Б.. На
зададен въпрос от длъжностни лица, дали в дома си г-жа Б. има акцизни стоки –
ракия, тя отговорила утвърдително и им показала две прозрачни синкави туби от
минерална вода с надпис „Девин – изворна вода“, с вместимост от 11 литра, пълни
с прозрачна течност, общо 22 литра, за които заявила, че е ракия, която
останала от покойния й баща. Не могла да представи документ за ракията. Двете
туби Б. доброволно предала на полицай Х.Г., който съставил протокол за доброволно
предаване от 24.09.2020г.
Във
връзка със случая, била образувана преписка ЗМ-697/2020г по описа на 01 РУ на
МВР, гр.Пловдив, по която е изготвена експертна справка за извършване на
физико-химично изследване на откритата стока. Изготвената експертна справка №
182901.10.20г от БНТЛ при ОД на МВР гр.Пловдив, в точка:IV. Методи, изследване
и резултати т..2., гласяла: „.. От извършените физико-химични и инструментални
методи за анализ се установи, че изследваните течности от обекти 1.1. и 1.2., с
общо количество 22 литра, представляват водно-алкохолни смеси, получени от
етилов алкохол от земеделски произход, чрез добавяне на
дестилирана/минерализирана вода, с алкохолен градус 59.4 и 50.6 несъдържащи
вредни за човешкото здраве вещества и метилов алкохол(метанол) над допустимите
концентрации, посочени в НОВСНВСТОППСНРДУИ, са годни за пряка консумация.
Предвид резултатите, същите представляват акцизна стока, съгласно чл.9 от ЗАДС…“ С постановление от 23.10.2020г. е постановен отказ са се образува
досъдебно производство по преписка № ЗМ-697/2020г по описа на 01 РУ на МВР,
гр.Пловдив, съставляваща преписка № 9028/20г по описа на РП – Пловдив, като
материалите били получени в отдел МРР „Тракийска“ гр.Пловдив. Със складова
разписка № **********/30.11.2020 г., стоката, предмет на нарушението била
приета за съхранение в склада на ТД „Тракийска“ гр.Пловдив. Дължимият акциз на
задържаните две прозрачни синкави туби от минерална вода с надпис „Девин –
изворна вода“, с вместимост от 11 литра, пълни с прозрачна течност, общо 22
литра водно-алкохолни смеси получени от етилов алкохол от земеделски произход,
чрез добавяне на дестилирана/минерализирана вода, от които едната с 11 литра, с
алкохолен градус 59.4, а другата от 11 литра с алкохолен градус 50.6, попадащи
в обхвата на чл.9 от ЗАДС, предмет на нарушението бил установен в размер на
133.10 лв. Същият е изчислен бил изчислен съгласно чл.41 във вр. чл.28 2 ал.1
т.5 и чл.31 ал.1 т.5 от ЗАДС по писмо с рег. индекс 32-370782/15.12.20г от ТД
„Тракийска“.
Във
връзка с гореизложеното, ответницата по касационната жалба е наказана за това,
че е държала 22 литра етилов алкохол, без да притежава данъчен документ или
фактура или друг документ,удостоверяващ заплащането,начисляването или
обезпечаването на акциза,с което е осъществила състава на чл.126 ал.1 от ЗАДС.
Стоката предмет на нарушението била отнета в полза на държавата от Б..
За
да отмени обжалваното НП въззивният съд, приема, че
административнонаказателното обвинение е недоказано. Видно от доказателствата
по административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на
съдебното производство, не се установява нарушителката да е осъществила
съставът на нарушението по чл. 126 ЗАДС.
Актосъставителят и наказващият орган са се ограничили с данните от
полицейската лабораторна експертиза, без да събират други данни за произхода на
откритата в държане на жалбоподателя ракия.
По-конкретно не са събрани доказателства за следните две обстоятелства, които
са от съществено значение за решаване на спора - 1) дали ракията е произведена в специализиран
малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.
4, т. 8 от ЗАДС и 2) дали ракията
е произведена преди 01.01.2007 г. Ако ракията
е изварена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на
ограниченията по чл.
4, т. 8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената
глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл.
31, т. 6 от ЗАДС. А ако ракията
е изварена преди 01.01.2007 г., т. е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ,
бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол,
т. е. за откритата в държане на жалбоподателя ракия
не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ
плащането на акциз за тази ракия. Освен
това съдът е приел, че пробите не са
взети в присъствието на нарушителя, което е нарушение на Наредба № 3 от
18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки.
С оглед
на изложеното съдът приема, че административнонаказателното обвинение против
жалбоподателката за нарушение по чл. 126, ал. 1
от ЗАДС
не е доказано по несъмнен начин, тъй като от събраните доказателства не може да
се направи несъмнен извод, че за откритата ракия
се дължи акциз, поради което тази ракия
може да бъде годен предмет на нарушение по чл. 126, ал. 1
от ЗАДС.
Въззивният
съд е приел, че оспореното НП е издадено при неправилно приложение на
материалния закон.
Съдебното
решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата.
Правилен е изводът на състава на РС – Пловдив, че
от събраните по делото доказателства не се установява Б. да е осъществила
фактическия състав на чл. 126, ал. 1 ЗАДС.
Касационната инстанция изцяло споделя тези мотиви
на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло
препраща към тях.
Административнонаказателната отговорност
не може да се презюмира, а извършването на нарушението и начинът на
осъществяването му следва да бъде доказано от обективна страна по несъмнен и
категоричен начин, като това доказване е в тежест на административнонаказващия
орган.
Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната
инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора,
поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във
въззивното производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал
правилно вътрешно убеждение. Решението му е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
При
този изход от производството, в полза на ответника по касация следва да бъдат
присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 300 лева
за адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1157 от 06.06.2022 г., постановено по АНД № 1897/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, VII- ми н.с.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници" да заплати на В.М.Б.,
ЕГН: ********** *** сумата от 300 (триста)
лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………